Р Е Ш
Е Н И Е № _____
27.11.2018 год., гр. Ловеч
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателна колегия в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
1. Е. ДАВИДОВ
ЧЛЕНОВЕ:
2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ
секретар:
ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
прокурор: РУМЕН
ПЕТРОВ
като
изслуша докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВНАХД № 593 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 7, ал. 2 и 3
от УБДХ.
С Решение № 125/17.10.2016 г., постановено по НАХД №
390/2018 г. на Тетевенския районен съд е признал Е.О.И.,
ЕГН ********** за виновен в това, че на 23.11.2018 година в с.Български Извор,
Ловешка област, на улица „Георги Бенковски" №29, при извършване на
полицейска проверка и съставяне на акт за нарушение по ЗДП се е държал
непристойно на публично място-отправял обидни думи, псувни и закани за
саморазправа към полицейски служители, имал оскърбително отношение и държане
към полицейските служители, предизвиквайки възмущението на същите и нарушавайки
обществения ред и спокойствие, поради което и на основание чл.1 ал.1 т.1 във връзка
с чл.6 ал.1 б „а" от УБДХ, му е наложил административно наказание
„Задържане в структурно звено на МВР", за
срок от 5 /пет/ денонощия.
Срещу
така постановеното решение е постъпила касационна жалба от адв. Р.Г. – защитник
на Е.О.И., в която излага, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като не
съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Сочи, че при
определяне на наложеното наказание първоинстанционният съд не е взел под
внимание обстоятелствата, касаещи обществената опасност на личността на
извършителят като съдът не е обсъдил
смекчаващите, респ. отекчаващи отговорността обстоятелства, за да стигне до
извод и наложи по-тежкото от алтернативно предвидените административни
наказания по УБДХ по чл.1, ал.1, т.1 задържане до 15 денонощия в структурно
звено на МВР или по т.2 глоба от 100 до 500 лв. Счита, че са налице само
смекчаващи вината обстоятелства - младата възраст на нарушителят, липсват данни
за други негови противообществени прояви, поведението му в съдебна зала
-твърдението му, че се е уплашил счита, че е показателно, че същият се разкайва
за действията си .
Излага, че на подзащитния й е постановено задържане в структурните звена на
МВР за 5 /пет/ денонощия и наложеното административно наказание, по никакъв
начин не съответства на извършеното деяние, защото то по своето същество се
приравнява на лишаване от свобода. Твърди, че при определяне на наложеното
наказание от първостепенна важност е не само критерия -обществена опасност на
деянието, а и критерия-степен на обществена опасност на
личността на извършителя. Счита, че подзащитният й
не е общественоопасна личност,
извършеното от него не е престъпление с висока степен на обществена опасност, а
по смисъла на чл.1, ал.4 от УБДХ, поради своята по-ниска степен на обществена
опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК, за каквито престъпления
се налагат мерки за процесуална принуда за такъв период. Излага, че първоинстанционен съд е посочил, че
нарушителят е млад човек, не е криминално проявен, изобщо не е осъждан,
включително и за други нарушения по УБДХ. Отделно от това нарушителят има добри
характеристични данни. Всичко това сочи, че налагането на наказание „Задържане
в структурно звено на МВР” в конкретният случай се явява несъразмерно тежко.
Моли съда наложеното административно наказание на Е.О.И. „Задържане в
структурно звено на МВР", за срок от 5 /пет/ денонощия да бъде намалено на
4/четири / денонощия.
В
съдебно заседание адвокат Р.Г. поддържа жалбата по съображенията изложени в нея и моли
да бъде уважена.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Ловеч счита, че следва да се остави без уважение
жалбата и се потвърди решението на първоинстанционния съд. Излага, че от
приложените по делото доказателства се очертава поведението на И.. Сочи, че на
същия е наложено административно наказание поради по-ниската степен на
обществена опасност на извършеното от него, в противен случай същото би
представлявало престъпление.
Е.О.И.
в съдебно заседание излага, че иска да се извини на служителите на полицията за
действията си и да му бъде намален размера на наказанието с едно денонощие.
Настоящата
инстанция като съобрази изложеното с жалбата, становището на страните и
материалите по делото приема за установено следното:
С Решение № 125/23.11.2018 г., постановено по
НАХД № 390/2018 г. Тетевенският районен съд е признал Е.О.И. ЕГН ********** за виновен по чл. 1, ал. 1, т. 1 от УБДХ,
като му е наложил административно наказание „Задържане в структурното звено на
МВР” за срок от 5 (пет) денонощия.
В
жалбата се навеждат доводи, че наложеното наказание е несправедливо, тъй като
не съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Настоящият съдебен състав не споделя това становище. От приложението по делото
писмени доказателства – показанията на разпитаните в съдебно заседание свид. Х.
и Т. е видно, че същите са служители в РУП на МВР – Тетевен, като същите са
били на работа на 23.11.2018 година, осъществявайки контрол на пост Път 1-4 с. Български извор. При изпълнение на
служебните си задължения същите са били забелязали движещо се МПС „Мицубиши”
със софийска регистрация, чиито водач след като ги е забелязал е дал на заден
ход. Това обстоятелство е накарало служителите на полицията да го последват,
като същия не е спрял и е продължил да се движи, показвайки неприличен жест, а
в последствие след като е бил задържан и след като му е бил съставен акт същият
е започнал да отправя заплахи по отношение на свид. Х., като му е заявил, както
и преди съставянето на акта, че ще го бие, като го види в селската дискотека.
Обидите и арогантното поведение срещу Х . продължили и след като бил задържан и
вътре в служебния автомобил. При задържането било установено, че водач на МПС е
Е.И., който свид. Х. познава от преди по повод на службата му, а именно затова,
че му е писал актове по ЗДвП, тъй като същия е неправоспособен водач.
Преценявайки
всички събрани по делото доказателства, които съответстват на изложеното
по-горе съдът намира, че с действията си И. е осъществил състава на дребното
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ и наложеното му наказание
съответства, както на обществената опасност на деянието, така и на дееца.
Действията му посочени по-горе са непристойни по своя характер и са изразени в
закани и обиди по отношение на органите на полицията, с които същия безспорно е
нарушил обществения ред, като показва по-ниска степен на обществена опасност и
не представлява престъпление по см. на чл. 325 от НК.
Съдът
приема, че е налице сравнително висока обществена опасност и на самия деец
независимо от факта, че към настоящия момент същия не е осъждан, както и
младата му възраст, тъй като действията му, включително и обаждането му по телефона,
с което същия е повикал свои приятели, които дошли на място, сочат на поведение
несъобразено с установения правов ред в страната.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че наложеното на И. наказание е
справедливо и съответства на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и
ще изиграе своята предупредително възпираща роля по отношение на останалите
членове на обществото.
При
извършената служебна проверка съдът не констатира да са налице касационните
основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК, които да водят до отмяна или
изменение на постановения съдебен акт от първоинстанционния съд.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 7, ал. 3 от УБДХ, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 125/23.11.2018 г.
постановено по НАХД № 390/2018 г. на Тетевенския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.