№ 17395
гр. София, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110106610 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. Филиз
Ибрямова, срещу Н. В. Т., с ЕГН: ********** и срещу К. С. Т., с ЕГН
[1]
********** , с която се иска да бъде признато за установено по
отношение на ответниците, че дължат на ищеца в условията на разделност в
лично качество и в качеството им на наследници на И. С. Т. /починала на
06.11.2021 г./ сумата от общо 796.93 лева за доставена топлинна енергия за
битови нужди до топлоснабден имот, находящ се в гр. София, **********, аб.
№ *******, както следва:
Н. В. Т. дължи: 1/сумата от 449,22 лева – главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за периода от 26.05.2023 г. до изплащане на
вземането, 60,44 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г.
до 04.05.2023 г., 2/ 18,23 лева – главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането и
сумата от 3,40 лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2020 г. до
04.05.2023 г. /съответни на 2/4 части от общите задължения за имота/
К. С. Т. дължи: 1/сумата от 224,61 лева – главница, представляваща цена
на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г.,
1
ведно със законна лихва за периода от 26.05.2023 г. до изплащане на
вземането и 30,22 лева – обезщетение за забава за периода от
15.09.2021г. до 04.05.2023 г., 2/ 9,12 лева – главница за извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 26.05.2023 г. до изплащане на вземането
и сумата от 1,70 лева – обезщетение за забава за периода от 16.07.2020 г.
до 04.05.2023 г. /съответни на 1/4 части от общите задължения за имота/
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. № 28407/2023 г. на СРС.Претендират се разноски в исковото и
заповедното производства, в това число и юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че между страните е налице облигационно
отношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 от ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия ищцовото дружество е доставило на ответниците
и техния наследодател в процесния период топлинна енергия, като те не са
заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение.
Сочи, че ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот с адрес:
гр. София, **********, който наследодателите им са закупили с Договор за
продажба на държавните имоти от 10.03.1992 г. Поради това поддържа, че
съгласно разпоредбата на чл. 153 от ЗЕ ответниците са клиенти на топлинна
енергия при общи условия за битови нужди и поради това дължат стойността
на доставената до топлоснабдения имот топлинна енергия. Твърди, че
ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за
забава.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка;
удостоверение за наследници, писмо от СО, протокол от общо събрание на
етажна собственост за избор на фирма за дялово разпределение, договор
между СЕС и ФДР от 16.05.2002 г., договор № Д-0-67/03.06.2020 г. между
ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД, съобщения към общи фактури и извлечение
от сметки за процесния период и общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД за битови
потребители.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника Н.
В. Т. не е постъпил писмен отговор. Съобщението с препис от исковата молба
му е връчено на 22.02.2024 г. – лично. Във възражението по ч.гр.д. №
28407/2023 г. на СРС се твърди, че сумите не се дължат, но липсват конкретни
доводи.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника К.
С. Т. – чрез особен представител – адв. Л. Х. е постъпил писмен отговор, с
който претенциите се оспорват като недопустими евентуално неснователни.
2
По отношение на допустимостта не се изложени конкретни доводи. Досежно
основателността се оспорва, че е налице основание за претендиране на
процесните суми, тъй като нямало доказателства ответницата да е потребител
на ТЕ в имота, не е собственик или носител на ограничено вещно право на
ползване върху имота. Сочи, че ищецът признава, че друго лице е носител на
партидата, видно от представени от ищеца писма и фактури. Евентуално се
сочи, че липсвали доказателства ответницата да е приела наследството на
своите баба и дядо. Не ставало ясно и как са формирани сумите по месеци и
пера, доколкото не били приложени фактурите за процесния период.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат изцяло евентуално
частично отхвърлени.
С определение № 12741/18.03.2025 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
Същото е депозирало молба с приложени документи за дялово разпределение
– 2 броя изравнителни сметки и 2 броя протоколи за отчет.
В хода на производството по делото са приложени: декларации по ЗМДТ.
В съдебно заседание, проведено на 16.09.2025 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат
уважени.
Ответницата К. Т., чрез адв. Х. изразява становище за постановяване на
решение съобразно събраните по делото доказателства.
Ответникът Н. Т. не се явява в открито съдебно заседание и не изразява
допълнително писмено становище по спора.
Третото лице помагач не се явява в открито съдебно заседание и не
изразява допълнително писмено становище по спора.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответниците
Н. В. Т. и К. С. Т. /както и срещу още едно лице – И. С. Т., спрямо която обаче
е издаден изпълнителен лист още в заповедното производство – за 1/4 части от
задълженията за имота / за вземанията, които са предмет на настоящото
производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал
заповед № 18178/23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 28407/2023 г. по описа на СРС.
Последната е връчена на длъжника К. С. Т. чрез залепване на уведомление, а
на длъжника Н. В. Т. лично.
По делото е представено извлечение от в-к. „Монитор“ от 11.07.2016 г.
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД са публикувани в един
централен ежедневник. На съда е служебно известно, че ОУ на ищеца са
публикувани и в местен „ежедневник“ – в-к. „19 минути“.
От представено по делото писмо от Столична община, район „Искър“ се
установява, че апартамент № 72, находящ се в гр. София, район Искър, ж.к.
3
Дружба , бл. 162, вх. Д е закупен от В.М. Т. и И. С. Такева на 10.03.1992 г. с
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти.
От удостоверение за наследници на лицето В.М. Т., с ЕГН: **********
се установява, че същият е починал на 26.03.2018 г. като е оставил за
наследници съпруга И. С. Т., син Слави В. Т. и син Н. В. Т.. Слави В. Т. е
починал на 11.01.2021 г. като е оставил за наследници две деца – дъщери И. С.
Т. и ответницата К. С. Т.. От своя страна И. С. Т. също е починала – на
06.11.2021 г. – оставяйки като наследници сина си Н. В. Т. и две внучки /по
право на заместване/ - И. С. Т. и ответницата К. С..
От представено по делото съобщение към фактура се установява, че
титуляр на партида при ищцовото дружество за имот с адрес: гр. София,
********** е лицето В.М. Т..
От представени три декларации по ЗМДТ от Столична община, отдел
„МДТ“ се установява, че имотът първоначално е бил деклариран като
съсобствен между В.М. Т. и И. С. Т. – придобит с договор от 10.03.1992 г.
Впоследствие по силата на декларация с вх. № **********/17.10.2023 г.,
подадена от ответника Н. В. Т., е извършена корекция като имотът е
предеклариран като съсобствен между Н. В. Т. – при квота от ½ идеална част
/или 2/4 идеални части/ за Н. В. Т. и по ¼ идеална част ответницата К. Т. и
лицето И. Т..
От процесуалния представител на ответницата К. Т. не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, касаещи
процесния период. Ответникът Н. Т. също не е изложил доводи срещу
собствеността върху имота.
От договор между СЕС и ФДР от 16.05.2002 г. и протокол от ОС на СЕС
за избор на ФДР от 14.05.2002 г. се установява, че процесният имот се намира
в топлоснабдена сграда, където е въведена услугата „дялово разпределение” –
осъществявана от фирма за дялово разпределение /ФДР/ „Техем сързисис“
ЕООД. Последната изготвя изравнителни сметки в сградата в режим етажната
собственост /СЕС/ от 2002 г., от когато е налице договор между СЕС и ФДР.
Поради това и е налице въведена система за дялово разпределение през
процесния период. Съгласно протоколи за достъп до имотът е осигурен достъп
за реален отчет на 26.04.2022 г., но за предходния отоплитенел сезон не е
осигурен достъп /протокол от 24.04.2021 г./.
Налице е и договор /№ Д-0-67 от 03.06.2020 г./ между ищцовото
дружество и фирмата за дялово разпределение, със срок от три години –
действал от 01.05.2020 г.
Видно от документите, представени от ФДР за процесния имот са
изготвяни редовно изравнителни сметки.
На последно място, видно от приложено на л. 32 от делото извлечение
4
от сметка, процесната сума за главница за потребена топлинна енергия в
размер на общо 898.44 лева / за трите задължени лица/ е формирана от
изравнителна сметка за отоплителен сезон от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г.,
възлизаща на 498.43 лева /отразена към м. 07.2021 г./, две допълнителни
изравнителни сметки за същия отоплителен сезон – възлизащи на 8.39 лева и
58.70 лева /отразени към м. 09.2021 г./ и изравнителна сметка за отоплителен
сезон от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г., възлизаща на 332.92 лева /отразена към
м. юли 2022 г./.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от
ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответниците за доставена
топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за посочения по-горе имот,
за което е издадена заповед № 18178/23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 28407/2023 г. по
описа на СРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника К. Т., чрез
залепване на уведомление, а на длъжника Н. Т. лично като същият е депозирал
възражение. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 съответно т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявените установителни искове са допустими като целта им е издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в
сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково
производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между ищеца по делото и
ответниците, респ. техният наследодател, е била налице облигационна връзка
за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си
за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност.
Посочената доказателствена тежест е указана изрично на ищеца с доклада по
делото, като в същия на ищеца е указано и че не сочи доказателства за
обстоятелствата, за които носи доказателствената тежест в процеса.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик респективно титуляр на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната
станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно
отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват
по силата на закона от момента, в който за определено лице възникне
качеството на клиент на топлинна енергия, като не е необходимо да се сключва
5
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
В тази връзка достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител
на топлинна енергия, съответно, че общите условия са произвели действие.
От разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ е видно, че потребител на
топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот в качеството си на
собственик на същия или по силата на учредено в негова полза вещно
право на ползване върху имота.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / писмо от Столична община, приложени три броя
декларации по ЗМДТ, удостоверение за наследници на В. Т. и копие от в-к.
Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за битови
нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод, че
ответниците Н. Т. и К. Т. са имали качеството потребители на топлинна
енергия през процесния период /като до смъртта на Иванка Т. – тя също е
имала Т. качество, а след смъртта й за нейната част от задълженията за имота
по силата чл. 60, ал. 1 от ЗН отговарят наследниците й – в случая двамата
ответници/, доколкото са съсобственици на процесния имот през целия
процесен период.
В тази връзка и от приложените доказателства се установи, че
процесният имот е придобит в условията на съпружеска имуществена
общност /СИО/ между Иванка Т. и В. Т.. Впоследствие и след смъртта им
същият е наследен – съобразно чл. 5, ал. 1 от ЗН по равно от сина им Н. Т. – ½
идеална част / или 2/4 идеални части/ и по заместване от двете им внучки –
всяка по ¼ част – съответно за К. Т. и И. Т..
В тази връзка между ответниците и „Топлофикация София“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответниците са
съсобственици на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу
ангажираните от топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не
бяха въведени конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни
възражения за промени във вещноправния статут на имота.
Извън наличието на облигационна връзка между ответниците /тяхната
наследодателка/ и ищеца по делото,, както се отбеляза и по-горе, от страна на
ответника не са въведени други конкретни възражения срещу исковата
6
претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и че с Решение
от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени
преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна
уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката
на отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
По делото няма въведено възражение за давност. Така или иначе обаче
предвид началната дата на процесния период – 01.05.2020 г. и датата на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 26.05.2023 г. и предвид
приложимия тригодишен давностен срок /съобразно изричната разпоредба на
111, б. „в“ от Закона за задълженията и договорите и задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, както и чл. 33, ал. 1 от ОУ на ищеца/,
съдът достигна до извод, че няма вземания погасени по давност.
По иска за топлинна енергия и обезщетение за забава върху същия:
С оглед изложените по-горе доводи посочените искове се явяват изцяло
основателни – като ищцовото дружество правилно е посочило квотите на
всеки един от ответниците в съсобствеността върху имота съответно
кореспондиращи на отговорността за задълженията на същия. В тази връзка и
ответникът Н. Т. следва да отговаря за 2/4 части от задълженията за имота, а
ответницата К. Т. за ¼ част от същите.
По иска за цена на услуга за дялово разпределение и обезщетение за
забава върху същия:
Искът за главница за дялово разпределение съдът намира за изцяло
неоснователен, доколкото по делото липсват доказателства цената на услугата
да е заплатена от ищеца на третото лице помагач.
Доколкото главният иск е неоснователен, то неоснователен е и искът за
обезщетение за забава в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски са направили и двете страни:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 28407/2023 г. на СРС
/заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира от ответника Н. Т.
разноски в размер на общо 37.50 лева, от които 12.50 лева държавна такса и 25
лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези
7
разноски следва да му бъде присъдена сумата от 35.97 лева.
В това производство ищцовото дружество претендира от ответника К. Т.
разноски в размер на общо 18.75 лева, от които 6.25 лева държавна такса и
12.50 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото от тези
разноски следва да му бъде присъдена сумата от 17.99 лева.
Длъжниците не претендират разноски в това производство.
По разноските в производството по гр.д. № 6610/2024 г. по описа на
/исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в размер
на 25 лева държавна такса / 16.67 лева от ответника и 8.33 лева от
ответницата/, 400 лева – възнаграждение за особен представител на К. Т. и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение /66.67 лева от ответника и 33.33 лева
от ответницата/ съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
представените по делото платежни документи претендирани разноски са
действително извършени. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ищеца следва да
бъдат определени разноски за юрисконсулт в минималния размер от 100 лева.
В тази връзка и съобразно изхода на делото от ответника Н. Т. се дължи
сумата от общо 79.95 лева, която следва да бъде присъдена на ищеца.
От своя страна ответницата К. Т. дължи на ищеца сумата от 423.69 лева
съобразно изхода на делото.
Ответницата К. Т. се представлява по делото от особен представител,
чието възнаграждение е уредено в чл. 47 от ГПК.
Ответникът Н. Т. не е заявил претенция за разноски.
Водим от горното, Софийският районен съд:
[1] По заповедното дело е имало и трети длъжник.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. В. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, ****************** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“
ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б следните суми: 1/сумата от общо 449,22 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 72, находящ се в гр. София, район „Искър“,
ж.к. „Дружба“, бл. 162, вх.Д, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. и 2/
сумата от 60.44 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
04.05.2023 г. върху главницата, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 28407/2023 г. на СРС – 26.05.2023 г. до окончателното плащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 28407/2023 г. на СРС и които суми са съответни на 2/4
8
части от задълженията за имота, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните
суми и периоди: 1/ за сумата от 18,23 лева – цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 26.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д. № 28407/2023 г., СРС/ до изплащане на вземането и сумата от 3,40
лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 04.05.2023 г. – поради неоснователност на
претенциите в отхвърлените части.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К. С. Т., с ЕГН ********** и
адрес: гр. София, ************** ДЪЛЖИ на „Топлофикация София“ ЕАД с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
№ 23Б следните суми: 1/сумата от общо 224,61 лева – главница,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за имот – апартамент № 72, находящ се в гр. София, район „Искър“,
ж.к. „Дружба“, бл. 162, вх.Д, за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г. и 2/
сумата от 30.22 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до
04.05.2023 г. върху главницата, както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д.
№ 28407/2023 г. на СРС – 26.05.2023 г. до окончателното плащане на сумата,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 28407/2023 г. на СРС и които суми са съответни на 1/4
част от задълженията за имота, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми
и периоди: 1/ за сумата от 9,12 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 26.05.2023 г. /датата на подаване на заявлението по ч.гр.д.
№ 28407/2023 г., СРС/ до изплащане на вземането и сумата от 1,70 лева –
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 04.05.2023 г. – поради неоснователност на претенциите в
отхвърлените части
ОСЪЖДА Н. В. Т., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
****************** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 35.97 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 28407/2023 г. на СРС
и сумата от общо 79.95 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 6610/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА К. С. Т., с ЕГН ********** и адрес: гр. София,
************** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на
„Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Ястребец № 23Б сумата от общо 17.99 лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 28407/2023 г. на СРС
и сумата от общо 423.69 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 6610/2024 г. на СРС – съобразно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчването му на страните вкл. на третото лице помагач.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца – дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 28407 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Препис от решението да се връчи на страните вкл. на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10