МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 5598/2019г.
по описа на ПРС – I X н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу П.В.Н. – роден на *** г. в ***,
живущ ***, ***, български гражданин, разведен, висше образование, не работи,
неосъждан, ЕГН **********, за това, че в периода от м. февруари 2017 г. до м.
август 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г., на Районен съд – Пловдив,
по гр. дело № 3641/2012 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ-ти брачен състав, да
издържа свой низходящ – малолетното си дете Н.П.Н. с ЕГН **********, на месечна
издръжка в размер на 500 /петстотин/ лева, съзнателно да не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 месечни
вноски по 500 лева, всичко на обща стойност 15 500 лева – престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението
срещу П.В.Н. с ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по смисъла на чл. 183, ал. 1 от НК, а именно – че като е осъден да
издържа свой низходящ – малолетното си дете Н.П.Н. – на месечна издръжка в
размер на 500 лева, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски за периода от февруари месец 2017 г. до месец
август 2019 г. включително, което представлява 31 месечни вноски от по 500
лева, или общо 15 500 лева. Предлага съдът да признае същия за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като съобрази всички събрани в хода на досъдебното и
на съдебното производство доказателства, в който смисъл предлага да не бъде
кредитирано приетото в последното заседание заключение. Поддържа, че това, че са
давани пари по различни разписки, не означава, че са били именно за издръжка,
същата е задължение, което родителят не трябва за плаща общо, задължението за
издръжка е формулирано като отделно задължение на родителите по Семейния кодекс,
то обхваща средства, различни от средствата за лечение, за грижи, за облекло и
други необходими за отглеждането и грижата за едно дете. Взема становище, че
между двамата родители има одобрена спогодба, според която бащата е задължен да
изплаща издръжка, но той не е изпълнил това свое задължение. По отношение на
посочва, че обществената опасност на това престъпление е висока, тъй като
издръжката на малолетно дете е основна за неговия живот и развитието му, поради
което предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание в размер на 3 месеца
„Лишаване от свобода“, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години,
тъй като подсъдимият не е осъждан и което наказание би изпълнило целите на
закона и на наказанието.
Защитникът на подсъдимия Н. – адвокат З. сочи, че предявеното
и поддържано обвинение е категорично несъставомерно,
същото не отговаря на изискванията на Общата част и на Специалната част на НК,
включително на нормата на чл. 183, ал. 1 от НК. Поддържа, че в настоящия случай,
от събраните по делото доказателства, е видно, че липсват от обективна страна
предпоставките, за да бъде изпълнена нормата на чл. 183 от НК, а именно – да не
са платени повече от 2 месечни вноски за издръжка на детето, Решение на
гражданския съд № 2402 от 2011 г., което е влязло в сила на 16.07.2011 г., а от
друга страна – подсъдимият да не е изпълнил задължението към детето си
съзнателно. Посочва, че майката на детето е подала жалба, в която твърди, че не
са изплатени определен брой месечни вноски, които са посочени като по-голям брой
от инкриминираните 31 към настоящия момент, но подсъдимият е предоставил
надлежни писмени документи, видно от които същият е заплащал месечните вноски,
за които е бил осъден от гражданския съд, в това число е заплащал и двойно
повече от това, за което са бил осъден по гражданското дело, за което са
представени разписки. Посочва, че недобросъвестно от страна на майката,
разпитана по ДП, същата в протокола за разпит на свидетел в ДП от 26.09.2018 г.
заявява, че това не е нейният подпис, че не го е полагала и не се е подписвала
на тези разписки за получени средства, които твърдения са оборени с надлежни
доказателства, събрани по реда на НПК, като е назначена в хода на ДП
съдебно-графична експертиза, която по един безспорен и категоричен начин доказва,
че подписите са на майката, и че тя е получавала съответните суми. В насока
сочи и показанията на свидетеля В. Х. К., която описва отношението на
подсъдимия към детето му и факта, че същият се е грижел и е давал допълнителни
средства, освен тези 1000 лева, които са описани в разписките. Още взема
становище, че действително,
наказателното право се интересува, с оглед решението на гражданския съд, за
периода, но духът на СК не се изчерпва с даването на 200 – 300 – 500 лева, в
случая са налице много повече доказателства, с оглед грижата на бащата към
сина, че неговото задължение е покривано от добрата воля да се грижи за сина си
и да дава много повече, отколкото изисква самият законодател чрез влязлото в
сила съдебно решение, в който смисъл сочи Решение на ВКС № 361 от 21.10.2008 г.
по н. д. № 362/2008 г. Отделно от това е и Решение № 47 от 02.02.2012 г. на
ВКС, което се цитира именно с оглед духа на закона и на СК за грижата на единия
родител, при който не се отглежда детето, да помага на другия родител за
отглеждане и възпитание на общото им дете. Още посочва, че подсъдимият съзнателно
започва да дава допълнителна издръжка именно с оглед факта, че той желае и иска
да помогне на детето си, ако няма след време такава финансова възможност, по
делото има приложени множество писмени доказателства с оглед обявяването в
несъстоятелност на дружеството. Взема становище, че въпреки това е факт
представената по делото последна ССЕ, в която по един безспорен и категоричен
начин установява, че не само са изплатени задълженията на подсъдимия за
инкриминирания период, но той е изплатил и много повече и е надвнесъл. В този
смисъл посочва, че ако са съществували съмнения за обективност, всестранност и пълност на тази експертиза, законът допуска страните в
процеса да оспорят същата и за искат назначаване на друга такава, но това не е
сторено, няма и основания за същото. Предлага подсъдимият П.В.Н. да бъде
признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан
изцяло.
Подсъдимият Н. посочва, че поддържа казаното от своя,
счита казаното от прокурора за лична обида, РП – Пловдив и въобще Прокуратурата
се явява съучастник в престъпление, което се извършва спрямо него, същата не му
съдейства да види детето си , същата изпълнява нареждания. Декларира, че тези
действия, извършвани спрямо мен, са престъпни, и за това ще бъде сезирана
Европейската прокуратура и Правната комисия към Европейски парламент. Завява,
че иска да бъда признат за невиновен.
В последната си дума заявява, че иска да бъда
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият П.В.Н. е роден на *** г. в ***,
живущ ***, ***, български гражданин, разведен, висше образование, не работи,
неосъждан, ЕГН **********
Съдът приема за установено, че на 27.03.2009г.
свидетелят В.В.П. и подсъдимият П.В.Н. сключили
граждански брак.
На *** г. се родил синът им – син Н.П.Н.
ЕГН **********.
С Решение № 2402/22.06.2011г. на
Районен съд - Пловдив, ІІІ – ти брачен състав, по гр. дело № 3641/2012г., което
влязло в сила на 16.07.2011г. бракът между свидетелят В.В.П.
и подсъдимият П.В.Н. бил прекратен.
Със същото Решение №
2402/22.06.2011г. на Районен съд - Пловдив, ІІІ – ти брачен състав, по гр. дело
№ 3641/2012г., което влязло в сила на 16.07.2011г. подсъдимият П.Н. бил осъден
да заплаща месечна издръжка на своя низходящ – малолетения
си син Н.П.Н. ЕГН **********, в размер на 500,00 лева (петстотин лева), чрез
неговата майка и законен представител В.В.П..
След постановяване на съдебното решение подсъдимият П.Н.
започнал да плаща редовно месечната издръжка за детето си, като заплатил
следните вноски, с които изпълнил горното си задължение за издръжка за месеца,
а който вноската била сторена, както следва:
- на 27.06.2011 – сумата от 250.00 лева - разп. - лист 163 от ДП
- на 27.07.2011– сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 161 от ДП
- на 03.09.2011 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 159 от ДП
- на 30.09.2011 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 157 от ДП
- на 26.10.2011 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 155 от ДП
- на 01.12.2011 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 153 от ДП
- на 25.12.2011 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 150 от ДП
- на 25.01.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 148 от ДП
- на 25.02.2012 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 146 от ДП
- на 25.03.2012 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 144 от ДП
- на 25.04.2012 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 143 от ДП
- на 25.05.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 140 от ДП
- на 25.06.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 139 от ДП
- на 25.07.2012 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 137 от ДП
- на 25.08.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 135 от ДП
- на 25.09.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 133 от ДП
- на 25.10.2012 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 131от ДП
- на 25.11.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 128 от ДП
- на 25.12.2012 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 121 от ДП
- на 25.01.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп.
- лист 119 от ДП
- на 25.02.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп.
- лист 127 от ДП
- на 25.03.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 125 от ДП
- на 25.04.2013 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 123 от ДП
- на 10.05.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 116 от ДП
- на 10.06.2013 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 115 от ДП
- на 03.07.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 114 от ДП
- на 01.08.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 113 от ДП
- на 11.09.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 112 от ДП
- на 07.10.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 111 от ДП
- на 12.11.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 110 от ДП
- на 20.12.2013 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 109 от ДП
- на 24.01.2014 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 108 от ДП
- на 20.02.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 107 от ДП
- на 14.03.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 106 от ДП
- на 15.04.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 105от ДП
- на 21.05.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 104от ДП
- на 10.06.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 103от ДП
- на 17.07.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 102от ДП
- на 27.08.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 101от ДП
- на 17.09.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 100 от ДП
- на 07.10.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 99 от ДП
- на 12.11.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 98 от ДП
- на 23.12.2014 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 97 от ДП
- на 29.01.2015 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 96 от ДП
- на 20.02.2015 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 95 от ДП
- на 23.03.2015 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 94 от ДП
- на 10.04.2015 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 93 от ДП
- на 29.05.2015 – сумата от 500.00 лева - разп.
- лист 92 от ДП
- на 09.06.2015 – сумата от 500.00 лева - разп. - лист 91 от ДП
- на 21.07.2015 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 90 от ДП
- на 12.08.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп.
- лист 89 от ДП
- на 25.09.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 88 от ДП
- на 09.10.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 87 от ДП
- на 20.11.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 86 от ДП
- на 22.12.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 85 от ДП
- на 22.01.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 84 от ДП
- на 26.02.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 83 от ДП
- на 30.03.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 82 от ДП
- на 20.04.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 81 от ДП
- на 26.05.2016 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 80 от ДП
- на 10.06.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 79 от ДП
- на 29.07.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 78 от ДП
- на 22.08.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 77 от ДП
- на 12.09.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп.
- лист 76 от ДП
- на 07.10.2016 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 75 от ДП
- на 17.11.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 74 от ДП
- на 20.12.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 73 от ДП
- на неустановена дата през месец
февруари 2018г – сумата от 500.00 лева.
или общо в размер на 33 750 лева,
съставляващи изплатено задължение за издръжка за месеца, в който същото е било
платено.
Отделно от горното, по задължението да
издържа малолетения си син Н.П.Н., подсъдимият П.В.Н.
заплатил и допълнително суми, също платени именно като изпълнение задължението
за издръжка (съгласно изрично отразеното в така оформените разписки основание
„допълнителна издръжка“), които надвишавали изискуемата съгласно Решение №
2402/22.06.2011г. на Районен съд - Пловдив, ІІІ – ти брачен състав, по гр. дело
№ 3641/2012г. издръжка в размер на 500 лева месечно, а именно:
- на 27.06.2011 – сумата от 250.00 лева
- разп. - лист 162 от ДП
- на 29.07.2011 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 160 от ДП
- на 07.09.2011 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 158 от ДП
- на 30.09.2011 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 156 от ДП
- на 26.10.2011 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 154 от ДП
- на 01.12.2011 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 152 от ДП
- на 25.12.2011 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 151 от ДП
- на 25.01.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 149 от ДП
- на 25.02.2012 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 147 от ДП
- на 25.03.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 145 от ДП
- на 25.04.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 142 от ДП
- на 25.05.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 141 от ДП
- на 25.06.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 138 от ДП
- на 25.07.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 136 от ДП
- на 25.08.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 134 от ДП
- на 25.09.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 132 от ДП
- на 25.10.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 130 от ДП
- на 25.11.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 129 от ДП
- на 25.12.2012 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 120 от ДП
- на 25.01.2013 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 118 от ДП
- на 25.02.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 126 от ДП
- на 25.03.2013 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 124 от ДП
- на 25.04.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 122 от ДП
- на 10.05.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 116 от ДП
- на 10.06.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 115 от ДП
- на 03.07.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 114 от ДП
- на 01.08.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 113 от ДП
- на 11.09.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 112 от ДП
- на 07.10.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 111 от ДП
- на 12.11.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 110 от ДП
- на 20.12.2013 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 109 от ДП
- на 24.01.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 108 от ДП
- на 20.02.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 107 от ДП
- на 14.03.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 106 от ДП
- на 15.04.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 105 от ДП
- на 21.05.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 104 от ДП
- на 10.06.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 103 от ДП
- на 17.07.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 102 от ДП
- на 27.08.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 101 от ДП
- на 17.09.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 100 от ДП
- на 07.10.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 99 от ДП
- на 12.11.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 98 от ДП
- на 23.12.2014 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 97 от ДП
- на 29.01.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 96 от ДП
- на 20.02.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 95 от ДП
- на 23.03.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 94 от ДП
- на 10.04.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 93 от ДП
- на 29.05.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 92 от ДП
- на 09.06.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 91 от ДП
- на 21.07.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 90 от ДП
- на 12.08.2015 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 89 от ДП
- на 25.09.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 88 от ДП
- на 09.10.2015 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 87 от ДП
- на 20.11.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 86 от ДП
- на 22.12.2015 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 85 от ДП
- на 22.01.2019 – сумата от 500.00
лева
- разп. - лист 84 от ДП
- на 26.02.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 83 от ДП
- на 30.03.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 82 от ДП
- на 20.04.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 81 от ДП
- на 26.05.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 80 от ДП
- на 10.06.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 79 от ДП
- на 29.07.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 78 от ДП
- на 22.08.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 77 от ДП
- на 12.09.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 76 от ДП
- на 07.10.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 75 от ДП
- на 17.11.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 74 от ДП
- на 20.12.2016 – сумата от 500.00 лева
- разп. - лист 73 от ДП
или подсъдимият П.В.Н. заплатил
допълнително суми по задължението си да издържа сина си Н.П.Н. в размер на
33 250 лева.
По този начин, в периода от 27.06.2011
(датата на първото плащане) до месец февруари на 2018г. (датата на последното
установено плащане) подсъдимият П.В.Н. заплатил общо суми по задължението си да
издържа сина си Н.П.Н. в размер на 67 000 лева.
Същевременно, от момента на влизане в
сила на Решение № 2402/22.06.2011г. на Районен съд - Пловдив, ІІІ – ти брачен
състав, по гр. дело № 3641/2012г., а именно – 16.07.2011 г., до края на
инкриминирания период, предмет на настоящото обвинение – месец август на 2019г.
– включително, общия дължим размер на всички задължения за издръжка е
49 250 лева, или същия е по-малък от сумата от 67 000 лева, платена по
задължението за издръжка от страна на подсъдимия Н. в периода от 27.06.2011 до
месец февруари на 2018г..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа следното:
На първо място съдът съобрази
показанията на разпитаните по делото свидетел В.В.П.
/л.50 – л.52 от досъдебното производство/, от които показания се установяват –
моментът на сключване и прекратяване на гражданския и брак с подсъдимия Н.,
факта и момента на раждането на дете им Н.П.Н.,
размера на присъдената издръжка – 500 лева, както и изпълнението на същото
задължение във времето от страна на подсъдимия, а именно – редовно и в по-голям
размер до края на 2016г., преустановяване плащанията след същата дата, още –
начина на раходване същите средства. Съдът намери, че
показанията на свидетеля П. се явяват последователни, логични и
непротиворечиви, добре кореспондиращи с останалата доказателствена съвкупност
по делото, като прие същите за истинни.
Горните обстоятелства, а именно –
моментът на сключване и прекратяване на гражданския и брак на свидетеля П. с подсъдимия Н. и размера на присъдената
издръжка на детето Н.П.Н. се установят и
от приетото заверено копие от Решение № 2402/22.06.2011 г., влязло в сила на
16.07.2011 г., на Районен съд – Пловдив, по гр. дело № 3641/2012 г. по описа на
РС – Пловдив, ІІІ-ти брачен състав – /л.198 – л.199 от досъдебното
производство/.
Извършените отделни плащания, техния
момент и размер се установяват и от приложените по делото разписки /л.73 –
л.194 от досъдебното производство/, които добре съответстват на изнесеното от
свидетеля П..
На следващо място съдът съобрази и
показанията на свидетеля В. Х. К. /л.57 – л.58/, от които се съобразява
грижите, полагани от страна на подсъдимия Н. за неговия син, включително и
извън изплащане на определената по размер издръжка. От същите показания, които
напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия Н., както и по никакъв начин
не противоречат на изнесеното от свидетеля П., се установява, че подсъдимият е
полагал значителни грижи за сина си, освен изплащането на самата издръжка,
както и плащане на самата издръжка, въпреки че от показанията на свидетеля К.
не се установяват конкретни вноски по време.
Горната фактическа обстановка се
установява от обясненията на самия подсъдим Н. /л.58 – л.59/, който макар и да
се отклонява в неотносми по делото твърдения за злоумишлено
отношение спрямо него на Прокуратурата, по същество твърди същите
обстоятелства, установени от разпита на свидетелите П. и К., както и видни от
писмените доказателства, а именно – че плащал издръжка в по-голям размер от
дължимия до момента на изпадане в търговска несъстоятелност, поради което и
съдът възприема същите обяснения като добре кореспондиращи с цялата останала
доказателствена съвкупност по делото.
На следващо място съдът съобрази и
заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза /л.68 –
л.71 от делото/, приета от съда /л.91 от делото/, от което се установява, че от
момента на влизане в сила на Решение № 2402/22.06.2011г. на Районен съд -
Пловдив, ІІІ – ти брачен състав, по гр. дело № 3641/2012г., а именно – 16.07.2011
г., до края на инкриминирания период, предмет на настоящото обвинение – месец
август на 2019г. – включително, общия дължим размер на всички задължения за
издръжка е 49 250 лева, а заплатения от подсъдимия такъв е по-голям, а
именно - от 67 000 лева, платена по задължението за издръжка от страна на
подсъдимия Н. в периода от 27.06.2011 до месец февруари на 2018г., както и
датите на плащанията, съобразно изследваните разписки. Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно
изготвено, с необходимите професионални познания и опит в съответната
специализирана област, неоспорено от страните и съответстващо на събраните по
делото доказателства. От същото се установява кога и съответно – в какъв размер
подсъдимият Н. е заплащал задължението си да издържа малолетния си син – Н.П.Н.
с ЕГН **********.
С оглед горната експертиза следва
единствено да се отбележи, че съдът не приема за установена описаната в
последната вноска от 250 лева, извършена от подсъдимия Н. през месец март на
2018г.. За да приеме същата, вещото лице е съобразило изявление на свидетеля П.,
направено в хода на досъдебното производство, каквото обстоятелство свидетеля П.
не сочи пред съда. Въпреки това, доколкото въпросът за начина на събиране и
преценка на доказателствената съвкупност в съдебната
фаза на наказателното производство по реда на НПК е правен, а не счетоводен, то
същото по никакъв начин не променя извода на съда относно това, че заключението
е изготвено компетентно, с необходимите професионални познания и опит в
съответната специализирана област, а единствено бива съобразено от съда при
изграждане извода относно установената фактическа обстановка.
При
преценка заключенията на двете изготвени по досъдебното производство съдебно
счетоводни- експертизи /л.42-48 и л.50-51 от досъдебното производство/, приети
от съда /л.34 от делото/, съдът намери, че не следва съобразява последните при
преценка това дали, съответно – кога и в какъв размер са заплатени задълженията
за издръжка от страна на подсъдимия Н.. В този смисъл съдът счете, че същите
експертизи са компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и
опит в съответната специализирана област, въпреки това последните неправилно
отчитат кои платени суми следва да съобразяват при пресмятане платените вноски,
а именно – последните не отчитат платените от подсъдимия в повече суми по
задължението за издръжка като такива, относими за последващ период (в който няма плащания за съответния
месец). Въпреки това следва да се подчертае, че въпросът – кака следва да се
отнасят сумите, платени в повече през месеци, през които издръжката иначе е издъжена - е въпрос
правен, а не счетоводен, именно което мотивира съдът да счете, че заключенията
от една страна са компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област
– поради което и да приеме същите по делото, но от друга страна да не основе
фактическите и правните си изводи на същите заключения.
Съдът съобрази заключението на изготвената
в хода на досъдебното производство /л.53 – л.60 от Досъдебното
производство/ и приета от съда /л.49 от
делото/ тройна съдебно почеркова експертиза, изготвена от вещите лица С.А.С., И. Б. Ч. и М.Д.С.,
съгласно което подписите, поставени на мястото на „Получил сумата – В.В.П.“ върху разписките, приложени по досъдебното
производство /л.73 – л.194/ са изпълнени от свидетеля В.В.П..
Съдът приема заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с
необходимите професионални познания и опит в съответната специализирана област,
неоспорено от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От
същото се установява, че подписите са изпълнение от свидетеля П., съответно –
на указаните в същите дати подсъдимият Н. е заплащал сумите, отразения в тях по
задължението си да издържа своя син – Н.
Същевременно съдът не съобрази
заключението на изготвената по досъдебното производство съдебна почеркова експертиза /л.63 – л.69 от досъдебното
производство/, изготвена от вещото лице С.А.С.. Последната не се поддържа пред
съда от самото вещо лице, който твърди, че при изготвянето и е разполагал с
малко сравнителен материал, който не бил в оригинал, поради което и поддържа
заключението на тройната експертиза, в която същият е участвал. Съдът намери,
че становището на вещото лице следва да бъде споделено, поради което и не
съобрази последното становище при формиране заключението си установената
фактическа обстановка.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че не се установи със своите действия подсъдимият П.В.Н.
да е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК – за това, че за периода от м. февруари 2017 г. до м. август
2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е бил осъден с Решение №
2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г., на Районен съд – Пловдив,
по гр. дело № 3641/2012 г. по описа на РС – Пловдив, ІІІ-ти брачен състав, да
издържа свой низходящ – малолетното си дете Н.П.Н. с ЕГН **********, на месечна
издръжка в размер на 500 лева, съзнателно да не е изпълнил задължението си в
размер на повече от две месечни вноски, а именно 31 месечни вноски по 500 лева,
всичко на обща стойност 15 500 лева.
Основанията на съда за горният извод са
следните:
На първо място както бе посочено, по
делото се установи, че от момента на влизане в сила на Решение № 2402/22.06.2011г.
на Районен съд - Пловдив, ІІІ – ти брачен състав, по гр. дело № 3641/2012г., а
именно – 16.07.2011 г., до края на инкриминирания период, предмет на настоящото
обвинение – месец август на 2019г. – включително, общия дължим размер на всички
задължения за издръжка е 49 250 лева, или същия е по-малък от сумата от 67 000
лева, платена по задължението за издръжка от страна на подсъдимия Н. в периода
от 27.06.2011 до месец февруари на 2018г..
Или от горното се установя, че подсъдимият
Н. е заплатил инкриминираните вноски, предмет на настоящото обвинение, а именно
– вноските за издръжка за периода от месец февруари 2017 г. до месец август
2019г. по 500 лева месечно, в общ размер на 15 500 лева, още преди началото на
сочения от прокурора инкриминиран период, а именно – преди месец февруари 2017г.
доколкото в предходен период е заплащал вноски в по-голям размер, съгласно вече
описаното.
Тук следва да се подчертае, че не
съществува никаква пречка едно парично задължение с предмет – заплащане на издръжка,
да бъде изпълнено и преди настъпване падежа на същото (в случая – началото на
периода, за което същото се дължи),
стига основанието за плащане да е именно заплащането на издръжката, а не
друго такова.
В конкретния случай това се установява
по несъмнен начин, доколкото всяко едно от плащанията е такова – „допълнително
за издръжка“ - съгласно
отразеното в оформената разписка, т.е. установява се волята подсъдимият Н. с
последното да изплаща именно издръжка. И доколкото последното съставлява именно
плащане за издръжка, при липса на непогасени такива задължения за предходни
периоди (както е в настоящият казус), то същото може да бъде отнесено само за
бъдещ период, с същото плащане не може да бъде просто игнорирано, както и да
бъде подменена волята на платеца, да изпълни именно задължението си за издръжка,
а не друго.
Още следва да се отбележи, че
предварителното (преди настъпване падежа) изпълнение на задължението за
издръжка по никакъв начин не може да наруши правото на низходящия да бъде
издържан, каквото нарушение предварителното получаване дължимата сума очевидно
не съставлява.
На следващо място съдът намери, че установеното
от показанията на свидетеля П., че суми, описани като дадени за допълнителна
издръжка са отивали после в полза на подсъдимия или дейността на неговото
дружество, по никакъв начин не променя заключението, че подсъдимият Н. е
изпълнил задължението си за издръжка, съобразно посоченото във възприетата от
съда фактическа обстановка. Причините за горното са две, както следва:
1.На първо място, макар свидетелят П. да
заявява, че част сумите, оформени по разписките като „допълнително за издръжка“
били давани в полза на подсъдимия и неговото дружество, то същият свидетел П. е
неспособна да посочи в конкретика суми и дати, а се
задоволява с общо изявление, че „с част от тези суми са заплатени и други
разходи, некасаещи детето…“ /л.40 от делото/. Самият свидетел П. още
сочи, че в други случаи сумата „допълнително за издръжка“ обаче е отивала в
полза на детето – то боледувало и др.. Ето защо каква е тази „част“
от сумите, които не отивали в полза на детето, остава неустановимо
по делото, нито дали поначало се касае за инцидентни случаи, или това било
правило, като последното звучи житейски твърде неправдоподобно, доколкото П.
очевидно е била наясно с характера на разписката, която подписва, което съвсем
на отрича.
Така или иначе, без съдът да взема
становище по факти, които не могат да бъдат установени от наличната
доказателствена съвкупност, следва единствено да се отбележи, че е невъзможно
на факта на точно установените от писмените доказателства по датата и размер
плащания с основание „допълнително за издръжка“, да бъде противопоставено
общото изявление на свидетеля П., че в някои случаи части от тези суми отивали
в полза на подсъдимия. Следва изрично да се подчертае, че всяко съмнение в
установената фактическа обстановка може да бъде съобразено единствено в полза
на фактите, твърдени от подсъдимия, предвид принципите на чл.103 от НПК. Поради
това съдът е задължен да приеме, че всяко едно от плащанията, с посочено
основание „допълнително за издръжка“ е било именно в изпълнение на това
задължение, доколкото за нито едно от същите, конкретно, не може да бъде
установено, че е било за друго.
2.Отделно от горното, дори по делото да
бе установено, че всяка една от сумите, оформени по разписките като
„допълнително за издръжка“ са били давани в полза на подсъдимия и/или неговото
дружество (което, както бе посочено – категорично не се установява по делото),
то горния извод на съда за изпълнение задължението от страна на подсъдимия Н.
отново не би се променил.
Това е така, доколкото в същите разписки
освен размера на сумата е посочено и че последната е предадена на свидетеля П.
– едно обстоятелство, което по никакъв начин не е спорно по делото, нито се
отрича от самата П., още повече и както бе посочено – авторството на подписа на
последната се установява от експертното заключение, съответно – липсват
всякакви основания да се полага под съмнение верността на записаното.
След като обаче сумата е предадена от
подсъдимия Н. на законния представител на издържания – на свидетеля П., то
задължението за плащане на издръжка е изпълнено – както по смисъла на ЗЗД, така
и на чл.183, ал.1 от НК. От този момент, дори свидетелят П. се е съгласила тази
сума да отиде в полза на подсъдимия Н., дейността на неговото дружество или
каквото и да е друго, то същото по никакъв начин не прави вече изплатената
издръжка „обратно“ неизплатена.
С оглед на горното, съдът намери, че не
се установява в инкриминираният период – от м. февруари 2017 г. до м. август
2019 г. включително, подсъдимият Н. да не е изпълнил задължението си да издържа
малолетното си дете Н.П.Н. в размер на повече от две месечни вноски, в размер
на 500 лева всяка, или общо 31 вноски в размер на 15 500 лева, доколкото
се установява, че същото задължение вече е било изпълнено към м. февруари 2017
г.
Предвид това съдът установи, че гореописаното
инкриминирано деяние, предмет на настоящото обвинение НЕ Е ИЗВЪРШЕНО, по
смисъла на чл.304, предл.I-во от НПК
Ето
защо, съдът призна подсъдимия
П.В.Н. – роден на *** г. в ***, живущ ***, ***, български гражданин, разведен,
висше образование, не работи, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това за периода от м.
февруари 2017 г. до м. август 2019 г. включително в гр. Пловдив, след като е
бил осъден с Решение № 2402/22.06.2011 г., влязло в сила на 16.07.2011 г., на
Районен съд – Пловдив, по гр. дело № 3641/2012 г. по описа на РС – Пловдив,
ІІІ-ти брачен състав, да издържа свой низходящ – малолетното си дете Н.П.Н. с
ЕГН **********, на месечна издръжка в размер на 500 /петстотин/ лева,
съзнателно да не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 31 /тридесет и една/ месечни вноски по 500 лева, всичко на
обща стойност 15 500 /петнадесет хиляди и петстотин/ лева – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК
Поради това и на
основание чл. 304 от НПК съдът ОПРАВДА подсъдимия П.В.Н. по така повдигнатото му обвинение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
След като съдът
намери подсъдимия П.В.Н. за невиновен по така повдигнатото обвинение, съдът на
основание на чл.190, ал.1 от НПК определи направените
по направените разноски по досъдебното производство разноски в размер на 260
лева, както и направените пред съда разноски в размер на 260 лева, ДА ОСТАНАТ
за сметка на държавата
По
изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.