Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ … …

 

  град Кърджали, 16.10.2023 год.

 

Административен съд – Кърджали, ………………………...… в открито съдебно заседание …………….………….

на тринадесети октомври …….……………………....………..…………………………………….….……………………………………………………….……….……

през 2023/две хиляди двадесет и трета/ година,

в състав:

 

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

 

при секретаря ……………………………………………………………………..………….…… Мариана Кадиева ….……..…………………….…..….…….…

с участието на …………………….……….... Росица Георгиева - прокурор от Окръжна прокуратура  -  Кърджали,          

разгледа докладваното от ……………………………………………………………. съдията Виктор Атанасов ……....…….............…..…   

административно дело …… №327 …....…... по описа за ............................................. 2023 год. ………….…….…............

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от Ю.О.Т., с постоянен адрес ***/неточно посочен в исковата молба като ***/, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник – адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – ***, представляван от управителя му И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че с Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, му било отказано отпускането на заявената от него лична пенсия за ОСВ по чл.68, ал.3 от КСО, с мотив, че действителният му осигурителен стаж е в размер на 13 год., 04 мес. и 07 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодът на наборната му военна служба, с продължителност 02 години, 00 месеца и 01 ден не бил зачетен за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.

Недоволен от постановеното разпореждане, ищецът обжалвал същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата на правни познания и опит, в хода на административното производство бил представляван от упълномощен от него адвокат, за което заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева. Сочи, че с Решение №2153-08-37 от 31.01.2023 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, горното разпореждане било отменено и преписката по заявлението му за пенсиониране била върната на пенсионния орган за ново произнасяне, с указания за зачитане на периода на наборната му военна служба за действителен осигурителен стаж. Ищецът твърди, че разноските за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за него имуществена вреда. Излага подробни съображения и доводи за наличието на предпоставките чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 300.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призован за насроченото съдебно заседание, ищецът Ю.О.Т., с постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същия – адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея подробни доводи и съображения. Развива доводи, почти идентични с тези, изложени в исковата молба, като отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да му заплати сумата от 300.00 лева, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национална осигурителен институт - град София, редовно призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк. З. М. Б., която оспорва исковата молба и счита същата за неоснователна, както и че поддържа депозирания отговор на исковата молба.

Счита, че с извършеното изменение в текста на чл.120, ал.2 от КСО, обнародвано в ДВ и влязло в сила от 01.08.2023 год., законодателят изрично потвърждавал изложените в писмения отговор на исковата молба мотиви, че жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита, при обжалване по административен ред. Сочи, че за да бъде основателен искът с правно основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки, а именно - незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице и вреда от такъв административен акт, както и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, който е отменен по съответния ред. Счита, че тези предпоставки в случая не са налице, тъй като от отменения административен акт, а именно - от обжалваното разпореждане, не е произтекла пряка и непосредствена вреда за лицето, като сочи, че отказът да му се отпусне пенсия, към този момент, не причинява вреда на лицето, тъй като впоследствие, с отмяната на административния акт, пенсия на лицето е била отпусната от датата, на която то е придобило право за нея, т.е. от самия отменен административен акт не са произтекли каквито и да е било преки вреди за лицето. Счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не води до увреждане на лицето, тъй като срещу това заплащане то е получило адвокатска услуга, довела до положителен краен резултат за него. Моли да бъде присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение, както и прави възражение за прекомерност по отношение на адвокатския хонорар на ищеца в настоящото производство.

По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощения процесуален представител на ответника, в който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното разпореждане и че административният орган сам е отменил Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководителя по „Пенсионно осигуряване“, без да е осъществен последващ съдебен контрол над същото, като съгласно новонастъпилите законодателни изменения в разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, е издал ново Разпореждане №3/прот. №N01075 от 22.02.2023 год., с което на лицето е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено, считано от датата на навършване на изискуемата възраст. В отговора се твърди, че с реализирането на настоящото производство се цели, в случай на уважаване на иска, да се присъдят още веднъж деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство за тази инстанция. В отговора моли, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 300.00 лева – налице е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението, постановено по приложеното административно дело; налице е и имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на лицето срещу незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който му е била отказана пенсия. Счита, че настъпилата законова промяна в разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, не може да доведе до обратния извод, тъй като съобразно разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от действията на длъжностно лице, без оглед на това, дали това лице е действало виновно. С оглед на тези съображения счита, че предявената искова молба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетите писмени доказателства по настоящото дело, че със заявление с Вх.№2113-08-1961 от 25.10.2022 год. на ТП на НОИ - Кърджали, ищецът Ю.О.Т. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО. С Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали/л.9/, на заявителя Ю.О.Т. е било отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години. В мотивите на разпореждането е прието, че периодът на наборната военна служба от 16.01.1973 год. до 16.01.1975 год., с продължителност от 02 години, 00 месеца и 01 ден, въпреки че се зачита за осигурителен стаж, не следва да се зачита за действителен стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО.

Горното разпореждане е било оспорено  от ищеца Ю.О.Т. с жалба Вх.№1012-08-3/03.01.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д. К. от АК - ***. Към жалбата е приложено адвокатско пълномощно от 03.01.2023 год./л.23, стр.1/, с което адв.Д. Й. К. е упълномощена да представлява ищеца в административното производство, като от негово име да изготви, подпише и подаде жалба срещу Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали. По делото е изискан и е представен и приет като доказателство, в оригинал, и договор за правна защита и съдействие №4 от 03.01.2023 год. към същото пълномощно, сключен между ищеца в настоящото производство Ю.О.Т. и адв.Д. Й. К. от АК - ***, за правна защита и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването на горното разпореждане, с договорено възнаграждение в размер на 300.00/триста/ лева, платено в брой към датата на сключване на договора/на л.23, стр.2/.

С Решение №2153-08-37 от 31.01.2023  год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.6-л.7/, по повод жалбата на Ю.О.Т. е отменено оспореното Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и преписката е върната на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Кърджали, за ново произнасяне по Заявление с Вх.№2113-08-1961/25.10.2022 год., подадено от Ю.О.Т., при съобразяване и спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението на горестоящия административен орган. В мотивите към това решение е посочено, че предвид обнародвания на 25.01.2023 год. в „Държавен вестник“, Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване и настъпилото изменение на разпоредбата на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО, то тази изменена разпоредба ясно изразява волята на законодателя, че следва периодът на наборна военна служба да се признае за действителен осигурителен стаж, поради което и в настоящия случай, въпреки, че към датата на издаване на Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год. тя не била факт, то по правилото на чл.6, ал.3 от АПК следва да бъде приложена.

Така в крайна сметка, от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали е издадено Разпореждане №3/прот. №N01075 от 22.02.2023 год., представено и прието като доказателство по делото/л.21/, с което, на Ю.О.Т. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, пожизнено, считано от датата на навършване на изискуемата възраст и определена в минималния размер, съгласно чл.70, ал.13 от КСО, а именно – в размер на 396.95 лева.

Описаните по-горе обстоятелства се установяват по безспорен начин от писмените доказателства, събрани и приобщени по делото в хода на настоящото съдебно производство.

При така приетото за установено от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на иска:

Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК -  искът е подаден от лице с надлежна процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник.

Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по съответния ред. В процесния случай се претендират имуществени вреди от отменено разпореждане, издадено от административен орган - ръководител „Пенсионно осигуряване“ при  ТП на НОИ, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното от ищеца Ю.О.Т. разпореждане е отменено от компетентния горестоящ административен орган – директора на ТП на НОИ – Кърджали, с влязлото в сила Решение №2153-08-37 от 31.01.2023  год. и в негово изпълнение е издадено Разпореждане №3/прот. №N01075 от 22.02.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, с което на ищеца в настоящото производство е отпусната исканата от него лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на разноските, направени от подалото жалбата лице  в хода на административното производство, поради което предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разгледана по същество, исковата претенция е и основателна, по следните съображения:

Предявеният иск за обезщетение е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.

За да възникне право на обезщетение, в това производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди. Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.

Налице е в случая първата предпоставка – незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от административен орган по повод изпълнение на административна дейност, отменено с влязъл в сила административен акт на горестоящ административен орган – посоченото решение на директора на ТП на НОИ - Кърджали.

Съдът намира, че е налице и причинена на ищеца имуществена вреда от отменения акт, както и причинна връзка между причинената вреда и незаконосъобразното разпореждане.

В случая ищецът претендира имуществени вреди, в размер на 300.00 лева, представляващи заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита при обжалване по административен ред, на неблагоприятното за него разпореждане, издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали.

Установено е по делото, че именно във връзка с оспорване на това разпореждане, ищецът в настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатско възнаграждение, в размер на 300.00 лева, по силата на сключения договор за правна защита и съдействие сер.** №** от *** год. Ищецът не би ангажирал адвокат и съответно, не би заплатил и адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното разпореждане, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на адвокатско възнаграждение, е предизвикано именно от издаването на разпореждането. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу този конкретен акт.

Съдът приема, че адвокатската защита е израз на обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт. По тези съображения, неоснователни са доводите на ответника, че от отмененото разпореждане за ищеца не са произтекли вреди.

Видно и от административната преписка по издаване на въпросното разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета на сключения с ищеца договор сер.** №** от *** год. за правна защита и съдействие, заплатено му е в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на  чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание чл.1 и чл.4 от ЗОДОВ.

По отношение на претендирания размер на обезщетението следва да се има, че към датата на сключване на посочения по-горе договор за правна защита и съдействие сер.** №**, а именно - 03.01.2023  год., вече е в сила и действа правилото на нормата на чл.8, ал.4 (нова, ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението се определя по реда на предходните алинеи. Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след изменението й - обн., ДВ, бр.88 от 04.11.2022 год., минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство за дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване е 500.00 лева. Заплатеното в случая, от ищеца, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие пред административен орган и претендирано от ищеца като обезщетение в настоящото производство, е в размер на 300.00 лева, който размер е доста под регламентирания в посочените разпоредби минимален такъв, поради което не може да се приеме, че е същият е прекомерен.

Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, изложени в хода по същество и в представения писмен отговор на исковата молба, за неоснователност на иска, аргументирани с приложението на чл.120, ал.2 от КСО (изм., ДВ, бр.66 от 01.08.2023 год., в сила от 01.08.2023 год.), според която разпоредба, при обжалване по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Следва единствено да се посочи, че изменената норма е с процесуален характер и като такава, тя има действие занапред, след влизането й в сила, доколкото липсва изрична разпоредба, придаваща й обратно действие или казано с други думи, същата се прилага само за юридически факти и правни отношения, възникнали след влизането й в сила, т.е. след датата 01.08.2023 година. При това положение, цитираната от пълномощника на ответника норма от КСО, в действащата й към момента редакция, не е приложима по отношение на административни производства по реда на чл.117 от КСО, образувани преди влизането й в сила, като съвсем отделен е въпросът, дали посочената норма изключва търсената от ищеца претенция по реда на ЗОДОВ, който въпрос съда не намира за нужно да коментира предвид изложените по-горе съображения за неприложимост на нормата спрямо конкретния случай.

По изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300.00 лева, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение, в хода на административното производство по обжалване на незаконосъобразното разпореждане за отказ за отпускане на лична пенсия за ОСВ, по реда на чл.117 от КСО. Предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с претендираната законна лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба – 11.08.2023 год., до нейното окончателно заплащане.

При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищеца се следват и деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 лева, от които, 10.00 лева внесена държавна такса по сметка на съда, съгласно приложеното по делото преводно нареждане за плащане към бюджета от 08.08.2023 год. на банка „ОББ“ АД, онлайн банкиране/л.5/ и 400.00 лева за заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от 04.03.2023 год./л.4, стр.2/. Това адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1, във вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в депозирания писмен отговор на исковата молба и в хода по същество, същото следва да бъде присъдено в полза на ищеца в пълния му претендиран размер.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът

          

Р      Е      Ш      И :

 

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.О.Т., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-1961#5 от 15.12.2022 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП па НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 11.08.2023 год., до окончателното изплащане на обезщетението.

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.О.Т., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, направените от него по настоящото дело съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин и десет/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от съобщаването или връчването му на страните.

Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.

 

                                     С Ъ Д И Я :