РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Пловдив, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502661 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261886/05.07.2021г. по гр.д.№12597/2020г. по описа на РС-
Пловдив,IV гр.с-в,с което е уважена изцяло исковата претенция с правно основание
чл.439,ал.1 от ГПК и е признато за установено,че въззиваемата не дължи на жалбоподателя
сумите,както следва:1129,24лв.-договорна неустойка за забавени лизингови вноски,сумата
2348,74лв.-неизплатени към лизингодателя суми за застраховка на автомобила,сумата от
1277,61лв.-неизплатени суми за данък МПС и сумата от 40лв.-неплатени глоби за
нарушения на ЗДвП.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника в
първоинстанционното производство и моли решението като неправилно и
незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли
исковата претенция.Претендира за разноски.
В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита
първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и моли да се
потвърди.Претендира за разноски.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приетите по делото доказателства,става ясно,че в полза на жалбоподателя
по заповедно производство по чл.410 от ГПК е бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
1
№15922/2011г.,като изпълнителния лист включва суми,неплатени като лизингови
вноски,неустойка за забава на лизинговите вноски,суми по застраховки на лизинговата
вещ,както и суми за неплатени данъци и глоби за извършени нарушения на ЗДвП.С решение
по гр.д.№18223/2019г. по описа на РС-Пловдив,което е влязло в законна сила,е признато за
установено,което е между същите страни за същото основание,но за суми,представляващи
неплатени лизингови вноски,че същите не се дължат от въззиваемата,тъй като същите са
погасени по давност.Първоинстанционният съд е приел,че в случая е приложима кратката
тригодишна давност и същата е изтекла,поради което сумата в размер на 4371,39лв. е
недължима.Така постановеното решение има сила на пресъдено нещо,с което следва да се
съобразяват всички инстанции,които разглеждат казуса относно останалите суми по
изпълнителния лист,тъй като сумата за неплатените лизингови вноски се явява главно
задължение по договора за лизинг,въпреки че същия не е приложен към настоящото дело,а
останалите вземания се явяват аксесорни по отношение на това вземане,тъй като произтичат
от него.Следователно не може да се приеме,че главното вземане по договора ще се погаси с
тригодишна давност,а останалите вземания ще се погасят с петгодишна давност.Прието е,че
за периода 21.06.2013г.-02.11.2015г. от ЧСИ не са извършвани никакви действия,поради
което изпълнителното дело е следвало да бъде прекратено по право,но ЧСИ Л.М. не го е
прекратила,а извършените след тази дата действия не пораждат правни последици,тъй като
прекратяването е станало по закон.Следващото завеждане на изпълнително дело при ЧСИ К.
П. е едва през 2019г.,като давностния срок е изтекъл и след като длъжникът се позовава на
погасителна давност и са налице основанията за това,то следва да бъде уважено това
искане.Така е сторил и районния съд при постановяване на решението си.С оглед обаче на
обстоятелството,че останалите задължения са останали висящи и по отношение на тях е
било образувано изпълнително производство,то следва да се произнесе съдът и по
отношение на тях.
Вземанията на жалбоподателя за неустойка за забава,за застраховка,за заплащане на
данък и за заплащане на глоби по ЗДвП,произтичат от едно и също обстоятелство,а именно
договорът за лизинг между страните и тъй като главно задължение по този договор са
заплащането на лизинговите вноски,които обаче е прието,че са погасени по давност,то
остава съдът да се произнесе относно аксесорните вземания по този договор.След като е
налице влязло в сила съдебно решение,което се ползва със сила на пресъдено нещо спрямо
страните,то и всички държавни институции следва да се съобразяват с това
обстоятелство.Недължимостта поради изтекла погасителна давност на сумата за лизингови
вноски касае пряко и останалите суми по изпълнителния титул,издаден на кредитора.Факта
обаче на погасяването по давност на вземанията по него води до установяване на това
обстоятелство по съдебен ред.Именно в тази насока районния съд е произнесъл своето
решение,като е стигнал до същите изводи,както и настоящата инстанция,поради което
решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на въззиваемата
страна и такива са направени съобразно представения договор за правна защита в размер на
2
800лв. за платено адвокатско възнаграждение и следва да се присъдят.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261886/05.07.2021г. по гр.д.№12597/2020г. по описа
на РС-Пловдив,IV гр.с-в.
ОСЪЖДА "Евролийз Ауто" ЕАД с ЕИК-***** със седалище и адрес на
управление:гр.***** да заплати на Д. И. В. с ЕГН-********** от гр.***** направените от
нея разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 800лв./осемстотин лв./за
платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3