№ 344
гр. гр. Червен бряг, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и п***
година в следния състав:
Председател:Христо В. Първанов
при участието на секр***ря Ваня Б. Дакова
като разгледа докладваното от Христо В. Първанов Гражданско дело №
20244440100655 по описа за 2024 година
В РС – Червен бряг е постъпила искова молба от К. М. О. с ЕГН ********** от с. *** срещу
Р. П. С. с ЕГН ********** от с. ***“, с която на основание 127, ал.2 от СК се иска от съда да
постанови решение и предостави упражняването на родителските права върху родените от
съвместното съжителство деца: *** с ЕГН ********** род. на ***.а с ЕГН ********** род.
на *** /на 14 год./, с всички произтичащи от това законни последици на тях. Моли съда да
определи местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, режима на
лични контакти на бащата, да даде заместващо съгласие да им бъде издаден задграничен
паспорт необходим за пътуването им в чужбина, както и да бъде осъден ответника да
заплаща месечна издръжка в размер на 250,00 лв. за бъдеще време и 250,00 лв. за минало
време за всяко от децата.
Направено е искане за освобождаване на ищцата от заплащането на държавна такса. Към
искането са приложени декларация за семейно и имотно състояние съгласно чл. 83 от ГПК.
Искането, видно от декларираните обстоятелства е основателно и е уважено от съда.
Молбата отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, поради което съдът я
намери за редовна. Съдът с разпореждане е разменил книжата по делото. В дадения от съда
срок не е постъпил отговор от ответника.
Ищцата К. М. О. в съдебно заседание редовно призована, се явява лично и се представлява
от адв. И. В. от АК Плевен.
Ответника Р. П. С., редовно призован не се явява лично и не се представлява.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое
убеждение и съобразно правилото на чл.235 ГПК приема за установено от фактическа и
1
от правна страна следното: Видно от представеното удостоверение за раждане на *** с
ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** е, че са деца на К. М. О. и Р. П. С.. Безспорно по
делото е, че от декември месец на 2023 г. страните живеят разделени, като за децата се е
грижила само майката. Същата има възможност да отглежда децата си. Майката работи и
получава трудово месечно възнаграждение и може да поеме част разходите по отглеждане на
децата, но и бащата е в трудоспособна възраст и също следва да осигури средства за
отглеждане на децата.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Безспорно е, че страните
по делото не са сключили граждански брак по реда на чл.4 и сл. от СК, не живеят заедно и
въпроса за местоживеенето на децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** и
упражняване на родителските права не е уреден помежду им, т.е. е налице спор при кого от
тях те да живеят, и кой да упражнява родителските права, което прави предявения иск
допустим.
По основателността на обективно съединените искове: Съгласно разпоредбата на чл.
127, ал. 2 СК, ако родителите не постигнат споразумение относно местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права, личните отношения с тях и издръжката им спорът се
решава от районния съд по настоящия адрес на децата, който се произнася по тези въпроси
съгласно чл. 59, чл. 142, чл. 143 и чл. 144 СК.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна
администрация относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права. Актът на съда в това производство не поражда последици,
които засягат /отричат или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а
има за цел единствено управлението /администриране/ им, т.е. определяне начина на
упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се постигне
охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни права, както в
интерес на участващите в производството лица, така и в публичен интерес. Като
производство „спорната администрация“ е учредена именно, за да се даде възможност за
уреждане реализирането на субективни права от обществена значимост, каквито са
посочените в чл. 127 СК пряко свързани със закрилата на децата и държавната политика за
реализирането й.
Поради вменената му от закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за
разлика от исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е сезиран
изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща се от държавна
закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и доказателства, без
ограничение във времето и извън установените в исковото производство преклузии. В
производството чл. 127, ал. 2 СК, законодателят изрично възлага на съда, при липса на
споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на детето,
да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в пълнота
2
упражняването на родителските права и правното положение на децата, макар и да е сезиран
само с един от тези въпроси като спорен между родител*** и без да има предявени от някой
от тях каквито и да е други претенции по останалите въпроси. Изрично текстът на правната
норма задава критериите за решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59
СК относно служебното решаване на въпрос*** свързани с упражняването на родителските
права при развод и към норм*** касаещи определянето издръжката на детето.
Относно исковете за предоставяне на родителските права: Разпоредбата на чл. 59, ал. 4
СК изброява обстоятелства, които следва да се преценяват при решаване на въпроса за
родителските права, с оглед интересите на детето – това са: възпитателските качества на
родител*** полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на
родителите и привързаността на детето към родител*** пола и възрастта на детето,
възможността за помощ от трети лица – близки на родител*** материални
възможности. Необходимо е да се уточни, че под упражняване на родителските права
съгласно ППВС № 1/1974 г. следва да се разбира тяхното ежедневно осъществяване, както
и действията по закрила, защита и представителство на детето.
Родителят, който е натоварен с пряката отговорност по отглеждане и възпитание на детето,
изпълнява своите задължения постоянно и в пълен обем, за разлика от другия родител. В
подобни случаи, когато страните не могат да постигнат съгласие кой ще упражнява
родителските права и да синхронизират изпълнението на своите задължения в интерес на
детето, този въпрос се решава от съда с оглед на всички конкретни обстоятелства по делото.
В настоящия случай решаващо значение при определяне при кой от двамата родители да
живеят *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** е обстоятелството, че майката има
добри възпитателските качества и е отговорен родител и след раздялата децата са живели
при нея. Към момента децата са записани и посещават СУ ***“ гр. Червен бряг, като *** е
ученичка в девети клас, а *** е ученичка в първи клас, те са спокойни и се чувствт добре. От
раздялата на страните майката е тази, която полага непосредствени грижи за тях.
Изложените обстоятелства дават основание на съда да приеме, че родителските функции
спрямо децата следва да бъдат концентрирани у личността на майката, при която те да
живеят. Майката обитава жил*** собственост на нейн братовчед, който и го е предоставил
за ползване и е в състояние да задоволява потребностите на децата и да се грижи
пълноценно за тях. В тази насока е положителното становище на Отдел „Закрила на детето“
при Дирекция „Социално подпомагане“ – Червен бряг, в което се твърди, че след раздялата
майката основно задоволява потребностите на децата си. Съобразявайки горното,
възможността за продължаване досегашното им обгрижване и възпитание, така и от
съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя
местоживеене на децата при нея, което обуславя уважаване на главния иск.
По отношение режима на лични отношения с родителя, който не упражнява
родителските права: На бащата, поради гарантираната от закона възможност, следва да се
определи режим на лични контакти с децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********.
3
Преценката е служебна и се извършва от съда, който не е ангажиран с конкретно
предявената такава от стран*** като следва да бъде съобразен, както с възрастта, така и с
местоживеенето на бащата. Като взе предвид необходимостта от запазването на връзката
"родител-дете", съдът счита, че на бащата следва да бъде определен режим на лични
отношения в следния смисъл: да вижда и взима децата при себе си, на адреса на който живее
всяка първа и тр*** седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16 ч. в неделя с пресп*** 30
дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на Коледа от 10 ч. на 24.12.
до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16 ч. на 01.01.; два дни по
време на Великденските празници на всяка четна година с пресп*** като при осъществяване
на режима на лични контакти ги взема от дома на майката и ги връща там. При
определянето на режима на отношения на бащата с децата съдът отчете тяхната възраст и
пол, както и необходимостта от осигуряване на подходящи условия на контакт на бащата с
децата с оглед запазване на връзката родител - дете.
По отношение на издръжката за децата: Родителят, който няма да упражнява
непосредствено родителските права, дължи издръжка на своите малолетни деца.
Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК предвижда, че родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът й се определя в зависимост от нуждите на децата и
възможностите на родителя. По делото не се събраха доказателства за реализираните от
бащата трудови доходи. При определяне размера на дължимата издръжка приложение
намира разпоредбата на чл. 142 от СК, според чиято ал.1, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето и от възможностите на родителя, но съобразявайки се с минималния
установен от законодателя размер по ал.2 на същата разпоредба от една четвърт от размера
на МРЗ. Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК – „Минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.“. С ПМС №
359/23.10.2024 г. е определено от 01.01.2025 г. МРЗ за страната да е 1077.00 лв., което
определя минимален размер на дължимата издръжка от 269,25 лв.
Вземайки предвид възрастта на децата, за които се дължи издръжка съдът приема, че същите
за задоволяване на техните потребности се нуждаят от месечна издръжка в размер на по
540.00 лева. За да бъде даден отговор на въпроса какво да бъде участието на всеки от
двамата родители на детето, тази общо необходима месечна издръжка, следва да се прецени
възможността на всеки от двамата да заделя средства за изплащането й. В тази връзка съдът
намира, че бащата може и трябва да участва в издръжката на детето, с по 270.00 лева за
всяко дете, а разликата ще се поеме от майката, която ще осъществява и непосредствените
грижи по отношение на децата, доколкото няма данни бащата да участва в издръжката на
други низходящи. Издръжката, която дължи се следва от датата на завеждане на исковата
молба – 28.05.2024 г.до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
Върху сумата се дължи и законната лихва върху всяка просрочена вноска считано от
настъпване на падежът й.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА по чл. 149 от СК
4
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година назад до завеждане на иска.
В производството по този текст доказателствената тежест пада върху ответника. Ищецът не
е длъжен да доказва нуждата от издръжка за претендирания период за минало време. Ако
ответникът твърди, че такава нужда не е съществувала или, че пък доброволно е доставял
издръжка той следва да докаже тези обстоятелства.
Ищцата твърди, че ответника до подаване на исковата молба – 28.05.2024 г. не й е заплащал
каквато и да било издръжка, въпреки че има законното право на това.
При така установените фактически обстоятелства съдът приема, че ищцата сама отглежда
децата си, като през този период те са имали нужда да получават издръжка и от двамата си
родители. Такава издръжка обаче, е била осигурявана единствено от майката. Ответникът не
представи доказателства, че през процесния период е осигурявал някаква издръжката за
децата си. Същия, като баща, им е дължал издръжка, като претендираната от ищцата е за
периода от три месеца назад преди предявяване на иска /от 28.02.2024 г. до завеждане на
иска на 28.05.2024 г./. Изводите на съда, обосновали преценката относно размера на
дължимата занапред издръжка, са меродавни и при определяне на размера на издръжката за
минало време – от 28.02.2024 г. до завеждане на иска на 28.05.2024 г. размера е размер е
общо 1500,00 лв. за двете деца, като до този размер искът за издръжка за минало време е
основателен.
По основателността на иска по чл.127а, ал.2 от СК: Предявено е искане за разрешаване
на разногласие между родителите относно снабдяване на родените от съвместното им
съжителство деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт, неговото
преиздаване, получаване и възможността за пътуване на децата в чужбина придружавани
единствено от майката или упълномощено от нея лице. За осъществяване на това
законодателят изисква общото съгласие и на двамата родители, като при липса на съгласие
на единия, единствената правна възможност да бъде преодоляно разногласието е решението
на съда по чл.127а, ал.2 от СК. Поради това правото да се иска решение заместващо
съгласието на родителя за снабдяване на родените от съвместното им съжителство
малолетни деца с документ за самоличност, а именно – задграничен паспорт, е независимо
от упражняването на родителските права, след като дори и да има възлагане на родителски
права в полза на единия родител, той не би могъл самостоятелно да вземе решение за
това, без да е необходимо да се преодолява несъгласието на другия родител по реда на
чл.127а от СК. Наличието на несъгласие за даване разрешение за снабдяване на родените от
съвместното съжителство малолетни деца с документ за самоличност, а именно –
задграничен паспорт се установи по категоричен начин в настоящото производство.
Следователно налице е възникнал спор и този спор следва да бъде разрешено от Районния
съд. При това положение производството във връзка с отправеното от ищеца искане се явява
допустимо. При решаване на спора по чл.127а, ал.2 от СК, съдът следва да прецени какъв е
интереса на децата. Съгласно разпоредбите на Закона за българските документи за
самоличност във възрастта, в която се намират родените от съвместното съжителство на
5
страните малолетни деца, не разполагат с документ за самоличност, носещ негова снимка,
като такъв би бил единствено задграничния паспорт. Изискването на закона за съвместното
решаване на родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила
на детето. Ето защо Съдът намира, че следва да даде възможност на майката да се снабди с
такъв документ, поради нежеланието на бащата в подходящата форма /декларация и
пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за това. Това съгласие по
силата на разпоредбата на чл.123 СК следва да бъде заместено с решение на Съда. По
изложените съображения, съдът счита и този обективно съединен иск за основателен и като
такъв, следва да бъде уважен, като се разреши на майката да подаде необходимите
документи за издаване/преиздаване на задграничен паспорт на *** с ЕГН ********** род.
на *** и *** с ЕГН ********** род. на *** и да получи същите след издаването им, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата.
По второто искане – да се разреши на децата да пътуват в чужбина без съгласието на
бащата до навършване на 18 годишна възраст. При обсъждане на настоящия казус, Съдът
следва да вземе предвид решение на Европейския съд по правата на човека по делото
"Пенчеви срещу България". С него е прието, че отказът на ВКС на Р. България да разреши
неограничено извеждане от страната за период от 1 година на малолетно дете от майка му,
без съгласието на бащата, е намеса в правото на защита на семейния живот на майката и
детето по чл. 8 от ЕКЗПЧОС, а позоваването от страна на българския съдебен състав на
константната практика, според която съдът не може да разреши неограничено пътуване в
чужбина на дете без съгласие на единия родител, е определено от магистратите в Страсбург
като "прекалено формалистичен подход". При това положение и съобразявайки
обстоятелството, че правото на свободно предвижване е регламентирано и в Конституцията
на Република България, настоящия състав счита, че уважаването на такова искане ще бъде
гаранция за правилното физическо и психическо развитие на малолетните *** и ******. При
тези данни, съдът намира молбата с правно основание чл. 127а, ал.2 от СК за основателна.
От събраните по делото доказателства Съдът намира, че решението, уважаващо иска по
чл.127а, ал. 2 от СК, вр. чл. 76, т. 9 от ЗБЛД е изцяло в интерес на децата, тъй като липсата
на такова решение би ограничило правата им като български гражданин да влизат и излизат
от страната с паспорт – чл. 33, ал. 1 от ЗБЛД, като в случая не са налице предвидените в чл.
33, ал. 3 от ЗБЛД ограничения. Ето защо съдът намира, че следва да даде възможност на
децата да пътуват зад граница. Поради нежеланието на бащата в подходящата форма
/декларация и пълномощно с нотариална заверка на подписа/ да даде съгласие за
издаване/преиздаване и полуване на международен паспорт и децата да пътуват извън
пределите на страната, това съгласие по силата на разпоредбата на чл.127а от СК следва да
бъде заместено с решение на Съда.
На основание чл.127, ал.4 от СК и чл.242, ал.1 от ГПК следва да се постанови предварително
изпълнение на решението в частта за дължимата издръжка и относно попълване и подаване
на заявление от ищцата за издаване/преиздаване на задграничен паспорт на децата,
получаването на същите и разрешението да пътуват многократно в страни в държавите-
6
членки на Европейския съюз и в страни, съседни на Република България-Република Северна
Македония, Република Сърбия, Република Турция, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, придружено само от майка си К. М. О. с ЕГН ********** или изрично
упълномощено от нея лице.
По разноските: Ищцата не претендира разноски, като същата е освободена от внасяне на
държавна такса за разглеждане на делото, които с оглед изхода на делото ответника следва
да бъде осъден да заплати. На същия следва да се присъди и държавна такса съгласно чл. 69,
т.7 от ГПК във връзка с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК по сметка на ЧРС върху: предявените неоценяеми искове по чл.123 и чл127а от СК в
размер на по 30.00 лв. за всеки от тях, определения размер на издръжката за бъдеще в
размер на 777,60 лв. и 60,00 лв. върху присъдената издръжка за минало време, или общо в
размер на 837,60 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********
да е при майката К. М. О. с ЕГН ********** от с. ***.
