ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 45
гр. В., 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от В.Й. М. Въззивно частно гражданско дело №
20221300500036 по описа за 2022 година
Производството е по чл.122 ГПК
Делото е образувано по искова молба на Гф-гр.С. против Л. А. Т., с
посочен в исковата молба адрес-с. Н., обл.В. с цена на иска 1 745.52 лв. и
правно основание чл.45 ЗЗд във вр с чл.558 ал.7 КЗ.
С определение № 464/10.09.2021г по грд № 1769-Районен съд-гр.В. е
разпоредил препис от исковата молба и книжата да се изпратят на ответната
страна.
Съобщението е върнато с отбелязване, че лицето е търсено
многократно и не е открито. След справка по реда на Наредба № 14
/18.11.2009 е установено, че постоянния и настоящия адрес на ответника Л.
А. Т. е в с.П., общ.Р., ул.“Д. „ № *.
При тези данни в определение № 763/26.11.2021г , РС-В. приема, че при
служебна проверка на подсъдността на осн чл.119 ал.3 ГПК, делото не е
подсъдно на ВРС. Позовал се е на разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПК, в която се
посочва, че исковете за обезщетения по КЗ се предявяват пред Съда, в чийто
район, към момента на настъпване на застрахователното събитие, се намира
настоящия или постоянен адрес на ищеца.
Производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на РС-Б.
1
Последният с определение № 17/19.01.2022г по грд № 16/2022 е повдигнал
препирня за подсъдност и делото е изпратено за произнасяне от ОС-В.
Б. съд поддържа, че разпоредбата на чл.115 ал.2 ГПк е неприложима, тъй като
искът е предявен от Гф, а не от увредено лица срещу Гф и доколкото делото е
образувано пред РС-В., липсва възражение от ответната страна по чл.119 ал.3
ГПК, РС-В. неправилно е прекратил производството пред себе си.
ВОС, като взе предвид данните по делото ,прие за установено
следното :
От представената справката по реда на Наредба № 14 /18.11.2009г,
относно постоянния и настоящ адрес на ответника се установява, че се
намира в района на РС-Б.
Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК исковете се предявяват по
постоянният адрес на ответника.
Подсъдността на делото по правилата на местната подсъдност е положителна
процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск, за
наличието на която съдът не следи служебно /с изключение на подсъдността
по чл.108 ал.2 , чл.109 , 113 от ГПК и чл.115 ал.2 ГПК./. Връзката на едно
дело с района на определен съд - бил той районен или окръжен като първа
инстанция, съставлява местната подсъдност. Тя се определя от закона. Обща е
подсъдността по чл. 105 ГПК. Цитираната разпоредба свързва разглеждането
на спора от този съд, в района на който е постоянният адрес или седалището
на ответника.
В отклонение от нормите на чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, в
разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от ГПК е регламентирана факултативна местна
подсъдност по иск за вреди от непозволено увреждане, който ищецът може да
предяви и по местоизвършването на деянието. Предявеният в настоящето
производство иск от ГФ не се отнася до деликтна отговорност на ГФ , а има
гаранционно – обезпечителен характер и произтича непосредствено от
закона, при наличието на изчерпателно посочените в него материалноправни
предпоставки (чл. 288 от КЗ – отм., респ. чл. 557 от действащия КЗ). Така, по
отношение на исковете, предявени от ГФ не намира приложение
специалната изборна подсъдност по чл. 115, ал. 1 от ГПК, чието приложно
поле е ограничено до исковете, предявени от увредения срещу деликвента.
Предявяването на исковете от ГФ не се подчинява и на новото правило
2
на чл. 115, ал. 2 от ГПК (обн. ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като с тях не се
реализира отговорността на застрахователя. Това е така, защото ГФ не
предоставя застрахователни услуги, а осъществява възложената му от закона
дейност по обезщетяване на увредени лица, при липса на застрахователно
покритие на отговорността на причинителя на увреждането му.
Отговорността на Гаранционния фонд за обезщетяването им произтича пряко
от специален закон – чл. 557, ал. 1, т. 2 б. "а " от КЗ . Ангажирането й
задължително предпоставя, претендираните до обезвреда вреди да са
причинени от ПТП и виновният за него водач да няма сключена
задължителна застраховка гражданска отговорност. Разпоредбата на чл. 115
от ГПК, в т.ч. и новата ал. 2 на разпоредбата – приета ДВ бр.86/27. Х.2017 г. е
неприложима, доколкото тя касае преките искове на увредените лица срещу
застрахователя. В конкретния случай се касае до регресен иск на ГФ и
разглеждането му се следва по правилата на общата подсъдност .
За десезирането на местно некомпетентния съд е необходимо
възражение за неподсъдност, което съгласно чл.119, ал.3 от ГПК следва да
бъде направено в срока за отговор на исковата молба.
В случая липсва възражение за неподсъдност на делото пред РС-В. ,
направено в срока по чл.119, ал.3 от ГПК, поради което образуваното
производство пред ВРС, неправилно е прекратено.
Компетентен по предявеният иск е РС-В.
Воден от горното и на основание чл.122 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Компетентен да се произнесе по искът на ГФ-гр.С. против Л. А. Т., с
цена на иска 1 745.52 лв. и правно основание чл.45 ЗЗд във вр с чл.558 ал.7
КЗ. Е РАЙОНЕН СЪД-ГР.В.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд-В. за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Препис от определението да се изпрати на Районен съд-Б. по гр. д. №
16/2022 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4