O
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
От 06.11.2018 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
четвърти състав в закрито заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Мария Ницова
Производството е по реда
на чл. 166, ал. 4 от АПК във връзка с чл.
172, ал. 6 и чл.
171, т. 2, б“н“ от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от „Ч. транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.Братя Миладинови, бл.28, вх.З, ет.3, ап.21, представлявано от управителя К.Ч.Ч., със съдебен адрес *** адв.Т.Т., „ против заповед за прилагане на ПАМ за МПС с рег.№ А 9070 НК, издадена от Димитър Мишонов - началник РУ при ОД на МВР Монтана..“, допълнително депозирана и жалба вх.№ 2082/06.11.2018 г. от К.Ч.Ч., със съдебен адрес *** адв.Т.Т..
Иска се да бъде отменена заповедта за наложената принудителна административна мярка № 18-0370-000115/10.10.2018 г. на началник РУ при ОД на МВР Монтана, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, поради противоречие с материалноправните разпоредби и като несъответстваща на целта на закона. Основното възражение е, че ПАМ е наложена на лицето К.Ч.Ч., а МПС- товарен автомобил с рег.№ А 9070 НК, е собственост на „Ч. транс“ЕООД, съгласно приложен талон - свидетелство за регистрация, част I.
В жалбата е направено и особено искане – на основание чл. 166, ал. 2 от АПК да бъде спряно допуснатото предварително изпълнение на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
След като прецени събраните по делото доказателства, настоящият състав на Административен съд Монтана намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на горепосочената заповед се явява основателно и следва да бъде уважено. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 171 от ЗДвП предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, да се прилагат предвидените в закона принудителни административни мерки, една от които е тази по т. 2, б“н“ – временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца.
В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена на физическото лице К.Ч.Ч., за това, че на 10.10.2018 г., около 15.30 часа на път III-162 км 35+000, с посока на движение гр.Вършец, водачът Веселин Стефанов Младенов е управлявал товарен автомобил „ Мерцедес“, с рег. № А 90 70 НК, с макс.допустима маса 18000 кг., категория N3, собственост на „Ч. транс“ ЕООД, с прикачено полуремарке „Кроне СД“, с рег № А 0596 ЕМ, като навлиза след знак за временна забрана за движение на товарни автомобили над 10 тона, въведена с пътен знак В-18, в изпълнение на заповед № РД -11-594/27.06.2018 г. на АПИ.
Според правилото на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, жалбата против заповедта за прилагане на принудителна административна мярка не спира изпълнението на приложената административна мярка
Тъй като специалният закон – ЗДвП, не сочи основанията и реда, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, то в случая намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2 от АПК, сочеща основанията, при наличието на които може да се спре предварителното изпълнение на административните актове.
Съгласно Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Общото събрание на колегиите на ВАС, разпоредбата на чл. 166, ал. от АПК за спиране изпълнението на административен акт е обща разпоредба за съдебен контрол, приложима по отношение на всички актове, с които е допуснато по силата на отделни закони предварително изпълнение на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол.
В конкретния случай предварителното изпълнение на заповедта по чл. 171, т. 2, б“н“ от ЗДвП, е допуснато по силата на закона, което презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Както бе посочено по-горе, ЗДвП не регламентира основанията, при които съдът може да спре изпълнението на административния акт, поради което е приложима нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 166, ал. 2 от АПК. Следователно, за да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът следва да установи, че то би могло да причини на оспорващата страна значителна или трудно поправима вреда.
За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност.
В настоящия случай, в жалбата, с която се иска и спиране на изпълнението на оспорената заповед, като основание се сочи, че оспорващото дружество – собственик на временно спряното от движение пътно превозно средство - товарен автомобил „ Мерцедес“, с рег. № А 90 70 НК, съгласно приложено свидетелства за регистрация – част І/л.9 от делото/, ще претърпи значителни и трудно поправими вреди, като ПАМ е наложена на К.Ч.Ч., който не е собственик на МПС. Същото е собственост на търговското дружество „Ч. транс“ ЕООД, а като доказателства за това, че същото ползва същото непрекъснато, основно за международни превози, са представени множество заявки за транспорт до дружеството „Ч. транс“ ЕООД/ л.10 – 29 от делото/. Твърди се още, че с отнемане на свидетелството на регистрацията на автомобила и спирането му от движение за оспорващото дружество, което дори не е адресат на заповедта, се създават значителни усложнения и трудно поправими вреди.
Съдът намира изложените доводи за състоятелни и подкрепени с достатъчно доказателства, от които може да се направи извод, че процесната принудителна административна мярка би причинила значителни и труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК с оглед ползването на автомобила за международни превози, като същият е собственост на „Ч. транс“ ЕООД, а не на лицето К.Ч.Ч., на което е наложена ПАМ, с оспорената в производството заповед № 18-0370-000115/10.10.2018 г. на началник РУ при ОД на МВР Монтана. Представените доказателства в достатъчна степен обосновават този извод, тъй като от същите се установява, че невъзможността да се ползва автомобила от оспорващото дружество – собственик, значително ще затрудни дейността на същото и от което ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, не само в икономически аспект, но и за репутацията на дружеството - превозвач. Затова и искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на оспорената заповед следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК, Административен съд Монтана
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0370-000115/10.10.2018 г. на началник РУ Вършец при ОД на МВР Монтана, с което на К.Ч.Ч., е наложена ПАМ по чл.171, т.2, б“н“ ЗДвП - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява или допуска управлението на моторно превозно средство от водач в участък от пътната мрежа с въведена временна забрана за движение извън населените места – за срок три месеца, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на спора по законосъобразността на посочената заповед.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
На основание чл.138 АПК препис от определението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: