Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 27.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на десети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 12110 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 71439 от
13.04.2020 г. и Решение № 20205020/23.09.2020 г. по гр.д. № 82801/2017 г. по описа на СРС, 24 с-в е осъденВ.И.В., ЕГН **********
на основание чл. 75 ЗС, да върне на Д.А.Д., ЕГН ********** владението върху
гараж с площ 15 кв.м., построен в двора на жилищна сграда с адрес: гр. София,
ул. „*******с идентификатор № 68134.1107.55.6., отнето му от ответника през м.07.2017
г.
Срещу постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ответникаВ.И.В., с доводи за това, че
решението е неправилно, постановено е при наличие на доказателствен дефицит.
Неправилно съдът е приел, че ищецът е владелец, след като последният не е
упражнявал фактическа власт от 24.06.2003 г. до 19.07.2007 г. Счита, че последният е държател на имота, а
не владелец, поради което не притежава право да защити правата си по посочения
ред /чл.75 ЗС/. За да защити правата си ищецът-държател е следвало да потърси
съдействие на владелеца, за когото държи имота. Поддържа, че процесния гараж е
незаконно построена барака със статут на преместваем обект, а не строеж. Заявява,
че по делото липсват доказателства да е бил построен гараж въз основа на
представения позволителен билет от 16.10.1971 г. Липсва и издадено разрешение за ползване. Заявява,
че съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства, чрез
показанията на свидетеля на ответника.
Излага съображения, че
ищецът не е собственик на процесния гараж. В производството не било доказано,
че същият е владелец на гаража. Не било доказано, че същият упражнява
фактическа власт върху гаража, както и че е отстранил от имота предишния
владелец. След проведената публична продан собственикът на имота, който е
оставен във владение на същия при описа му става държател на имота за купувача.
Публичната продан прекъсва владението за имота и го превръща в държане. След
продажбата владелецът става държател за купувача. Отправя искане за отмяна на
решението на СРС и отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
Въззиваемата страна Д.А.Д.
е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Счита, че установените от първата инстанция факти и формирани изводи са
правилни. Заявява, че в производството е установено, че процесният имот е
самостоятелна постройка-гараж, която е законна изградена по представения в
производството позволителен билет от 16.10.1971 г. Установено е и че гаражът е
владян без прекъсване от ищеца в периода от 24.06.2003 г. до 19.07.2017 г.,
както и че ответникът му е отнел владението по посочения начин – чрез смяна на
ключалката и недопускането му със сила в имота /присъда представена именно от
ответника/. Поддържа, че съдът е сезиран с искане за възстановяване на
владението в преклузивния срок и доводите на ответника в обратен смисъл са
неоснователни. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като
правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата
на чл.269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на
съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
За да уважи предявения
иск по чл.75 ЗС първоинстанционният съд е приел въз основа на събраните
доказателства в т.ч. и показанията на свидетелите Д., Ц.и К., че ищецът е
владелец на имота-гараж, който е законно построен. Приел е за установено, че на
16.07.2017 г. ищецът е установил, че патрона на ключалката на гаража е сменена,
като по този начин е лишен от владение на имота с посоченото действие на
ответника.
Настоящият състав
намира, че постановеното решение е правилно и съответства на фактическите констатации по спора,
които са установени правилно чрез събраните в производството доказателства. На
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите,
изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В
производството по чл. 75 от ЗС ищецът следва да установи само два факта -
на владението и на нарушението. Други права на страните върху имота не подлежат
на изследване в това производство. Следва да се установи и че владението е
продължило повече от шест месеца преди нарушението, както и че самото нарушение
е било извършено по-малко от шест месеца преди предявяване на иска. За
установяване на продължителността на владението е достатъчно да се докажат
началния и крайния му момент. Под "нарушение" по смисъла на чл. 75 от ЗС се разбира всяко действие, с което се
накърнява или отстранява фактическото господство на владелеца. Искът по чл. 75
от ЗС защитава самото владение като фактическо състояние. Предмет на този иск е
установяване на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, както и че същото е
нарушено или отнето чрез незаконосъобразни действия.
Съществените
признаци на владението, изрично посочени в чл. 68 ЗС, са два: обективен -
упражняване на фактическа власт, и субективен - намерение да се владее за себе
си. Освен тях, в правната теорията и практиката са изведени като логическо
следствие от съществените елементи и други елементи на владението, изискващи то
да бъде постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно.
Възраженията
на въззивника за вещни права по отношение на имота са ирелевантни, с оглед
предприетата от ищеца против тях защита по чл. 75 ЗС - на нарушеното му
владение върху имота, срещу която претенция е недопустимо ответникът да се
защитава с петиторни възражения. Последните, както правилно е приел и районният
съд /относно правото на собственост/ са предмет на защита по друг ред.
Чрез
показанията на свидетеля Д. /съпруга на ищеца/ преценени съобразно указанията
на чл.172 ГПК с оглед събраните в производството доказателства се установява,
че ищецът е владял имота в продължение на повече от шест месеца преди нарушението
– смяна на патрона на ключалката на гаража установено на 16.07.2017 г. Установява
се, че постройката - гараж е ползвана от мъжа ѝ /ищец в производството/ в
продължение на повече от петнадесет години, като гараж, в който са ремонтирани
коли, както и като склад за вещи на семейството. Тези обстоятелства се
установяват и чрез показанията на свидетеля Ц., който сочи, че ищецът е ползвал
имота в продължение на повече от 15 години, като споделя, че многократно го е
виждал същия да го ползва и отрича друго лице да е било във фактическа власт на
имота. Свидетелят Ц.сочи, че средата на 2017 г. ищецът се оплакал, че няма
достъп до имота.
Доводите
на ответника, че при постановяване на обжалваното решение СРС не е взел предвид
показанията на свидетелите К. и Н. доведени от него за установяване на
релевантни за спора факти, съдът намира за неоснователни. Чрез показанията на
свидетелите К. и Н. не се установяват факти от предмета на спора, които съдът
да не е обсъдил при разрешаване на спора по същество. Така свидетеля К. сочи
свои предположения, а не непосредствено възприети факти, за това че ищецът е
ползвал гаража. Освен това заявеното от него, че имота се ползва към настоящия
момент отВ./ответник по делото/ не е спорно в производството. Същевременно
свидетелят Н. не установява кой е упражнявал и ползва гаража.
Въз
основа на установените факти, съдът намира за правилни изводите на районният
съд, че ищецът е упражнявал фактическа власт върху имота до отстраняването му,
чрез смяната на патрона на ключалката извършено през м.07.2017 г. Показанията
на свидетеля Д. и свидетеля Ц.кореспондират с представените писмени
доказателства, като именно техните показания следа да бъдат счетени за
верни.
От
представено Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.06.2017 г. се
установява, че на Е. К.а В. е възложен имот, който е описан като самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1107.55.1.8 –
„Апартамент“, находящ се в гр. София, ул. „************находящ се в поземлен
имот 68134.1107.55, а от представената скица № 15-3014847-15.05.2018 г. от АГКК
се установява, че гаражът представлява самостоятелен обект по смисъла на § 5,
т. 39 от ДР на ЗУТ. Доводите на ответника в обратен смисъл съдът намира за
неоснователни.
Следва да се вземе и
предвид това, че според дадените разяснения с Тълкувателно решение № 5 от
18.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 5/2015 г., ОСГК при придобиване на правото на
собственост върху недвижим имот на основание публична продан, ако в
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира построената в
имота сграда, върху същата не е било насочено принудително изпълнение чрез
налагане на възбрана, не е описана и оценена от съдебния изпълнител и спрямо
нея не е проведена публична продан, ако същата представлява самостоятелен обект
на правото на собственост, не намира приложение правилото на чл. 92 от ЗС, за
да се приеме, че по силата на постановлението за възлагане е придобита
собствеността и върху сградата. В случай че същата представлява несамостоятелен
обект на собственост, правилото на чл. 92 от ЗС се прилага на общо основание.
В
случая правилно ищецът посочва, че гаражът не е бил възложен на Е. К.а В., след
като последният представлява самостоятелен обект и не фигурира в
постановлението за възлагане. Следователно не може да се приеме, че ищецът е
държател на процесния имот, след като последният не е бил предмет на делбата,
респ. публичната продан. Също така следва да се отбележи, че притежанието на
½ идеални части от съпругата на ответника не може да отстранява
самоволно владеещото лице, дори да е налице спор относно собствеността, то
следва да се разреши по надлежния ред.
Така
правилно районният съд е приел за доказано упражняваното владение от ищеца и извършеното
нарушение на владението от страна на ответника, чрез смяна на патрона на
ключалката на гаража.
С
оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
въззивното решение може да бъде обжалвано пред ВКС.
По
разноските:
С
оглед изхода на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ищеца следва да
бъде присъдена сумата 400.00 лв.-разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 71439 от
13.04.2020 г. и Решение № 20205020/23.09.2020 г. по гр.д. № 82801/2017 г. по описа на СРС, 24 с-в.
ОСЪЖДАВ.И.В., ЕГН **********
на основание чл.78, ал.3 ГПК, да заплати на Д.А.Д., ЕГН ********** сумата
400.00 лв.-разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му на страните
пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.