Мотиви
към Присъда № 214 от 22.07.2013 година,
постановена по НОХД № 460/2013 година по описа на РС - Елхово:
Производството
по делото е образувано по внесен от РП-Елхово обвинителен акт, с който против Т.М.А. /Т.М.А./,
роден на *** година в гр.Халеб, Сирийска
арабска република, живущ ***, сирийски гражданин, с основно образование,
безработен, неженен, неосъждан, е повдигнато обвинение по чл. 279, ал.1
от НК, за това, че на 03.07.2013 година в землището на с. Лесово, община Елхово,
обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България без разрешение на надлежните органи на властта.
В съдебно
заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, като намира същото за доказано по категоричен начин както
от обективна, така и от субективна страна. Предлага за извършеното от
подсъдимия престъпление по чл.279, ал.1 от НК да му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
конкретно три месеца лишаване от свобода и глоба в минимален размер от 100.00
лв., като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание
да бъде отложено за срок от три години.
Производството
по делото е протекло в отсъствието на подсъдимия, редовно призован за датата на
съдебното заседание чрез служебният си защитник /така, както изрично е заявил в
хода на ДП/ и с участието на служебен защитник – адв. М. ***. Защитник не
оспорва, че подзащитният му е автор на деянието, за което му е повдигнато
обвинение, като пледира за същото да му бъде наложено минимално предвиденото в
закона по размер на наказание.
Съдът, след
като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
ПодсъдимиятТ.М.А. /Т.М.А./ е роден на *** година в
гр.Халеб, Сирийска арабска република, живущ ***, сирийски гражданин, с основно
образование, безработен, неженен, неосъждан
В хода на
досъдебното производство, както и в хода на съдебното следствие подсъдимият не
е представил документ за самоличност. Установената по делото самоличност е въз
основа на негови данни.
В началото на
2013 година подсъдимият напуснал Сирийската арабска република, като
първоначално се установил в гр. Истанбул, Република Турция. Там работил като
хлебар във фурна, но поради ниското възнаграждение, което получавал, решил да
замине за Германия, където живеел негов родственик. Подсъдимият решил да мине
през територията на Република България. От гр. Истанбул до гр. Одрин пътувал с
автобус. Пристигнал на 03.07.2013 година около 02.00 часа. На автогарата
срещнал неустановено по делото лице на име Кемал, който му предложил срещу
заплащане на сумата от 400 евро да го отведе с автомобил в близост до границата
между Република България и Република Турция. Подсъдимият се съгласил, след
което бил отведен в близост до турско – българската граница, където слязъл от
автомобила, а лицето на име Кемал обяснил маршрута, по който следва да се
движи. Подсъдимият продължил да се движи пеш като вървял около 6-7 часа. Така
на 03.07.2013 година подсъдимият преминал държавната граница , като влязъл от
Република Турция в Република България в землището на с. Лесово, община Елхово.
Около 13.30 часа бил забелязан от граничните власти, след което бил задържан.
При задържането подсъдимият не представил документи за самоличност.
От приложената
по делото справка за съдимост, издадена от МП на РБ, се установява, че
подсъдимият не е осъждан.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства- обясненията на подсъдимият, дадени в хода
на ДП, приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.279, ал.2, предл. ІІ, вр. ал.1, т.2 от НПК, от показанията на свидетеля Д.,
дадени в хода на съдебното следствие, от писмените доказателства, приложени по
делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на
чл.283 от НПК. Между обясненията на подсъдимият и показанията на свидетеля Д.
съдът не констатира противоречия. Показанията на свидетеля са правдиви, логични
и последователни, поради което същите се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетелят факти са пряко
относими към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние. В подкрепа на показанията на свидетеля са и обясненията на подсъдимият,
дадени в хода на ДП и приобщени към доказателствения материал по делото, в които
се съдържа самопризнание за извършеното престъпно деяние и формата на вина.
Доколкото не се установи обратното, съдебният състав прецени обясненията на
подсъдимия за достоверни и ги цени при формиране на фактическите и правните си
изводи.
Въз основа на
горната фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Подсъдимият Т.М.А. /Т.М.А./
е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 07.03.2013 година в
землището на с. Лесово, община Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България без разрешение на надлежните
органи на властта,
Налице е
съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна
страна подсъдимият Т.М.А. /Т.М.А./ е осъществил
фактически действия по преминаване през държавната ни граница, без да е получил
разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-
пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща
правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед държавата, от която идва - Република Турция.
Действащият граничен режим и ред в Република България, изискват преминаване
през определени места –ГКПП със знанието и разрешението на граничните власти,
каквото в случая е липсвало, като категорични съждения за последното се
съдържат в показанията на свидетеля Д.. Поради изложеното, от обективна страна
с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за
преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата
изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК – „без разрешение на
надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е
довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница. Довършено "влизане" и "излизане" през границата по
смисъла на чл. 279 НК от обективна страна е налице, когато деецът е преодолял
наложения контрол или мерките и препятствията, установени от властта за
по-ефикасна защита на границата (по арг. за обратното от тълкуването, дадено в
т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение № 340 от 17.VI.1996 г.
по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). Така очертани
обективните белези на престъпния състав, сочат на довършеност на деянието.
От субективна
страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването си,
подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че за влизането му в Р България са
необходими съответните визови документи, както и за липсата на изискуемите се
такива за влизане в Р България, а също и с установения пропускателен граничен
контрол при преминаване на държавната ни граница. Освен това е съзнавал е, че
ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в
съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на
деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от
волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел – да достигне до Република България.
Предвид
изложеното, съдът призна подсъдимият Т.М.А. /Т.М.А./ за виновен в
извършването на престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Съдът намери, че липсват основанията, предвидени в разпоредбата на
чл.279, ал.5 от НК за ненаказване на подсъдимия. Не са налице доказателства по
делото, а и липсват въобще твърдения, от които да се приеме, че подсъдимият е
влязъл в страната ни с цел да търси убежище, поради това, че в собствената си
родина е бил преследван заради своите убеждения или дейност в защита на
международно признати права и свободи. Изявления в тази насока подсъдимият не е
направил нито при задържането си, нито в последствие при разпита си в хода на
досъдебното производство. Нещо повече, подсъдимият излага, че целта му е била
да стигне до друга европейска държава – Германия, като за постигане на целта си
е решил да мине през територията на Република България.
При определяне
на вида и размера на наказанието, съдът взе предвид сравнително високата степен
на обществена опасност на деянието, обоснована от динамиката на този вид
престъпления понастоящем в страната, както и обществената опасност на
подсъдимият, която не е висока, предвид на това, че същият не е осъждан, имал
е добросъвестно процесуално поведение в хода на ДП, правейки самопризнания по
предявеното му обвинение, с което и е съдействал за разкриване на обективната
истина по делото. Взеха се предвид причините и подбудите за извършване на
престъплението, както и механизмът на извършването му. Посочените смекчаващи
обстоятелства не биха могли обаче да бъдат определени като многобройни, нито
като изключителни, за да се определи наказание при условията на чл.55 от НК.
При тези фактически констатации, и при превес на смекчаващите вината
обстоятелства - необременено съдебно минало, критично отношение към деянието,
направени от подсъдимия самопризнания в хода на ДП, съдът му наложи кумулативно
предвидените наказания по чл.279, ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвиденият в закона минимум, а именно три месеца лишаване от свобода, както и
наказание глоба в размер на 100.00 лв.
Съдът намери,
че са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от НК по отношение на подсъдимият. Последният не е осъждан за престъпление от общ
характер, наложеното му наказание е до три години лишаване от свобода и съдът
счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
осъденото лице не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание
лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила.
Мотивиран от
изложеното, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: