№ 1522
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20221100508518 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. М. Ц. срещу решението по гр.д. № 61326/2021
г. на Софийския районен съд, 149 състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплаща
на пълнолетната си, учила редовно в средно учебно заведение, негова дъщеря С. Ц. Ц.
месечна издръжка в размер на 177.50 лева, считано от 06.07.2021 г., ведно със законната
лихва за забава. В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като
са изложени подробни съображения за това. Въззивникът моли да се отмени решението в
обжалваната част и да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло предявения иск за
издръжка. Претендира разноски.
Въззиваемата страна С. Ц. Ц. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част да се потвърди, като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт,
който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за
установено следното:
С решението по гр.д. № 61326/2021 г. СРС, 149 състав, е осъдил Ц. М. Ц. да заплаща
1
на пълнолетната си, учила редовно в средно учебно заведение, дъщеря С. Ц. Ц. месечна
издръжка в размер на 177.50 лева, считано от 06.07.2021 г. до настъпване на законна
причина за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава,
като е отхвърлил иска за издръжка в останалата част до пълния предявен размер от 300 лева
месечно, като неоснователен. Първоинстанционният съд е осъдил ответника да заплати по
сметка на СРС сумата от 288 лева – държавна такса, осъдил е също ответника да заплати на
ищцата сумата от 177.50 лева – разноски по делото, а ищцата – да заплати на ответника
разноски от 122.50 лева, и е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните доказателства от
първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените във въззивната жалба доводи са неоснователни. За периода месец юли
2021 г. – м. май 2022 г. въззивникът е реализирал средномесечен доход от около 1926 лева
(от които около 950 лева – месечно брутно трудово възнаграждение, около 955 лева –
месечна пенсия и добавки, и около 21 лева – месечно вземане по договор за аренда на
земеделска земя) и няма доказателства за негови разходи за лечение и профилактика през
този период. Районният съд, уважавайки частично предявения иск, е съобразил, че
въззивникът има и друго дете, малолетно, което също следва да издържа, както и месечните
разходи, за които страната е представила доказателства. В настоящия случай релевантният
период е сравнително кратък – от 06.07.2021 г. (датата, от която се е претендирала
процесната издръжка и на която въззиваемата страна е навършила пълнолетие) до 12.05.2022
г. (датата, на която въззиваемата страна е завършила средното си образование), т.е. касае се
за около 10 месеца и половина. Същевременно, учебната 2021/2022 г., през която С. Ц. Ц. е
била редовна ученичка в 12 клас, е била една от най-важните в живота й, защото й е
предстояло да бъде абитуриентка и да се подготвя за кандидатстване във висше учебно
заведение. При тези факти и с оглед краткия релевантен период въззивният съд намира, че
заплащането на присъдената на въззиваемата месечна издръжка не би представлявало
особено затруднение за бащата. Завършването на средното образование от въззиваемата
страна е довело до погасяване на процесната издръжка, а редовното обучение на лицето във
висше учебно заведение е основание за друг иск по чл. 144 СК.
Първоинстанционното решение в обжалваната част е правилно. При постановяване
на решението първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към
спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваната му част, като
постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право на разноски, но той се осъжда да
възстанови на въззиваемата страна заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
Така мотивиран, Софийският градски съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Софийския районен съд, 149 състав,
постановено по гр.д. № 61326/2021 г., в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ц. М. Ц. да заплати на С. Ц. Ц. сумата от 400 лева – разноски
във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. М. Ц. за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3