РЕШЕНИЕ
№ 1090
гр. Пловдив, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20215330101010 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск по 422,ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД предявен
от СТ. Д. П., ЕГН ********** против В. Д. Х., ЕГН ********** за признаване за установено,
че ответницата дължи на ищцата сумата от 5000 лв. по договор за заем от 18.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от 02.07.2020 г. до окончателното плащане. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2019 г. между ищцата СТ. Д. П. и ответницата В. Д.
Х. бил сключен договор за заем, по силата на който ищцата предоставила на ответницата
сумата от 10 000 лева, със срок на връщане на заеманата сума до 25.05.2019 г. На 09.12.2019
г. ответницата заплатила по банков път на ищцата сумата от 4950 лева, като в основанието
за превода било посочено „заем“, като ответницата уверила ищцата, че ще и предаде
остатъка от дължимата сума по договора за заем до 24.12.2019 г. След посочената дата
остатъкът от сумата останал дължим. Ищцата подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 04.08.2020 г., като по образуваното ч.гр.д. № 7671/2020 г.
по описа на РС Пловдив, XIV гр.с била издадена заповед за изпълнение за сумата в размер
от 5000 лева, ведно със законната лихва и разноски. Срещу заповедта за изпълнение
постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се
взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответницата твърди, че през м.
февруари 2019 г. ищцата, която е ******** на ******** на ответницата и съпругът и, й
предоставили средства в размер от 4950 лева за закупуването на автомобил *********** на
цена от 5000 лева. Ответницата закупила автомобила на 20.02.2019 г. Ответницата върнала
цялата сума на ищцата на 09.12.2020 г. По изложените съображения моли за отхвърляне на
1
иска.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представената операционна бележка от 18.02.2019 г., банково удостоверение от
17.06.2021 г. е видно, че на 18 февруари 2019 г. П. е изтеглила от сметката си в
************ сума от 11762,58 лв.
От показанията на свидетеля А. О., ****** на ответницата и **** на ищцата, се установява,
че на 18.02.2019 г. свидетеля заедно с ищцата и ответницата отишли в ************, където
П. изтеглила 11700 лв. и в колата дала на Х. 10 000 лв. за закупуване на автомобил.
Съпругът на П. не е присъствал. Сумата трябвало да се върне до 3-4 месеца. Свидетеля
гарантирал, че ще се спазва срока. След ******* между ответницата и О., Х. върнала само
половината сума от 5000 лв. Колата се закупила за 8000 лв. и за прехвърлянето се платили
800 лв. Автомобила е предмет на дело за делба между бившите съпрузи.
От представеното решение № ******/13.11.2019 г. е видно, че след ******* си от 13.11.2019
г. с А. О. ответницата е променила фамилното си име от О.а на Х..
От представените покани от 30.05.2019 г. и 29.07.2019 г. е видно, че на 30 май 2019 г.
ищцата напомнила на ответницата, че на 18.02.2019 г. със ****** и Т. П. са и предоставили
в заем сума от 4950 лв. за послужване до 25.05.2019 г. като и предоставили срок един месец
от получаването за връщане на сумата. На 29 юли 2019 г. ищцата отправила нова покана до
ответницата, в която отново напомнила за предоставения заем от 18.02.2019 г. от нея и
съпруга й на сума от 10 000 лв. дължима до 25.02.2019 г. Тъй като не била върната сумата от
4950 лв. по предходната покана, се предоставял нов едномесечен срок за връщане на сумата
от 10 000 лв.
От представената фактура № 549/20.02.2019 г. и ФКБ от 20.02.2019 г., издадена от
************** е видно, че на 20.02.2019 г. ответницата е закупила лек автомобил
*********** за сума от 5000 лв.
От изготвеното заключение по СПЕ от 20.07.2021 г. е видно, че подписа във фактура
549/20.02.2019 г. за „купувач“ е положен от В.Х..
От изготвеното заключение от 07.02.2022 г. по извършената ССЕ, което се кредитира изцяло
от съда като компетентно е видно, че фактурата е издадена и своевременно осчетоводена в
дружеството продавач на автомобила.
От представените писмени документи-извлечение от сметка на С.П. в ************* е
видно, че на 09.12.2019 г. В.Д. О.а е превела на С.П. по банков път сума от 4950 лв. с
основание „заем“.
От приложеното решение № ******/10.03.2021 г. е видно, че процесния автомобил
*********** е съсобствен между ответницата и свидетеля О. и допуснат до съдебна делба
между тях с влязло в сила решение на съда.
От приложеното ч. г. д. 7671/20 г. на ПРС е видно, че за притендираните вземания ищцата се
е снабдила с заповед за изпълнение и изпълнителен лист, срещу които е постъпило
възражение по чл. 423 от ГПК прието от въззивния съд.
2
Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.
С оглед установените данни за проведено предходно заповедно производство между
страните за процесните вземания и депозирано и прието възражение от ответницата срещу
тяхната дължимост, съдът намира, че е налице интерес у ищеца за предявяване на настоящия
иск по чл. 422 от ГПК.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени и гласни доказателства се
установява, че на 18.02.2019 г. между П. и Х. е сключен договор за заем с реално
предоставяне на парична сума с цел закупуване на автомобил от последната, и в
последствие на 09.12.2019 г. ответницата е върнала на ищцата заемна сума от 4950 лв.
Доколкото ищцата твърди, че заемната сума е 10 000 лв. и на връщане подлежат още 5000
лв., който факт се оспорва от ответницата, съдът изхождайки от характера на договора за
заем като е реален такъв намира, че за възникване на задължението на заемополучателя да
върне притендираната сума е необходимо да се установи от ищеца факта на предаване на
заемна сума от 10 000 лв. при условията на пълно и главно доказване.
Единственото ангажирано доказателство в подкрепа на това твърдение са показанията на
свидетеля А. О., които съдът намира, че поради близката му родствена връзка с ищцата и
вероятно влошени отношения с ответницата, станали причина за последвалия ****** между
тях, следва да се преценят съобразно цялата доказателствена съвкупност по делото. Това
налага да се отбележи, че е налице противоречие между ангажираните от ищцата писмени
покани до ответницата и изявленията на свидетеля относно лицата предоставили заема и
размера на заемната сума. От първите става ясно, че сумата е предоставена от ищцата и
съпругът и Т. П., каквото междувпрочем беше и първото твърдение на ищцата в исковата
молба, както, и че на 18.02.2019 г. е предоставена в заем сума от 4950 лв., която в
последствие е върната. Същевременно свидетеля изрично заявява, че Т. П. не е присъствал
при предаване на сумата и сумата е 10 000 лв. На следващо място свидетеля твърди, че
сумата от 10 000 лв. е послужила за закупуване на автомобил за 8000 лв. и такси по
прехвърляне от 800 лв. Видно от представената фактура платената цена за автомобила е 5000
лв., което обстоятелство безспорно се установява, от представените писмени доказателства
и заключенията по изготвените СПЕ и ССЕ, които се кредитират изцяло от съда като
компетентно осъществени. В съответствие с направените констатации съдът намира, че в
очерталото се противоречие привес следва да се даде на ангажираните писмени
доказателства и показанията на свидетеля О. в частта за предаване на сумата от 10 000 лв.,
както и за закупуване на автомобил за 8000 лв. да не се кредитират, което налага извод за
доказаност на възражението на ответницата за предоставена в заем сума от 4950 лв. и
закупуване на автомобил за 5000 лв.
За пълнота следва да се добави, че показанията на свидетеля О., в частта касаеща причината
за присъствието му при сключване на сделката са противоречиви и житейски нелогични, тъй
като същия посочва, че сумата е предоставена от ****** му в заем само на ******** му, но
целта е била да си закупят кола, както, че той бил гарант за връщането и, но не посочва дали
към него е отправена притенция за връщане на заема и защо не е реализирана поетата от
него отговорност, като се има предвид, че автомобила е собствен на двамата съпрузи. Не се
3
посочва и какво е станало с остатъка от сумата, над 8800 лв.
По отношение втората отправена покана от 29.07.2019 г. съдът намира, че същата не следва
да се кредитира в частта за твърдението за предоставена сума от 10000 лв., тъй като е налице
противоречие с отправеното предходно изявление на заемодателя към длъжника по
отношение размера на задължението, съдържащо се в поканата от 30.05.2019 г., а при
направеното оспорване на размера не се ангажираха доказателства установяващи, на какво
се дължи разминаването.
Предвид изложеното съдът намира предявения иск относно главницата от 5000 лв. за
недоказан, поради което същия следва да се отхвърли в тази част.
Отричането на съществеването на главното вземане е предпоставка за отхвърляне и иска и
по отношение на притенцията за акцесорното задължение по чл. 86 от ЗЗД за дължима
законна лихва върху притендираната главница от завеждане на делото 02.07.2020 г. г. до
окончателното плащане.
Поради изхода на делото на ищеца не се дължат разноски, а на ответника следва да се
присъдят съобразно представения списък и ангажирани доказателства за такива в размер от
780 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето производство и 227,40 лв. за разноски
по в. ч. г. 2887/2020 г. на ПОС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от СТ. Д. П., ЕГН ********** с адрес с. *******, ул. ******* №
*** против В. Д. Х., ЕГН ********** гр. ******, ул. ******** № *** иск за признаване за
установено, че ответницата дължи на ищцата сумата от 5000 (пет хиляди) лв. по договор за
заем от 18.02.2019 г., ведно със законната лихва от 02.07.2020 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА СТ. Д. П., ЕГН ********** с адрес с. *******, ул. ******* № *** да заплати на В.
Д. Х., ЕГН ********** гр. ******, ул. ******** № *** сумата от 780 (седемстотин и
осемдесет) лева– разноски по настоящето дело и сумата от 227,40 лв.(двеста двадесет и
седем лева и 40 ст.) за разноски по вчгд 2887/2020 г. на ПОС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п./_____________
4