№ 254
гр. София, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Венелин Иванов
Членове:Маргаритка Шербанова
Георги Ушев
като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно
дело № 20251000600709 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава II от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Образувано е по въззивна жалба от адв.И. С. И. САК, служебен защитник на В. С.,
срещу Решение №403/28.05.2025г. на СГС НО, 11- ти състав, с което е което е било признато
Решение № 09.2536819.9 на несъдебен орган - Polizeiprasidium Rheinpfalz, ФР Германия, по
преписка № III 7-9352/2Е-В15-36А 7852/2024, влязло в сила на 26.03.2024г. с което на
българския гражданин В. С. ЕГН **********, с известен постоянен и настоящ адрес гр.***,
ул. *** № *, е била наложена финансова санкция, представляваща парична сума в размер на
108,50 евро за извършено деяние, което е нарушение по германския Закон за движение по
пътищата.
С жалбата се твърди, че атакуваното решение е незаконосъобразно. Твърди се за
допуснати процесуални нарушения, свързани с нарушено право на защита, доколкото съдът
не бил е изчерпал възможностите за призоваване на засегнатото лице. Твърди се за
непълнота процесните документи, изпратени от издаващата страна вписани в Удостоверение
по чл.4 от Рамковото решение 2005/2014ПВР на Съвета и неяснота относно компетентността
на изготвилия удостоверението за имуществената санкция, както и за липса на заверено
копие на конкретното Решение № 09.2536819.9, на несъдебния орган в Федерална Република
Германия. С посочените доводи се иска отмяна на постановения акт - Решение
№403/28.05.2025г. на СГС НО, 11- ти състав.
Санкционираното лице В. С. ЕГН **********, нередовно призовано, не се явява в
производството пред въззивната инстанция. Съдът е постановил призоваването му от
известните адреси на територията на Р.България, като единствения му известен постоянен и
настоящ адрес е в гр.***, ул. *** № *, който адрес е с административни функции за
призоваване на лица със статут на чужди граждани. Доколкото настоящото производство е
административно по характер и се осъществява по правилата на касационното производство
предвид чл.32 ал.4 от ЗПИИАКОРНФС, като според чл.353 ал.3 изр.2 НПК, производството
се осъществява и в отсъствие на заинтересована страна, ако не е намерена на посочения от
нея адрес, като съдът разгледа делото само с участие на назначения служебен защитник на В.
1
С., който счита, че решението на първостепенният съд е неправилно и незаконосъобразно,
доколкото не е било осигурено присъствието на засегнатото лице пред първата съдебна
инстанция и по делото не е приложен превод от немски език на решението на несъдебния
орган. Според защитата, не е изследвано дали С. има имущество и получава доходи извън
алтернативното условие по чл.30 ал.3 от ЗПИИАКОРНФС за местоживеенето му или
обичайното пребиваване на територията на Република България. Оспорва се редовността,
относно реквизити за подпис и изясняване статута на лицето изпратило претендираното за
изпълнение Решение № 09.2536819.9 на несъдебен орган - Polizeiprasidium Rheinpfalz, ФР
Германия, по преписка № III 7-9352/2Е-В15-36А 7852/2024.
Представителят на Апелативна прокуратура - София изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдебният състав, като съобрази исканията изложени във въззивната жалба, както и
доводите в нея, на основание чл.20 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на
актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИАКОРНФС) констатира, че са налице процесуалните предпоставки за проверка
правилността на невлязло в сила Решение №403/28.05.2025г. на СГС НО, 11- ти състав, по
реда на Глава II от ЗПИИАКОРНФС, поради което и на основание чл.20 ал.2 от
ЗПИИАКОРНФС, Софийски Апелативен съд, след като взе предвид доводите на страните,
материалите по делото, както и обжалваното Решение №403/28.05.2025г. постановено по
ЧНД 7206/2024г. на ХI – ти състав при СГС, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима, по същество се явява
неоснователна по следните съображения:
Софийски Окръжен съд е провел открито съдебно заседание по реда на чл. 32, ал. 1,
вр. чл. 16, ал. 1- 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИАКОРНФС/
и е постановил Решение №403/02.06.2025г., с което е ПРИЗНАЛ И ПРИЕЛ ЗА
ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № 09.2536819.9 по преписка № III 7-9352/2Е-В15-36А 7852/2024,
влязло в сила на 26.03.2024г. на несъдебен орган Polizeiprasidium Rheinpfalz, ФР Германия, с
което на българския гражданин В. С. ЕГН **********, с известен постоянен и настоящ
адрес гр.***, ул. *** № *, е била наложена финансова санкция, представляваща парична
сума в размер на 108,50 евро с левова равностойност 212,20 лева за осъществен състав на
административно нарушение по германския Закон за движение по пътищата.
От удостоверението, което правилно е било обсъдено от първия съд, се установява, че
съдържа всички реквизити, предвидени както по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета на Европа от 24.02.2005 г., така и според изискванията на Приложение № 2 към
Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции. От приложеното по делото Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции се установява, че с Решение №09.2536819.9,
влязло в сила на 26.03.2024г. на посочения несъдебен орган, на българския гражданин В. С.
ЕГН **********, е била наложена финансова санкция, представляваща парична сума в
размер на 108,50 евро за деяние, извършено на 14.01.2024г. в 08,15ч. при управление на
автомобил с peг. № ******** на ВАВ 3, км 88.07, с което превишил с 18км/ч., допустимата
максимална разрешена скорост за посочения пътен участък, с което осъществил състав на
административно нарушение по германския Закон за движение по пътищата - чл.41 ал.1,
чл.49 от Правилника за движение по пътищата и чл.24 от Закон за движение по пътищата на
ФР Германия, за което на засегнатото лице е била наложена е финансова санкция / и
разноски / в размер на 108,50 евро. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.31 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции става ясно, че се касае за направено искане за признаване и
изпълнение на влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава - членка на Европейския
съюз, за налагане на задължение за плащане на глоба. С Удостоверението, на основание
посоченото Рамково Решение и специалния закон се претендира признаването и
заплащането на наложената финансова санкция.
От описанието на извършеното от засегнатото лице е видно, че българския
гражданин В. С. ЕГН ********** е бил санкциониран за извършено административно
2
нарушение, свързано с правилата за движение по пътищата, поради което в случая не се
изисква от закона двойна наказуемост, което е уредено в разпоредбата на чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС. Решението отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 1 от
ЗПИИАКОРНФС, доколкото е налице влязла в сила финансова санкция за извършено
административно нарушение. Описаните в Удостоверението по чл.4 от рамковото решение
2005/214 ПВР на Съвета, действия на санкционираното лице изпълват състав на
административно нарушение, които в случая се установяват и наказват съгласно
законодателството на ФР Германия - чл.41 ал.1, чл.49 от Правилника за движение по
пътищата и чл.24 от Закон за движение по пътищата на ФР Германия.
Първостепенният съд е съобразил изискванията на закона в чл.35 ЗПИИАКОРНФС и
правилно е преценил, че не са налице основанията за отказ от признаване на наложената и
влязла в сила имуществена санкция на несъдебния орган, който в нужната степен е описал
необходимата доказателствена информация в преведения процесуален документ –
удостоверение по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета.
Съдът е съобразил изискванията на закона, че не са налице други данни срещу
същото лице и за същото деяние в България или друга държава, различна от издаващата или
изпълняващата, да е било издадено и/или било изпълнено решение за налагане на финансова
санкция; изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското
законодателство; решението не се отнася за деяние, подсъдно на българското
законодателство; засегнатото лице не е с привилегия или имунитет по българското
законодателство, които да правят изпълнението на решението недопустимо; решението не се
отнася за деяние, извършено изцяло или отчасти на територията на Република България,
напротив същото е било извършено на територията на издаващата държава; наложената
финансова санкция е не по - малко от 70 евро; решението е по отношение на лице, което е
наказателно отговорно; в удостоверението е изрично посочено, че производството е било
писмено. Тоест не са налице факултативни основания за отказ по чл. 35, т. 1 – 11
ЗПИИАКОРНФС. Лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава, което може да бъде извършено както лично, така и чрез упълномощен според
националния закон представител. Посочва се, че засегнатото лице В. С. е бил запознат с
правото да обжалва решението, както и сроковете за такова обжалване и възможността да
отнесе въпроса до съд по наказателни дела.
В обхвата на чл.6 от ЕКЗПЧОС по принцип попадат всички наказателни
производства, независимо от вида на конкретното престъпление, както и
административно наказателните производства. Същевременно следва да се посочи, че в
редица Решения Съдът е приел, че принципите за справедлив процес са приложими и в
съдопроизводствата по нарушения на правилата за движение по пътищата, наказуеми с
глоби или ограничения за шофиране, като наказателни точки или лишаване от право
(L. v. Germany, § 182; S. v. Austria; М. v. France; М. v. Croatia, § 33; I. P. v. the Republic of
Moldova, §§ 20-23.
В практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ) в редица Решения се
посочва, че действително изискванията за справедливо изслушване са по-строги в
сферата на наказателно-правния аспект на член 6, отколкото са в гражданско-правния му
аспект, но същевременно в § 49 на Решение по дело „G. v. Croatia“, както и в § 250 от
Решение „I. and Others v. the United Kingdom“ съдът се мотивирал, че ключовият принцип,
регулиращ прилагането на член 6 е справедливостта, която не може да бъде обект на едно
единно унифицирано правило и непроменящо се изискване, а следва да зависи от
обстоятелствата във всеки конкретен случай.
Според ЕСПЧ в случаи и по-специално в тези, които не принадлежат към
традиционните категории на наказателното право, като напр. производства за
данъци върху допълнителни такси (J. v. Finland [GC], § 43), производства за дребни
пътно-транспортни нарушения (М. v. Croatia, § 37) или производства, свързани с
административна глоба за предоставяне на помещения за проституция (S. v. Turkey,
§§ 43-52), гаранциите на наказателно - правния аспект не е задължително да се
прилагат с пълната им строгост.
В този смисъл и нашето национално законодателство допуска в съответствие с
принципите на ЕКЗПЧОС, когато случаят не се отнася за деяние относимо към
3
традиционните категории на наказателното право, (в случая се касае за административно
нарушение) когато нарушителя не може да бъде намерен на известните му адреси на
територията на страната, при осигурен служебен защитник, производството да може да бъде
осъществено законосъобразно и в негово отсъствие, в какъвто смисъл е приложената норма
на чл.16 ал.3 ЗПИИАКОРНФС.
Следва да се отбележи, че засегнатото лице не е посочило в производството пред
несъдебния орган на ФР Германия друг адрес в друга държава, освен известния на
територията на нашата страна. За провеждането на първоинстанционното производство и за
процеса пред настоящия съд, В. С. бил призоваван от известните адреси на територията на
страната, но не е бил намерен и призовката не му е била връчена, както при провеждане на
производството пред СГС, така и за целите на настоящото пред АС – София. В този смисъл
при разумни усилия от страна на съда, в рамките на закона е било направено всичко
необходимо за призоваването му на територията на страната, както за целите на настоящото
производство, така и за това пред първия съд. В този смисъл, настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на служебния защитник за нарушение на чл.6 ЕКЗПЧОС, с
оглед нередовна процедура по призоваване на засегнато лице и провеждане на
съдопроизводството в отсъствие на В. С..
Настоящият състав, след като извърши цялостна проверка за правилността на
невлязло в сила Решение №403/02.06.2025г., на СГС, по реда на Глава II от ЗПИИАКОРНФС
намери, че същото е правилно и законосъобразно, доколкото не са налице посочените в чл.
35 от ЗПИИАКОРНФС процесуални и материални основания за отказ от признаване, на
влязъл в сила акт на несъдебен орган на държава-членка на Европейския съюз, с който е
била наложена имуществена санкция българския гражданин В. С. ЕГН **********, за
допуснато от него нарушение на правилата за движение във ФР Германия. Не са допуснати
претендираните от защитата съществени процесуални нарушения, които да препятстват
провеждането на първоинстанционното и въззивното производство, поради което и след
служебна проверка на обжалвания съдебен акт настоящият състав намери, че същия следва
да бъде потвърден изцяло, а съответно въззивната жалба на защитника да бъде оставена без
уважение.
Предвид посоченото и на основание чл. 20 ЗПИИАКОРНФС, Апелативен съд -
София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №403/02.06.2025г., по НЧД №7206/2024г. на ХI –
ти състав – при Софийски Градски съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4