Решение по КНАХД №1623/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на А. В. Н. от с. Лозен, общ.София срещу Решение №747/16.06.2025г. постановено по НАХД №609/2025г. на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП № 24-8703-001866/09.01.2025г. на Началник сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР- Варна, с което му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 3000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175А ал.1 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.104Б т.2 от Закона за движение по пътищата. С решението Н. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът преценил доказателствата и достигнал до извода, че е доказано деянието, за което била ангажирана отговорността на касатора. Поднасянето на автомобила се дължало на метеорологичната обстановка и проливния дъжд. Процесуалният представител счита, че по делото е останало недоказано от субективна страна, че рязкото подаване на газ в случая и извършената маневра са преднамерено извършени от водача, тъй като са нормални действия, които не съставляват нарушение, след като са в рамките на ограничението на скоростта и не са застрашили никого. Неправилно РС не кредитирал показанията на свидетелите, които са пътували в автомобила на Н., а кредитирал изцяло показанията на полицейските служители, които били противоречиви. По изложените съображения се претендира отмяна на Решението на РС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебното заседание процесуалният представител поддържа жалбата. Представя големия талон на автомобила, който бил с автоматична скоростна кутия. Твърди, че РС е следвало да назначи автотехническа експертиза, която да установи техническите характеристики на автомобила и да се произнесе съобразно установената съдебна практика, че автомобил с такава спецификация и характеристики не може да извърши деянието описано в НП изразяващо се в ползване на пътищата отворени за обществено ползване за други цели, наричано „дрифт“. Представя за сведение Решение на РС-Плевен с твърдението, че извършването на дрифт е възможно само при коли с ръчна скоростна кутия и с ръчна спирачка. Поради липсата на назначена служебно от съда автотехническа експертиза се твърди като останало неизяснено възможно ли е осъществяване на „дрифтене“ с конкретния автомобил. Представя Решение на РС-Варна за отмяна на НП във връзка със същата случка, като акцентира, че актосъставителя не е пряк свидетели на случилото се, а е извикан в последствие и не е присъствал на проверката. По тези съображения и изложените в касационната жалба се претендира отмяна на Решението на РС и отмяна на НП.

Ответникът – Началник сектор „СПС“ при ОД на МВР-Варна чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, в които заявява, че оспорва изцяло касационната жалба. Счита решението на РС за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Относимите доказателства били обсъдени и въз основа на подробен анализ на същите били установени пълно и всестранно релевантните по делото факти. В решението били обсъдени всички доводи във въззивната жалба. Приобщена била цялата административно-наказателна преписка и били разпитани свидетелите. Правилно било установено, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, че не са допуснати процесуални нарушения, че не е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Нарушението било ясно и пълно описано и правилно квалифицирано. Правилно РС намерил за неприложим в случая на чл.28, б.“а“ от ЗАНН, тъй като деянието не се отличавало с по-ниска обществена опасност от другите такива нарушения. Решението било правилно и законосъобразно, поради което моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и при присъждане на такова, моли да бъде в минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна изразява становище за допустимост на жалбата. По повод доводите развити от процесуалния представител на касатора в съдебно заседание изразява становище, че в случая данните не са за дърпане на ръчна спирачка в завой или при движение в кръг, а за осъществено рязко завиване на волана в ляво и дясно, което може да се осъществи и с автомобил с автоматична скоростна кутия. Това „дрифтене“ се улеснявало при мокър асфалт поради дъжда, тъй като асфалта ставал хлъзгав. Именно това в случая било използвано от водача при извършване на „дрифтенето“ с автомобила, който не бил възпрепятстван от някого с нещо, но имал малшанса да извърши описаното движение пред полицейските служители, които веднага са го установили. Прокурора акцентира на задължението в чл.20, ал.2 от ЗДвП вменено на всички водачи да се съобразяват с атмосферните условия. Намира фактическата обстановка за изяснена в подробности в решението на РС, който правилно потвърдил НП и предлага съдебният акт да бъде потвърден.

Настоящият състав след като извърши проверка, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63в от ЗАНН, решението на РС подлежи на касационно оспорване на основанията предвидени в чл.348, ал.1 от НПК и съобразно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. С жалбата и в съдебно заседание доводите и оплакванията са за наличие на основания за отмяна в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - неправилно приложение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Решението на РС е валидно и допустимо.

При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За проведените две открити съдебни заседания са призовани страните, като упълномощения от жалбоподателя процесуален представител е взел участие в тях, имал е възможността да изрази становище по доказателствата, да прави доказателствени искания и е участвал в разпита на свидетелите. Като свидетели въззивният съд призовал и разпитан актосъставителя, както и двамата свидетели посочени в АУАН, които са очевидци на нарушението. Съдът уважил доказателственото искане в жалбата и провел разпит на посочените от защитата двама свидетели, които са пътниците в автомобила по време на нарушението. Уважено е направеното в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателя искане за призоваване и разпит като свидетел на четвърти полицейски служител, който се е намирал в полицейския автомобил, който видял действията на водача Н..

В съответствие с чл.283 от НПК въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в административно-наказателната преписка, както и постъпилите две писма от директора на ОД на МВР-Варна, с които са били предоставени по делото изисканите удостоверения и заповед на министъра на вътрешните работи, свързани с изясняване на обстоятелствата досежно компетентността на органите извършили проверката и издали актовете в преписката. С подробно мотивирано протоколно определение РС оставил без уважение искането направено в заседанието от пълномощника на жалбоподателя за изискване и прилагане на документи за извършените проверки на автомобила и на пътуващите в него като неотносими към спора. Правилна е тази преценка на РС, тъй като извършените проверки на автомобила и на пътуващите в него не са от значение за проверката на правилността и пълнотата на описаните в НП факти и обстоятелствата свързани с извършеното при управление на автомобила нарушение на ЗДвП от водача Н., по повод на което е спрян за проверка и му е съставен АУАН. Изцяло неоснователни са оплакванията на касатора за бездействие на въззивният съд в хода на съдебното следствие при събирането на доказателствата за изясняване на спорните обстоятелства. След като РС изискал справки за същестуващи видеокамери и видеозаписи на кръстовището където е извършено нарушението, по делото са приети отговорите постъпили от „Градски транспорт“ЕАД-Варна, от ОП„ТАСРУД“ при Община Варна и от ОД на МВР-Варна. РС уважил изцяло направените в последното открито съдебно заседание последни доказателствени искания от пълномощника на жалбоподателя и приел и приложил по делото договора за правна защита и съдействие и представеното веществено доказателство – електронен носител – флашпамет с 4 бр. видеофайла, представляващи 4 бр. видеоклипа за полицейската проверка след спиране на автомобила заради нарушението, които са възпроизведени в съдебното заседание. След като процесуалния представител на жалбоподателя заявил, че няма да сочи други доказателства РС правилно отчел липсата на доказателствени искания от другата страна и като намерил делото за изяснено от фактическа страна от събраните доказателства дал ход по същество. Поради това изцяло неоснователни са доводите развити за първи път пред настоящата касационна инстанция в съдебно заседание от пълномощника на касатора, че РС е следвало да изследва техническите характеристики на автомобила управляван от А. Н., вкл. чрез назначаване на експертиза, за да се провери възможно ли е да се извършат действията на пътя, които са описани в НП. В случая обвинението е за осъществено умишлено форсиране на автомобила и контролирано поднасяне на задната му част наляво и надясно, при което той е доведен до загуба на сцепление на задните гуми, за което свидетелстват разпитаните свидетели, което е потвърдено от самия водача при разговора му със полицаите в хода на проверката, както РС сочи, че е видно на представените по делото видеозаписи на ел. носител. По делото е доказано по безсъмнен начин, че именно това поведение на автомобила на пътното платно, което е резултат от съзнателното му управление по този начин от водача му, е възприето от полицейските служители оказали се на мястото и поради опасността която то създава за останалите участници в движението и за настъпване на ПТП е причината полицаите да предприемат действията по спиране на МПС и извършване на проверка на водача му. Касационният състав изцяло споделя доводите на представителя на прокуратурата и счита, че при конкретния случай с оглед събраните доказателства не е имало неяснота, че техническите характеристики на автомобила позволяват той да бъде форсиран от водача му и контролирано да се поднася задната му част наляво и надясно докато бъде доведен до загуба на сцепление на задните гуми, което е улеснено от мокрия от дъжда път. Поради това неоснователно в касационната инстанция се твърди, че РС е допуснал нарушение при разглеждане на делото, тъй като не е назначил служебно експертиза, каквато нито му е била поискана, нито е била необходима за установяване на релевантните факти и обстоятелства за правилното решаване на случая.

Правилно от РС са преценени събраните доказателства, разпределението на доказателствената тежест между страните и въз основа на тях е направен извода, че вмененото във вина на Н. нарушение е описано в достатъчна степен в АУАН и в НП, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и да упражни правото си на защита. Основателно е заключено от РС, че извършеното деянието от жалбоподателя е правилно квалифицирано в АУАН и в НП и доказано. Съгласно чл.189 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, като редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството пред РС е дадена възможност на страните в пълен обем да упражнят процесуалните си права и да докажат твърденията си за релевантните за случая факти и обстоятелства. С ангажираните от жалбоподателя и представителят му доказателства не е оборено установеното и изложено в акта. След подробна преценката по отделно и в съвкупност на доказателствата, при която обсъдил показанията на свидетелите, въззивният съд посочил кои доказателства кредитира и описал приетата от него като доказана фактическа обстановка, при която е извършено нарушението и е установен извършителя му. Поради това неоснователни са доводите в касационната жалба, че е останало недоказано извършването на нарушението описано в НП. Налице е съответствие между фактическите установявания и правните изводи, като мотивите в решението кореспондират на диспозитивната му част. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. РС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването в жалбата, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от РС при провеждане на съдебното следствие, при преценката на доказателствата и при формиране на извода, че от Н. е извършено нарушението описано в НП. Поради това не е налице основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК за отмяна на решението.

Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което съгласно чл.348 ал.2 от НПК е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. Предвид чл.220 от АПК, касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в решението, тъй като е контролно-отменителна инстанция, за която има забрана за нови фактически установявания.

В решението е описано установеното от доказателствата, че на 25.12.2024г. полицейските служители от Сектор „СПС“ при ОД на МВР-Варна свид. К. И., Н. Н., В. В. и В. П. се намирали в служебния микробус, който бил спрян на паркинга на МОЛ Варна с предната си част към платното на [улица]и наблюдавали автомобилите, които се движат по булеварда, тъй като били на работа и осъществявали контрол, вкл. и по Закона за движение по пътищата, когато в 16:20часа чули шум от форсиране на автомобилен двигател и видели л.а. ******** с рег.№[рег. номер]. Той се движел по [улица]и след кръстовището с [улица]по посока [улица]в един момент се загубило сцеплението на задните му губи с асфалтовото покритие на пътя и задната му част се поднесла наляво-надясно, при което автомобилът излязъл извън контрол, след което водачът го овладял и продължил движението към кръстовището с [улица]. РС установил, че полицейските служители с микробуса последвали автомобила, който спрял на червения сигнал на светофара, при което подали звуков и светлинен сигнал от полицейския автомобил и го спрели за проверка, при която установили самоличността на водача, който се оказал А. В. Н.. РС установил, че полицаите са указали на Н. да премести автомобила след кръстовището в страни на пътното платно, където му извършили пълна проверка. РС установил, че същият ден свид.К. И. съставил АУАН на А. Н. за това, че като водач на л.а. ****** с рег.№[рег. номер] използвал път отворен за обществено ползване за други цели освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари, като умишлено форсирал автомобила и контролирано поднасял задната му част наляво и надясно и довеждал до загуба на сцепление на задните гуми, с което застрашава останалите участници в движението , като създава предпоставка за ПТП. РС констатирал, че така описаното в АУАН е квалифицирано като нарушение на чл.104б, ал.2 от ЗДвП, както и че акта е подписан от водача, който вписал в него, че има възражения. Въззивният съд установил, че въз основа на АУАН административнонаказващия орган – началника на сектор „СПС“ при ОД на МВР-Варна издал НП № ********/09.01.2025г., в което възприел изцяло фактическите установявания на актосъставителя и правните изводи и на основание чл.175А ал.1 от ЗдвП наложил на Н. административните наказания "глоба" в размер на 3000лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за извършеното нарушение на чл.104Б т.2 от ЗДвП.

