№ 3707
гр. София, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110208053 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Б. М. против Наказателно постановление № 42-
0012291/07.02.2025 г., издадено от Началника на ОО „АА”-***, с което, на основание чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАПр), на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 100
лева, за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ, както и, на основание чл.
93в, ал. 15, т. 4 ЗАПр – глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34, пар. 6, б. „а“ от
Регламент (ЕС) 165/2014.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление, като навежда доводи за недоказаност на повдигнатото
административно обвинение.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява. Поддържа
жалбата, по изложените в нея съображения. Намира част от доказателствената маса за
компрометирана, а АУАН – за такъв, с липсващ реквизит. Подчертава, че адресът на свидетел в
АУАН е служебен, а не – личен. Навежда доводи за маловажност на случая.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител и не
изразява становище.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 01.10.2024 г., около 12:30 ч. жалбоподателят М. извършвал превоз на товари (плочки)
за собствена сметка с товарен автомобил ******. Около 12:30 ч. бил спрян за проверка на изхода
при ***, в рамките на която било установено, че не е в състояние да представи фактура за товара
или документ, удостоверяващ, че превозваният товар му принадлежи.
1
Установено било, също така, че превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф,
марка Kienzie тип 1311, както и че в представен тахографски лист от 30.09.2024 г. не бил попълнен
номер на превозното средство.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетеля К. В.; АУАН; НП; възражение; заповед за компетентност, трудов договор, допълнително
споразумение, длъжностна характеристика; тахографски лист; известие за доставяне.
Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой
доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и
писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на
жалбоподателя. В настоящия случай, разпитаният актосъставител изложи ясен и последователен
спомен за събитията, във връзка с изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, което и по
аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, подробен анализ и съпоставка на доказателствата е
безпредметен. Възражението на повереника за комропметирано веществено доказателствено
средство е неоснователно. При всички случаи, биха били налице сериозни основания за
обсъждането му, в случай на инкриминирана невярна информация, отразена върху тахографския
лист. Доколкото, обаче, нарушението се изразява в липса на такава, а последващото й добавяне
нито би могло да остане незабелязано, нито е в интерес на контролния орган, то и изразените
опасения имат изцяло хипотетичен характер, без практическо значение.
Представената с жалбата фактура не е била представена, в хода на проверката, което
основателно поставя въпроса за изготвяне на документа, за целите на процеса.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
2
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
В жалбата се излагат доводи за допуснати процесуални нарушения. Тази теза, според
настоящия съдебен състав, не може да бъде споделена. Действително, в разпоредбата на чл. 42, ал.
1, т. 10 ЗАНН като реквизит е предвидена информация – кому са поверени за пазене иззетите вещи,
като, в принципен план, повереникът абсолютно коректно подчертава, че такова отбелязване в
АУАН липсва. Подобен дефицит, обаче, касае доказаността (с данни за обратното съдът не
разполага), а не – възможността за организиране на адекватна защита, в който смисъл и не се касае
за обстоятелство, съставляващо самостоятелно отменително основание.
Коректно се сочи, също така, че като адрес на свидетеля в АУАН се цитира този на
седалището на контролния орган. Предвидената информация в разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 7
ЗАНН, обаче, не е регламентирана като абсолютен реквизит, а също има обезпечаваща доказването
функция – възможност да бъдат призова и разпитани лицата, подписали се, като свидетели, в
случай на нужда. Доколкото се касае за служител при наказващия орган, то и съдът намира, че
посочването на служебен адрес, от който лицето да може да бъде призовано, носи признаците на
достатъчност.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че на процесната дата жалбоподателят М. е управлявал
ППС и е извършвал превоз за собствена сметка, без да има фактура за превозвания товар или
документ, удостоверяващ собствеността му, както и в представен тахографски лист от 30.09.2024 г.
не бил попълнен номер на превозното средство
Касае се за административни нарушения, извършени, под формата на противоправно
бездействие. Законодателят не е предвидил изискване за наличие на пряк умисъл, поради което и
деянията биха били съставомерни и при форма на вина – непредпазливост.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в законов и
подзаконов нормативен акт задължения на физическите и юридическите лица, без законът да
3
поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин
законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет
на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени).
Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е
изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде
направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното
нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай, касае се за две отделни
нарушения, застрашили обществените отношения, свързани с възможността за осъществяване на
ефективен текущ и последващ контрол, поради което следва да се приеме, че обществената
опасност на този комплекс от действия се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че
същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 93, ал. 2 ЗАПр, водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в
момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението,
документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските
институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с
глоба 100 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 93в, ал. 15, т. 4 ЗАПр, водач, който не е попълнил на
тахографския лист регистрационния номер на превозното средство, се наказва с глоба 500 лв.
Глобите са във фиксиран размер, поради което и всякакви разсъждения по
индивидуализацията им се явяват безпредметни.
По разноските
Въззиваемата страна не е била представлявана от юрисконсулт, а и не се отправя
претенция за такива, поради което и не се дължат, от страна на жалбоподателя.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0012291/07.02.2025 г., издадено от
Началника на ОО „АА”-***, с което, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАПр, на А. Б. М. била наложена
глоба, в размер на 100 лева, за нарушение на чл. 18, т. 2 от Наредба № Н-8/27.06.2008 г. на МТ,
както и, на основание чл. 93в, ал. 15, т. 4 ЗАПр – глоба, в размер на 500 лева, за нарушение на чл. 34,
пар. 6, б. „а“ от Регламент (ЕС) 165/2014.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
4
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5