№ 3404
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100509191 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №7494 от 04.07.2022г., постановено по гр.д.№2173/2022г. по описа на
СРС, 167 с-в, са отхвърлени предявените от А. С. Л., ЕГН:**********, В. С. Л.,
ЕГН:********** и Й. В. Л., ЕГН:********** срещу „Е.р.З.“ АД (с предишно наименование
„ЧЕЗ Р.Б.“ АД), с ЕИК:****, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ищците не дължат на ответника сумата от общо 4668,42 лв., от която А. С. Л.
и В. С. Л.- по 1/6 или по 778,07 лв., а Й. В. Л.- 4/6 или 3112,28 лв., представляваща
коригирана стойност на електрическа енергия, начислена за периода от 16.09.2021 г. до
15.12.2021 г. по Фактура № ********** от 20.12.2021 г. въз основа на Констативен протокол
за проверка на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия №2000878
от 15.12.2021 г. за електроснабден имот, представляващ къща, находяща се в с. Бърдо,
община Ихтиман, Софийска област. Ищците са осъдени да заплатят на ответника 500 лева
разноски в производството пред СРС.
Срещу решението на СРС и в срока по чл. 259 ГПК е подадена въззивна жалба от
ищците. Жалбоподателите твърдят, че трето за спора лице е краен снабдител и съответно
материално-правно легитимиран да получи плащането. Не било установено наличието на
облигационни отношения между страните съгласно изискванията на ЗЕ и общите условия на
ответника. Неправилно бил пресметнат размера на сумата по процесната фактура, която от
своя страна била съставена на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (изм. ДВ бр. 41 от 2019г., в
1
сила от 21.05.2019г.) и чл.56 от ПИКЕЕ (ДВ. Бр. 35 от 2019г. в сила от 03.05.2019г.), а
нормата на закона препращала към ПИКЕЕ, които не предвиждат методика за изчисление.
Твърди, че не е предвидена законова възможност разпределителните дружества да търгуват
с електроенергия, още повече че дейността им е строго лицензирана и касае само
поддържане на електроразпределителната мрежа като съвкупност от електропроводи и
електрически уредби и транспортирането на електрическата енергия през
разпределителните мрежи. Съгласно чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ общите условия на крайния
снабдител с електрическа енергия следвало да съдържат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка по правилата на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ. КЕВР следвало да
приеме правила за измерване и преизчисляване на неизмерени количества, но не и да
определя кой от участниците на енергийния пазар да събира така изчислени суми, а това
било сторено от енергийния регулатор свръх правомощията му и в противоречие на
нормативен акт от по-висок ранг (ЗЕ). Ответникът не изпълнил и задължението си по чл.98а,
ал.2, т.6 от ЗЕ да измени общите си условия, като включи ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. В общите
условия на ответника въобще не било предвидено задължение за уведомяване и ред, по
който да се извършва същото, следователно липсвали каквито и да е гаранции, които да
обезпечат правата на потребителя в това корекционно производство. Твърди също така, че е
налице противоречие между чл.56 ал.1 и 2 от ПИКЕЕ (2019г.) и чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ,
тъй като според ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ -
на оператора на електроснабдителната мрежа и той трябва да предвиди в общите си условия
ред за уведомяване на клиента. Предвид противоречието следвало да бъде приложен
нормативният акт от по-висока степан, а именно чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, поради което
ответникът не бил материално-правно легитимиран относно процесното вземане за
корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Претендира отмяна на обжалваното решение
и уважаване на предявените искове, както и присъждане на направените по делото разноски
за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата и в производството е подал в законоустановения срок
отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Поддържа, че
начислената сума има за цел да компенсира мрежовия оператор за понесените от него вреди,
поради което КЕВР е преценила, че отношенията следва да се уреждат директно между
оператора и съответния клиент, без посредничеството на доставчика на ел.енергия. Твърди,
че въззивниците тълкуват неправилно нормативната уредба, съдържаща се в ЗЕ като
приемат, че чл.98а, ал.2, т.6, отнасящ се за крайния снабдител, се отнася и за ответника,
който не е такъв. Излага, че дори да се приеме че мрежовият оператор следва да измени
общите си условия, подобно на крайния снабдител, ответникът е направил това и новите
общи условия са влезли в сила на 16.07.2021г. Твърди също така, че е уведомил потребителя
в съответствие с чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ- в седемдневен срок от датата на съставяне на
констативния протокол, с препоръчано писмо с обратна разписка. Чл. 98а, ал.2, т.6, б.„а“ не
съдържал изискване корекцията да се извършва в полза на крайния снабдител, а разпоредби
относно съдържанието на общите условия на снабдителното и разпределителното
2
дружества. И в двата текста се посочвало, че когато корекцията се извършва в полза на
крайния снабдител, общите условия на крайния снабдител и на разпределителното
дружество трябва да съдържат ред за уведомяване на клиентите при извършване на
корекции, но не и ако корекцията се извършва от разпределителното дружество, поради
което не било налице противоречие между ПИКЕЕ и ЗЕ. Моли обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивните
жалби е необходимо да се добави и следното:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 от ГПК.