ПОСТАНОВЯВА родителските права спрямо децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН
********** да се упражняват от майката К. М. О. с ЕГН ********** от с. ***.
ПОСТАНОВЯВА режим на лични контакти на децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН
********** с бащата Р. П. С. с ЕГН ********** от с. ***“ да вижда и взима децата при себе
си, на адреса на който живее всяка първа и тр*** седмица от месеца от 18 ч. в петък от до 16
ч. в неделя с пресп*** 30 дни през лятото, когато майката не е в отпуск; на четна година на
Коледа от 10 ч. на 24.12. до 16 ч. на 26.12. и на нечетна Нова година от 10 ч. на 20.12. до 16
ч. на 01.01.; два дни по време на Великденските празници на всяка четна година с пресп***
като при осъществяване на режима на лични контакти ги взема от дома на майката и ги
връща там на адрес: с. ***
ОСЪЖДА на основание чл. 144 от СК Р. П. С. с ЕГН ********** от с. ***“ ДА ЗАПЛАЩА
на К. М. О. с ЕГН ********** от с. ***, като майка и законен представител ежемесечна
издръжка за децата *** с ЕГН ********** и *** с ЕГН ********** в размер на по 250.00
(двеста и петдесет) лв. за всяко дете, считано от 28.05.2024 г., с падеж пето число на месеца
за който се дължи до настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване, ведно
с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска.
ОСЪЖДА на основание чл. 149 от СК – Р. П. С. с ЕГН ********** от с. ***“, да заплати на
*** с ЕГН ********** и *** с ЕГН **********, чрез тяхната майка К. М. О. с ЕГН
********** от с. *** месечна издръжка за минало време, за периода от 28.02.2024 г. до
завеждане на иска на 28.05.2024 г в размер на по 250,00 лв. за всяко дете на месец, ведно със
7
законната лихва върху тази сума от 28.05.2024 г.
ЗАМЕСТВА липсващото съгласие на бащата Р. П. С. с ЕГН ********** от с. ***“, за
попълване и подаване на заявление за издаване и снабдяване със задграничен паспорт на
децата *** с ЕГН ********** род. на *** и *** с ЕГН ********** род. на ***,
представлявани от своята майка и законен представител К. М. О. с ЕГН ********** от с.
***, както и за преиздаване и получаване на същите.
РАЗРЕШАВА на основание чл.123 от СК, във вр. чл.76 ал.1, т.9 от ЗБДС и във вр. с чл. 11,
ал.8, т.1 от Правилника за издаване на българските документи за самоличност да се издаде и
преиздаде паспорт за задгранично пътуване на децата *** с ЕГН ********** род. на *** и
*** с ЕГН ********** род. на ***, без да е необходимо за целта съгласието на бащата Р. П.
С. с ЕГН ********** от с. ***“.
РАЗРЕШАВА на децата *** с ЕГН ********** род. на *** и *** с ЕГН ********** род. на
*** да пътуват извън пределите на Република България многократно в страни в държавите-
членки на Европейския съюз и в страни, съседни на Република България-Република Северна
Македония, Република Сърбия, Република Турция, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия без съгласието на бащата до навършване на 18 годишна възраст
придружавани от майка си К. М. О. с ЕГН ********** или от изрично упълномощено от нея
лице.
ОСЪЖДА Р. П. С. с ЕГН ********** от с. ***“ да заплати на държавата по бюджетната
сметка на РС – Червен бряг държавна такса върху предявените неоценяеми искове по чл.123
и чл.127а от СК, определения размер на издръжката за бъдеще в размер на 777,60 лв. и 60,00
лв. върху присъдената издръжка за минало време, съгласно чл. 69, т.7 от ГПК във връзка с
чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 5.00 /пет/ лв.
за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените издръжки.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.127, ал.4 от СК предварително изпълнение на решението
в частта му относно попълване и подаване на заявление от К. М. О. с ЕГН ********** за
издаване/преиздаване на задграничен паспорт на децата *** с ЕГН ********** род. на *** и
*** с ЕГН ********** род. на ***, получаването на същите и разрешението за пътуването
им извън пределите на Република България многократно в страни в държавите-членки на
Европейския съюз и в страни, съседни на Република България-Република Северна
Македония, Република Сърбия, Република Турция, Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, придружени от майката К. М. О. с ЕГН ********** или изрично
упълномощено от нея лице.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщение, че е
изготвено пред Плевенски окръжен съд.
8
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
9