Р
Е Ш Е Н И Е
№
31- 260004
гр.
Е., 3.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 16 по описа за
С
НП № 132/08.01.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София
за извършено нарушение на чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от
Закона за държавните резерви и военновременни запаси на осн. чл. 31, ал. 1, пр.
3 във вр. с чл. **, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременни
запаси във вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 6000.00 лв. на „Б.С.С. ****“ ООД гр. Велико Търново,
представлявано от С.И.Д..
Постъпила
е жалба от „Б.С.С. ****“ ООД гр. Велико Търново, представлявано от С.И.Д.,
против НП. В същата се твърди, че последното е неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални
нарушения. Заявява, че неправилно е ангажирана отговорността му за извършено
нарушение по чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ, тъй като
няма качеството на „съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Наредбата за
условията и реда за организиране на дейностите по държавни резерви и
военновременни запаси. Административнонаказващият орган е обосновал това
качество позовавайки се на Договор за съхранение на военновременни запаси №
3340/1.10.2008 г. Жалбоподателят твърди, че последният е прекратен, тъй като с
писмо с изх. № 08/9.11.**** г. до председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.“ е
отправил предизвестие за прекратяване на договора. Причина за това била
започнала реконструкция на хладилното помещение и невъзможност за продължаване
на съхранението. С писмо с изх. № 4831/14.12.**** г. председателят на Държавна
агенция „Д.Р.В.З.“ уведомил жалбоподателя, че не разполага със собствени
складови помещения, отговарящи на изискванията за съхранение на млечни
продукти, с оглед на което ще бъдат предприети мерки във връзка с проучване на
възможностите за преместване на материалите. Въпреки това жалбоподателят счита,
че договорът е прекратен и няма повече задължения по него. На следващо място,
излага, че в АУАН и в НП липсва конкретна дата на извършено нарушение. Освен
това констатациите, отразени в Констативен протокол № 40-07-3403/01.10.20** г.
са неверни, тъй като няма липсващи количества кашкавал „Витоша“. Проверяващите
служители отказали да измерят и отчетат наличните количества от последния в
зала № 3 на млекопреработвателното предприятие в гр. Е.. На последно място
административнонаказващият орган не изложил конкретни мотиви в НП относно
депозираното възражение против АУАН.
Жалбоподателят
моли съда да отмени НП № 132/08.01.2020 г. на председателя на Държавна агенция
„Д.Р.В.З.” гр. София.
В
съдебно заседание жалбоподателят „Б.С.С. ****“ ООД гр. Велико Търново се
представлява от адв. Д.П.. Същата поддържа депозираната жалба. Представят
писмена защита, в която са изложени подробни съображения по същество на спора.
В
съдебно заседание ответник-жалба Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София се
представлява от юрисконсулт В.Д.. Същата счита, че жалбата е неоснователна.
Моли съда да я остави без уважение и да потвърди издаденото НП. Излага подробни
съображения в тази насока.
В
съдебно заседание Районна прокуратура – Велико Търново не се представлява и не
взема становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
Видно
от извършената справка в Търговския регистър от 4.02.2020 г. и 4.06.2020 г.
жалбоподателят „Б.С.С. ****“ ООД гр. Велико Търново е вписан в Търговския
регистър и се представлява от С.И.Д.. Предишното наименование на същия е „Б.С.С.Х.“
ООД за периода от 20.11.2008 г. до 23.08.**** г. От 26.02.2020 г. последният е
с променено наименование „А.П.“ ООД.
От
Нотариален акт № **, том 1, рег. № ***, дело № **/**** г. на нотариус Й.Ц.с №
321 в регистъра на Нотариалната камара и с район на действие Районен съд – Е.,
„Б.С.С.Х.“ ООД е продал на „Б.С.С.Е.“ ООД недвижим имот, находящ се в гр. Е.,
ул. „Т.М.“ № **, представляващ млекопреработвателно предприятие.
От
Договор за съхранение на военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г. се
установява, че ДА „ДРВВЗ“ гр. София, като възложител, е предал на
жалбоподателя, носещ към момента на сключване на договора наименованието „Б.С.С.Х.“
ООД гр. Велико Търново, като съхранител, за съхранение и пазене в складовите му
бази и складове, материали, собственост на възложителя, срещу заплащане на
възнаграждение на съхранителя. Неразделна част от договора е Приложение № 1 и Анекс
от 12.04.2016 г. с Приложение № 1-
С
писмо с изх. № 08/09.11.**** г. жалбоподателят уведомил ответник-жалба, че
желае прекратяване на Договор за съхранение на военновременни запаси №
3340/01.10.2008 г., тъй като е предприел реконструкция на хладилните помещения
и няма да има възможност да съхранява договорените количества ДР и ВВЗ.
С
писмо с изх. № 40-08-3187-1/10.11.**** г. директорът на ТД „ДР“ гр. Велико
Търново е уведомил жалбоподателя, че съгласно чл. 8, т. 11 от договора
преместване на наличните материали, собственост на ДА „ДРВВЗ“, се предприема
след издаване на заповед от председателя на ДА „ДРВВЗ“ гр. София, както и че на
осн. чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ и чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда
за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ носи отговорност за целостта и
състоянието на предадените му материали. Освен това председателят на ДА „ДРВВЗ“
гр. София ще бъде уведомен с депозираното писмо за прекратяване на договора,
както и че се надява да бъдат продължени дългогодишните им партньорски
взаимоотношения.
С
писмо с изх. № 4831/04.12.**** г. председателят на ДА „ДРВВЗ“ гр. София е
уведомил жалбоподателя, че ДА „ДРВВЗ“ не разполага със собствени складови
помещения, отговарящи на изискванията на съхранение на млечни продукти. По тази
причина ще се проучат възможностите за преместване на материалите, предадени за
съхранение, във външни съхранители на млечни продукти, а в случай, че не могат
да бъдат преместени, ще бъдат предприети действия по чл. 16, ал. 4 от Наредбата
за условията и реда за организиране на дейностите по ДР и ВВЗ. Освен това е
предложено на жалбоподателя да посочи дружество, разполагащо със складови
помещения, отговарящи на необходимите изисквания за съхранение и обновяване. На
последно място, на жалбоподателя е напомнено, че до приключване на
законоустановените процедури носи отговорност на осн. чл. **, ал. 4 и чл. 24,
ал. 4 от ЗДРВВЗ и чл. 23, ал. 2 от Наредбата за условията и реда за
организиране на дейностите по ДР и ВВЗ за целостта и състоянието на
материалите.
Видно
от Протокол от 14.11.20** г., управителят на жалбоподателя назначил комисия,
която извършила проверка на състоянието, качеството и количеството на
съхраняваните ДР и ВВЗ. Комисията установила, че кашкавал „Витоша“, съхраняван
в зала № 1 и № 2 е
С
писмо с изх. № 44/14.11.20** г. ответник-жалба бил уведомен, че на 14.11.20**
г. жалбоподателят е подменил съхраняваните за ВВЗ партиди кашкавал „Витоша“,
произведен през м. юни 20** г. с партида, произведена през м. август и м.
септември 20** г.
Със
Заповед № РД-10-358/06.11.20** г. директорът на Териториална дирекция „Държавен
резерв” гр. Велико Търново създал оперативна комисия, която включвала
свидетелите Т.Д.Т. – старши експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“
гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“ и К.С.И. – главен експерт в сектор „КРЗ, отдел
„УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“. Комисията следвало да
извърши проверка на 7.11.20** г. на ДР и ВВЗ, съхранявани от „Б.С.С. ****“ ООД
гр. Велико Търново – млекопреработвателно предприятие гр. Е.. Свидетелите
следвало да отразят резултатите от проверката в констативен протокол, а при
констатирани нарушения свидетелят Т.Д.Т. да състави АУАН. Посочените правомощия
на същите се установяват и от приложената Заповед № РД-10-255/30.07.20** г. на
председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София.
На
7.11.20** г. свидетелите Т.Д.Т. и К.С.И. решили да извършат проверка в
млекопреработвателно предприятие гр. Е. с оглед изпълнение на Заповед № РД-10-358/06.11.20**
г. на директора на Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Велико Търново.
Същата обаче не се състояла, тъй като управителят на жалбоподателя бил в отпуск
по болест. Издадена била нова Заповед № РД-10-374/15.11.20** г. от директора на
Териториална дирекция „Държавен резерв” гр. Велико Търново, съгласно която
свидетелите Т.Д.Т. и К.С.И. извършили проверка на 15.11.20** г. в
млекопреработвателно предприятие гр. Е. за наличностите от млечни продукти за
ДР и ВВЗ. На същата присъствали С.Д.С.– началник-склад и МОЛ, както и
управителят на жалбоподателя С.И.Д.. За резултатите от проверката бил изготвен Констативен
протокол № 40-07-4048/15.11.20** г. В последния било отразено, че при предходна
проверка, извършена на 1.10.20** г. и съставен Констативен протокол №
40-07-3403/01.10.20** г. било дадено предписание – да се възстанови липсващото
количество кашкавал за ВВЗ в размер на
От
АУАН № 43/15.11.20** г. е видно, че е съставен такъв на посочената дата от Т.Д.Т.
– старши експерт в сектор „КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ при ТД „ДР“ гр. Велико Търново
при ДА „ДРВВЗ“ , в присъствието на свидетелите К.С.И. - главен експерт в сектор
„КРЗ“, отдел „УСБКРЗ“ към ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА „ДРВВЗ“ и свидетеля
Б.Р.Б. – изпълнител в отдел „Финансови дейности, административно и правно
обслужване и поддръжка складови бази“ към ТД „ДР“ гр. Велико Търново при ДА
„ДРВВЗ“. В същия било вписано, че при извършена проверка на 15.11.20** г. в
млекопреработвателно предприятие в гр. Е. – склад за съхранение на млечни
продукти, намиращ се в гр. Е., ул. „Т.М.“ № **, е констатирано, че
жалбоподателят не е изпълнил даденото задължително предписание в Констативен
протокол № 40-07-3403/01.10.20** г. със срок на изпълнение до 31.10.20** г., с
което е извършил нарушение на чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от
ЗДРВВЗ. Предписанието било да се възстанови липсващото количество кашкавал ВВЗ
в размер на
Въз
основа на АУАН е съставено НП № 132/08.01.2020 г. от председателя на Държавна
агенция „Д.Р.В.З.” гр. София. В същото по идентичен начин, както в АУАН е описано
извършеното нарушение. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 31, ал. 1,
пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ. На жалбоподателя за извършеното
нарушение по чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ на осн. чл.
31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ във вр. с чл. 83 от ЗАНН е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 6000.00 лв. НП
е връчено на жалбоподателя на 13.01.2020 г.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Т.Д.Т. и
свидетелите по АУАН К.С.И. и Б.Р.Б..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съдът
констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването
им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното
НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото е
издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията му, спазени са формата
и реда при издаването му и съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно наказателната
процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила
съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя
неговата законосъобразност от формална страна.
При
така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана,
настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно органът, издал НП, е
реализирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Последният
е извършил констатираното административно нарушение на разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Съгласно цитираната норма, който
извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този закон,
както и на нормативните актове по неговото прилагане или не спази
задължителните предписания на инспекторите и упълномощените длъжностни лица на
агенцията, се наказва с глоба от 500.00 лв. до 10000.00 лв. или с имуществена
санкция за юридически лица и еднолични търговци в размер от 1000.00 лв. до 500000.00
лв. Нарушението на чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ е на
просто извършване и за неговата съставомерност не се изисква настъпването на
вреди. Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие - неизпълнение на
задължително предписание на органите на ДА „ДРВВЗ“. Субектът на нарушението е
лице - външен съхранител на различни материали, представляващи военновременен
запас, каквото се явява и санкционираното дружество съгласно договора и
представения към него анекс. В конкретния случай жалбоподателят е осъществил
нарушението на посочената разпоредба. По делото е установено, че след извършена
проверка в склад на дружеството на същото е дадено задължително предписание,
което не е изпълнено в определения срок. Предписанието е обективирано в
констативен протокол, с чието съдържание е надлежно запознат представляващият
дружеството. На основание чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ, даденото предписание има
задължителен за търговското дружество характер, в качеството му на съхранител
на материали военновременни запаси. Следователно, неизпълнението на това
задължително предписание осъществява състава на чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с
чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ.
По
изложените съображения съдът намира за неоснователно възражението на
жалбоподателя, че липсват правомощия на служителите да издават предписания.
Съгласно разпоредбата на чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ при упражняване на
контролната дейност инспекторите или упълномощените от председателя на
агенцията длъжностни лица могат да издават предписания, които имат задължителен
характер за търговците и организациите съхранители. Следователно, издавайки
предписанието за възстановяване на липсващите количества кашкавал „Витоша“ в
съответствие с договора и анекса към него, длъжностните лица на ТД „ДР“ гр.
Велико Търново са действали законосъобразно и в кръга на своите правомощия.
По
делото се установи, че жалбоподателят съгласно Договор за съхранение на
военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г. е съхранител на държавни резерви и
военновременни запаси по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ. От данните по
делото може да се направи несъмнен извод, че между страните е възникнало
облигационно правоотношение, чийто източник е договор за пазене и съхранение на
военновременни запаси, към който са приложими разпоредбите на ЗДРВВЗ, на
НУРОДДРВВЗ, както и на тези, уреждащи договора за влог – чл. 250 и сл. ЗЗД. Съдът
счита, че възражението, направено от жалбоподателя, че няма качеството на
„съхранител“ по смисъла на § 1, т. 1 от НУРОДДРВВЗ, както и че договорът му с
ответник-жалба е прекратен, е неоснователно. Това негово качество продължава да
съществува до преместването и реализацията на материалите. Посоченият извод
следва от нормите на чл. **, ал. 4 и чл. 24, ал. 4 от ЗДРВВЗ, и чл. 23, ал. 2
от НУРОДДРВВЗ. Освен това по силата на
чл. 255, ал. 2 ЗЗД, дори да се приеме, че договорът е прекратен за
влогоприемателя не е отпаднало задължението да пази и съхранява запасите, но
влогодателят му дължи извънредните разноски за запазване на вещите, ако са били
необходими и неотложни, както и обикновените разноски (чл. 254, ал. 1 ЗЗД),
като в тежест на влогоприемателя е да докаже техния размер в съответствие с
изискванията на чл. 12, ал. 5 НУРОДДРВВЗ.
Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е ангажирал отговорността
на жалбоподателя, поради това, че последният е нарушил разпоредбата на чл. 31,
ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от ЗДРВВЗ. Отговорността на дружеството е
обективна, поради което не се налага обсъждане и изследване на виновно
поведение.
Настоящата
инстанция счита, че наказанието, наложено на жалбоподателя, е правилно и
законосъобразно определено по вид, но не и по размер. Същото е завишено предвид
обстоятелствата по делото. Санкционната разпоредба на чл. 31, ал. 1, пр. 3 от
ЗДРВВЗ предвижда имуществена санкция от 1000.00 лв. до 500000.00 лв. Административнонаказващият орган е наложил
санкция в размер на 6000.00 лв. Съдът намира, че определянето на такъв размер е
необоснован в конкретния случай. В чл. **, ал. 2 от ЗАНН е предвидено, че при
определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В
конкретния случай следва да се вземе предвид факта, че още през м. ноември ****
г. жалбоподателят е изпратил до ответник-жалба предизвестие за прекратяване на Договор
за съхранение на военновременни запаси № 3340/01.10.2008 г. Последното е
предвидено в чл. 23, т. 2 от договора, т. е. същият се прекратява с едномесечно
мотивирано писмено предизвестие от страна на съхранителя. Жалбоподателят е изпратил
предизвестие и е изложил мотиви, че ще извършва ремонт на хладилните помещения,
в които съхранява ВВЗ. Следва да се отбележи, че договорът е доброволно
съглашение между правни субекти, които имат право да прекратят действието му по
установения ред. В настоящия случай ответник-жалба не е предприел никакви
действия по преместване или реализация на съхраняваните материали, което е било
негово задължение, в продължение на три години, което от своя страна е твърде
продължителен период от време за уреждане на подобни отношения. По изложените
съображения съдът намира, че в случая наложената санкция следва да бъде сведена
към минимума, предвиден в закона, а именно 3000.00 лв. Посоченият размер е
справедлив и достатъчен за постигане целите на наказанието по чл. 12 от ЗАНН. Освен
това настоящата инстанция намира, че наложената санкция с така определения
размер на наказанието би респектирала нарушителя за спазване на
законодателството за в бъдеще и ще въздейства възпитателно, както на самия
него, така и на останалите членове на обществото.
Съдът
счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай по смисъла на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Нормата на
чл. 28 от ЗАНН изключва съставомерността на деянията, представляващи
„маловажен случай“, когато липсват или са налице незначителни вредни последици
или с оглед други смекчаващи вината обстоятелства конкретното нарушение
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от същия вид. Безспорно в хода на производството по налагане
на административно наказание за извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, както и в хода на съдебното производство не са представени
доказателства, които да налагат извод за по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с общите случаи на деяния от същия вид. Т. е. в настоящия случай не
са доказани предвидените в закона предпоставки, при които конкретното нарушение
следва да се квалифицира като маловажен случай и деецът да не се наказва.
Тежестта на нарушението е в насока, че осъщественото от жалбоподателя нарушение
не представлява маловажен случай. Освен това с нарушението се засягат
изключително важни държавни и обществени интереси.
С
оглед на изложените съображения съдът счита, че жалбата е частично основателна.
Обжалваното НП следва да се измени, като се намали размера на наложената
имуществена санкция на жалбоподателя.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
НП № 132/08.01.2020 г. на председателя на Държавна агенция „Д.Р.В.З.” гр. София,
с което на „Б.С.С. ****“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „В.Л.“ № **, вх. *, ет. *, представлявано от С.И.Д., за
извършено нарушение на чл. 31, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. **, ал. 3 от Закона
за държавните резерви и военновременни запаси на осн. чл. 31, ал. 1, пр. 3 във
вр. с чл. **, ал. 3 от Закона за държавните резерви и военновременни запаси във
вр. с чл. 83 от ЗАНН е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 6000.00 лв. (шест хиляди лв. 00 ст.), като НАМАЛЯ размера на наложената
имуществената санкция от 6000.00 лв. (шест хиляди лв. 00 ст.) на 3000.00 лв. (три
хиляди лв. 00 ст.).
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Велико Търново в 14-дневен срок
от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: