№ 44
гр. Пещера, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II НАК. СЪСТАВ, в публично заседание
на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Велина Ив. Ангелова
при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева
като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Административно
наказателно дело № 20255240200113 по описа за 2025 година
За да се произнесе, прие следното:
Производството е по реда на чл.63 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Б.-78“ЕООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***,представлявано от управителя Г. Б. чрез адв.Я.,
срещу Електронен фиш № ********** за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура,с който за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на
основание чл. 187а ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството
жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.
В жалбата обобщено се излагат доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакувания Електронен фиш,поради което се иска
неговата отмяна.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от
пълномощник адв.Я. ,която поддържа жалбата и излага обосновано
становище в подкрепа на искането за отмяна на Електронния фиш(ЕФ) като
незаконосъобразен.Претендира присъждане на разноски в полза на
жалбоподателя.
В съдебно заседание за АНО не се явява представител като е
1
постъпило писмено становище от процесуален представител ,който оспорва
жалбата и ангажира доказателства.Излага доводи по същество и моли да се
потвърди Електронния фиш като правилен и законосъобразен с присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.Заявено е възражение за прекомерност на
разноските на жалбоподателя.
Районният съд, след преценка основателността на релевираните в
жалбата оплаквания, като взе предвид събраните по делото доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл. 63 ЗАНН, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
В обстоятелствената част на процесния Електронен фиш(ЕФ) са
описани следните обстоятелства :на 01.11.20222 година в 9:40 часа е
установено нарушение №ED2F91ED042D03A9E053031F160A93B2 с ППС –
Специален режим автомобил Щаер33С46 с регистрационен номер РА4134 КН
с технически допустима максимална маса 26000,брой оси 3 ,екологична
категория Евро 3 в състав с ремарке с общ брой оси5,с обща технически
допустима максимална маса на състава 0,в община –Батак за движение по път
37км 166+604 с посока Нарастващ километър,включен в обхвата на платената
пътна мрежа,като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата
пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като за посоченото
ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването
Нарушението било установено с техническо устройство № 10561,
представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, разположено на път 37км 166+604.
Дружеството жалбоподател, в качеството на собственик на
процесното ППС, било санкционирано с атакувания ЕФ за нарушение на чл.
102, ал. 2 от ЗДвП, за което на същото била наложена имуществена санкция на
основание чл. 187а ,ал. 2, т. 3 вр. чл. 179, ал 3б от ЗДвП в размер на 2500 лева.
Указано е още в ЕФ ,че независимо от налагането на това
административно наказание дружеството дължи и заплащане на съответната
такса по чл.10б,ал.5 от ЗП в размер на 167 лева.
Дружеството жалбоподател не се възползвало от правото по чл. 189е
ал. 3 от ЗДвП да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-
дневен срок от връчване на ЕФ.
2
В хода на съдебното производство са приети:снимки и данни от
информационната система на администрацията във връзка с процесното
нарушение;
договор №F22472 от 01.09.2021 година –за предоставяне на услугата
електронно събиране на пътни такси посредством устройства за спътниково
позициониране ,сключен между „ТОЛ“ БГ ЕООД с ЕИК *********
гр.Габрово- като доставчик и „Б.78“ЕООД с ЕИК ********* гр.Ракитово като
получател ,по силата на който доставчикът се задължава да предостави на
„Б.78“ЕООД гр.Ракитово услуги за електронно събиране на пътни такси;
заповед РД 19-983 от 13.09.2021 година на и.д Председател на
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура за одобряване на
образци на електронни фишове.
Видно от известие за доставяне ЕФ е връчен на дружеството
жалбоподател на 23.09.2025г. /л. 18/, а жалбата е подадена на 02.10.2025 г. чрез
АПИ /л. 2/, т. е. в законоустановения срок, от активнолегитимирано лице, пред
компетентния да я разгледа районен съд, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните
съображения:
Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден
образец, като в същия е отразено, че на дата 01.11.2022 година ППС-
специален автомобил Щаер33С46 с регистрационен номер РА4134 КН с
технически допустима максимална маса 26000,брой оси 3 ,екологична
категория Евро 3 в състав с ремарке с общ брой оси5,с обща технически
допустима максимална маса на 0, собственост на “Б.-78“ЕООД, със законен
представител Г. Венков Б. (съгласно справка за собственост и притежатели
на МПС -л.24 от делото ), в община Батак, за движение по път 37км 166+604
с посока Нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна
мрежа,като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна
такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата,тъй като за посоченото ППС
няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Направено е ясно описание на нарушението по време и място
на извършване. Съдът обаче счита, че при описание на нарушението липсва
3
яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно
каква е стойността на дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, за преминаването през устройство № 10561,представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси, в община Батак
, по път 37 км166+604 с посока Нарастващ километър, включено в обхвата на
платената пътна мрежа, което води до ограничаване правото на защита на
санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е
обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да
организира в пълен обем защитата си.
Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на
пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр.
с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП предвижда- на собственик на пътно превозно
средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично
не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на
имуществена санкция в размер на 2500 лв., каквато санкция е наложена и в
настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или
система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен
фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за
процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е
предвидено в закон. В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП,
действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от
01.01.2019 г. /, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП,
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен
за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за
издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга
законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в
4
случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено
НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, към настоящият
момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази
промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не
е била налице. Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал.
7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по
чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би
означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на
електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се
отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично
предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.
179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на
информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и
електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в
информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени
покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако
същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис. На следващо място, тази възможност не се
извежда и от нормата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният
собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно
наказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за
установяване на административно нарушение или електронния фиш
представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило
нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда
възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност
за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове
или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за
кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима
както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал.
5
3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.
Поради изложеното, настоящата инстанция приема, че в случая липсва
изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен
електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо
по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж,
ал. 1 от ЗДвП, да се приеме че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП.
На следващо място с процесния ЕФ на дружеството жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лв. на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за нарушението на чл.102, ал. 2 от ЗДвП.
Съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 с предмет
преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от
Административен съд Хасково по тълкуването на член 9а от Директива
1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година
относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., СЕС е приел, че:
"Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена
с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27
септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него
изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане
на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за
освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане
на"компенсаторна такса" с фиксиран размер". Налагането на глоба или на
имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои
предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази
глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението и
конкретните обстоятелства по неговото извършване, е непропорционално с
оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза и е в противоречие с
правото на Съюза, включително когато тази система предвижда възможността
6
за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез
заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, какъвто е и
конкретния случай. Пак в Решението е посочено, че: "За да се приложи
принципът на пропорционалност съгласно Директива 1999/62, държавите
членки са длъжни да приемат необходимите правни актове съгласно
вътрешното си право, като се има предвид, че член 9а от посочената
директива постановява задължение, което по естеството си изисква
приемането на акт от държавите членки, които разполагат с широко право на
преценка при транспонирането на това изискване. Съгласно постоянната
съдебна практика при липса на хармонизация на законодателството на Съюза
в областта на санкциите, приложими при неспазване на условията,
предвидени от установен в това законодателство режим, държавите членки са
компетентни да изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки
това са задължени да упражняват компетентността си при спазване на правото
на Съюза и на неговите общи принципи. Принципът на пропорционалност е
част от общите принципи на правото на Съюза, които трябва да бъдат
зачитани от националното законодателство, което попада в приложното поле
или въвежда това право, включително при липсата на хармонизация на
правото на Съюза в областта на приложимите санкции преследваните цели
с Директива 1999/62, от съображение 1 от нея следва, че те се състоят както в
хармонизацията на системите на събиране на такси, така и в създаването на
справедливи механизми за налагане на такси на превозвачите за покритие на
разходите на инфраструктурата с оглед на отстраняване на нарушенията на
конкуренцията между транспортните предприятия на държавите членки.
Съдът приема, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с
тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират
реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на
пропорционалност. Освен това принципът на пропорционалност е
задължителен за държавите членки, що се отнася не само до определянето на
състава на нарушението и до определянето на правилата относно тежестта на
глобите, но и до преценката на елементите, които могат да бъдат отчитани при
определянето на размера на глобата.
Следователно посоченият принцип изисква не само наложеното
наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето
на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
7
отчитат конкретните обстоятелства по случая. "
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария:
"Международните договори, ратифицирани по конституционен ред,
обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното
право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които им противоречат". В конкретния случай правната
уредба в ЗДвП, предвиждаща твърд размер на наложената санкция, без да има
възможност да се отчетат от съда конкретните обстоятелства по случая,
противоречи на правото на ЕС, следователно наложената по този начин
санкция се явява незаконосъобразна.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че незаконосъобразно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател и издадения ЕФ ще следва да се отмени.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, като е приложен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.С оглед направеното
възражение за прекомерност съдът следва да присъди възнаграждение в
размер на 550 лева на основание чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата под № **********, с който за
извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а ал. 2, т.
3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на "Б.-78“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление :*** ,представлявано от Г. Б. е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" към МРРБ- гр. София
да заплати на „Б.-78“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
8
управление: гр. ** ,представлявано от Г. Б. направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9