РЕШЕНИЕ
№ 745
гр. Бургас, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120102515 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3,
ет.4, представлявано от изпълнителния директор Ц. В. М., против Ж. Б. Й. с
ЕГН **********, С. Ш. Х. с ЕГН ********** и Р. Ш. Х. с ЕГН **********,
тримата с адрес ***.
Ищецът предявява осъдителни срещу ответниците в качеството им на
наследници на Ш. И. Х. с ЕГН **********, починал на ***, за заплащане на
неизплатени задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект,
находящ се на посочения адрес с абонатен № ***, начислени за периода
03.11.2017г. - 29.08.2023г. с 4 фактури, издадени в периода 26.04.2022г. –
25.09.2023г., както следва :
- срещу ответницата Ж. Б. Й. /притежаваща 2/3 ид.ч. от имота/ – за
главница в размер на 129,28 лв. и лихва в размер на 22,39 лв., начислена след
27.05.2022г.;
1
- срещу ответниците С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. /притежаващи по 1/6 ид.ч. от
имота/ – за главници по 32,32 лв.
Претендира и присъждане на направените разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците в качеството си на
собственик на описания в исковата молба водоснабден обект е бил потребител
на предоставяните от дружеството услуги за имота. Ответниците като негови
наследници по закон са встъпили в това правоотношение на основание
Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и като
такива са обвързани от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия потребителите са длъжни да заплащат
задълженията си в 30-дневен срок от издаването на фактурата. Ответниците
не са изпълнили това свое задължение за процесния период.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 ГПК назначеният особен
представител на ответниците представя писмен отговор, с който оспорва
твърдяното облигационно правоотношение, като отрича ответниците да са
собственици на водоснабдения имот, респективно да са потребители. Твърди,
че ответниците не живеят в имота, който е необитаем след смъртта на
наследодателя на ***г. Оспорва и твърдението за извършени доставки и
потребление в процесния имот. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията по фактурата от 26.04.2022г., които са за задължения за
периода 03.11.2017г. – 25.04.2021г.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
За процесния имот, находящ се в *** /86/, ищцовото дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е завело партида на името на Ш. И. Х. с
ЕГН **********, с потребителски номер ***. Ищецът основава твърдяното
качество на потребител на това лице на нотариален акт № ***24.09.1998г. на
нотариус с рег. № 248 в регистъра на НК, по силата на който Ш. И. Х. е
придобил собствеността върху имота по дарение от родителите си И. Х. М. и
С. Р. М.. Ш. И. Х. е починал на *** и е оставил за свои наследници по закон
ответниците Ж. Б. Й. - съпруга, С. Ш. Х. и Р. Ш. Х. – деца.
2
В настоящото производство ищецът твърди отчетено потребление на
вода в обекта, за което е издал описаните в исковата молба 4 фактури – от
26.05.2022г. /за отчет от 30.03.2022г./, от 26.10.2022г. /за отчет от 31.08.2022г./,
от 24.11.2022г. /за отчет от 29.09.2022г./ и от 25.10.2023г. /за отчет от
29.08.2023г./. Съгласно твърденията на ищеца и приложената справка
извлечение последният предходен отчет, извън процесния период е от
03.11.2017г. Не е спорно и се установява от заключението на вещото лице по
извършената съдебна техническа експертиза, че имотът понастоящем е
необитаем. Съгласно показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел
Я. Г. – отчетник измервателни уреди в ищцовото дружество, наследодателят
Ш. Х. никога не е живял в този апартамент, а реални отчети на
измервателното устройство са извършени за първи път през 2022г. – 2023г.
през летния период, когато имотът е бил обитаван от две момичета.
Ищецът основава исковете си на твърдението, че посоченият абонат Ш.
И. Х. като собственик на имота е имал качеството на потребител по смисъла
на Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, а след смъртта му ответниците като негови наследници са придобили
собствеността на имота и са встъпили в правоотношението като потребители
на имота.
Съгласно легалната дефиниция на чл.3, ал.1, т.1 от приложимата
Наредба № 4/ 2004г. потребители на услугите водоснабдяване и/или
канализация (В и К) са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти.
Тъй като соченият от ищеца първи отчет е от 30.03.2022г. – след
смъртта на наследодателя на *** съдът приема, че отговорността на
ответниците не се ангажира за наследени парични задължения на
наследодателя им, а в качеството им на потребители на собствено основание
на водоснабдителни и канализационни услуги услугите, доставяни от
ищцовното дружество. По делото не са събрани доказателства, установяващи
правото на собственост на посочения водоснабден обект към процесния
период на отчетено потребление 30.03.2022г. – 29.08.2023г. Действително след
смъртта на Ш. И. Х. призовани към наследяване по закон на основание чл.5,
ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН са неговите деца и съпругата му – ответниците по
3
делото. Съгласно нормата на чл.48 от ЗН, обаче, наследството не преминава по
право и автоматично към наследниците. При открИ.е на наследството със
смъртта на наследодателя лицата, които имат право да наследяват, се
призовават към наследяване, но придобИ.ето на наследството става с
приемането му /изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата
на открИ.е на наследството. Съгласно извършената справка в книгата по
чл.49, ал.1 от ЗН не са вписани изявления на ответниците за приемане на
наследството. Липсват и доказателства, установяващи конклудентни действия
по приемане на наследството съгласно по чл.49, ал.2 от ЗН, в това число
данъчни декларации, плащания на задължения за имота и пр. Напротив, въз
основа на издадените съдебни удостоверения ищецът представя
доказателства, които установяват, че ответниците не са декларирали имота
съгласно задължението по чл.32 от ЗМДТ, а като потребител на доставката на
електроенергия за този имот е записано трето лице – Х. Р. И.. Поради това
съдът приема, че не може да бъде направен обоснован извод за приемане на
наследството на Ш. И. Х. от страна на ответниците, поради което на основание
чл.48, ал.1 от ЗН не може да бъде прието за доказано и наследственото
правоприемство, въз основа на което ответниците да са придобили
собствеността върху имота, респективно качеството на потребители на имота
след смъртта на наследодателя.
По тези съображения съдът приема, че носещият доказателствената
тежест ищец не проведе пълно главно доказване на материалноправната
легитимация на ответниците в твърдяното облигационно правоотношение, по
което претендира изпълнение на парични задължения. Неотносимо към този
основен спорен факт е исканото от ищеца разкрИ.е на банкова тайна, което
съгласно доказателственото искане цели да установи банкови сметки,
депозити и вложения на ответниците, а не наследяването на имущество на
наследодателя. В случай на смърт на клиент на банка, не се наследява
титулярството на неговата сметка, а наличните суми се изплащат на
наследниците, като искане за установяване на наличност по банкова сметка на
наследодателя към момента на смъртта му не е направено до приключване
събирането на доказателствата по делото.
Поради изложените съображения исковете са неоснователни и ще
бъдат отхвърлени.
4
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕАД с ЕИК ********** със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ул.”Генерал Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от изпълнителния
директор Ц. В. М., за осъждане на Ж. Б. Й. с ЕГН **********, С. Ш. Х. с ЕГН
********** и Р. Ш. Х. с ЕГН **********, тримата с адрес ***, да заплатят
следните задължения за доставена, отведена и пречистена вода в обект с
абонатен № *** съгласно издадените през периода 26.04.2022г. – 25.09.2023г.
фактури : Ж. Б. Й. – 129,28 лв. - главница и 22,39 лв. –обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 27.05.2022г. – 21.04.2024г.; С. Ш. Х. и Р.
Ш. Х. - по 32,32 лв. - главници; ведно със законните лихви върху главниците
от предявяването на иска на 22.04.2024г. до окончателното им изплащане.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5