Р Е Ш Е
Н И Е
№………/ .11.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА
ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
при секретар Мария Манолова,
като разгледа докладваното от съдията Петров
въззивно търговско дело № 1352 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е разгледано по реда
на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София” № 7, ет. 5, чрез адв. Т.С. от
ВАК срещу решение № 2611/12.06.2019 год., постановено по гр.дело № 19324/2018
год. на РС – Варна, в частта, в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ"" АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на "СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2
обезщетение за претърпени имуществени вреди над 7377.68 лева до присъдения
размер от 11954.88 лева, а именно сумата от 4577.20 лева, както и в частта, в
която е уважен акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху главницата
за периода от 18.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът излага, че с решение № 2611/12.06.2019 год., постановено по
гр.дело № 19324/2018 год. на РС – Варна е осъден да заплати на
"СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК ********* сумата от 11954.88 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди на влекач
«Ман», модел 18.413 ФЛС с рег. № **********, настъпили
вследствие на ПТП реализирано на 21.12.2017г. около 10,20ч. на АМ Хемус в
посока Варна, на около 33км. от София, причинено по вина на водача на влекач
«Ман» с рег. **********, застрахован при ответника по договор за застраховка
«Гражданска отговорност», полица № BG/23/117002612873, със срок на валидност до
01.10.2018г., вкл. следните увреждания- счупен кардан, счупени и изкривени
диференциали, счупен окачвач за ремарке, два счупени и пробити акумулатора,
изкривено и засукано шаси, 4 броя деформирани гуми и джанти и други, определящи
наличието на „тотална щета“, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на уведомяването- 18.01.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, като претенцията е отхвърлена за разликата над присъдения размер от
11954.88 лева до пълния заявен размер от 14077.68 лева и за присъждане
обезщетение за забава за периода от датата на увреждането - 21.12.2017г. до
17.01.2018г. вкл., на основание чл. 432 КЗ. Сочи, че в решението неправилно е
прието, че действителната стойност на процесния автомобил е 15000 лева, както и
че стойността на запазените части е равна на стойността, която ще бъде получена
при предаване на МПС за скрап – 2122.80 лева. Твърди, че стойността на МПС е
14300 лева, а стойността на запазените части 6000 лева, т.е. след приспадане на
изплатеното обезщетение в размер на 922.32 лева, дължимата от застрахователя
сума за доплащане е 7377.68 лева. На
следващо място излага, че "СПЕДИЯ" ЕООД е закупило процесното МПС за
сумата от 7401 лева и е заплатило данък за придобиването му 192.43 лева, т.е.
вредата за него възлиза общо на 7549.43 лева. Изведеното по изчислителен път
обезщетение от общо 8300 лева в достатъчна степен би обезщетило ищеца за
претърпените вреди.
Обжалва решението и в частта, в която е уважен акцесорния иск за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода от 18.01.2018г. до
окончателното изплащане на задължението. Сочи, че по делото не е установена
специалната предпоставка по чл.390, ал.1 от КЗ, поради което в полза на ищеца
не е възникнало вземане за законната лихва върху главницата.
Въззивникът моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваните части и
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен в обжалваните части.
Претендира се присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна "СПЕДИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.Т. от ВАК, в писмен отговор оспорва жалбата и
от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че
постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви са в унисон
със събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение
на материалните и процесуални правни норми. Счита решението на ВРС за правилно
и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му и
присъждане на направените разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът се представлява от
адв. Т.С. от ВАК, която моли жалбата да бъде уважена, ведно с присъждането на
разноски.
В насроченото
пред въззивния съд открито съдебно заседание въззиваемата страна
"СПЕДИЯ" ЕООД се представлява от адв. Д.Т. от ВАК, която моли
решението на ВРС да бъде потвърдено и за присъждане на направените във
въззивното производство разноски.
За да се
произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното
от фактическа и правна страна:
Производството
пред районния съд е образувано по исковата молба на "СПЕДИЯ" ЕООД против
ЗАД "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, за заплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 14077.68 лева (след допуснато изменение на иска) за
причинени имуществени вреди на собствения му влекач «Ман», модел 18.413 ФЛС с
рег. № **********, настъпили вследствие на ПТП реализирано на 21.12.2017г. около
10,20ч. на АМ Хемус в посока Варна, на около 33км. от София, причинено по вина
на водача на влекач «Ман» с рег. **********, застрахован при ответника по
договор за застраховка «Гражданска отговорност», полица № BG/23/117002612873,
със срок на валидност до 01.10.2018г. Ответникът като застраховател на товарния
автомобил на виновния водач е бил уведомен от ищеца за настъпилото събитие на
18.01.2018г., с посочване на банкова сметка ***ие. На 20.08.2018г. ищецът бил
уведомен, че е определено застрахователно обезщетение от 922.32лева, плащането
на което получил на 10.09.2018г. Твърди, че в резултат на настъпилото
застрахователно събитие, собственият му товарен автомобил е увреден до степен
тотална щета, доколкото констатираните видими увреждания по него са: счупен
кардан, счупени и изкривени диференциали, счупен окачвач за ремарке, два
счупени и пробити акумулатора, изкривено и засукано шаси, 4 броя деформирани
гуми и джанти и други. Определеното и платено от застрахователя обезщетение е
недостатъчно за поправяне на вредите. Ето защо, претенцията към ответното
дружество е за застрахователно обезщетение в действителния размер на
причинените вреди по товарния автомобил, ведно със законната лихва от датата на
увреждането.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като
неоснователен. Не оспорва, че към датата на застрахователното събитие е бил
застраховател по договор за Гражданка отговорност на товарен автомобил влекач
«Ман» с рег. **********, както и че на 21.12.2017г. е настъпило соченото ПТП.
Оспорват се обаче обстоятелствата и механизма на настъпилото застрахователно
събитие документирано в протокола за ПТП, вида и размера на разходите нужни за
отстраняване на причинените вреди. Сочи вина за настъпилото ПТП да има и
водачът на увредения автомобил. Потвърждава, че на 18.01.2018г. ищецът е заявил
застрахователна претенция пред него, както и че на 25.01.2018г. е изискал
представяне на документи, част от които са били представени на 15.02.2018г. По
настояване на ищеца е извършено преразглеждане на преписката и е изготвена
калкулация, като на 07.09.2018г. е наредил плащане на застрахователно
обезщетение в размер на 922.32 лева, с което счита, че е изпълнил задължението
си. Затова оспорва иска по размер като твърди, че исканото обезщетение е
завишено и несъответно на действителния размер на вредите. Ако пък е налична
тотална щета, то сочи да не са представени доказателства за дерегистрация на
МПС, което е причина и да не е правена оценка на наличните запазени части.
Претенцията за законна лихва от датата на увреждането се оспорва по основание с
аргумент, че не е бил надлежно поканен.
С обжалваното
решение ВРС е присъдил застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на
11954.88 лева, ведно със законна лихва върху главницата за периода от
18.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлил иска
за горницата над 11954.88 лева до 14077.68 лева и за присъждане на законната
лихва за периода 21.12.2017г. – 17.01.2018г.
Съдът, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът на
ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът
правилно е квалифициран.
Предявеният иск
е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, съобразно която разпоредба увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380. С
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования
деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им. При
кумулативната даденост на тези предпоставки в тежест на застрахователя възниква
задължение за заплащане на застрахователно обезщетение на увредения. Съгласно
процесуалното правило на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът - въззиваема страна в настоящото производство,
следва да докаже при условията на пълно главно доказване елементите от
визирания фактически състав, за да установи основателността на исковата си
претенция. Ответникът - сега въззивник, от своя страна, носи тежестта за
доказване на противопоставените възражения с оглед оборване на заведения иск.
В разглеждания
случай, пред въззивния съд не е налице спор относно дължимостта на
застрахователно обезщетение, а относно неговия размер. Не се спори между
страните, че преди завеждане на иска застрахователят доброволно е заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 922.32 лева. Във въззивната жалба
застрахователят изрично сочи, че сумата за доплащане, която той дължи, е 7377.68
лева, а не присъдената с решението сума 11954.88 лева.
По отношение на спорния
въпрос относно размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на
тотална щета меродавна е действителната стойност на вещта към момента на
застрахователното събитие, от която се приспада стойността на запазените части.
В разглеждания случай определената от вещото лице пазарна стойност на
застрахования автомобил към момента на ПТП е 15000 лева, а средната пазарна
стойност с намаляване на офертната цена с 5% е 14300 лева. Съставът на ВОС
намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане на обезщетение,
последното се определя по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие, като същата не следва да се намалява с
офертната цена, която е различна от действителната стойност и зависи от волята
на договарящите страни. По същата причина съдът не споделя и доводите във
въззивната жалба, че дължимото обезщетение следва да се съобрази с цената,
която ищецът е заплатил за процесния влекач по изпълнително дело. Обстоятелството,
че "СПЕДИЯ" ЕООД е заплатило 7401 лева за влекача е ирелевантно за
определяне размера на застрахователното обезщетение. Действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието са съизмерими с действителната
стойност на влекача – 15000 лева.
По изложените
съображения като изходна величина за изчисляване на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се използва стойността 15000 лева, поради недоказаност на
възраженията на ответника за по-нисък размер на действителната стойност на
влекача.
От посочената
сума следва да се приспадне заплатеното застрахователно обезщетение в размер на
922.32 лева, както и сумата от 2122.80 лева, представляваща цената, която може
да се получи при предаване на влекача за скрап. Съдът не дължи служебно
приспадане на запазените части, а само по искане на ответника, в чиято тежест е
да докаже твърденията си за вида, техническата годност и стойността на
съхранените детайли. В случая в отговора на исковата молба не се съдържат
конкретни твърдения досежно запазените части и тяхната стойност. Не са
представени доказателства запазените части да са били описани в ликвидационното
производство пред застрахователя. Вещото лице по назначената от първоинстанционния
съд САТЕ е дало заключение за стойността на детайлите, които не са описани като
увредени. Изрично е посочено в заключението, че към момента на изготвяне на
заключението превозното средство не може да бъде преведено в движение за да се
установи функционалността на компонентите му, както и че не е възможно да се
установят запазените части. Посочената от него стойност 6000 лева представлява
примерни цени на детайлите, които не са описани като увредени и при условие, че
същите не са увредени. Освен това, стойността, която би била платена за тях от
оторизиран за продажба на запазени части търговец не е 6000 лева, а 1600 лева,
т.е. по-ниска е сумата, която би се получила при предаване на целия влекач за
скрап.
Налага се
извода, че след приспадане на посочената по-горе стойност на заплатеното
застрахователно обезщетение и стойността на влекача при предаването му за скрап,
дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 11954.88 лева, която
по делото не е налице спор, че не е заплатена към момента на настоящото
произнасяне. Поради това като е присъдил обезщетение за претърпени имуществени
вреди за горницата над 7377.68 лева до присъдения размер от 11954.88 лева, ВРС
е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
Независимо от
основателността на обуславящия главен иск, предявената акцесорна претенция за
присъждане на законна лихва считано от датата на уведомяването – 18.01.2018г. се явява неоснователна, поради липса на
представени доказателства за прекратяване на регистрацията на влекача.
Доколкото по делото не се установява предвидената в чл.390, ал.1 от КЗ
специална предпоставка за поставяне на застрахователя в забава, подаването на
исковата молба в случая не поражда присъщото си правоувеличаващо действие,
поради което в полза на ищеца не е възникнало вземане за законна лихва за
забава върху главницата занапред до окончателното й изплащане. С оглед на това
и доколкото вземането за лихва има акцесорен характер спрямо главния дълг (в
т.ч. и спрямо неговата изискуемост), обезщетението за забава - законната лихва,
следва да се присъди, считано от датата на представяне пред застрахователя на
доказателства за настъпване на обстоятелствата по чл.390, ал.1 от КЗ.
Предвид частично
несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния съд
следва да бъде отменено в частта за законната лихва и вместо него бъде
постановено друго, с което законната лихва да бъде присъдена считано от
представяне на доказателства за дерегистрация на процесния влекач до
окончателното изплащане на задължението, а в останалата му част решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Доколкото
искането за присъждане на лихва за забава след датата на уведомяването няма
значението на самостоятелен иск, а на законна последица от предявяването на
иска, както и доколкото същото не е определено по размер, частичната отмяна на
решението в тази част не се отразява на отговорността за разноските.
С оглед изхода
от спора и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемата страна следва
да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева, изразяващи
се в заплатено за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 2611/12.06.2019 год., постановено по гр.дело № 19324/2018 год.
на РС – Варна, в частта, в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
"ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на
"СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 законна лихва върху присъдената с решението
главница в размер на 11954.88 лева, считано от 18.01.2018г. до окончателното й
изплащане, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ
"" АД, ЕИК ********* да заплати на "СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2
законна лихва върху присъдената с решението главница в размер на 11954.88 лева, считано от датата на
представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на влекач «Ман»,
модел18.413 ФЛС с рег. № **********, до окончателното й изплащане, на основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2611/12.06.2019 год., постановено по гр.дело № 19324/2018
год. на РС – Варна, в частта, в която "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ "" АД, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на "СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 сумата от 4577.20 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за горницата над
7377.68 лева до присъдения с решението размер от 11954.88 лева.
ОСЪЖДА "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО "ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ ""
АД, ЕИК ********* да заплати на "СПЕДИЯ" ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Иван Срацимир“ № 2 сумата от 1000 лева (хиляда лева), представляваща
сторени във въззивното производство съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в
заплатен адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
касационно обжалване по аргумент от чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: