Р
Е Ш Е
Н И Е
№603
гр. Хасково, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на втори ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 847/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Х.Ю.М.,
ЕГН : **********,***, подадена чрез адв.В.Ч., с посочен съдебен и
административен адрес: ***, против Решение № 1012-26-317-1/10.08.2021 г. на Директора на ТП
на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на Х.М.
срещу Разпореждане № **********-2140-26-501 от 25.06.2021 г. на Ръководител на
„Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата са изложени твърдения,
че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо на
материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно
незачитането на трудовия стаж като неработеща майка за периода от 17.02.1974 г.
до 17.02.1975 г. и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г., както и времето на
изплащане на обезщетение за безработица за периода от 10.03.1993 г. до
10.10.1993 г.
Обжалваното решение било
постановено при нарушение на разпоредбите на чл. 37 и сл. от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж. На административния орган били представени
заверени копия от удостоверенията за раждане на двете деца на жалбоподателката,
но в оспорвания административен акт не били изложени мотиви относно зачитането
или не на този признат от закона трудов стаж.
Обжалваното решение установявало,
че безспорният доказан трудов стаж на жалбоподателката е 16 год. 02 м. и 08 дни
- включително периодите на трудовия стаж на неработеща майка и на получаване на
обезщетение за безработица, тоест целият описан трудов стаж удостоверявал
наличието на повече от 15 години общ трудов стаж.
Предвид горното, жалбоподателката моли
за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменено обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане, преписката да бъде върната на ТП на НОИ -
Хасково, с указание за правилно прилагане на материалното право и отпускане на
ЛПОСВ. Моли за присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ
– Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана и да бъде потвърдено обжалваното
решение. Изискване на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО било наличието на 15
години действителен осигурителен стаж. От събраните по делото доказателства било
видно, че жалбоподателката не разполага с 15 години действителен осигурителен
стаж, като времето като неработеща майка и получаването на обезщетение за
безработица за посочените в решението периоди не били действителен осигурителен
стаж. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Хасково,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и взе предвид доводите и възраженията на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката Х.Ю.М. е подала
до Директора на ТП на НОИ - Хасково Заявление вх. № 2113-26-246 от 05.03.2021
г. за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), ведно с приложени документи, доказващи осигурителен стаж и доход.
В заявлението същата е декларирала, че получава наследствена пенсия, че живее в
Република България, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, както
и че имената К. Й. М. и Х.Ю.М. са нейни.
С Разпореждане № **********/2140-26-501/25.06.2021
г., на основание чл. 69б, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване”
при ТП на НОИ – Хасково е отказал да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст на Х.Ю.М. и посочил в решението си, че заявителката остава да
получава наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В
разпореждането е посочено още, че към датата на подаване на заявление за пенсия
- 05.03.2021 г., Х.Ю.М. има навършена възраст от 66 г., 08 м. и 04 дни и
осигурителен стаж с прекъсване, положен за периода от 17.02.1974 г. до
10.10.1993 г., както следва: 16 г., 02 м. и 08 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж, превърнат съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд -
16 г., 02 м. и 08 дни. Посочено е, че Х.М. не отговаря на условията на чл. 68,
ал. 1 - 2 от КСО и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по
силата на същите.
Цитирана е и разпоредбата на чл.
68, ал. 3 от КСО, според която, в случай че лицата нямат право на пенсия по ал.
1 и ал. 2, през 2021 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст от
66 години и 08 месеца и не по-малко от 15 години действителен осигурителен
стаж. Посочена е разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, според която
„Действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло
дължимите осигурителни вноски. В тази връзка пенсионният орган е посочил, че периодите
на майчинство от 17.02.1974 г. до 17.02.1975 г. с продължителност 01 г., от
01.01.1977 г. до 20.05.1977 г. с продължителност 04 м. 19 дни и периода на
безработица от 10.03.1993 г. до 10.10.1993 г. с продължителност 07 м., общо -
01 г. 11 м. 19 дни не са действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.
1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на КСО. Съответно пенсионният орган е
преценил, че на Х.М. не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО,
тъй като има навършена възраст от 66 г., 08 м. и 04 дни, но няма изискуемият се
действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г., 02 м. и 19 дни.
Няма данни за датата на връчване
на това разпореждане на жалбоподателката.
В законоустановения едномесечен
срок, на 16.07.2021 г. от Х.Ю.М., чрез пълномощник, е подадена жалба вх. № 1012-26-317/16.07.2021
г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане № **********/2140-26-501/25.06.2021
г. В жалбата е посочено, че неправилно е отказано зачитането на действителния
трудов стаж на жалбоподателката за времето като неработеща майка и за периода
на получаване на обезщетение за безработица.
Във връзка с постъпилата жалба с
Решение № 1012-26-317-1/10.08.2021 г. Директор на ТП на НОИ – Хасково е отхвърлил
жалбата, подадена от Х.Ю.М., срещу Разпореждане № **********/2140-26-501/25.06.2021
г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково. В
решението е посочено, че разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО използва две
понятия – „осигурителен стаж“ и „действителен стаж“. Заявено е, че по силата на
§ 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, под понятието „действителен стаж“ следва да се
разбира действително изслуженото: 1) време по трудово или служебно
правоотношение; 2) времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт;
3) времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя
сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Изхождайки от гореизложеното,
е прието, че се зачита само и единствено времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение - основание за
осигуряване. За осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО са
счетени: времето на наборната военна служба; времето, през което неработеща
майка е гледала дете до 3-годишна възраст; времето, през което лицето е
получавало обезщетение за безработица; времето след 01.01.1996 г., през което
родител или осиновител е полагал постоянни грижи за дете-инвалид до навършване
на 16-годишна възраст и т.н. Погледнато през призмата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР
на КСО (дефиницията за „осигурено лице“) за изброените хипотези очевидно било характерно,
че се касаело за време, признато за осигурителен стаж, без реално да е
упражнявана трудова дейност. Докато по аргумент на дефиницията, дадена за
„действителен стаж“ в § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, законодателят очевидно
имал предвид точно обратното - наличието на осигурително правоотношение, което
произтича от реалното упражняване на трудова дейност.
С оглед цитираните разпоредби,
зачетеният стаж за времето като неработеща майка от 17.02.1974 г. до 17.02.1975
г. и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г. - 01 г., 04 м. и 19 дни, както и това,
през което лицето е получавало обезщетение за безработица от 10.03.1993 г. до
10.10.1993 г. - 07 м. не било действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Следователно жалбоподателката нямала право на пенсия
и при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като имала навършена възраст от 66
г., 08 м. и 04 дни, но нямала изискуемият се действителен осигурителен стаж от
15 години, а имала 14 г., 02 м. и 19 дни действителен осигурителен стаж. Предвид
изложеното разпореждането за отказ на пенсионния орган е прието за правилно и
законосъобразно.
Решението е връчено на адресата му
на 16.08.2021 г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е
подадена на 17.08.2021 г. чрез ТП на НОИ – Хасково, видно от поставения входящ
номер.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, като
подадена в преклузивния срок за обжалване, срещу подлежащ на съдебно оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за основателна.
Предмет на оспорване в настоящото производство
е решение на ръководителя на ТП на НОИ - Хасково, постановено по реда и при
условията на чл. 117 от КСО. Данните по делото сочат, че процесният акт е
издаден от административен орган, разполагащ с материална и териториална
компетентност, доколкото изхожда именно от Директора на ТП на НОИ - Хасково.
Ето защо не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за установяване на
нищожност на акта.
Спазена е и изискуемата писмена форма на
индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа на издателя си,
надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които са направени и
съответни правни изводи. В жалбата принципно не се повдигат възражения по
валидността на оспорения акт, нито се навеждат и конкретни доводи за нарушаване
на административно-производствени правила при неговото постановяване, но съдът
е длъжен служебно да извърши преценка на валидността и законосъобразността на
административния акт на всички основания, установени в АПК. Ето защо и след
извършения съдебен контрол, настоящият състав не установи допуснати съществени
нарушения на общия и специалния закон. Спазен е и срокът за административно
обжалване, включително и има проведено такова пред Директора на ТП на НОИ -
Хасково, доколкото същото е абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото
съдебно производство.
Не са налице и основанията по чл.
146, т. 2 - 3 от АПК.
Спорът в случая се свежда до
приложимото право и отговора на въпроса дали правилно е приложен материалният
закон. Не се спори, а и това безспорно се установява от данните по пенсионната
преписка, че по отношение на Х.Ю.М. периодите от 17.02.1974 г. до 17.02.1975 г.
и от 01.01.1977 г. до 20.05.1977 г., както и от 10.03.1993 г. до 10.10.1993 г.,
са признати от пенсионния орган за осигурителен стаж. Независимо от това, този
стаж не е приет за „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО. Не се спори и относно факта, че през първите два от тези три
периода Х.М. е имала качеството „неработеща майка“, а през третия период е
получавала обезщетение за безработица, тоест през тези периоди същата не е
полагала труд по трудово правоотношение или приравнено на такова. Пенсионният
орган е мотивирал отказа си да отпусне на заявителката ЛПОСВ при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО, с довода, че тя няма минимално изискуемия 15 години
действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 02 м. и 19 дни, като същият не
зачита за действителен осигурителен стаж горепосочените три периода от общо 01
г., 11 м. и 19 дни.
Съгласно разпоредбата на чл. 68,
ал. 3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31
декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65
години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО, за осигурителен стаж, без
да се правят осигурителни вноски, се зачита и времето на платен и неплатен
отпуск за отглеждане на дете и за бременност и раждане. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 6 от НПОС, която гласи, че за осигурителен
стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и
отглеждане на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността
на работното време.
В § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО изрично
законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл. 80 от ППЗП (отм.), която през целия период на действието си
не е изменяна и е гласяла, че за трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита
времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се
признава по КТ. Към това време е била в сила и Инструкция № 2492 за реда и
начина за издаване на документи за трудов стаж от 29.12.1967 г. (отм.), според
която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане,
платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов стаж по ЗП (отм.).
Няма спор, че през процесните периоди
заявителката не е работеща майка, съответно не е ползвала платен или неплатен
отпуск по майчинство, което вероятно и мотивира пенсионният орган да откаже
отпускане на ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Видно е, че същият изрично
подчертава в своето решение, че Х.М. е „неработеща майка“.
С Постановление на Министерския съвет № 61 от
1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г., в сила за
спорния период), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и
отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи
жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия
стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и
поредността на родените деца. Следователно и при двата пенсионни режима по
отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или
майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от
обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, напротив - такова
право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което
липсва правно основание за приложение на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО.
Със създаването на тази
разпоредба, в сила от 01.01.2015 г., законодателят не цели отпадане на правото
на зачитане на отпуска по майчинство за трудов и осигурителен стаж, поради
което неправилно и незаконосъобразно пенсионният орган е отказал на основание §
1, т. 12 от ДР на КСО да признае процесните два периода за действителен
осигурителен стаж. Незачитането на времето на майчинството като действителен
осигурителен стаж противоречи и на чл. 17 и чл. 47 от Конституцията,
регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките относно трудови и
осигурителни права, като съображения как следва да се тълкуват тези текстове са
изложени в Решение № 2 от 04.04.2006 г. по конституционно дело № 9/2005 г. на
Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020 г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, шесто отделение).
В случая по отношение на
жалбоподателката, при зачитането на периода от 01 г., 04 м. и 19 дни, безспорно
минимумът от необходимите 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде
достигнат, а с оглед и навършената от нея възраст от 66 години, 08 месеца и 04
дни, оспорващата безспорно доказва придобитото право на ЛПОСВ при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО.
Неправилното прилагане на
материалния закон от страна на ответника обосновава извода на съда, че
решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материално-правните разпоредби на закона. Налице е основанието по чл. 146, т. 4
от АПК за отмяна на обжалваното решение, което налага същото след отмяната му,
ведно с потвърденото с него незаконосъобразно разпореждане на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково и преписката по заявлението на Х.Ю.М. да
се върне на административния орган за ново произнасяне, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
За пълнота на изложението, следва
да се посочи, че направеното в жалбата възражение относно незачитане като
действителен осигурителен стаж, на периода от време, през който
жалбоподателката е получавала обезщетение за безработица, се явява неоснователно.
С разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил времето,
през което лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж
единствено за целите на придобиването правото на пенсия по смисъла на чл. 68,
ал. 1 и ал. 2 от КСО, но не и с оглед изискването за "действителен
осигурителен стаж" по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО, където е предвидено
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възрастта на лица, които не
отговарят на изискванията по ал. 1 и ал. 2 за възраст и осигурителен стаж и по
социални съображения законодателят е допуснал придобиване право на пенсия при
условие, че са достигнали определена възраст и имат не по-малко от 15 години
действителен осигурителен стаж.
Съобразно този изход на спора,
съдът намира за основателна своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски от страна на жалбоподателката. Същата се доказва до размера от 560
лева, от които 550 лева – адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 15.07.2021 г., и 10 лева – държавна
такса, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката
разноски по делото в този размер.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба на Х.Ю.М., ЕГН : **********,***,
Решение №
1012-26-317-1/10.08.2021 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № **********-2140-26-501 от 25.06.2021 г.
на Ръководител на „Пенсионно осигуряване” към ТП на НОИ - Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното
осигуряване при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-26-246/05.03.2021 г. на Х.Ю.М.,
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО, при съобразяване на
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в
мотивите към решението.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Хасково да заплати на Х.Ю.М., ЕГН : **********,***, разноски по делото в размер на 560 (петстотин и шестдесет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: