№ 1503
гр. Русе, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Н.й Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н.й Ст. Стефанов Гражданско дело №
20244520104512 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
Ищцата В. А. Ч. твърди, че през 1988г. тя и покойният й вече съпруг
О.Т.Ч. прехвърлили на бившата си снаха С. А. Ч. (С.А.Ч.) срещу задължението
от нейна страна да ги гледа и издържа докато са живи съсобствения си
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 530 квадратни метра,
съставляващ урегулиран имот пл. № 556 от квартал 42 по плана на с. Г., заедно
с построените в него полумасивна жилищна сграда от пет стаи и кухня и
стопанска сграда, съгласно Нотариален акт № 15, том 4, дело № 1060/1988
година. Твърди, че към настоящия момент съпругът й е починал, а до
настъпване на неговата смърт само тя се е грижила за него. Твърди, че
нейната възраст също сериозно напредна и скоро ще навърши 92 години. До
преди няколко години не й се е налагало да търси чужда помощ при
ежедневните си нужди, нито финансова помощ. В тази връзка през годините
ответницата не се е налагало да си изпълнява поетите задължения спрямо тях
двамата. Същевременно била прогонена от имота си от нея и тя го е
прехвърлила на трети лица.
Твърди, че откакто има нужда от издръжка и помощ ответницата не е
откликвала, а нейното задължение се изпълнявало от дъщерята на ищцата.
1
Дъщеря й осигурила подслон, помагала й финансово, купувала лекарствата й,
осигурявала й храна и добри условия на живот, водела я на лекар когато се
налагало. Счита, че точно в годините, в които има най-много нужда от чужда
грижа и подкрепа, ответницата нито веднъж не й е отворила вратата.
Моли съда да постанови решение, с което да развали с обратно действие
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 15, том 4, дело № 1060/1988 година за полагащата й се
1/2 (една втора) идеална част от имота поради пълното неизпълнение на
поетото по него задължение на ответницата С. А. Ч. спрямо нея.
Претендират се разноски по делото.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата, чрез пълномощниците си е
депозирала писмен отговор, с който развива съображения за недопустимост и
неоснователност на предявеният иск. Направени са доказателствени искания
за представяне в оригинал на н.а. на процесния имот.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че през
1988г. ищцата В. А. Ч. и покойният й вече съпруг О.Т.Ч. прехвърлили на
ответницата С. А. Ч. (С.А.Ч.) срещу задължението от нейна страна да ги гледа
и издържа докато са живи съсобствения си недвижим имот, представляващ
дворно място с площ от 530 квадратни метра, съставляващ урегулиран имот
пл. № 556 от квартал 42 по плана на с. Г., заедно с построените в него
полумасивна жилищна сграда от пет стаи и кухня и стопанска сграда,
съгласно Нотариален акт № 15, том 4, дело № 1060/1988 година.
От показанията св. Г. Е. Х., внучка на ищцата се установява, че дядо й
починал през 2004г. и от 2005г. Г. започнала да се грижи за нейната баба.
Къщата, в която живее баба й В. е „Г“ образна, акто в единия край живее баба
й, а в другия край на къщата живее леля й – ответницата С. Ч.. Свидетелката
установява, че тази къща се в гр.Г., както и че тя и нейната майка – Г. се
грижат за ищцата. Готвели й, чистели й и осигурявали всичко необходимо, тъй
като бабата не можела да излиза много навън. Твърди, че се грижели за баба й
от 2005г.
2
Св.Х. установява, че ответницата С. живеела в другия край на тази „Г“
образна къща, където живее ищцата. Къщите били съединени, но имали
отделни входове, като баба й разполагала с един коридор и една стая. Леля й
(ответницата) имала повече стаи. Свидетелката твърди, че нейната майка - Г.
получава пенсията на ищцата за да й купува лекарства, тъй като баба В. се
движила съвсем малко излизала навън с чужда помощ.
От показанията св.С.А. К., снаха на Г. се установява, че познава баба В.
от 2005г. Свидетелката имала наблюдение, че грижи за ищцата полагала най-
вече нейната свекърва Г..
От показанията св. И.О.Ч., син на ищцата се установява, че ответницата
С. му е била е първата съпруга. Твърди, че е купил тази къща преди много
години, но не можели да се разбират със С. и затова се развели. Св.Ч.
установява, че след развода с ответницата я оставих с едно болно дете инвалид
в къщата, а той напуснал. Болното дете било негово. След около две години се
оженил за сегашната си съпруга. В началото посещавал майка си, но пътувал,
тъй като живеел в с.С.. Св. Ч. твърди, че всяка седмица посещавал майка си, в
събота или неделя със съпругата му пазарували на ищцата. Когато започнало
това дело неговата сестра Г. започнала да го пъди да не посещавам майка си.
Твърди, че не помни да има такъв случай, майка му и баща му да са го
прехвърляли този имот на някого.
От показанията на св.Ш.М.Д. се установява, че В. е баба на неговата
съпруга, а ответницата С. му е тъща. Установява, че В. и С. живеят на един
адрес в гр.Г., ул.„Д.Б.“ 15 от повече от 30 години. Докато бил жив дядото ги
гледала тъща му С.. Тя се грижела за тях. След като минало известно време
започнало едно натискане на тъщата, за да й вземат 1/2 от къщата. Твърди, че
когато ищцата започнала да получава пенсия, тогава започнали дразгите. Г.
искала да я премести в нейната част и казала, че тя ще се грижи за нея за да
получава пенсията, помощите, взела всичките ниви, абсолютно всичко.
Свидетелят твърди, че Весиле е на 92 години, не разбира български и не
познавала хората покрай нея.
Въз основа на горните факти, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно
3
поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова
страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да
се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във
времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато в този смисъл е
и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС. За да
се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е
без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и
гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма
на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на
пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. №
947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г.,
II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а
съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да
предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е
нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни
граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна
невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични
средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност.
Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение
20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва
изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на
прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от
имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената
и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя
сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация
по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което
кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо
грижи и издръжка.
Общият принцип, заложен в чл.87 ал.1 от ЗЗД, предвижда, че когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а
когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал.3. Договорът за
издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля
4
правото на собственост върху имота, като преобретателят трябва за в бъдеще
да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и издръжка. Именно в
хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда основанието за разваляне
на договора, като в тежест на ответника е да докаже факта на изпълнението на
съглашението, а в тежест на ищеца - нуждите на прехвърлителя от грижи и
издръжка, както и необходимите средства за издръжка и естеството на
грижите.
Съгласно чл.9 от ЗЗД страните могат свободно да определят
съдържанието на договор, доколкото то не противоречи на закона. От
договора възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните,
когато е двустранен. Затова изпълнението на задължението на едната страна е
функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата
страна. Ако едната страна не изпълни задължението си поради причина, за
която тя отговаря, за другата страна се поражда право да развали договора на
основание чл. 87 ЗЗД.
Съгласно чл. 88, ал.1 о ЗЗД развалянето на двустранния договор има
обратно действие, освен при договорите за продължително и периодично
изпълнение. При развалянето на договора за прехвърляне на имот срещу
издръжка и гледане, поради взаимни задължения, свързани помежду си,
едното е основание на другото. Ако не се изпълни задължението за издръжка и
гледане, предаването на имота остава без основание, което е основание да се
развали договорът. Това става по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД и при неговото
разваляне страните са длъжни, съгласно чл. 88 ал. 1 от ЗЗД, да възстановят
положението отпреди сключването на договора, като всяка от тях върне на
другата това, което е получила. Договорът за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане не е за продължително или периодично
изпълнение и затова при неговото разваляне има основание за реституция
(Тълкувателно решение № 122 от 1.12.1986 г., ОСГК).
Развалянето на договор за издръжка и гледане има обратно действие,
защото при развалянето настъпва ново правно положение, което задължава
страните да върнат това, което са си разменили. По силата на обратното
действие, за прехвърлителя на недвижимия имот съществува възможност да
върне в патримониума си прехвърления имот. Същото право имат и
наследниците на прехвърлителя, както е в случая.
5
При иск за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на
имот срещу издръжка и гледане ищецът следва да установи само наличие на
валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на договора. В
настоящото производство такова беше доказано. Ответникът носи
доказателствената тежест да установи ежедневно и пълно изпълнение по
договора. Настоящият съдебен състав счита, че представените доказателства
не водят до извод за изправност на ответника по този иск- напротив. Още
повече, че и частичното неизпълнение на задълженията по договор за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е основание за
неговото разваляне, защото ако изпълнението е непостоянно и непълно, ще
доведе до невъзможност прехвърлителят да живее спокойно, несмущавано и
без намаление на жизнения му стандарт. Доколкото договорът за издръжка и
гледане по принцип е алеаторен, при сключването му за приобретателите на
имота не съществува определеност относно продължителността и характера на
грижите издръжката, които ще следва да престират в бъдеще. В редица случаи
в резултат на настъпили промени в здравословното състояние на
прехвърлителя и други обстоятелства свързани с него, се налага промяна във
вида, обема и интензитета на дължимата грижа и издръжка. С оглед на това, за
да бъде изправен, приобретателят следва да предоставя целия обем от грижи,
продиктувани от промяната в състоянието на прехвърлителя и ако в един
период от действието на договора определени грижи са били достатъчни за
нормалното му съществуване, в последващ момент същите могат да се окажат
недостатъчни, което на практика би представлявало неизпълнение на
договора. Конкретно в случая, с влошаване здравословното състояние на
прехвърлителя Н. И., приобретателят е следвало да полага значителни по обем
и вид грижи, за да бъде изправна стана по договора- да пазарува, да приготвя
храна, да се грижи за чистотата на дома му, да му осигуряват чисти дрехи, да
го транспортира при посещения при лекари и лечебни заведения и други
обичайни грижи за болен човек, каквито данни по делото липсват в пълнота.
Точно обратното- събраните по делото гласни доказателства установяват, че
тези грижи са били полагани от ищеца по делото наравно с ответника. С оглед
на това следва да се приеме, че ответникът не е бил изправна страна по
договора, поради което и на основание чл. 87, ал. З от ЗЗД за ищеца, като
наследник на прехвърлителя И. е възникнало потестативното право да развали
сключения договор до претендирания размер 1/6 ид.ч. В своята константна
6
практика ВКС приема, че специфичността на съдържанието на задължението
за гледане, подчинено на нравствено- етични изисквания, следва от
постигнатото между страните съгласие с оглед конкретиката на всеки отделен
случай, с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам.
Издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се дължи винаги в
пълния и обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има
собствени средства за издръжка-дължимата издръжка не се подчинява на
правилата за издръжка, уредени в Семейния кодекс, тъй като се касае за
договорно задължение, неизпълнението на което може да доведе до разваляне
на договора. Възможностите на длъжника да предостави договореното са без
значение- целта на договора е нуждите на прехвърлителя на имота да бъдат
обезпечени в обичайните разумни граници, поради което длъжникът не може
да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по
договора. Липсата на парични средства за изпълнение на задължението за
издръжка, било в натура, било в пари, не освобождава длъжника от
отговорност. Ако кредиторът не приема изпълнението без основателна
причина за това, той се поставя в забава, което освобождава длъжника от
забава, но не и от задължението за изпълнение. В настоящия случай
ответникът не доказа да е давала издръжка през цялото време след сключване
на договора и в пълен обем.
В настоящия казус, визираните съмнения на ответната страна, че ищцата
не разбира свойството и значението на действията си бяха напълно
опровергани с личното явяване на ищцата в съдебно заседание. Безспорно се
установи, че тя разбира значението и свойството на действията, които
извършва и че желае настъпването на правните последици от тях.
Установено беше от обясненията на ищцата и от показанията на
свидетелите Х. и К., че през времето, в което тя е имала нужда от грижи и
издръжка ги е получавала единствено от дъщеря си Г. К., а не от задълженото
по Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане и издръжка № 15, том 4, дело № 1060/1988г. лице - С. Ч.. Потвърдени
бяха показанията на св.Г. Х., че ищцата може да говори и разпознава близките
си с личното й явяване по делото пред съда, както и че бяха напълно
опровергани показанията на св.Ш.Д., че „В. не разбира български", че „тя
7
дори не познава хората покрай нея" и също така, че „в момента не се
гледа жената, не е обгрижена".
Неоспорено от ответницата остана твърдението на ищцата, че преди
смъртта на другия прехвърлител - О. Ч. ответницата не е полагала грижи,
нито е плащала издръжка и по отношение на него. При неизпълнение дори на
едно от поетите задължения по силата на нотариален акт за прехвърляне на
вещ срещу задължение за гледане и издръжка договорът се счита за
неизпълнен.
Договорът за прехвърляне на вещ срещу задължение за гледане и
издръжка по своята същност се сключва с оглед на личността на задълженото
лице (приобретателя), т.е. срещу задължението на приобретателя лично да
предоставя издържа и грижа за прехвърлителя, което задължение се поема за
определен срок. Според нотариалния акт, с който ответницата С. Ч. е
придобила недвижимия имот е поела задължението за пожизнена издръжка и
гледане на двамата прехвърлители.
Фактът че ответницата С. Ч. се е разпоредила с придобития по силата на
нотариалния акт недвижим имот и че към момента на настоящото дело не е
негов собственик по никакъв начин не я освобождава от отговорността й по
отношение на поетото задължение за пожизнено гледане и издръжка, което не
е изпълнявала изобщо. Последващите разпореждания на ответницата С. Ч. с
имота (чрез продажба и дарение) не свидетелстват, че с тях е било
прехвърлено задължението й за пожизнено гледане и издръжка на двамата
прехвърлители. Фактът, че едно лице живее в един двор с друго лице и се
водят на един и същи адрес по никакъв начин не е показателен за техните
взаимоотношения помежду им, а още по-малко би следвало да служи като
доказателство, че едното лице полага грижа и/или плаща издръжка спрямо
другото.
По изложените съображения, предявеният от ищцата иск с правно
основание чл.87, ал.З от ЗЗД следва да бъде уважен, като бъде развален с
обратно действие Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 15, том 4, дело № 1060/1988 година за
полагащата й се 1/2 ид. част от прехвърления с него имот поради пълно
неизпълнение на поетото задължение спрямо ищцата от ответницата С. Ч..
По разноските.
8
От страна на ищцата не е заявена претенция за разноски по делото, не е
представен и списък по чл.80 от ГПК.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ с обратно действие Нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот представляващ дворно място с площ от 530 квадратни метра,
съставляващ урегулиран имот пл. № 556 от квартал 42 по плана на с. Г., заедно
с построените в него полумасивна жилищна сграда от пет стаи и кухня и
стопанска сграда, съгласно Нотариален акт № 15, том 4, дело № 1060/1988г.
срещу задължение за гледане и издръжка за полагащата се на В. А. Ч. с
ЕГН:********** 1/2 ид. част от имота поради пълното неизпълнение на
поетото по него задължение на ответницата С. А. Ч. (С.А.Ч.) с
ЕГН:********** спрямо В. А. Ч. с ЕГН:**********.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9