При така предявените искове в тежест на ищците е единствено да установят правния
си интерес от предявяване на исковете, а в тежест на ответника е да установи при условията
на пълно и главно доказване предпоставките за възникване на претендираното от него
вземане, а именно: съществуване на валидно облигационно правоотношение по договор за
продажба на електрическа енергия през процесния период с ищците, по който за процесния
период е доставяна електрическа енергия за посочения в исковата молба обект, правото на
корекция и законосъобразното извършване на корекционната процедура, включително
изчисляването на размера на сумата в съответствие с установения в закона механизъм и по
утвърдени от КЕВР цени.
От представените по делото писмени доказателства- нотариален акт и удостоверение
за наследници безспорно се установява правото на собственост на наследодателя на ищците
и съответно- на самите ищци след смъртта на последния, върху процесния имот. Не се
спори, че имотът е присъединен към електропреносната мрежа, следователно по силата на
ЗЕ ищците са потребители на електрическа енергия и между тях и „ЧЕЗ Електро
България”АД като краен снабдител, и „Е.р.З.“АД (с предишно наименование „ЧЕЗ Р.Б.“ АД)
като мрежов оператор, съществува облигационно правоотношение по договор за доставка на
електрическа енергия с място на доставка с. Бърдо, община Ихтиман, Софийска област,
поземлен имот с площ от 840 кв.м., съставляващ УПИ II - 13 от квартал 25а по плана на с.
Бърдо.
Процесната сума от 4668,42 лв. е служебно начислена за електроенергия за периода
от 16.09.2021 г. до 15.12.2021 г. по Фактура № ********** от 20.12.2021 г., издадена на
3
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ във връзка с чл. 56 от Правилата за изчисляване на
количеството електроенергия (ПИКЕЕ) и въз основа на Констативен протокол за проверка
на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия № 2000878 от
15.12.2021 г. за процесния имот с клиентски №530001912161.
От представения по делото констативен протокол 2000878 от 15.12.2021 г. се
установява, че при извършена проверка от служители на ответника на електромера,
обслужващ процесния обект на ищците, е констатирано следното: „Липсва пломба на щита
на ел. таблото. Нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера. Развити
са винтовете на деривационните пластини, осигуряващи връзката между токова и
напреженови ел. измервателни вериги на фаза ,Д“ (първа) и „S“ (втора) на клемния блок на
електромера. Деривационните пластини са поставени в крайно дясно положение. По този
начин е прекъсната връзката между токова и напреженова измервателни ел. вериги и
консумираната ел. енергия не се измерва коректно от средството за търговско измерване.
Установи се промяна в схемата на свързване на СТИ. След възстановяване на правилната
схема на свързване електромерът измерва в класа си на точност.“ Електромерът не е
изпращан за метрологична проверка, тъй като се касае за промяна в схемата на свързване по
смисъла на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, а не до манипулация в самия електромер.
До наследодателя на ищците е било изпратено представеното по делото писмо изх.
№NTZ168798/17.12.2021 г., с което е уведомен за извършената проверка, съставения
протокол и предстоящото преизчисление на количеството електрическа енергия на
основание ПИКЕЕ. Писмото е получено от ищцата Й. Л. на 27.12.2021 г., видно от оформена
и представена по делото обратна разписка.
Въз основа на констативния протокол сметката за периода от 16.09.2021 г. до
15.12.2021 г. (три месеца преди датата на проверката) е преизчислена и е издадена
процесната фактура, също представена по делото.
От показанията на разпитаните свидетели се потвърждават констатираните с
протокола обстоятелства.
Според заключението на вещото лице по СТЕ отбелязаните в констативния протокол
нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп- промяна в схемата на
свързване, което води до неотчитане на потребената електрическа енергия, а общото
количество електроенергия, неотчетено от СТИ, е преизчислено при спазване на ПИКЕЕ.
Изчисленията са математически верни и съответстват на одобрените цени на ел.енергия за
процесния период от КЕВР.
При така установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
С действащите към момента на извършване на проверката и корекцията разпоредби
на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ, е предвидена възможност за
оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на
потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
4
електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното
измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда
обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена
електрическа енергия, като освобождава оператора на електроразпределителната мрежа от
задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество
електроенергия. Правото на оператора да извърши едностранно корекция не е
предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до
неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като
корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение (в
този смисъл Решение №118/18.09.2017г. по т.д.№961/2016г. на ВКС, Т.К., както и
посочената в обжалваното решение съдебна практика) Ирелевантно за спора е дали
ищецът е осъществил нерегламентираната намеса върху електромера, или това се дължи на
техническа неизправност. От значение е установяването на невъзможността да бъде
измерено реалното количество потребена електрическа енергия, което е сторено с
горепосочените писмени и гласни доказателства, както и заключението на СТЕ.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е налице противоречие между чл.56
ал.1 и 2 от ПИКЕЕ и чл.98а, ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, тъй като според ЗЕ сумата по корекцията
се дължи на крайния снабдител, а според ПИКЕЕ - на оператора на електроснабдителната
мрежа и следвал да бъде приложен нормативният акт от по-висока степан, а именно чл.98а,
ал.2, т.6, б.“а“ от ЗЕ, поради което ответникът не е материално-правно легитимиран относно
процесното вземане за корекция, а легитимиран е крайният снабдител. Съгласно
разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК общият граждански съд се произнася инцидентно по
валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол, като не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването
му. Такава преценка може да се извършва само по отношение на индивидуалните
административни актове, а не и по отношение на подзаконови нормативни актове. От друга
страна съдът не е длъжен да прилага подзаконов акт, който противоречи на законова
разпоредба- чл.15, ал.З от Закона за нормативните актове и въз основа на разпоредба от
подзаконов нормативен акт не може да бъде признато право, което е отречено от
разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт. Съгласно чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, при
промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия
период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата
на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се
извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните
съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната
5
мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване. Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, в
случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел IX от
ПИКЕЕ операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на
мрежата (какъвто е и крайният битов клиент, в случая- ищецът) фактура и справка за
преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за
мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа,
формирана на база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото“; а
ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа тази дължима сума,
определена от оператора на съответната мрежа. Следователно, в случаите на
преизчисляване на количеството електрическа енергия поради неизмерване, неправилно
и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия вследствие промяна в
схемата на свързване на СТИ, право да получи от крайния битов клиент, начислената в
резултат на корекцията сума, има операторът на електроразпределителната мрежа, а не
крайният снабдител (доставчикът) на електрическата енергия. Горепосочените разпоредби
на ПИКЕЕ са в рамките на законовата делегация и не противоречат на нормативен акт от
по-висока степен, както твърди жалбоподателят- ищец. Налице е подзаконово възлагане на
вземането, легитимиращо оператора на мрежата, вместо доставчика, да го начисли и получи,
и това възлагане също не противоречи на нормативен акт от по- висока степен. Касае се за
специални норми, които дерогират общите такива. В подкрепа на извода за липса на
противоречие между законов и подзаконов нормативен акт, освен специалният характер на
последния, е и начинът, по който са приети самите ПИКЕЕ - по предложение на доставчика
(крайния снабдител) и на разпределителя на електрическа енергия (оператора на
електроразпределителната мрежа). В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС
(решение № 77/30.05.2022 г. по гр. д. № 2708/2021 г., решение № 60269/27.05.2022 г. по гр. д.
№ 1054/2021 г. и решение № 61/02.06.2022 г. по гр. д. № 1898/2021 г. на ІІІ-то гр. отд.;
решение №85/27.06.2022г. по гр.д.№2528/2021г., решение № 55/30.05.2022 г. по гр. д. №
1421/2021г. и решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021г. на IV-то гр. отд.).
Неоснователни са и доводите относно липсата на облигационно правоотношение
между страните по делото. Крайният битов клиент (потребителят) се намира в облигационни
правоотношения както с крайния снабдител, който му продава електрическа енергия при
публично известни общи условия (чл. 98а от ЗЕ), така и с оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, към която клиентът (потребителят) е присъединен и я
използва също при публично известни общи условия (чл. 104а от ЗЕ). Корекцията на сметка
по смисъла на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ (съгласно и общите правила на
чл. 183, чл. 200 от ЗЗД) поначало съставлява корекция на продажната цена на потребената
(продадената, доставената) електрическа енергия в случаите, посочени в тези разпоредби:
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради
неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно
въздействие върху измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ;
както и неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради повреда на
6
измервателни уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 от ЗЕ. Също по общо
правило, тази корекция на цената е в полза на едната от двете страни по продажбеното
правоотношение - в полза на крайния снабдител (доставчика), когато клиентът
(потребителят) не е заплатил изцяло цената на количеството потребена от него (доставена
му) електроенергия; или в полза на клиента (потребителя), когато му е начислено по-голямо
количество електроенергия от реално използваното и той е надплатил цената. Последното
правило- че на потребителя (ползвателя) се възстановява надвзетата сума, е възпроизведено
в разпоредбата на чл. 57 от ПИКЕЕ. Общото правило, че корекцията на цената се извършва
в полза на другата страна по продажбеното правоотношение - доставчика (продавача) на
електрическа енергия, е възприето в разпоредбата на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, но само в
хипотезата на чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ - когато поради повреда или неточна работа на
тарифния превключвател, използваната електрическа енергия се измерва, но не се
регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя; като в тези случаи
преизчислените количества електроенергия се заплащат от потребителя по цената за
съответната тарифа, т.е. - по продажна цена. Както вече беше посочено, относно всички
останали случаи на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел
IX от ПИКЕЕ (включително и в разглеждания случай по чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ- при промяна
в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на
количествата електрическа енергия), с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ е
установено отклонение от общото правило, че корекцията на сметката на потребителя е в
полза на крайния снабдител (доставчика) на електроенергия, като вместо него титуляр на
вземането за дължимата сума е операторът на електроразпределителната мрежа. В тези
случаи обаче с разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ПИКЕЕ е установено и друго отклонение от
общото правило, а именно - че преизчислените количества електрическа енергия се
заплащат от потребителя, не по продажната цена, а по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. Без
съмнение, стойността на технологичните разходи е включена като компонент при
формирането на продажната цена (също регулирана от КЕВР), но тези технологични
разходи са за сметка на оператора на електроразпределителната мрежа, който има
задължението да я поддържа. Поради това, заплащането на тяхната стойност от крайния
потребител, в качеството му на ползвател на електроразпределителната мрежа - директно на
мрежовия оператор, с когото той също е в облигационно правоотношение (вместо на и чрез
доставчика на електроенергия - по продажбеното правоотношение), е установено в интерес
както на потребителя, така и на енергийните дружества, и не е в противоречие с
разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ, а подзаконовите норми на чл.
56, ал. 1-3 от ПИКЕЕ, с които това заплащане е регламентирано в посочените случаи на
преизчисляване на количествата електрическа енергия, са специални спрямо общата
нормативна регламентация, както е прието и в цитираната по-горе практика на ВКС. В тази
връзка следва да се посочи, че разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 от ЗЕ
уреждат императивно единствено задължителното включване в съдържанието на
7
съответните общи условия на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, но не и реда и начина на извършване
на самата корекция на сметка, които са предмет на подзаконовата регламентация с ПИКЕЕ -
съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Поради изложеното въззивната жалба се явява неоснователна, а
първоинстанционното решение следва да се потвърди като правилно.
По разноските.
При този изход на спора на ответника по жалбата следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева за въззивната инстанция, предвид
фактическата и правна сложност на спора.
С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7494 от 04.07.2022г., постановено по гр.д.
№2173/2022г. по описа на СРС, 167 с-в.
ОСЪЖДА А. С. Л., ЕГН:**********, В. С. Л., ЕГН:********** и Й. В. Л.,
ЕГН:********** да заплатят на „Е.р.З.“ АД с ЕИК:**** сумата от 200лв. (двеста лева)-
възнаграждение за юрисконсулт във въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8