Правилно РС достигнал до изводите, че нарушението е пълно и детайлно описано в АУАН и в НП и ясно и точно са установени датата и мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е осъществено, извършителят му - Н., който е управлявал МПС с посочения регистрационен номер и приложимите в случая правни разпоредби. Правилно са преценени като неоснователни оплакванията на жалбоподателя и на процесуалният му представител, че нарушението не е доказано, че в производството по издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. Неоснователни са доводите развити и в касационната жалба, че описаното в НП нарушение не е доказано по безсъмнен начин, че неправилно е квалифицирано, тъй като се касаело за нарушение при извършване на маневра, а не за действия по използване на пътя не по предназначението му за превоз на хора и товари. Правилно РС потвърдил НП, в което както и в АУАН въз основа на обективно установеното за начина, по който автомобила се е движел по булеварда е направен извода за субективната страна на водача при управлението му. Той така е боравил с механизмите и приборите му и е подал много газ при движението по булеварда, при което контролирано поднесъл задната му част наляво и надясно, с което довел задните гуми на МПС до загуба на сцепление, с което застрашил останалите участници в движението и създал предпоставка за ПТП. Касационният състав счита така установеното движение на МПС за опровергаващо изцяло доводите в касационната жалба, че в случая се касаело за приплъзване на МПС заради мокрия път. Правилно и законосъобразно извършеното от водача е квалифицирано като умишлено неспазване на забраната в чл.104Б т.2 от ЗДвП на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В АУАН и в НП е описано в какво се е изразявало конкретното ползване на булеварда в град Варна, поради което обстоятелствената част на АУАН и на НП не са създали за Н. неяснота в какво е обвинен и за какво се ангажира отговорността му. Водачите на МПС са задължени непрекъснато да контролират МПС, които управляват израз на което е и възведената забрана в чл.104Б т.2 от ЗДвП, която РС правилно установил, че е нарушена от А. Н., за което с НП правилно е приложена съответната административнонаказателна разпоредба на чл.175А ал.1 от ЗДвП. В съответствие с диспозитива и със санкционната част на чл.175А ал.1 от ЗДвП на Н. с НП са наложени кумулативно предвидените фиксирани размери на наказанията лишаване от правоуправление на МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на 3000лв. за това, че е ползвал път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с предназначението му за превоз на хора и товари.

Правилно случаят не е възприет като маловажен нито от издателя на НП, нито от РС и за него не е приложен чл.28 от ЗАНН. По делото и в материалите в преписката са представени от ответника данни за това, че Н. като водач има други констатирани нарушения на Закона за движение по пътищата. С оглед конкретния случай, правилно РС преценил, че нарушението е със сравнително висока обществена опасност. Касаторът е извършвал описаните действия по булевард в град Варна, който е един от най-населените градове в страната със значителен трафик. Извършването по време на движение по булевард в града на форсиране на двигателя на управлявания от него автомобил и контролирано поднасяне на задната му част наляво и надясно преднамерено, за да го изведе от контрол чрез загуба на сцепление на задните гуми с настилката, са обстоятелства, които сочат на по-висока степен на обществена опасност на деянието, което изцяло кореспондира с извода на РС, че нарушението не е маловажен случай и за него чл.28 от ЗАНН е неприложим.

Тъй като обществената опасност на конкретното нарушения е значителна, защото обективно описаното движение на МПС свидетелства за умишлено нарушение от водача му на основното задължение да управлява непрекъснато МПС, особено като преминава през основни булеварди и преди да достигне до кръстовище, контролирано от светофарна уредба, на която червения сигнал е налагал спиране на автомобила, заради преминаване на другите участници в движението, то привеждането на колата в състояние на липса на контрол и на сцепление на задните гуми с пътната настилка основателно е преценено като създаващо опасност за другите участници в движението и предпоставка за ПТП. Поради това дори това да е първо такова нарушение на дееца, правилно то не е преценено като маловажно и за него законосъобразно е издадено НП, което правилно РС потвърдил.

Поради това неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на закона и за неправилна преценка на доказателствата и направените от тях изводи в мотивите в решението на РС, които касационният състав споделя изцяло и съгласно чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях, без да ги преповтаря в настоящото решение. Правилни и законосъобразни са съображенията в акта на РС за правилно и законосъобразно наложени с НП административни наказания глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, които са в предвидените от законодателя фиксирани размери в чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, поради което не е налице възможност за съда за намаляването им.

В съответствие с изхода на спора и преценката, че жалбата е неоснователна, а НП - правилно и законосъобразно издадено, РС уважил своевременното направено искане от пълномощника на ответника в писмените бележки и осъдил А. Н. да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80лв.

С оглед гореизложеното касационната жалба срещу Решението на РС е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а оспореният с нея съдебен акт следва да бъде оставен в сила, тъй като не се установиха основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК за отмяната му.

При този изход на спора своевременно направеното искане от представителя на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. На основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН касаторът А. В. Н. следва да бъде осъден да заплати на ответната страна – ОД на МВР-Варна сумата от 130лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което е минимално предвиденото в действащата редакция на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и съобразено с извършените процесуални действия от юрисконсулта по делото.

Водим от това и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №747/16.06.2025г. по НАХД №609/2025г. на Районен съд –Варна.

ОСЪЖДА А. В. Н. от гр.Варна с [ЕГН] да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 130лв./сто и тридесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно.