Р Е Ш Е Н И Е
260276/15.6.2021г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Шумен, IX-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на
седми юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен
съдия: Димитър Димитров
при секретаря Татяна Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията ГД № 2766/2020 г., по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от Ш.И.Х., против Х.Х.Х., в която са предявени конститутивен
иск, с правно основание чл. 49, ал. 1 СК, за прекратяване на гражданския брак
между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след
сключването му, без произнасяне на вината, както и в условията на първоначално,
обективно, кумулативно съединение небрачни искове, по които, на основание чл.
322, ал. 2, изр. 2 ГПК, съдът дължи задължително произнасяне, както следва:
1/искове, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 123, ал. 2 СК, за
предоставяне упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните
деца; 2/искове, с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл.
126, ал. 1 СК, за определяне местоживеенето на децата при майката; 3/искове, с
правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 3 СК, за определяне режим на
лични отношения на майката с децата; 4/искове, с правно основание чл. 127, ал.
2 вр. чл. 142 СК, за осъждане на майката да плаща месечна издръжката на
непълнолетните деца, чрез бащата в размер на по 160 лв., ведно със законна
лихва за всяка просрочена вноска; 5/иск с правно основание чл. 56, ал. 1 СК за
предоставяне ползването на семейното жилище на ответника; 6/иск с правно основание чл. 53 СК за възстановяване на
предбрачното фамилно име на ищцата.
Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че
с ответника сключили
брак на 24.05.2003 г. в с. Я.. От бракът си имали две непълнолетни деца Х.Х.Х. и А. Х.Х..
След сключването на брака ответникът започнал да проявява невъздържан характер, станал избухлив,
незачитал личното достойнство на ищцата като съпруга и човек. Възникнали
скандали между тях. През 2019 г. ответникът решил да замине да работи в Германия. Ищцата счита, че това е причина за още по-голямо отчуждаване. В края на месец февруари 2019 г. напуснала семейното жилище и заживяла при
родителите си в с. Я.. През месец май 2019 г. и тя заминала да работи във Франция, а в последствие в
Кралство Великобритания, където пребивавала и до момента. След раздялата на
съпрузите, децата им останали да живеят в семейното жилище, при родителите на
ответника. Към настоящият момент непосредствени грижи за децата полагала
майката на ответника. Счита, че това е в интерес на децата и следвало да остане така и в бъдеще. Моли съдът
да постанови решение с което да прекрати бракът им като дълбокото и непоправимо
разстроен,
без
произнасяне
по
вината. Родителските права върху родените от брака деца да бъдат предоставени
на бащата, като местоживеенето им бъде определено при него на адрес: с. Я., обл. Шумен, ***. На
ищцата да бъде определен режим на лични контакти с децата както следва: всяка
първата и третата събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, с преспиване; два пъти в годината: за тридесет дни през лятото и
за десет дни през зимата, когато бащата не е в платен годишен отпуск; всяка четна година в дните на Коледните празници; всяка нечетна година в дните на
Великденските празници; всяка четна година в дните на Рамазан Байрам; всяка
нечетна година в дните на Курбан Байрам; всяка четна година на 4 декември - рождения ден на детето
Х.Х.Х. и на 9 юни - рождения ден на детето А. Х.Х.; допълнително и през други
дни, взаимно уговорени с бащата Х.Х.Х. и съобразени със състоянието на децата. Мястото,
от което да бъдат вземани и връщани децата е от адреса на бащата - с.
Я., обл. Шумен, ***. Да
бъде осъдена ищцата да плаща месечна издръжка за децата в размер на по 160 лв.
за всяко дете, от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска,
с падеж всяко пето число на месеца, за
който се дължи издръжката, до настъпване на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване. Семейното жилище находящо се в с. Я., обл. Шумен, ***,
собственост на родителите на ответника, да бъде предоставено за ползване от
ответника. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име – А.. Не
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът подава
писмен отговор. Намира исковата молба за допустима и основателна. Намира, че може
със ищцата да постигнат съгласие и възможност бракът да бъде прекратен по реда
на чл. 50 СК.
В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез
процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Ответникът не се явява и
не се представлява. Контролиращата страна Д „СП“ Венец, не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен; че
страните са родители на децата Х.Х.Х., с ЕГН ********** и А. Х.Х. с ЕГН **********;
че родителските права върху
непълнолетните деца следва да бъдат предоставени на бащата и местоживеенето им
бъде определено при него; че майката следва да плаща месечна издръжка за всяко
дете в размер на по 160 лв., считано от завеждане на исковата молба –
07.12.2020 г.; че семейното жилище в с. Я., община Венец, област Шумен, ***, следва да бъде предоставено на съпруга и непълнолетните
деца, както и да бъде възстановено предбрачното фамилно име на ищцата.
Тези обстоятелства се доказват и от представените по
делото писмени доказателства, а именно: Удостоверение за сключен граждански
брак, издадено въз основа на Акт за граждански брак № *** г. на Кметство село Я., Община Венец, област Шумен Удостоверение
за раждане на А. Х.Х., издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. от Община Шумен; Удостоверение за раждане на Х.Х.Х.,
издадено въз основа на Акт за раждане № *** г. от Община Шумен;.
От приетият
по делото Социален доклад на Д”СП” – Венец,
рег. № 263012/23.02.2021 г., по описа на ШРС, се установява, че Х.Х.Х. и А. Х.Х. живеят в жилището на баща си, заедно с
тяхната баба по бащина линия. Децата учат редовна форма на обучение. Жилището е в добро състояние,
обзаведено с всички необходими вещи и ел. уреди за едно домакинство. Хигиенно –
битовите условия са добри. Бащата притежава необходимия родителски капацитет,
за да полага грижи за децата, подпомаган от неговата майка. От
приетата по делото Справка за осигурителния доход на страните рег. № 261648/01.02.2021 г., по
описа на ШРС, се установява, че в периода
от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. За страните няма данни за осигурителен доход.
От ангажираните по делото
гласни доказателства посредством разпит на свидетеля И. Ш.И.– майка на ищцата, кредитирани, при условията на
чл. 172 ГПК, с оглед евентуално заинтересованост
от изхода на делото, се установява, че от началото на 2019 г. страните
са във фактическа раздяла, като от края на 2019 г. трайно живее в чужбина.
Децата живеят при баба им по бащина линия, която е от същото село и когато
майката е в България я посещават.
От показанията на разпитания свидетел, а и между
страните няма спор, че от началото на 2019 г. страните не живеят съвместно,
като след раздялата жената отишла да живее при нейните родители, а в
последствие заминала на работа в чужбина. Ответникът също трайно пребивава в
чужбина.
Ищцата изслушана в съдебно заседание заявява, че към
настоящият момент не може да полага грижи за децата, тъй като няма добри битови
условия, както и че по финансови причини работи в чужбина. Намира, че към
настоящият момент в интерес на децата е да останат при бащата.
Представени са и други неотносими към правния спор
писмени доказателства.
Съдът,
въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и
в съвкупност, извежда следните правни изводи:
Действително фактическата раздяла не е абсолютно
основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не
всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, макар и с малка
давност, бракът е съществувал само формално. През този период съпрузите не са
се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения
като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на
живот, изключващ изцяло другия. През този период, двамата не са били отдадени
на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството.
Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг,
помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно
уважение. Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и
поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения
между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма
предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало
взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство,
както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете
на семейството. Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е
лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за
обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна
близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което
следва да бъде прекратен. Съгласно чл.
49, ал. 2 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно
вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане не е направено, поради което е необходимо съдът да
изследва този въпрос.
Според чл. 322, ал. 2, изр. ІІ ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските
права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното
жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
Решаващо значение при
предоставяне родителските права на единия родител имат интересите на децата. По
делото е установено, че до настоящия момент децата живеят с бащата, която
полага преките и непосредствени грижи за тях, подпомаган от своята майка. Не са
налице данни и не се установиха факти, които да сочат на невъзможност същият да
ги полага и занапред или които да опровергаят родителските му качества. Видно
от Социалния доклад бащата притежава необходимия родителски капацитет да полага
грижи за децата. С исковата молба и в съдебно заседание, майката изразява
съгласие родителските права да бъдат предоставени на бащата. Съобразявайки
горното, както и привързаността на децата с бащата, тяхната възраст, пол, възможност
за обгрижването и възпитанието им, така и от съвкупността от обстоятелства,
релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че родителските права следва
да бъдат предоставени за упражняване на бащата, като определя местоживеене на децата
при него.
На майката, поради гарантираната
от закона възможност, следва да се определи режим на лични контакти с децата.
Преценката е служебна. Извършва се от съда, като същият не е ангажиран с
конкретно предявената такава от страните. Поради горното режимът на лични
отношения на децата следва да бъде съобразен, както с възрастта им, така и с
местоживеенето на майката. Ищцата е предложила режим на лични контакти, койтоо
не е оспорен от оответника, поради което на ищцата следва да му бъде определен
следния режим на лични контакти: всяка
първата и третата събота и неделя на месеца от 10.00 часа в събота до 17.00
часа в неделя, с преспиване; два пъти в годината: за тридесет дни през лятото и
за десет дни през зимата, когато бащата не е в платен годишен отпуск; всяка четна година в дните на Коледните празници; всяка нечетна година в дните на
Великденските празници; всяка четна година в дните на Рамазан Байрам; всяка
нечетна година в дните на Курбан Байрам; всяка четна година на 4 декември - рождения ден на
детето Х.Х.Х. и на 9 юни - рождения ден на детето А. Х.Х.; допълнително и през други
дни, взаимно уговорени с бащата Х.Х.Х. и съобразени със състоянието на децата. Мястото,
от което да бъдат вземани и връщани децата е от адреса на бащата - с.
Я., обл. Шумен, ***.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, като размерът на
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и
възможностите на лицето, което я дължи – арг. чл. 142, ал. 1 СК. Нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на
техния живот, а общественото положение на задълженото лице и размерът на
доходите му не следва да водят до присъждане на издръжка в размери, които
стимулират към обществено неполезен начин на живот, към лукс или за използване
средствата за цели извън издръжката. СК не съдържа други ограничения или условия,
които да се спазват при определяне размера на издръжката – в този смисъл са
разясненията в ППВС 5/30.XI.1981
г., т. 1. С Постановление на Министерски съвет № 265/24.09.2020
г. за определяне размера на линията на бедност в страната за 2021 г. е определен
праг в размер на 369 лв. месечно. От този размер нагоре следва да бъде
определен размерът на издръжката за едно дете, съобразно Конвенцията за правата на детето /Приета
от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. -
ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г./. В същата е признато правото на всяко дете на жизнен стандарт,
съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие. В чл. 27 ал. 2 от същата е посочено, че родителят/родителите
или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето. Съгласно Конвенцията задължението на
родителя е не само по отношение на задоволяване на неговите първостепенни
физически потребности, но и по отношение задоволяването на неговите умствени,
духовни, морални и социални потребности, във връзка с осигуряване на развитие на
детето. Съдът намира, че постановлението за определяне на праг на бедност,
макар да не може да служи, като база за определяне на количеството средства,
нужни на едно дете, тъй като този показател не е съобразен с изискванията на Конвенцията за правата на детето, все пак е
минимума, необходим за едно лице за физическото му оцеляване. От събраните по делото
писмени доказателства се установява, че ищцата и ответникът не реализират
доходи в България. Не се установи ищцата да страда от заболявания, които да
възпрепятстват да осъществява обичайните трудови дейности. По данни на
свидетелия страните живеят и работят в чужбина. Нуждите на децата, съобразно
твърденията в исковата молба, са в рамките на нормалните за възрастта разходи. Едното
дете е на 17 г., учи в гимназия, а другото на 13 г., учи в основно училище. За да
определи размера на месечната издръжка за децата, съдът прецени потребностите
съобразно тяхната възраст, от средства за прехрана, облекло, занимателни
пособия и други консумативни разходи от първостепенна необходимост за правилното му
отглеждане и възпитание. Съдът намира,
че задължение и на двамата родители е да гледат и издържат децата си, а когато
гледането се осъществява изключително и само от единия родител, както е в
случая, то другият родител следва да компенсира с увеличен размер на
издръжката. При така преценените потребности на детето и възможностите на
страните, съдът определя месечна
издръжка за непълнолетното дете А. в размер на 380 лв., от който майката следва
да плаща 180 лв., а за детето Х. определя месечна издръжка за непълнолетното
дете А. в размер на 360 лв., от който майката следва да плаща 170 лв, а
разликата да се поема от бащата. Началният
момент на дължимост на издръжката е датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020
г., тъй като се касае за определяне на първоначална издръжка. Ето защо предявените искове за издръжка се явяват основателни.
По иска с правно основание чл. 56, ал. 1 СК.
Съгласно § 1 СК Семейно жилище по смисъла на СК е
жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие
деца. Предвид липсата на спор между
страните, следва семейното жилище да бъде предоставено на ответника,
като ищцата го е напуснала доброволно.
По иска с правно основание чл. 53 СК.
Относно претенцията за фамилното
име на съпругата. Предвид липсата на спор между страните, то следва да се
постанови решение, с което след прекратяване на брака да се допусне
възстановяване на предбрачното й фамилно име, на основание чл. 53 СК.
Относно разноските.
Страните не претендират разноски в производството. На
основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по
ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва
да бъде разпределена по равно между страните. В този смисъл в тежест на
ответника следва да бъдат възложени за плащане в полза на Държавата, към
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 25 лева и 5 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК. По исковете с правно основание чл.
142, ал. 1 СК, предвид, че е иск за периодични платежи за неопределено време,
дължимата от ищеца държавна такса е в размер на 4 % върху сборът на платежите
за три години – арг. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК или 504 лева, както и 5
лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителeн лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Съгласно чл. 242, ал. 1 предл. 1-во ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка,
като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Прекратява гражданския брак между Ш. Исамилова Х., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, и Х.Х.Х., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, сключен на 24.05.2003
г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство село Я., Община Венец,
област Шумен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № ***, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето А. Х.Х., с
ЕГН **********, роден на *** г., на бащата Х.Х.Х.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Определя местоживеенето на детето А. Х.Х., с
ЕГН **********, роден на *** г. при бащата Х.Х.Х.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основания чл. 59 СК.
Определя режим на лични отношения на майката Ш. И. Х., с ЕГН ********** с детето А. Х.Х., с
ЕГН **********, както следва: всяка първата и третата
събота и неделя на месеца от 10.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, с
преспиване; два пъти в годината: за тридесет дни през лятото и за десет дни
през зимата, когато бащата не е в платен годишен отпуск; всяка четна година в дните на Коледните празници; всяка нечетна година в дните на
Великденските празници; всяка четна година в дните на Рамазан Байрам; всяка
нечетна година в дните на Курбан Байрам; всяка четна година на 9 юни - рождения ден на детето А. Х.Х.; допълнително и през други
дни, взаимно уговорени с бащата и съобразени със състоянието на детето. Мястото,
от което да бъдат вземани и връщани децата е от адреса на бащата - с.
Я., обл. Шумен, ***, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда Ш. И. Х., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да плаща месечна издръжка за детето А. Х.Х., с
ЕГН **********, роден на *** г., чрез неговият баща и законен представител Х.Х.Х., с ЕГН **********, в размер на 180 (сто и осемдесет)
лева, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2020 г., с падеж пето число на месеца, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи, до настъпването
на законово основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 127 ал. 2
вр. чл. 143 СК.
Предоставя
упражняването
на родителските права по отношение на детето Х.Х.Х., с
ЕГН **********, роден на *** г., на бащата Х.Х.Х.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Определя местоживеенето на детето Х.Х.Х., с
ЕГН **********, роден на *** г., при бащата Х.Х.Х.,
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, на основания чл. 59 СК.
Определя режим на лични отношения на майката Ш. И. Х., с ЕГН ********** с детето Х.Х.Х., с
ЕГН **********, , както следва: всяка първата и третата
събота и неделя на месеца от 10.00 часа
в събота до 17.00 часа в неделя, с
преспиване; два пъти в годината: за тридесет дни през лятото и за десет дни
през зимата, когато бащата не е в платен годишен отпуск; всяка четна година в дните на Коледните празници; всяка нечетна година в дните на
Великденските празници; всяка четна година в дните на Рамазан Байрам; всяка
нечетна година в дните на Курбан Байрам; всяка четна година на 4 декември - рождения ден на детето; допълнително и през други
дни, взаимно уговорени с бащата и съобразени със състоянието на детето. Мястото,
от което да бъдат вземани и връщани децата е от адреса на бащата - с.
Я., обл. Шумен, ***, на основаниe чл. 127, ал. 2 СК.
Осъжда Ш.
Исамилова Х., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***,
да плаща месечна издръжка за детето Х.Х.Х., с ЕГН **********, роден на *** г.,, чрез неговият баща и
законен представител Х.Х.Х., с ЕГН **********, в
размер на 170 (сто и седемдесет) лева, считано
от датата на подаване на исковата молба – 07.12.2020 г., с падеж пето число на
месеца, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи,
до настъпването на законово основание за изменение или прекратяване, на
основание чл. 127 ал. 2 вр. чл. 143 СК.
Предоставя ползването на
семейното жилище в село Я., Община Венец, област Шумен, *** на Ю.Х.Х., с ЕГН **********,
на основание чл. 56, ал. 1 СК.
Постановява след прекратяването на брака жената да
носи предбрачното си фамилно име „А.“, на
основание чл. 53 СК.
Осъжда Ш. И. Х., с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да плати в полза на
Държавата,
към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG 20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц
България“ АД – Шумен, сумата 504.00 (петстотин и четири) лева, представляваща държавна такса по исковете за издръжка, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Осъжда Х.Х.Х., с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да плати в полза на Държавата, към бюджета на
съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с BG
20 BUIN 7014 3130 2030 14, при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева държавна такса,
на основание чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси събирани от съдилищата
по ГПК, както и 5.00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Постановява предварително изпълнение на решението, в
частта относно присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ШОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Районен
съдия:……………….