С решение № 167 /08.01.2007 г.,постановено по гр.д. № 815/06г.,Кърджалийският районен съд е осъдил Емин Мюмюн Шевкед да заплати на “ОББ”АД,гр. София,сумата в размер на 2 127.90 лв.,представляваща получена на 01.10.2002 г. без основание парична сума по влог по сметка № ********** в “ОББ” АД – клон Кърджали,с титуляр Мерал Емин Мюмюн,починал на 22.06.2002 г.,ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от 25.07.2006 г. до окончателното й изплащане,сумата в размер на 316.61 лв.,представляваща мораторна лихва на основание чл.86 от ЗЗД,за периода 01.08.2005 г. до 25.07.2006 г. върху сумата 2 632.50 лв.,както и сумата 302.22 лв.,представляваща разноски по делото,като съдът е отхвърлил иска по чл.55,ал.1,предл.1 от ЗЗД,в частта за разликата над сумата 2 127.90 лв. до пълния му предявен размер от 2 632.50 лв. като погасен поради прихващане със сумата 504.60 лв.,представляваща вземане на Емин Мюмюн Шевкед /в качеството му на наследник на Мерал Емин Мюмюн към “ОББ”АД,гр. София, по влог по сметка № ********** с титуляр Нуртен Мюмюн Мюмюн,съпруга на Мерал Емин Мюмюн,починали на 22.06.02 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от “ОББ”АД,гр. София срещу Емин Мюмюн Шевкед ,иск по чл.45 от ЗЗД за сумата 895 лв.,представляваща изплатени лихви и разноски от “ОББ”АД,гр. София поради плащане на некредитор на половината от влог по сметка № ********** в “ОББ”АД-клон Кърджали,с титуляр Мерал Емин Мюмюн,починал на 22.06.02 г. Настоящото производство е образувано по повод депозирана от недоволния от решението,ищец “ОББ”АД,гр. София, частична въззивна жалба. В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано в частта му ,с която решаващият съд е отхвърлил иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 895.50 лв.,представляваща изплатени лихви в размер на 431.50 лв. върху изплатена главница и разноски в размер на 464 лв. по делата ,водени от Мюмюн и Музафер Дурмуш срещу “ОББ”АД. Жалбодателят излага съображения за неправилност на решението в атакуваната му част поради допуснати нарушение както на процесуалните правила ,така и на материалния закон. Първото твърдяно нарушение жалбодателят обосновава с отсъствие на мотиви,като приема,че направения погрешен правен извод от решаващия съд се приравнявал на липса на мотиви,което пък съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.189,ал.2 от ГПК. А второто твърдяно нарушение се изразявало в обстоятелството,че решаващият съд не бил взел предвид събраните по делото доказателства,които установявали по безспорен начин наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД-виновното поведение на ответника Шевкед. Поради това жалбодателят моли настоящата въззивна инстанция,да постанови решение с което отмени първоинстанционното решение в атакуваната му част ,вместо което постанови друго по съществото на спора,като уважи изцяло иска с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата от 895.50 лв. Претендира разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,жалбодателят “ОББ”АД,гр. София,чрез депозирано от процесуалния му представител писмено становище,поддържа предявената частична въззивна жалба. В съдебно заседание,ответникът по жалбата,Шевкед,чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Излага съображения ,че в казуса са приложими предпоставките на чл.179,ал.2 от ЗЗД. Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираната жалба,прие за установено следното : Жалбата като подадена в срок и от лице имащо интерес от това е допустима ,поради което следва да бъде разгледана по същество. Пред първоинстанционният съд е разгледан иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,с предявяването на който се цели да бъде осъден ответникът Шевкед да заплати на ищеца “ОББ”АД,гр. София,сумата в размер на 895.50 лв. , съставляваща изплатени лихви и направени от “ОББ”АД,разноски по гр.д. №283/04 г. на КРС , по в.гр.д. № 18/05 г. на КОС и по изп.д. № 257/05 г. на КРС. Изложени са обстоятелствата на които се основава иска,а именно,че по изпълнително д.№257/05 г. по описа на съдебния изпълнител при КРС, образувано по изпълнителен лист,издаден по решението постановено,респ. потвърдено по цитираните граждански дела,с платежно нареждане от 28.07.2005 г. на Мюмюн Юсеин Дурмуш и Музафер Осман Дурмуш,преведени по сметка на съдебния изпълнител са изплатени лихви в размер на 431.50 лв. и разноски в размер на 411.лв. Твърди се,че ищецът “ОББ”АД е заплатил и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 53 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил така предявения иск, като е приел,че действително на ищеца са причинени имуществени вреди в търсения размер ,но че така търсените причинени на “ОББ”АД,имуществени вреди не са пряка и непосредствена посÙедица от действията на ответника Шевкед,а от действията на самата банка,извършила ненадлежно плащане. От събраните по делото доказателства,относими към предявения иск,съдът установи,че с решение № 117/25.10.2004 г.,пост. по гр.д. № 283/04 г. Кърджалийският районен съд е осъдил “ОББ”АД,гр. София да заплати на Мюмюн Юсеин Дурмуш и Музафер Осман Дурмуш,сумата в размер на 1 350 евро,представляваща дължима на последните сума по влог по сметка № ********** в “ОББ”АД-клон Кърджали,в качеството им на наследници на Нуртен Мюмюн Мюмюн,починала на 22.06.2002 г.,ведно със законна лихва от 29.03.2004 г. до окончателното й изплащане,както и сумата 256 лв.,представляваща разноски по делото. Установява се също,че цитираното решение е постановено при участието на третото лице Емин Мюмюн Шевкед,ответник по жалбата в настоящото производство. В мотивировъчната част на решението съдът е приел,че липсват доказателства,че банката-платец е положила грижата на добрия стопанин да установи дали третото привлечено лице е единствен кредитор на вземането по влога,както и че банката не е действувала добросъвестно по смисъла на чл.75,ал.2 от ЗЗД . А от решение № 30/30.03.2005 г.,пост. по гр.д. № 18/05 г.,се установява,че Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила цитираното по-горе първоинстанционно решение,като е осъдил и “ОББ”АД,гр. София да заплати на Мюмюн Юсеин Дурмуш и Музафер Осман Дурмуш,сумата в размер на 150 лв.,представляваща разноски по делото пред въззивната инстанция. В мотивите към съдебния акт,въззивният съд също е приел ,че банката не е положила грижата на добър стопанин да установи дали лицето,на което плаща се е явявало единствен кредитор на вземането по влога. Този свой извод въззивният съд е формулирал и след обсъждане на представеното пред първоинстанционния съд,писмено доказателство -удостоверение за наследници на Мерал Емин Мюмюн ,издадено на 04.06.04 г.,в което като наследници са посочени както третото лице- Мюмюн Шевкед –баща,така и неговата съпруга- Нуртен Мюмюн Мюмюн,с отбелязване ,че същата е починала на 22.06.2002 г. Съдът в мотивите си е приел,че последното отбелязване е задължило банката да издири и наследниците на починалата съпруга,за да се приеме,че е положила грижата на добър стопанин. Решението като окончателно е влязло в сила на 25.10.2004 г. По делото като доказателство съдът е приел изготвеното по назначената на стадия на първоинстанционното производство,съдебно-счетоводна експертиза,заключение,от изложението на което се установява,че изплатените разноски и лихви по цитираните граждански дела са в размер на сумата 895.50 лв.,от която сума лихва в размер на 431.50 лв. ,а останалата сума от 464 лв.- разноски,от които в първоинстанционното производство в размер на 256 лв.,във въззивното производство 150 лв. разноски и 53 лв. ДТ, и по изпълнителното дело -5 лв. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Намира депозираната частична въззивна жалба за неоснователна. Предявеният от ищеца “ОББ”АД,гр. София срещу Емин Мюмюн Шевкед,иск като предявен с правно основание чл.45 от ЗЗД,предполага търсене на обезщетение за причинени на ищеца в резултат на виновното поведение на ответника, вреди. Търсените вреди имат характер на имуществени такива и съставляват изплатени в предходно производство,в което ответникът в настоящото е бил привлечен от ищеца в същото,като трето лице –помагач,разноски и лихви за забавено плащане. Действително установява се безспорно в това производство,че банката –ищец “ОББ”АД,гр. София е изплатила присъдените и дължащи се разноски и лихви в искания размер. Основният въпрос тук обаче е този,е ли се дължи това плащане на виновното поведение на длъжника Емин Мюмюн Шевкед. Решението,с което в резултат на плащане на некредитор ,банката е била осъдена да заплати на Мюмюн Юсеин Дурмуш и Музафер Осман Дурмуш,сумата в размер на 1 350 евро,представляваща дължима на последните сума по влог по сметка № ********** в “ОББ”АД-клон Кърджали,в качеството им на наследници на Нуртен Мюмюн Мюмюн,починала на 22.06.2002 г.,ведно със законна лихва от 29.03.2004 г. до окончателното й изплащане, е било постановено при участието на третото лице Емин Мюмюн Шевкед,привлечено в това му качество на помагач от ответника “ОББ”АД,гр. София. Разпоредбата на чл.179,ал.2 от ГПК, предполага,че установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношението му със страната,на която помага или която го е привлякла. Както и съдебната практика е приела при непозволеното увреждане това са обстоятелствата имащи значение в отношенията между страната и подпомагащото я трето лице досежно характера,вида,тежестта на вредата и причината за нейното настъпване. В този аспект безспорно в мотивите на цитираните в предходни абзаци,първоинстанционно решение № 117 / 04 г. и въззивното решение № 30/05 г.,съдът е приел за установено, банката не е положила грижата на добър стопанин да установи дали лицето,на което плаща се е явявало единствен кредитор на вземането по влога. Този извод на първата и на въззивната инстанция определено,както и в мотивите е посочено е обусловен от анализа на представеното пред първоинстанционния съд,писмено доказателство -удостоверение за наследници на Мерал Емин Мюмюн ,издадено на 04.06.04 г.,в което като наследници са посочени както третото лице- Мюмюн Шевкед –баща,така и неговата съпруга- Нуртен Мюмюн Мюмюн,с отбелязване ,че същата е починала на 22.06.2002 г. Съдът е приел в мотивите си ,че отсъствието на проверка и издирване на наследниците на починалата съпруга,води до извода,че банката-длъжник не е положила грижата на добър стопанин. Задължителността на така установените обстоятелства ,имащи значение в отношенията между третото лице Шевкед и “ОББ”АД,гр. София, определено налага и в настоящото производство извода,че настъпването на твърдените имуществени вреди се дължи на виновното поведение на самата банка. Прочие и настоящата инстанция споделя напълно така формулираните изводи. Или с други думи казано, в настоящото производство се налага извода за отсъствие на виновно поведение у ответника по жалбата,Емин Шевкед,което отсъствие определено изключва ангажирането на неговата отговорност. Като е достигнал до същия извод и е постановил мотиви в този смисъл, първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение в обжалваната му част. В аспекта на изложеното несъстоятелен се явява доводът на жалбодателя “ОББ”АД,гр. София,за неправилност на първоинстанционното решение в атакуваната му част,,поради допуснато нарушение на материалния закон и поради допуснато съществено процесуално нарушение,изразяващо се в липса на мотиви. Следва прочие частичната въззивна жалба като неоснователна да не бъде уважена,като първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно бъде оставено в сила. И при този изход на делото разноски не се следват доколкото такива не са поискани,а и нещо повече такива не се доказват в точен размер. Водим от изложеното и на основание чл.208,ал.1 от ГПК,въззивният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167/08.01.2007 г.,постановено по гр.д. № 815/2006 г. по описа на Кърджалийския районен съд,в обжалваната му част. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1.
2. |