РЕШЕНИЕ
№ 78
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на
шести декември две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260701148 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от ЕООД А. К. – С., [ЕИК], против Решение №139/10.07.2023г. по анд №280/2023г. на РС
Свиленград. Твърди се, че решението на съда е постановено при допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, както и в нарушение на закона.
Твърди се, че пред районния съд били наведени оплаквания, че АУАН и НП не били
съставени от компетентни (по териториален признак) органи, което възражение
било мотивирано с два отделни и самостоятелни аргумента. На първо място,
контролните органи на Дирекция Инспекция по труда Хасково нямали териториална
компетентност, респ. и развилото се въз основа на тази контролна проверка
административнонаказателно производство също било водено от актосъставител и
наказващ орган, които нямали териториална компетентност. В тази връзка се
навеждат доводи, че дружеството – жалбоподател било със седалище и адрес на
управление в [населено място] и поради това можело да бъде проверявано
единствено от Дирекция Инспекция по труда София и Дирекция Инспекция по труда -
Софийска област. На второ място, компетентни да проведат
административнонаказателното производство били служители на Дирекция Инспекция
по труда – София, респ. Дирекция Инспекция по труда – София-област, доколкото
мястото на нарушението било на територията на [населено място]. Твърди се, че
съгласно константната съдебна практика, мястото на извършване на нарушение,
осъществено чрез бездействие, било там, където било дължимо извършването на
действието. В случая действието било дължимо да бъде извършено в [населено
място], доколкото съгласно чл.62 ал.3 от КТ, за сключения трудов договор
следвало да бъде подадено уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ пред съответната
териториална дирекция на НАП, която по аргумент от разпоредбата на чл.1 от
Наредба №5/29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по
чл.62 ал.5 от КТ била тази териториална дирекция на НАП, в която се намира
седалището и адреса на управление на работодателя. Коментират се съображенията
на районния съд за отхвърляне на наведените в тази насока възражения и се сочи,
че с липсата на обосновано произнасяне по гореизложените оплаквания, съдът
нарушил процесуалните права на дружеството – жалбоподател по реализиране на
защитата му, като не изложил мотиви по заявени пред него и обосновани подробни
оплаквания, пряко свързани с въпроса за законосъобразността на процесното
наказателно постановление. Твърди се също, че районният съд допуснал и следващо
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не допуснал
относими, необходими и допустими доказателства, поискани от
дружеството-жалбоподател във връзка със защитната му теза. В тази насока се
навеждат доводи, че съдът необосновано отказал да допусне до разпит свидетеля
Н. К., както и да изиска от АНО в цялост преписката по извършената контролна
проверка, резултатите от която послужили за провеждането на
административнонаказателното производство, от която преписка можело да се
установи дали проверяваното дружество представило по време на проверката
документи – Договор от 10.08.2022г. между ЕООД А. К. и А. И. Т. Т.. С. Т.. Л.
Ш. (представен от дружеството – жалбоподател пред районния съд), от който ясно
се установявало, че турското дружество е подизпълнител на българското и именно
турското дружество извършва за своя сметка строителни работи на обекта. По този
начин било нарушено правото на защита на дружеството-жалбоподател, като
единствено представените от административнонаказващия орган доказателства били
приобщени по делото и послужили за изводите в обжалваното решение. На следващо
място, по отношение на доказателствената стойност на декларацията по чл.402,
ал.1, т.3 КТ се навеждат доводи, че от свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля по акта се установило, че авторът не декларацията –
Н. К., не владее български език. Установило се също, че в нарушение на
приложимия по аналогия в контролната проверка чл.14 от АПК, на лицето не бил
осигурен преводач на разбираем за него език. Твърди се, че районният съд
изградил изцяло немотивиран и необоснован извод за пълно и главно доказване от
страна на АНО на извършеното нарушение и неговото авторство, при всички описани
възражения, касаещи именно въпросите дали е извършено въобще нарушение и дали
авторството му е на дружеството-жалбоподател. Сочи се, че в краен резултат на
допуснатите от районния съд съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, било допуснато и нарушение на закона, доколкото било потвърдено НП за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството –
жалбоподател за недоказано нарушение и недоказано авторство. По подробно
изложените съображения се моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на
делото за ново разглеждане, като се дадат указания по спазване на закона и
по-конкретно отстраняване на допуснатите от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. В случай, че не се приемат за допуснати описаните
процесуални нарушения в дейността на районния съд, се моли да бъде постановено
решение, с което да се отмени обжалваното решение и наказателното
постановление.
Ответникът, чрез процесуален представител, моли
да се остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрк.възнаграждение, като при условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Окръжна прокуратура Хасково счита, че
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград е
потвърдил Наказателно постановление
№26-2300037 от 12.05.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище Хасково, с което на „Айна Кънстракшън“ ЕООД, [ЕИК], за нарушение на
чл.61 ал.1 от Кодекса на труда КТ) и на основание чл.416 ал.5 от КТ и във
връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е определено наказание Имуществена санкция в размер
на 1500 лева. Въззивният съд приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура, които да водят до нарушаване на правото на защита на дружеството – жалбоподател
и да са основания за незаконосъобразност и отмяна. АУАН и НП отговаряли на
изискванията на чл.42 и на чл.57 от ЗАНН и били издадени от компетентни органи.
Не се установявало и нарушение на чл.40 от ЗАНН. Съдът е приел за установено
извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение. Счел е, че са
налице трудовоправни отношения между Н. К. К. и дружеството-жалбоподател към
датата на нарушението – 25.11.2022г., съответно след като е съществувало
трудово правоотношение, но с лицето не е бил сключен Трудов договор преди
постъпването му на работа, то работодателят не е спазил правилото на чл.61 ал.1
от КТ. Посочил е също, че административното наказание е правилно и
законосъобразно определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран
в предвидения от закона минимален такъв. Съдът е приел, че нарушението не е
маловажно.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната инстанция изцяло споделя изводите
на районния съд. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. Фактическата обстановка, изложена от районния съд, изцяло се
споделя от настоящия състав. При анализа на събраните доказателства, от правна
страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
Според настоящия състав, не са налице съществени
нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. Съставеният в случая АУАН,
както и издаденото НП, отговарят на формалните изисквания на чл.42, ал.1 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН. С оглед направеното и в двата акта достатъчно ясно
описание на нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, не се е стигнало до неразбиране от
страна на лицето за какво го санкционират и по никакъв начин не е
възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Правилен е изводът на районния съд, че АУАН и НП
са издадени от компетентни органи. Районният съд е мотивирал подробно и
обосновано съображенията си в тази насока, поради което настоящата инстанция
намира за неоснователни наведените в касационната жалба възражения, че съдът не
изложил мотиви по заявени пред него оплаквания, пряко свързани с въпроса за
законосъобразността на процесното наказателно постановление, с което нарушил
процесуалните права на дружеството жалбоподател по реализиране на защитата му.
Настоящата инстанция споделя съображенията, че доколкото работникът е заварен
да полага труд в описания в АУАН и НП обект, без да е сключен с него трудов
договор, то нарушението е извършено именно там, където е заварено лицето да
полага труд, без да е сключил за това трудов договор с работодателя или с негов
представител. В случая мястото е ясно и коректно посочено.
Наред с горното, настоящата инстанция намира за
правилни и изводите на районния съд, че е доказано извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение.
С обжалваното пред районния съд наказателно
постановление, дружеството-касатор в настоящото производство е санкционирано за
това, че в качеството си на работодател е нарушил разпоредбата на чл.61, ал.1
от КТ, като не е сключил трудов договор с лицето Н. К. К. преди постъпването му
на работа като „заварчик“ на обект, описан в АУАН и в НП. Съгласно разпоредбата
на чл.61, ал.1 от КТ трудовият договор се сключва между работника или служителя
и работодателя преди постъпването на работа, като чл.62, ал.1 от КТ изрично
регламентира, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
От събраните по делото доказателства се налага
извода, до който е достигнал и районният съд, че извършеното от касационния
жалбоподател административно нарушение е доказано от обективна страна.
Касационната инстанция намира, че правилно районният съд е приел, че са били
налице трудовоправни отношения между К. и ЕООД А. К. към датата на нарушението
- 25.11.2022г., и след като към този момент е съществувало трудово
правоотношение, но с лицето не е бил сключен трудов договор преди постъпването
му на работа, то работодателят не е спазил правилото на чл.61, ал.1 от КТ.
Наличието на трудовоправно отношение, за което са приложими разпоредбите на КТ,
се установява от събраните по делото доказателства – разпит на свидетелите А. и
Н., които са обсъдени от районния съд в съвкупност с писмените доказателства,
вкл. декларацията, попълнена от Н. К., като от показанията на посочените
свидетели се установява, че са възприели пряко и непосредствено извършваната от
лицето дейност, която е в изпълнение на трудови задължения. Поради това
законосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Неоснователни са възраженията в касационната
жалба, че в резултат на допуснати от районния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила било допуснато и нарушение на закона, доколкото
било потвърдено НП за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
дружеството – жалбоподател за недоказано нарушение и недоказано авторство.
Касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон от районния
съд, въз основа на фактите, установени от него в обжалваното решение. В тази
връзка съдът намира, че релевантните факти по делото са установени въз основа
на надлежно събрани писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени
от решаващия съд. Не са допуснати нарушения при събиране и преценка на
доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на
законовите норми. Правилно районният съд, както актосъставителят и
административнонаказващият орган, са преценили в съвкупност доказателствата при
формиране на извода, че Н. К. е бил в трудови правоотношения именно със санкционираното
дружество, а не с друго дружество. Следва да се посочи, че верността на тази
констатация не е оборена с писмени доказателства, които да сочат по несъмнен
начин, че работодател на К. към 25.11.2022г. е било друго лице, за което той да
е полагал труд в посочения обект. Освен това, ако действително друго лице е
било работодател на Н.К. към момента на проверката на място на обекта, буди
недоумение защо при проверката по документи на 16.01.2023г. в Дирекция ИТ
Хасково от страна именно на ЕООД А. К. е представен сключен с Н. К. К. трудов
договор №12/12.12.2022г. Предвид изложеното, касационните оплаквания не намират
опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е
валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, поради което следва да
бъде оставено в сила.
С оглед извода за неоснователност на жалбата, то
на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за
юрк.възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ в размер на 80,00 лева.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№139/10.07.2023г., постановено по АНД №280 по описа на Районен съд Свиленград
за 2023 година, с което е потвърдено Наказателно постановление №26-2300037 от
12.05.2023г. на Директор ДИТ Хасково, с което на ЕООД А. К., [ЕИК], за
нарушение на чл.61, ал.1 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 от КТ
и във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е определена Имуществена санкция в размер на
1500,00 лева..
ОСЪЖДА ЕООД А. К. – С., [ЕИК], да заплати на Дирекция Инспекция по труда Хасково
направените разноски по делото от 80,00 лева – за юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |