№ 770
гр. Русе, 04.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20224520100541 по описа за 2022 година
Ищецът М. АНДР. АНДР. твърди, че бил сключил Договор за паричен
заем Standart 14 с № 5642218 от 16.10.2020 г., с ответното дружество „Вива
Кредит“ ООД. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищецът трябвало да заплати
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем
в размер на 599,56 лв., както и да върне сумата по кредита с включена такса за
експресно разглеждане в общ размер на 1822,34 лева, а отпуснатата му сума
по кредите била в само в размер на 1000 лв., при ГПР 49,37 %, а ГЛП 40,32 %
и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 26 на брой вноски. В чл.
5, ал. 2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на
399.62 лв. Счита, че клаузата съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от договора, която
предвиждала заплащането на такса за експресно разглеждане на документите
в размер на 599,56 лв. и клаузата, съдържаща се в чл. 5, ал, 2 от договора,
предвиждала заплащането за неустойка в размер на 399.62 лв. за нищожни на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че били сключени при неспазване
на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по
чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Заявява на първо място, че тези клаузи били нищожни
поради противоречие с добрите нрави. Сумата от 599,56 лв. била прекомерна
и била в размер на почти повечето сума от отпуснатия кредит. На следващо
място възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни на
1
допълнителни услуги била регламентирана в разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от
ЗКП, като не се допускало кредитора да иска заплащане на такси и
комисионни, за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а
процесната такса била свързана именно с това. Освен това, посочената такса
била сключена в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗКП, тъй като имала за цел
заобикаляне на изискванията на закона. С предвиждането за заплащане на
такса за експресно разглеждане на документи и неустойка се заобикаляли и
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като действителния размер на ГПР
надвишавал нормативно установения в закона.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3 от Договор за
паричен заем Standart 14 с № 5642218/16.10.2020 г., предвиждаща
заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на
599,56 лв. и клаузата по чл. 5, ал. 2 от Договор за паричен заем Standart 14 с №
5642218/16.10.2020 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на
399.62 лв. за нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. с чл.
10а, 11, чл. 19 от ЗПК, както по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.
В отговора на исковата молба ответникът Вива Кредит“ ООД счита
предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
С Договор за паричен заем Standart 14 с № 5642218 от 16.10.2020 г.,
бил предоставен от ищеца на ответника кредит в размер на 1000 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора ищецът трябвало да заплати такса за
експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер
на 599,56 лв.Предоставеният кредит следвало да се изплати на 26 вноски с
размер от по 70.09 лв., годишен процент на разходите бил 40.32%, годишен
лихвен процент- 49.37 %, а лихвен процент на ден 0,11 %, като общото
задължение по кредита било в размер на 1822.34 лв. В чл. 5, ал. 2 от договора
било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 399.62 лв., като тя
трябвало да се заплаща на равни части към всяка погасителна вноска, като
дължимата вноска ставала 85.46 лв., и общото задължение по договора било
2221.96 лв.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
2
следните правни изводи:
Изхождайки от предмета на процесния Договор за паричен заем
Standart 14 с № 5642218 от 16.10.2020 г. и страните по него – физическо лице,
което при сключване на контракта действа извън рамките на своята
професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в
който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието
на договора за потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Предвид създадената между страните облигационна обвързаност съдът
счита, че ответникът има качеството потребител по смисъла на параграф 13 от
ЗЗП, даващ легална дефиниция на понятието "потребител", според който
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва
услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. На ищеца, в качеството на физическо лице е
предоставен потребителски кредит.
Разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП дава легално определение на
понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки
визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези
на неравноправие. Според чл. 146, ал.1 от ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в
алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени
клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на
договор при общи условия. Тези нормативни разрешения са дадени и в
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл. 13а, т.9
от ДР на ЗЗП/ДВ бр.64/2007 г./.
Според чл. 3 от Директивата неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията
3
за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза,
която е съставена предварително и следователно потребителят не е имал
възможност да влияе на нейното съдържание. Фактът, че някои аспекти от
дадена клауза или някоя отделна клауза са индивидуално договорени, не
изключва приложението на чл. 3 от Директивата към останалата част на
договора, ако общата преценка на договора сочи, че той е договор с общи
условия. Когато продавач или доставчик твърди, че клауза от договор с общи
условия е договорена индивидуално, негова е доказателствената тежест да
установи този факт. В тази връзка следва да се даде отговор на въпроса при
какви условия е сключен процесния договор за потребителски заем и как са
уговорени клаузите на този договор. Предвид обсъдената в тази насока
доказателствена съвкупност се установи, че процесният договор е сключен
при общи условия /при предварително определени от едната страна-
ответника- кредитор клаузи на договора/.
Константна е практиката на Съда на ЕС, според която съдилищата на
държавите- членки са длъжни да следят служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. В този смисъл е и чл. 24
от ЗПК, която разпоредба, във връзка с неравноправните клаузи в договорите
за потребителски кредит, препраща към чл.143 - 148 от ЗЗП. Съдът е длъжен
да следи служебно и за наличието на клаузи, които противоречат на
императивни разпоредби на закона или го заобикалят и в този смисъл се
явяват нищожни – чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД.
На първо място, при главница в размер на 1000 лева, в чл. 1, ал. 2, 3 и
4 от договор за паричен заем сключен между Вива Кредит ООД и ищеца, е
уговорена такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем. Тази такса, съгласно тарифата
зависи от размера на кредита и срока на погасяване, а не от срока за
произнасяне. Не е уредено в договора какъв е обичайният срок за
произнасяне и какъв за експресното, в случая одобрение, т.е. потребителят
дължи такса, за да бъде одобрен за отпускане на заема.
Съдът намира, че таксата допълнителна услуга по експресно
разглеждане на документи за одобрение на паричен заем на практика
4
представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл.
19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите. Ако сумата
беше включена в годишния процент на разходите, то заедно с общия размер
на фиксираната лихва и таксата за оценката на досието на клиента, общият
размер на ГПР би надхвърлил размера по чл. 19, ал. 4 от ЗПК и следователно
тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от същия закон.
На второ място не се дължи и претендираната сума 399.62 лева-
неустойка за неизпълнение на задължение клауза. Уговорената в чл. 5 от
договора, според която се дължи неустойка в размер на 399.62 лева при
неосигуряване в тридневен срок от сключване на договора на обезпечение
чрез поръчителството на поръчител, който да отговаря едновременно на
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 от условия или на чл. 5, ал. 1, т. 2, се намира в
пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити. На практика
подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на
финансовата институция за извършване на предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място,
по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително
обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка
всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде
събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез
мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка
за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна,
няма да се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че размерът на ГПР
при включване на процесната неустойка ще бъде многократно над 50 %.
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
5
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, като според ал.5 на същия текст
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
С оглед изложеното предявените искове са основателни и следва да се
уважат изцяло.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи по сметка на РРС
сумата от 100 лв.- държавна такса.
Предвид изхода на спора ответникът дължи на процесуалният
представител на ищеца сумата от 300 лв. на основание чл.38, ал.1 от ЗА.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата, съдържаща се в чл. 1, ал. 3.,
предвиждаща заплащането на такса за експресно разглеждане на документите
в размер на 599,56 лв. и клаузата по чл. 5, ал. 2, предвиждаща заплащането на
неустойка в размер на 399.62 лв. от Договор за паричен заем Standart 14 с №
5642218/16.10.2020 г.сключен между М. АНДР. АНДР., ЕГН ********** от
************ и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София ж.к. Люлин 7, бул Джавахарлал Неру №28, бл. АТЦ
Силвър център, ет.2, офис 73 Г, на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, поради
противоречие със закона.
ОСЪЖДА Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София ж.к. Люлин 7, бул Джавахарлал Неру №28, бл. АТЦ
Силвър център , ет.2, офис 73 Г да заплати на сметка на РРС сумата от 100
лв.- държавна такса за производството.
ОСЪЖДА Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София ж.к. Люлин 7, бул Джавахарлал Неру №28, бл. АТЦ
Силвър център , ет.2, офис 73 Г да заплати на адв. Д.В. М. от АК-Пловдив
сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до
страните.
6
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7