Р Е Ш Е Н И Е № ….
14.07.2021 г., гр.Средец
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД след проведено на четиринадесети
юни през две хиляди двадесет и първа година публично
заседание в следния
състав:
Районен съдия: Венета Иванова
при
участието на секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията
Иванова гр.дело № 367 по описа на
съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв.В.Г. –САК, против Д.З.О., ЕГН **********, с адрес ***, п.к.8300.
Ищецът твърди, че ответникът е бил потребител на мобилни услуги за мобилен номер +359********* по абонаментна програма Тотал 24.99 по силата на Договор за мобилни услуги от 29.06.2018 г., сключен между страните по делото. Сочи се, че ответникът е сключил с ищеца и договор за лизинг от същата дата, по силата на който е взел мобилно устройство ALCATEL U 5 BLUE за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 2,99 лева, с право на абоната след изтичане на 23-месечния срок на лизинговия договор срещу заплащане на допълнителна сума от 2,99 лева да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Поддържа се, че за отчетния период на потребление 18.06.2018 г. – 17.08.2018 г. ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца дължимите месечни абонаменти, съобразно потребените от него и фактурирани услуги, в общ размер на 68,93 лева. На 12.10.2018 г. на основание чл. 75, вр. чл. 19б, в от ОУ и договорната отговорност по т. 11 от процесния индивидуален договор, операторът едностранно е деактивирал абонамента на ответника поради неизпълнение на договорните задължения за заплащане на потребените и фактурирани услуги. Поради предсрочното прекратяване на сключените договори по вина на абоната, операторът е начислил неустойка в размер на 198,77 лева, формирана съобразно условията на индивидуалните договори и представляваща трикратния размер на стандартните месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет по двата договора.
Предвид неизпълнение на задълженията на ответника, от страна на ищеца било инициирано производство по чл.410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 241/2020г. по описа на РС-Средец за сумата от 198,77лв.-начислена неустойка по горецитирания договор за мобилни услуги.
Поради връчване на заповедта за изпълнение по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК за ищеца е възникнал интерес да подаде настоящата
искова молба, с която се иска приемане
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 198,77лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги от дата 29.06.2018г., представляваща трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти на ползвания абонаментен пакет и неустойка за продоставено
за ползване устройство ALCATEL U5 Blue. Заявена е претенция за присъждане на
направените по исковото и в заповедното производства разноски.
Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени по реда
на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след внасяне на депозит от страна на
ищцовата страна, съдът е назначил особен представител на ответника.
В законоустановения едномесечен срок особеният представител е депозирал писмен отговор. Същият е оспорил изцяло иска по основание и размер с доводи, че ответникът не е потребявал мобилни услуги, не е инициирал прекратяването на договорите, едностранното им прекратяване от страна на оператора не е достигнало до знанието му. Позовава се на нищожност на клаузите от индивидуалния договор и Общите условия, като неравноправни, нарушаващи правата му като потребител, противоречащи на добрите нрави. Поддържа, че ответникът не е приел, нито подписал Общите условия, които поради ситния шрифт е невъзможно да бъдат прочетени, за да се даде информирано съгласие с тях. Възразява за прекомерност и противоречие с добрите нрави на начислената неустойка.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е
молба, с която не се възразява делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, моли съда да уважи исковите претенции и да присъди
сторените от тяхна страна съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от особения представител
адв.С., която
поддържа отговора на исковата молба като счита ,че предявените искове са
неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
По делото са приложени договор за мобилни услуги от 29.06.2018 г. за мобилен номер +359********* с избрана абонаментна програма Тотал 24.99лв. с уговорен срок за действие 24 месеца до 29.06.2020г., както и договор за лизинг от същата дата 29.06.2018г., по силата на който е взето мобилно устройство марка ALCATEL U 5 BLUE на изплащане, от съдържанието на които е видно, че са подписани от страните по настоящето дело – "Теленор България" ЕАД и ответника Д.О..
От съдържанието на сключения между страните договор за лизинг се установява, че същият има за предмет мобилно устройство марка ALCATEL U 5 BLUE, като абонатът дължи 23 месечни вноски в размер на 2,99 лева всяка, съгласно уговорен погасителен план, с право след изтичане на 23-месечния срок срещу изплащане на допълнителна сума от 2,99 лв. да се добие собствеността върху лизинговата вещ. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответника е предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги, както следва: стандартната цена на мобилното устройство /в брой, без абонамент/ е 269,90лв., а цена в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал 24,99лв.е 89,26лв., като отстъпката от стандартната цена, която ответникът е получил възлиза на сума в размер на 180,64лв.
Ответникът не оспорва, а това се установява и от текста на чл. 4 от договора за лизинг от 29.06.2018 г., че е получил мобилното устройство, поради което и съдът приема, че ищецът е изправна страна по този договор, тъй като е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 от ТЗ, а именно да предостави мобилното устройство на лизингополучателя. От този момент за ответника е възникнало задължението да заплаща дължимите лизингови вноски за времето на действие на договора.
Приети като доказателства по делото са фактури с № **********/18.07.2018г., № **********/18.08.2018г., № **********/18.10.2018г. ,като от съдържанието на всички е видно, че първите са за дължими от ответника абонаментни такси и лизингови вноски, а последната включва и процесната неустойка, сумите по които няма данни да са платени от страна на ответника.
С влязло в законна сила на 29.04.2021г. съдебно решение № 260037/06.04.2021г. по гр.д.№ 361/2020г. по описа на РС-Средец, е прието за установено, че ответникът Д.О. дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД сумите от 68,93лв., представляваща месечни абонаментни такси за потребени мобилни услуги за периода от 29.06.2018г. до 17.08.2018г. за мобилен номер 0893/953012 по процесния договор за мобилни услуги от 29.06.2018г. , за което са издадени фактури № **********/18.07.2018г., № **********/18.08.2018г ведно със законната лихва, както и сумата 62,79 лв, представляваща сбор от лизинговите вноски по процесния договор за лизинг, дължими за периода м.октомври 2018г. –месец май 2020г., ведно със законната лихва, за което вземане е била издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 216/2020г. по описа на РС-Средец.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 92 ЗЗД.
В процесния договор за мобилни услуги от 29.06.2018 г. , на стр.2, е предвидено, че в случай на прекратяването му преди изтичане на уговорения срок по вина или по инициатива на потребителя или при нарушаване на задълженията му, последният дължи за всяка СИМ карта, по отношения на която е налице прекратяване: (а) неустойка в размер на всички стандартни месечни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение към неустойката по предходното изречение потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора; и (б) а в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят ще дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена), съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия доставчикът има право едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно по Общите условия.
Видно от изложеното посочените договорни клаузи предвиждат виновно неизпълнение от страна на длъжника, като предвид правилата на чл. 20 ЗЗД и чл. 87 ЗЗД може да се направи извод, че действителната воля на страните е била да уговорят неустойка за разваляне на договора. Неустойката за разваляне има за цел да обезщети вредите, които кредиторът търпи от неизпълнението на един двустранен договор, чието действие е отпаднало поради развалянето му с обратна сила или занапред. Следователно задължението за заплащане на този вид неустойка възниква с осъществяването на уговорения между страните правопораждащ юридически факт, а в процесния случай това е развалянето на договора, настъпило преди изтичането на уговорения 24-месечен срок от сключването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита договора за развален, като предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Така законът предвижда, че за да породи своето конститутивно правно действие, волеизявлението на кредитора за разваляне на един писмен договор следва да бъде обективирано в писмена форма (за действителност, а не за доказване) и да достигне до своя адресат – длъжника.
Действително разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е диспозитивна, поради което намира приложение само доколкото в особената част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за разваляне на конкретния вид договор или страните не са уговорили други условия и начин за разваляне на сключения между тях договор.
В конкретния случай клаузата на т. 19б, б. "в" от приложимите Общи условия само прогласява потестативното право на кредитора да развали договора, но не урежда ред за упражняването му, различен от предвидения в общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Поради това несъстоятелни са доводите на ищеца, че предвид забавата на длъжника по отношение на задълженията по издадените фактури за момент на прекратяването следва да се счита датата на спирането на достъпа на клиента до мобилната мрежа на оператора чрез номер +359********* на 12.10.2018г. Не се твърди и не установява, че преди подаване на исковата молба ищецът е упражнил надлежно потестативното си право да развали договора чрез отправяне на писмено уведомление, получено от длъжника.
Следва да се упомене, че нито в индивидуалния договор, сключен между страните ,нито в Общите условия е предвидено по какъв начин може да стане едностранното прекратяване на договора,при наличие на предпоставките за това. В този смисъл, доколкото става дума за писмен договор, сключен между страните ,то и прекратяването му /дори и едностранно / предсрочно при наличие на определени предпоставки ,следва да бъде в същата форма. Съгласно текста на чл.31а от Общите условия мобилният оператор се задължава предварително и по подходящ начин /чрез кратно текстово съобщение,писмо с обратна разписка, записващ се телефонен разговор,чрез ел.поща и т.н./ да информира абоната, че ще предприеме действия по извънсъдебно събиране на негови неплатени парични задължения. Следователно предвидени са и други начини за информирането на абоната ,че ще се пристъпи към събиране на неплатените сметки, но всички те имат за цел уведомяването му ,че е неизправен длъжник /че е в забава / и ще бъдат предприети действия по събиране на дължимите суми. Спирането на достъпа до услугите от потребителя не се прилага само при прекратяване на договора –такова е предвидено и в хипотезите по чл. 53 от ОУ /в случаите на неплатени изискуеми вземания,или при допълнителни условия или ограничения за сключен индивидуален договор/ , чл. 54 /в случай на постъпване на писмена жалба за извършени неправомерни действия /,чл. 55/ когато с поведението си потребителят застрашава ,или пречи на нормалното ползване на услуги от страна на други потребители /.Във всички тези случаи не е предвидено прекратяване на договора с потребителя, което означава ,че спирането на достъпа до услугите не е развозначно на прекратяване на договора. В настоящия случай нито чрез издаване на процесните фактури, нито по друг начин ответникът е бил предизвестен за едностранно прекратяване на договора ,поради което не са осъществени предпоставките за плащане на неустойка.
Според трайната съдебна практика двустранен договор може да се развали чрез връчването на исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, като съдът е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В процесния случай обаче препис от исковата молба с приложенията е връчен на особения представител на ответника -длъжник на 20.10.2020 г., към който момент вече е бил изтекъл двугодишният срок на договора за мобилни услуги от 29.06.2018 г., поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора преди изтичане на срока, за който е сключен.
Въз основа на изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките за дължимост на претендираната неустойка.
Предвид изхода на спора, не следва да се обсъждат останалите възражения на особения представител на ответника.
За разноските:
Ищецът е предявил претенция за разноски, но предвид отхвърлянето на исковете, присъждане на такива не му се следват.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства за извършването на такива, поради което не следва да му се присъждат.
Водим от
всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от "ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София -1766, район Младост, ж. к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, действащо чрез упълномощения си процесуален представител адв.В.Г. –САК, против Д.З.О., ЕГН **********, с адрес ***, п.к.8300 и постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422, вр чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 198,77 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 29.06.2018г., за която сума в полза на ищеца е издадена заповед № 116 от 05.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 241/2020 г. по описа на Районен съд – Средец.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: