Р Е Ш Е Н И Е
№….........../04.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 8941 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „В.и к.”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.К.П., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на
ищеца сумата от 831,29 лв.
представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 13.01.2010 г. до 19.03.2018 г.,
формирана като сбор от стойността на издадените фактури в периода 12.02.2010 г.
– 19.03.2018 г., за обект с абонатен № *** находящ се
в гр. Варна, ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 291,29 лв.,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 12.03.2010 г. до
08.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2486/2019 г. по описа на Районен съд - Варна.
По твърдения в исковата молба, ответницата
А.К.П., в качеството й на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги
за обект, находящ се в гр. Варна, ***, за който е разкрита партида с абонатен №
*** е ползвала предоставени от ищцовото дружество
услуги, които не е заплатила. Ищецът поддържа, че за периода от 13.01.2010 г.
до 19.03.2018 г. ответницата дължи сума общ размер на 831,29 лв. за
предоставените й ВиК услуги, формирана като сбор от
стойността на издадените в периода12.02.2010 г. – 19.03.2018 г. фактури,
подробно описани в приложена справка за недобора на частен абонат, както и
лихва за забава в размер на 291,29 лв., начислена за периода от 12.03.2010 г.
до 08.02.2019 г. Твърди, че за посочените суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника (настоящ ответник) по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По изложените съображения по същество моли да бъде прието за установено в
отношенията между страните съществуването на описаните вземания за главница и
мораторна лихва и претендира сторените в заповедното и в исковото производство
разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител юрк. В.Я., поддържа исковата молба и обективираното в нея
искане и представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответницата, чрез назначения й особен представител, депозира отговор
на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на
предявените искове. Релевира възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД относно вземанията за главница и обезщетение за
забава. Оспорва качеството „потребител на ВиК услуги“
на ответницата за процесния обект, доколкото не са представени доказателства А.П.
да е титуляр на абсолютно или ограничено вещно право върху обекта. Оспорва също
реалното доставяне на остойностените с процесните
фактури ВиК услуги, както и изправността на ищеца при
изпълнение на задълженията му да отчита консумираната вода по установения ред.
По изложените
аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно
заседание ответницата, чрез особения й представител адв.
М.Д., поддържа депозирания отговор. Адв. Д. моли да й
бъде определено възнаграждение за процесуалното представителство на
ответницата.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложената справка от Служба по вписванията – Варна за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида на лицето А.К.П. за
периода 01.01.1992 г. – 24.02.2020 г. (л. 96) се
установява, че през 2008 г. ответницата е придобила, чрез договор за
покупко-продажба, самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
10135.1506.65.1.13 с площ от 104,830 кв.м, представляващ търговски обект,
реална част от книжарница, обособен след преустройство с образуване на два
самостоятелни обекта, находящ се в гр. Варна, ул. ***.
От същата справка и приложеното постановление за
възлагане на недвижим имот от 20.07.2017 г. на ЧСИ Н.Д.с рег. № *** на КЧСИ (л.
109) се изяснява, че имотът е изнесен на публична продан по образуваното срещу А.П.
изпълнително дело и възложен на Д.Р.Р., обявен за
негов купувач. Промяната в собствеността на недвижимия имот е отразена с
вписване в имотния регистър на 06.12.2017 г.
Видно от приложеното заявление за прехвърляне на партида №
**********/19.03.2018 г. (л. 108), на посочената дата приобретателят
на имота Д.Р.е инициирал промяна в титуляря на партидата за процесния обект с
абонатен № ***.
От съдържанието на
приобщената справка за недобора на частен абонат № *** (л. 47-54) се
установява, че при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за
главница от 831,29 лв. по издадени фактури в периода 12.02.2010 г. – 19.03.2018
г. за консумирана вода за отчетен период от 13.01.2010 г. до 19.03.2018 г., както
и законна лихва от 291,29 лв., начислена върху съответните главници от датата
на техния падеж до 08.02.2019 г. Изяснява се още, че за целия отчетен период е
налице отчитане на фактурираните ВиК услуги по
показания на измервателния уред (с посочени в справката стойности на стар и нов
отчет).
За установяване на реалното доставяне и потребяване на ВиК
услуги в процесния период ищцовото дружество е
представило карнети по партида с абонатен № *** (л. 111-118)
за извършени отчитания през времето от 09.12.2009 г. до 12.07.2018 г. За
периода 09.12.2009 г. – 19.03.2017 г. в карнетите са
отразени показанията на водомера и консумираната вода в кубични метри,
представляваща разлика между отразените от инкасатора показания в деня на
съответното отчитане и показанията, отразени при предходния отчет. За периодите
от 11.06.2014 г. до 13.08.2015 г. и от
13.08.2015 г. до 19.03.2017 г. не са вписани ежемесечни отчети, като при отчета
на 13.08.2015 г. са констатирани показания от 387 куб.м и разликата с
предходните показания от 382 куб.м, снети през м. юни 2014 г., възлизаща на 5
куб.м, е вписана като реално потребление. По същия начин са начислени 178 куб.м
за периода 13.08.2015 г. до 19.03.2017 г., равняващи се разликата от показанията
на измервателния уред на 13.08.2015 г. (387 куб.м) и тези на 19.03.2017 г. (565
куб.м). В карнетите са положени няколко подписа в
графата за потребител, последният от които е от дата 09.10.2013 г.
При съпоставка на отразените в карнетите
показания и тези, обективирани в справката за недобора на частния абонат, се
установява пълна идентичност на вписаните стойности за стар и нов отчет за процесния
период на потребление, респективно за фактурираното количество вода, формирано
като разлика между тях.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ООД, одобрени с решение № ОУ-018 от
09.06.2006 г. на ДКЕВР (л. 21 и сл), както и Общите
условия, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 5 и сл.), ведно
с доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник. Приложени
са и решения на ДКЕВР от 30.07.2008
г. (л. 40), 19.09.2011 г. (л. 42), 28.01.2013 г. (л. 38), 30.06.2016 г. (л.
44), 28.04.2017 г. (л. 36), 15.12.2017 г. (л. 33) и от 28.04.2017 г. (л. 30) за
ценообразуване на ВиК услугите, предоставяни от „Водоснабдяване
и канализация – Варна“ ООД.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (л. 127 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с абонатен
№ *** по издадените от ищцовото дружество фактури в
периода от 12.02.2010 г. до 19.03.2018 г. възлиза на 831,29 лв., а лихвата за
забава върху посочената главница, начислена от падежа на всяка фактура до 08.02.2019
г. – 291,29 лв. От експертното заключение се изяснява още, че по процесните
фактури не са отразени плащания.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 2486/2019
г. по описа на Районен съд – Варна се установява, че въз основа на подадено на 15.02.2019
г. заявление от „В.и к.” ООД срещу
А.К.П. е издадена заповед № 1286/18.02.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е
редовно връчена на длъжника (настоящ ответник) Заповедта е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и установителните искове за вземанията, предмет на
заповедта, са предявени в указания на заявителя едномесечен срок по чл. 415,
ал. 4 ГПК.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Обективно кумулативно
съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са
допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и
надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение
по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК искове е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК
вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието
на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на
доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по
предвидения в приложимите Общи условия ред, настъпила изискуемост на
вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че се касае за служебно
начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване и
съответствието на фактурираната средна консумация с предвидената такава за
конкретната хипотеза на служебен отчет.
От обсъдените писмени доказателствени средства
се установява, че ответницата А.П. е придобила правото на собственост върху
процесния обект на потребление с абонатен № *** през 2008 г., тоест преди началото на исковия
период (2010 г.), поради което същата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги и чл. 2, ал. 1 от ОУ от
2006 г. и от момента на придобиване на собствеността
между страните по делото е възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди от
ищеца, като ВиК оператор, до ответницата като
собственик на водоснабдения имот. Следователно същата е задължено лице за
заплащането на фактурираните ВиК услуги за периода на
потребление от 2010 г. до 06.12.2017 г., когато собствеността е преминала върху
трето лице. След вписването на влязлото в сила постановление за възлагане на
имота длъжник за цената на доставената до обекта вода е новият собственик (така
- решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр.д. № 439/2018 г., III г.о., касаещо задълженията на електроенергия, но приложимо по
аналогия, предвид сходната уредба, която свързва качеството на длъжник за
цената на ел. енергия, респ. вода, с качеството на собственик или на носител на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения,
респ. водоснабдения имот).
Редът и начинът на
измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода и на
количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на
Глава ІІІ от ОУ от 2006 г. и от 2014 г., както и в тези на Глава VІ от Наредба
№ 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, обн.,
ДВ, бр. 88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата
нормативна уредба изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер,
монтиран на водопроводното отклонение от ВиК
оператора и/или в имотите на потребителите (чл. 20 от ОУ от 2006 г., респ. чл.
22 от ОУ от 2014 г.), като на отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си
удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 21, ал. 4 от
ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 4 от ОУ от 2014 г.). Доставянето на питейна
вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа,
отчетено посредством монтираните водомери, за което ВиК
операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които потребителите са
длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране (арг. от чл. 30 и чл. 31 от ОУ от 2006 г., респ. чл. 32 и
чл. 33 от ОУ от 2014 г.).
Според чл. 21, ал. 1
от ОУ от 2006 г., респ. чл. 23, ал. 1 от ОУ от 2014 г., показанията на
водомерите се отчитат за период, не по-дълъг от 1 месец – за потребители на ВиК услуги за стопански и обществени нужди и 3 месеца – за
питейно-битови нужди. При невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на потребителя или негов
представител, същият е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършването на отчитането в удобно за двете страни време, в срок, не
по-дълъг от една година от последното отчитане (чл. 22, ал. 3 от ОУ от 2006 г.,
респ. чл. 24, ал. 3 от ОУ от 2014 г.). Отказът на потребителя за осигуряване на
достъп се удостоверява с протокол, съставен от длъжностното лице на ВиК оператора и подписан от него и от поне един свидетел.
На основание чл. 22, ал. 4 във вр. чл. 46 от ОУ от
2006 г., респ. чл. 24, ал. 4 във вр. чл. 49 от ОУ от
2014 г. след съставяне на протокола ВиК операторът
изчислява изразходваното количество питейна вода по пропускателната способност
на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа
потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за периода до
предишен реален отчет, но не по-дълъг от шест месеца.
От обсъденото
съдържание на приобщените карнети е видно, че последно
положеният подпис в графата за потребител е от дата 09.10.2013 г. Доколкото
автентичността на карнетния лист, представляващ
частен свидетелстващ документ, не е оспорена от ответната страна, съдът приема,
че документът е подписан от абоната или негов представител, с което са приети
начислените до тази дата количества вода, респ. същите са реално доставени и потребени в процесния период
от 13.01.2010 г. до 09.10.2013 г.
След 09.10.2013 г. е
извършван месечен реален отчет на показанията на измервателния уред до 13.03.2014
г., когато е снето показание от 382 куб.м вода. При следващите отчети на 10.04.2014
г., 12.05.2014 г. и 11.06.2014 г. е отбелязано, че временно няма достъп, и са записани
непроменени показания на водомера (382 куб.м), съответно нулеви показания за
консумирана вода в периода на отчет. Доколкото за този период от 09.10.2013 г. до 13.03.2014 г. доставчикът не се е
отклонил от оповестените в ОУ правила за удостоверяване на показанията на
отчитащите устройства, съдът намира, че няма основание за отричане на
доказателствената стойност на нанесените в карнета показания и реалното
потребление на фактурираните количества вода е доказано.
След м. юни 2014 г. ищцовото
дружество не е изпълнило задълженията си да отчита доставените ВиК услуги по предвидения в ОУ ред. Въпреки че е липсвал
достъп до обекта, доставчикът не е констатирал това обстоятелство по
предвидения начин (чрез съответния констативен протокол), нито е приложил
установения компенсаторен механизъм на служебно отчитане. Вместо това е извършен
реален отчет на 13.08.2015 г., тоест повече от една година след предходния
такъв, и след това – на 19.03.2017 г., тоест след повече от година и половина.
Затова и съдът намира, че не е доказано реалното потребление на фактурираните
количества вода в периода от 13.03.2014 г. до 13.08.2015 г. и в периода от
13.08.2015 г. до 19.03.2018 г., за което е издадена фактура № ********** едва
на 19.03.2018 г. Освен това крайният момент на последния отчетен период
(19.03.2018 г.) следва датата на прехвърляне на собствеността върху обекта
(06.12.2017 г.), до когато ответницата е задължено към ВиК
оператора лице за консумираната вода в обекта.
По изложените мотиви
съдът приема за неоснователен
предявеният иск за главница от 488,52 лв. за периода от 13.03.2014 г. до
19.03.2018 г. С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за мораторна лихва върху посочената главница за сумата от 40,17 лв., начислена за периода от
19.04.2018 г. до 08.02.2019 г.
Предвид извода за
частична основателност на главния иск за периода на потребление от 13.01.2010
г. до 13.03.2014 г. по издадени фактури
в периода 12.02.2010 г. - 17.03.2014 г., съдът дължи произнасяне по
релевираното от ответника възражение за
изтекла погасителна давност на тези вземания.
Според задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, заплащането на
стойността на доставените до абоната ВиК услуги
съставлява „периодично плащане” по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД, поради което същото се погасява с кратката
тригодишна давност. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. Според чл. 31, ал. 2 от ОУ от
2006 г., респ. чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране. Следователно изискуемостта
на процесното вземане за главница по всяка отделна фактура настъпва с изтичане
на 30-дневен срок, считано от датата на издаването й. От тогава започва да тече
и тригодишната давност за фактурираното вземане, която се прекъсва и спира да
тече, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК (агр. от чл. 422, ал. 1 ГПК).
В случая заявлението
за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 15.02.2019 г., поради което
за погасени по давност следва да се считат всички задължения за потребени ВиК услуги, чийто падеж
е настъпил до 15.02.2016 г. Такива задължения са начислени по всички издадени
фактури в разглеждания период от 12.02.2010 г. до 17.03.2014 г., респективно
вземането на ищеца за главница по тези фактури на обща стойност от 342,77 лв. за отчетен период 13.01.2010
г. – 13.03.2014 г. е погасено по давност
и посочената сума не се дължи от ответницата към настоящия момент. Същата не
дължи и мораторна лихва върху тази
сума от 251,12 лв., начислена за
периода от 12.03.2010 г. до 08.02.2019 г.
В заключение, съдът
намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По искането на особения представител
за присъждане на възнаграждение:
Съдът намира, че на назначения особен представител адв.
М.Д.Д. следва да бъде изплатено възнаграждение за
осъщественото процесуално представителство на ответницата по делото, изразяващо
се в депозиране на писмен отговор на исковата молба и явяване в проведените
открити съдебни заседания, в размер на определения депозит от 154,26 лв., за
която сума да се издаде разходен касов ордер.
По разноските:
С
оглед изхода на делото, разноски на ищеца не се следват.
Такива
не следва да се присъждат и в полза на ответницата, тъй като не е направено
искане за това.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК от „В.и к.” ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, срещу
А.К.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно
кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата
от 831,29 лв. (осемстотин тридесет и един лева и двадесет и девет стотинки),
представляваща главница за стойността на ползвани и незаплатени ВиК услуги за периода от 13.01.2010 г. до 19.03.2018 г.,
формирана като сбор от стойността на издадените фактури в периода 12.02.2010 г.
– 19.03.2018 г., за обект с абонатен № *** находящ се
в гр. Варна, ***, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.02.2019 г.,
до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 291,29 лв. (двеста деветдесет и един лева и двадесет и девет
стотинки), представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
12.03.2010 г. до 08.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2486/2019 г. по описа на Районен съд – Варна;
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на особения представител
адв. М.Д.Д.,***, сумата от 154,26
лв. (сто петдесет
и четири лева и двадесет и шест стотинки), представляваща възнаграждение за осъществената защита на ответника А.К.П.,
ЕГН **********, в настоящата първа инстанция, от внесения за целта депозит, за
което да се издаде разходен касов ордер;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: