№ 131
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Светлин Михайлов
Снежана Бакалова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело
№ 20241001000828 по описа за 2024 година
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която
обжалва решение № 1 081 от 30.07.2024 г., постановено по т. д .№ 1 922/23 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е осъдил
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Електроразпределителни мрежи „Запад“
ЕАД, по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 29 600.21 лв. - главница по фактура № ********** от 25.08.2023 г., начислена за
периода 23.02.2023 г. - 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 194.18
лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.09.2023 г. -
02.10.2023 г., както и е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2
483.91 лв. - съдебни разноски.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че в отговора на исковата молба и от допълнителния отговор, видно е, че ответникът е
оспорил констативния протокол (№1028413/21.08.2023 г.), като това е отразено и в мотивите
на съда, макар в следващия момент да се твърди, че не е бил оспорен. Твърди, че съдът
неправилно е приел, че констативния протокол е „официален свидетелстващ документ,
съответно - ползващ се с материална доказателствена сила. Твърди, че в случая
констативният протокол не е подписан от длъжностно лице - служител на МВР,
представлява частен свидетелстващ документ, който е бил оспорен от ответната страна,
1
поради което върху ищеца е лежала доказателствената тежест да докаже отразените в тях
обстоятелства. Твърди, че документът не се ползва с материална доказателствена сила по
отношение на обективираните в него факти, а същите се преценяват с оглед всички
доказателства по делото. В тази връзка твърди, че съдът е следвало да цени гласните
доказателства, с оглед евентуалната заинтересованост на свидетелите, които са били
разпитани. Твърди, че протокола е свидетелстващ документ, удостоверява изгодни за
издателя му факти и не се ползва с доказателствена стойност, а само формална
доказателствена сила относно авторството му. Твърди, че корекцията на сметката и
издадената фактура от ищеца също са частни свидетелстващи документи и в това си
качество имат формална доказателствена сила, като удостоверяват извършване на
изявлението и неговото авторство /чл. 180 от ГПК/, без да доказват верността на вписаните в
него други обстоятелства. Твърди, че не проведено пълно и главно доказване на всички
обстоятелства, които са необходими да се установят, за да се признае исковата претенция на
„Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД. Твърди, че от мотивите на решението не става
ясно по какъв начин съдът е установил, че именно ответникът се е ползвал от твърдяното и
признато от съда неправомерно присъединяване. В тази връзка посочва, че чл. 51, ал. 1 от
ПИКЕЕ, позволява корекционната процедура да се приложи и по отношение на
неправомерно присъединени към електрическите мрежи обекти, то единственият извод,
който може да се направи е, че в посочената хипотеза отговорност за констатирана
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, следва да носят само
лицата, ползващи се от неправомерно присъединените обекти на правно основание
собствениците, ползвателите или наемателите. Твърди, че съществуването на вещни или
облигационни права на ответника по отношение на процесния имот и качеството му на
потребител не е било установено нито в хода на проверката и последвалата корекционна
процедура, нито в хода на съдебното производство. Твърди, че липсата на доказателства за
наличието на облигационна връзка между страните по делото при правилно разпределена
доказателствена тежест, прави исковете неоснователни, съответно препятства възможността
тази сума да бъде претендирана от ищцовото дружество и обуславя нуждата същото да
понесе негативните последици от своето бездействие.
В жалбата са релевирани доводи относно неправилно установена фактическа
обстановка. В тази връзка твърди, че не са били налице основанията за съставяне от страна
на ищеца на констативен протокол №1028389/10.08.2023 г. От посоченото в констативния
протокол и от заключението на вещото лице прави извод, че същият отразява обективната
действителност и СТИ е имало, макар и нерегистрирано. Твърди, че оправомощените да
извършват проверка на средства за измерване лица не са доставчиците на електроенергия
или лица, които отговарят за нейното разпределение, а лица, които по специалния
административен ред на Закона за измерванията, са оправомощени да извършват проверка
на средства за измерване. В тази връзка, свидетелката Ж. е посочила, че е присъствала на
проверката от служители на ЕРМ Запад, в качеството си на представител на Федерацията на
потребителите, като при проверката „свидетелката видяла един трифазен електромер с
кабел, който отивал към помещение в мазето през врата, на която пишело „абонатна“.
2
Твърди, че основанието, послужило за инициирането на процедурата по чл. 56, ал.1, вр. чл.
51, ал., 1, вр. чл. 49 ПИКЕЕ, а именно - констативен протокол №1028389/10.08.2023 г.,
съдържа неверни и непълни данни, поради което не може да бъде годно основание за
извършване на едностранна корекция на количество електрическа енергия. Твърди, че
„Топлофикция София" ЕАД не е собственик на горепосоченото СТИ, съответно - няма
задължение да го поддържа изправно. Твърди, че съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗЕ средствата за
търговско измерване, които към момента на влизането в сила на този закон са собственост на
потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарната им стойност в
тригодишен срок от влизането в сила на закона или се заменят с негови собствени, което
кореспондира с чл. 116, ал. 6 от ЗЕ нормиращ, че произведената електрическа енергия се
измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на
електропреносната мрежа. Твърди, че ответникът не може да черпи права от собственото си
виновно бездействие, тъй като не е поддържал отчетност в информационните си масиви
относно техническото средство за измерване и не е предал установеното техническо
средство за измерване в БИМ за метрологична експертиза. Твърди, че лишено от житейска
логика е, в случай, че се е целяло неправомерно свързване, да се поставя електромер.
Твърди, че е налице е промяна в схемата на свързване, а не неправомерно свързване. Твърди,
че при начисляването ищецът е следвало да приложи чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, а не чл. 51 ал. 1
ПИКЕЕ.
Твърди, че правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и
реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставената електрическа енергия, не дерогира установения в чл. 82 ЗЗД
принцип за виновния характер на договорната отговорност. В тази връзка твърди, че ако
претенцията на ищеца произтича от сключен между страните договор, то следва да се
установи виновното поведение на представител на ответното дружество, а ако се приеме, че
не е налице договор между страните, то би се касаело до хипотеза на деликтна отговорност,
при която обаче отново би следвало да се установи дали е налице противоправно поведение
на ответника по делото, изразяващо се в нарушаване на императивна правна норма или
друго правило за поведение. Твърди, че настоящия случай се установява, че е налице
електромер, който е не е регистриран (или поне така се твърди), но не се установява
ответникът/негов представител да го е поставил, или пък повредил. Не се установява и каква
вина има ответника за това, че ищецът не открива фабричния номер на електромера в
масивите си, или поне твърди, че не го открива. В тази връзка твърди, че отговорността за
отчета и за въвеждане на средствата за търговско измерване в клиентската система не може
да се поема от клиента, защото като страна по продажбеното правоотношение, ищецът е
задължен не само да монтира средствата за търговско измерване, разположение до или на
границата на имота на клиента, но и да ги регистрира в системите си за отчет и да поддържа
техните метрологични и технически характеристики в съответствие с нормативните
3
изисквания (чл. 120 ЗЕТ. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното и вместо него постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани и претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба „Електроразпределителни мрежи „Запад“ ЕАД
редовно уведомен за същата я оспорва. Твърди, че оспорването по отношение на цитирания
констативен протокол в ОИМ е бланкетно, поради което твърди, че реално оспорване на
констативния протокол не е направено. По отношение необходимостта протокола да се
подписва от МВР - такова изискване не е въведено в действащите ПИКЕЕ.
Разпределителното дружество само е длъжно незабавно да уведоми органите на МВР. което
е направено, видно от приетите по делото доказателства. По отношение на оплакването, че
не било проведено главно доказване на всички обстоятелства и факти относно предявената
претенция твърди, че не е въвеждано оспорване от страна на ответника относно ползването,
т.е. по отношение ползването собствеността на процесната абонатна станция няма
възникнал и разгледан спор между страните и съответно тези факти не са подлежали на
доказване. По отношение оплакването, че не били налице основанията за съставяне на
процесния констативен протокол твърди, че при проверката е установено, че процесната
абонатна станция на ответника е не присъединен към разпределителната мрежа като на
място е установено наличието на някакъв електромер, който не представлява средство за
търговско измерване съгласно Закона за измерванията или другите нормативни актове,
уреждащи изискванията към средствата за измерване. От друга страна твърди, че наведените
доводи в тази насока не следва да бъдат обсъждани, поради настъпила преклузия. По
оплакването, че електромерът не бил изпратен в Български институт по метрология твърди,
че същото е несъстоятелно, тъй като нормите на ПИКЕЕ не съдържат такова изискване. По
отношение на оплакването, че случая не бил неправомерно присъединяване, а промяна в
схемата на присъединяване твърди, че от заключението на СТЕ се установява, че случаят
представлява неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа, както и че
схемата на свързване може да бъде нарушена, ако има правомерно свързване на обекта с
мрежата. Когато е налице правомерно присъединяване, схемата на свързване не може да
бъде нарушена, съответно не може да бъде приложен реда за корекция по този начин, тъй
като за това нарушение е необходимо да имаме присъединен клиент, какъвто не е настоящия
случай. По отношение на оплакването, че ответното дружество нямало вина за фактическата
обстановка, отразена в констативния протокол твърди, че въпросът чия е вината за
създаденото фактическо положение е ирелевантен. Като неоснователно твърди че е
възражението относно приложението на общите правила, тъй като законът за енергетиката в
чл.83, ал.2 дава законова делегация на КЕВР да приеме ПНКЕЕ, според който текст,
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ се приемат от КЕВР. Твърди, че този см. е и
константната практика, съгласно която е налице нормативно предвидена обективна
отговорност, при която не е част от фактическия състав съответно не е необходимо съдът да
установява, дали неточното или непълно отчитане на ел. енергията е с участието на клиента.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното като правилно и
законосъобразно и претендира разноски.
4
Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по
делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с
атакуваната част от решение № 1 081 от 30.07.2024 г., постановено по т. д .№ 1 922/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е осъдил
„Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Електроразпределителни мрежи „Запад“ ЕАД,
по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
от 29 600.21 лв. - главница по фактура № ********** от 25.08.2023 г., начислена за периода
23.02.2023 г. - 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 194.18 лв. -
законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.09.2023 г. -
02.10.2023 г., както и е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2
483.91 лв. - съдебни разноски.
Не се спори, а се установява и от представения констативен протокол №
1028413/21.08.2023 г., че същият е съставен от служители на „Електроразпределителни
мрежи „Запад“ АД. Видно от същият при извършена проверка на „Топлофикация София“
ЕАД в присъствието на свидетеля Т. Ж., представител на Федерация на потребителите на
абонатна станция, находяща се адрес - гр. ***я, ул. „***“ № ** е констатирано, че няма
достъп до електромера, липсва средство за търговско измерване. Видно от отразеното в
същият е констатирано, че при извършване на техническата проверка на обекта е
установено, че е направено присъединяване без средство за търговско измерване
електромер, установена е промяна в схемата на свързване и консумираната в момента на
проверката електроенергия през това присъединяване не се измерва и не се заплаща.
Протоколът е подписан от двете лица - извършили проверката и свидетелят.
От представената справка от 25.08.2023 г. за преизчислени количества
електрическа енергия на основание раздел IX от ПИККЕ се установява, че е отразена
корекция от 52376 квт/ч., като справката е подписана от ръководител Отдел ''Технически
загуби" при „Електроразпределителни мрежи „Запад“ АД.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с писмо изх. №
********** от 25.08.2023 г., ищецът е уведомил ответника, че след извършената проверка на
обекта е съставен констативен протокол № 1028413 от 21.08.2023 г., въз основа на който по
клиентски номер ЛЕ ********** е начислена сума в размер на 29 600.21 лв., представляваща
преизчислени количества електрическа енергия, за мрежови услуги и за „задължения към
обществото“, както и че със същото е отправена покана за плащане. Не се спори, а се
установява и от приложената товарителница и известие за доставяне на поканата, че същата
е получена от ответника.
Не се спори, а се установява и от писмо от Дирекция „Национална система 112“
при МВР, че е постъпило обаждане към телефон за спешни повиквания 112 на 21.08.2023 г.
относно неправомерно ползване на ел. енергия в гр. ***я, ул. „***“ № ** от лице,
представило се като г-н М..
От заключението на СТЕ се установява, че отбелязаното в констативния
протокол нарушение представлява осъществяване на нерегламентиран достъп с
5
присъединяване към електроразпределителна мрежа и води до не отчитане на потребената
ел. енергия през присъединението. Според отразеното от вещото лице, общото количество
електроенергия през присъединяването е преизчислено по констативния протокол при
спазване на ПИКЕЕ (чл. 51, ал. 1) за периода 23.02.2023 г. - 23.08.2023 г. е в размер на 52 376
квт/ч. В заключението си вещото лице е уточнило, че констатираната промяна в схемата на
свързване се изразява в неправомерно закачане към мрежата на електроразпределителното
дружество, а именно чрез нерегистрирано средство за търговско измерване и консумираната
ел. енергия не се измерва по законоустановения за това начин и съответно не се заплаща.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
преизчислението на сметките за периода 23.02. - 28.08.2023 г. са фактурирани съобразно
цените, определени от КЕВР с Решение № Ц-19 от 01.07.2022 г. и с Решение № Ц-14 от
30.06.2023 г. с общ размер от 24 666.84 лв., без ДДС или 29 600.21 лв. с ДДС, а не по цените,
действащи към корекцията - 25.08.2023 г. Вещото лице твърди, че за преизчислението е
приложима чл. 56, ал. 3 на ПИКЕЕ.
В показанията си свидетелката Ж. твърди, че е присъствала на проверката от
служители на ЕРМ Запад през 2023 г. в обект на ул. „Христо Белчев“ в качеството си на
представител от Федерацията на потребителите, като на проверката били и двамата техници
- Г. М. и Н.. Твърди, че при проверката е видяла един трифазен електромер с кабел, който
отивал към помещение в мазето през врата, на която пишело „абонатна”, като било
установено, че този електромер го няма в регистрите на енергото и е неузаконен. Твърди, че
последното било констатирано след обаждане от страна на техниците, които за извършване
на справката посочили фабричния номер на електромера. Замерването относно преминаване
на тока през кабелите било извършено от техниците, на което свидетелката присъствала.
В показанията на свидетеля М. твърди, че е участвал при извършването на
проверката на адреса на ул. „***“ № ** през м. 08.2023 г. заедно с колегата му Г. М. и в
присъствието на свидетеля от Федерацията на потребителите. Твърди, че при проверката на
място е установено незаконно присъединяване, което било направено с разпределителното
табло на обекта. Проводникът тип СВТ преминавал през стената външно, влизал в мазето и
в една стая - абонатна станция на „Топлофикация София“ ЕАД. В показанията си твърди, че
свидетелят от Федерацията на потребителите бил през цялото време с техниците при
извършването на проверката, като му било обяснено какво точно е установено и
констатирано при проверката. В показанията си твърди, че при извършването на проверката
се търси потребител на място, който да присъства, ако бъде открит, както и звънят на
телефон 112 и подават сигнал до МВР. По време на проверката била измерена консумация
през самия кабел, която е записана в протокола.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените
от ищеца уточнения същият е предявил обективно кумулативно съединени осъдителни
искове е правно основание чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД за сумата от 29 600.21 лв.,
6
представляваща главница по фактура № ********** от 25.08.2023 г., начислена за периода
23.02.2023 г. - 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и с правно основание чл.
86 от ЗЗД за 291.26 лв., представляваща законна лихва за забава, начислена върху
главницата за периода 15.09.2023 г. - 02.10.2023 г.
С атакуваната част от решение № 1 081 от 30.07.2024 г., постановено по т. д .№ 1
922/23 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, с което съдът е
осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на „Електроразпределителни мрежи
„Запад“ ЕАД, по предявените искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД сумата от 29 600.21 лв. - главница по фактура № ********** от 25.08.2023 г., начислена
за периода 23.02.2023 г. - 21.08.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 194.18
лв. - законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.09.2023 г. -
02.10.2023 г., както и е осъдил „Топлофикация София“ ЕАД да заплати на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2
483.91 лв. - съдебни разноски.
По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението в неговата цялост, за допустимостта му в обжалваната част, а за
правилността му единствено въз основа на въведените в жалбата основания и при
съобразяване правилното приложение на императивните материално-правни норми. В
изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. По отношение на така подадената въззивна
жалба съдът намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от легитимирани
лица, в установените срокове и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че съдът неправилно е възприел
фактическата обстановка, не е взел предвид всички релевирани от страните възражения,
неправилно е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели, както и че
неправилно е възприел представеният констативен протокол като официален документ. Така
наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение съдът в настоящия си
състав намира за неоснователни по следните съображения:
Източниците на облигационни отношения, като белег на основно
разграничение за възникване на задълженията се делят на няколко групи, еманиращи
институти на облигационното право, които поради различната си правна природа следва да
бъдат възприемани като самостоятелни и съответно изрично обособени като правен
регламент. Основният източник на облигационни задължения е договорът, като неговото
съдържание е изведено от възможността гражданско правните субекти да регулират
автономно отношенията си по начин, който те определят като най - добър за тях. Друг
основен източник на задължения е деликтът, който като институт регламентира защитата на
вече придобитите права срещу противоправни посегателства, като обхватът на тази защита
на плоскостта на гражданското право съставлява преразпределение на неблагоприятните
последици в тежест на правния субект, отговорен за настъпването им. Третият основен
източник на задълженията е неоснователното обогатяване. Самостоятелната и различна
правна природа на тези институти, изисква и различна и самостоятелна правна уредба.
7
Както съдебната практика, така и доктрината последователно и еднозначно поставят
неоснователното обогатяване в групата на извъндоговорните отношения, с оглед
разгледания по-горе основен критерий на делението, обусловен от източника на
облигаторното отношение. Съгласно задължителните указания дадени с ППВС №1 от
28.05.1979 г. в разпоредбата на чл. 55 ЗЗД са уредени три различни фактически състава на
неоснователното обогатяване.
В конкретния случай, видно от обстоятелствената част и петитума на исковата
молба ищецът е предявил главни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД,
като твърди, че ответникът се е обогатил със сумите, представляващи незаплатена
корекционна фактура и за мораторна лихва върху претендираната сума. По отношение на
въведеното възражение, че съдът следва да приложи общите разпоредби на ЗЗД съдът
намира следното:
По силата на законовата делегация на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ отношенията
относно измерването на енергия се уреждат от приети от КЕВР правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в
невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, както и създаването,
поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни. В изпълнение на
делегацията КЕВР е утвърдила действащите ПИКЕЕ (ДВ, бр. 35/30.04.2019 г., изм. и доп.), в
чийто раздел ІХ е уреден редът и начините за преизчисляване на количеството ел. енергия. В
тях е предвидено, че това преизчисляване се извършва след проведени проверки, чиито
резултати са закрепени в констативен протокол, който се подписва от представител на
мрежовия оператор и от ползвателя или негов представител, като при отсъствие на такъв
или отказ да подпише се подписва и от свидетел, който не е служител на оператора, а
протоколът се изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка - чл. 49, ал. 3
и 4 ПИКЕЕ. Правилата уреждат начините за преизчисляване на количеството ел. енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване, неправомерно въздействие,
повреда на СТИ или в случай на ел. енергия, измерена с показания в невизуализиран
регистър на СТИ. В тези случаи се извършва корекция на сметка на крайния клиент по
смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, която съставлява корекция на
фактурираното количество ел. енергия за предходен период, което от своя страна води до
промяна в цената, дължима от клиента за предоставената му престация - както за
потребената енергия по продажбеното отношение с доставчика, така и на потребените
мрежови услуги по правоотношението със съответния оператор на мрежа. Тази корекция не
се отразява само върху продажбената цена на потребената от клиента енергия съобразно
общите му задължения по чл. 183 и чл. 200, ал. 1 ЗЗД. Корекцията може да е в полза на
клиента, когато му е начислено по-голямо количество ел. енергия от реално използваното и
8
той е надплатил, в който случай е безспорно, че му се връща не само надплатената цена за
доставена енергия, но и надплатената цена за мрежовите услуги по правоотношението с
мрежовия оператор, зависеща от доставеното количество енергия (чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "б. "
ЗЕ, чл. 57 ПИКЕЕ). Утвърдените ПИКЕЕ, отчитайки спецификата на отношенията с
клиента, диференцира хипотезите на корекция на цената, когато тя не се извършва в полза на
клиента, а той следва да заплати допълнителни суми. Съществуващата регулация
предвижда: корекция, извършвана от и в полза на доставчика на енергия в хипотезата на чл.
56, ал. 4 във вр. с чл. 53, ал. 1 ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на
тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се
регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя, като в тези случаи
преизчислените количества енергия се заплащат от потребителя по цената за съответната
тарифа и корекция, извършвана от и в полза на оператора на електроразпределителната
мрежа - във всички останали случаи на преизчисляване - чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ. В
последната хипотеза операторът предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за
преизчислените количества ел. енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото" (чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ).
Определената сума се заплаща от ползвателя на мрежата на оператора на съответната мрежа
(чл. 56, ал. 2), като преизчислените количества ел. енергия се фактурират по действащата за
периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор (чл. 56, ал.
3). Преизчислените количества ел. енергия се отразяват както на дължимите суми за самата
доставена енергия, така и на сумите за мрежови услуги, (с посоченото изключение), макар и
глобалната сума да се определя на база действащата за периода на преизчисляването
прогнозна пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи по, ал. 3.
По отношение на първото въведено с въззивната жалба основание зца
незаконосъобразност на атакуваното решение, свързан с твърдението, че съдът не се е
съобразил с направеното с отговора на исковата молба оспорване на констативния протокол
съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Безспорно, видно от
отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не са налице предпоставките за
съставянето на констативния протокол. Така заявеното твърдение не представлява оспорване
на автентичността или съдържанието на писменото доказателство. В този смисъл са
мотивите на първоинстанционния съд. В конкретния случай извършената от ответното
дружество едностранна корекция се основава на разпоредбите на чл. 49 и чл. 51 от ПИКЕЕ.
Видно от протокола при извършваната проверка е констатирано, че монтираното след
отклонението СТИ не съществува в регистрите на ищеца, т.е. следва да се приеме, че не е
налице такова. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ при установено
неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период не по-дълъг от
180 дни от датата на констатиране на присъединяването. Количеството електрическа енергия
се изчислява по една втора от пропускателната способност на присъединителните
9
съоръжения, свързващи инсталацията на обекта със съответната мрежа, при 24-часово
натоварване. Това преизчисление се извършва въз основа на констативен протокол, съставен
по реда на чл. 49 от ПИКЕЕ, съгласно разпоредбата на ал. 2. Отразените в протокола
констатации се потвърждават и от разпитаните по делото свидетели, подписали протокола. С
оглед на това се налага извод, че вписаните в протокола факти относно установен
технически нерегламентиран достъп до мрежата чрез монтиран несертифициран електромер
и изведените от съшия проводници за пренасяне на ел. енергия и консумирането й в обекта
са доказани като съдържание. Ето защо неоснователно е въведеното твърдение, че
съставилите протокола нямат право да извършват, а като такива оправомощени да
извършват проверка на средства за измерване лица не са доставчиците на електроенергия
или лица, които отговарят за нейното разпределение, а лица, които по специалния
административен ред на Закона за измерванията, са оправомощени да извършват проверка
на средства за измерване. Така проверка следва да извърши когато при проверката се
установи несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на
средството за търговско измерване с нормираните, нарушения в целостта и/или
функционалността на средството за търговско измерване, съмнения за добавяне на чужд за
средството за търговско измерване елемент. Такива не са отразени в протокола, поради което
настоящият състав намира, че е безпредметно да се обсъжда липсата на констативен
протокол от оправомощените лица по ЗИ.
По отношение на въведеното възражение, че не е проведено пълно и главно
доказване на всички обстоятелства, които са необходими да се установят съдът намира
същото за неоснователно. В отговора на исковата молба, както и в допълнителния такъв
ответникът не е оспорил, че не ползва. Въвеждането на такова възражение едва с въззивната
жалба е преклудирано възражение. За пълнота следва да се посочи, че безспорно
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, позволява корекционната процедура да се приложи
и по отношение на неправомерно присъединени към електрическите мрежи обекти. В
конкретния случай не се оспорва, че абонатната станция се използва от ответника, поради
което същият следва да понесе отговорността за неправомерното присъединяване.
Като неоснователно следва да се възприеме и въведеното твърдение, че , че не
са били налице основанията за съставяне от страна на ищеца на констативен протокол
№1028389/10.08.2023 г. В тази връзка се твърди, че от заключението на експертизата се
установява, че е налице СТИ, поради което констативния протокол №1028389/10.08.2023 г.,
съдържа неверни и непълни данни и не може да бъде годно основание за извършване на
едностранна корекция на количество електрическа енергия, а от друга страна твърди, че
„Топлофикция София" ЕАД не е собственик на горепосоченото СТИ, съответно - няма
задължение да го поддържа изправно. Така наведените противоречиви твърдения съдът
намира за неоснователни. Корекционната процедура е извършена след като е установено
неправомерно присъединяване. При такова неправомерно присъединяване е ирелевантно
наличието или липсата на СТИ, както и установяването на факта дали ответникът е
собственик или не на СТИ. Съставеният констативен протокол съдържа достатъчните данни,
10
потвърдени от свидетелските показания и заключението на СТЕ, които установяват такова
неправомерно присъединяване, което дава основание на ищеца да извърши корекционната
процедура. Поставянето на СТИ, което не е регистрирано при оператора на мрежата и въз
основа на което не са извършвани отчети за потребената енергия не може да обоснове
законосъобразен извод, че е налице годно СТИ, а не неправомерно присъединяване.
Неоснователно е и твърдението, че след като „Топлофикция София" ЕАД не е
собственик на горепосоченото СТИ, съответно - няма задължение да го поддържа изправно
и противоречивото твърдение, че ищецът не е изпълнил задълженията си по чл. 53, ал. 1 от
ЗЕ да изкупи средствата за търговско измерване, които към момента на влизането в сила на
този закон са собственост на потребителите, то ответникът не може да черпи права от
собственото си виновно бездействие, тъй като не е поддържал отчетност в
информационните си масиви относно техническото средство за измерване и не е предал
установеното техническо средство за измерване в БИМ за метрологична експертиза.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е поискал такова изкупуване, ако СТИ е било
негова собственост, а ако се възприеме твърдението, че същият не е собственик на
процесното СТИ, то следва да се посочи, че корекционната процедура е извършено за
неправомерно присъединяване, поради което е безпредметно да се обсъжда въпроса за
собствеността на СТИ и необходимостта и задължението на ищеца да го представи за
измерване в БИМ.
В останалата част следва да се споделят изводите на първоинстанционния съд.
По изложените съображения настоящият състав намира, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200 лв.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 081 от 30.07.2024 г., постановено по т. д .№ 1 922/23 г. по
описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 5 състав, като законосъобразно и
правилно.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, EИK: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на
„Електроразпределителни мрежи „Запад“ ЕАД, EИK: 1302958, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, БенчМарк Бизнес Център сумата от
200 (двеста) лв., представляващи юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание в едномесечен
срок от съобщението за изготвянето му до страните пред Върховен касационен съд, при
наличието на основанията по чл. 280 от ГПК.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12