№ 12738
гр. София, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110128159 по описа за 2022 година
Ищeцът предявява искове за признаване за установено, че, не дължи чрез
принудително изпълнение, на ответника сумата от 919,19лева – разноски по изпълнителен
лист, издаден след влязло в сила решение по гр.д.№ 19354/2013г. на СРС, 54- ти състав,
поради изтичане на погасителна давност. Сочи, че не са извършвани никакви изпълнителни
действия, прекъсващи давността, от влизане в сила на решението – 24.9.2015г.
Ответникът, в срока за отговор, сочи, че по образуваното изпълнително дело е
направил искане за извършване на изпълнителни действия против ищеца, което е довело до
прекъсване на погасителната давност, с оглед на което искът е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
По делото е отделено за безспорно, че в полза на ответника на 27.5.2020г. по гр.д.№
19354/2013г.. е издаден изпълнителен лист за вземане в размер 919,19лева - разноски по
делото, както и че ответникът е подал на 18.6.2020г. молба за образуване на изпълнително
дело.
С постановеното решение от СРС, видно от приложеното дело, СРС е уважил частично
исковете на [фирма] против П. И., като спрямо него е признато вземане за главница, лихва,
исковете са отхвърлени частично. С решението, СРС е постановил П. И. да заплати на
настоящия ответник сумата 919,19 лева разноски по делото.
Въззивна жалба, в частта, в която исковете са уважени, е подадена от П. И., въз
основа на която е образувано гр.д.№ 13383/2014г. на СГС, по което на 24.9.2015г е
постановено въззивно решение, с което първоинстанционното решение е потвърдено в
обжалваната част.
Следователно, решението, в частта, в която искът е уважен и на [фирма] са
1
присъдени разноски, е влязло в сила на 24.9.2015г., тъй като въззивното решение не
подлежи на обжалване. [фирма], на 18.5.2020г.е подал молба за издаване на изпълнителен
лист, на 27.5.2020г. е налице разпореждане да се издаде изпълнителен лист, издаден на
27.5.2020г., видно от вписването в поставения на решението печат. На 18.6.2020г., [фирма],
е подал молба за образуване на изпълнително дело.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че
процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на
които основания съдът дължи произнасяне. Разпоредбата на чл.117,ал.2 ЗЗД предвижда, че
давността на вземането, установено със съдебно решение, е всякога пет години.
Разпоредбата е специална на разпоредбата на чл.11 ЗЗД, и тъй като вземането на ответника
за законна лихва е установено със съдебно решение, то и давността за него е петгодишна. По
аргумент от същата разпоредба и систематическото й тълкуване заедно с разпоредбата на
чл.115,б.Ж ЗЗД, давността за вземането започва да тече от датата на влизане в сила на
съдебното решение- 24.9.2015г., с което вземането е установено, защото от този момент
започва кредиторовото бездействие по събиране на вземането, санкция за което е
погасителната давност. По делото е установено, че изпълнителният лист е издаден
изпълнителен лист по молба на настоящия ответник от 18.5.2020г., преди изтичане на
петгодишната давност, тъй като молбата съставлява предприемане на действия за
принудително изпълнение на вземането, и, съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД“ с
признаване на вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за
почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
с предприемане на действия за принудително изпълнение“, давността е била прекъсната на
18.5.2020г.
С подаване на молбата за образуване на изпълнително производство давността за
вземането е била прекъсната, отново, съгласно чл.116,ал.1 ЗЗД, тъй като молбата за
образуване на изпълнително дело е „предприемане на действия по принудително
изпълнение“ по смисъла на цитираната разпоредба. До приключване на съдебното дирене
пред СРС – 3.11.2022г., петгодишната давност не е изтекла, тъй като не са изминали 5
години от 18.6.2020г., на която дата е образувано изпълнителното дело, по молба на
взискателя – ответник. Поради изложеното, искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
По аргумент за противното от разпоредбата на чл.78,ал.6 ГПК, СРС не се произнася
по държавната такса, от която ищцовата страна е освободена.
При тези мотиви, право на разноски има само ответната страна, за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на 100 лева, на основание чл.25,ал.1 НЗПП.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. И. ЕГН ********** против [фирма] ЕИК
*********, с адрес [адрес] иск за признаване за установено, че П. И. И. не дължи чрез
принудително изпълнение на [фирма] сумата от 919,19 лева -присъдени разноски по
изпълнителен лист, издаден по гр.д№19354/2013г- на СРС, 54- ти състав.
ОСЪЖДА П. И. И. ЕГН ********** да заплати на [фирма] ЕИК *********, с адрес
[адрес] сторените по делото разноски от 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3