Присъда по дело №320/2025 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 19
Дата: 19 юни 2025 г. (в сила от 5 юли 2025 г.)
Съдия: Иван Димитров Бедачев
Дело: 20255310200320
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 май 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 19
гр. Асеновград, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:И. Д. Бедачев
СъдебниНИКОЛИНА Н. ЙОРДАНОВА

заседатели:ЯНА В. СТОЕВА
при участието на секретаря Ася Р. И.ова
и прокурора Р. К. А.
като разгледа докладваното от И. Д. Бедачев Наказателно дело от общ
характер № 20255310200320 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
І. ПРИЗНАВА подсъдимия И. Т. Т., роден на *** българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, безработен, осъждан,
постоянен адрес: *** ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че: На
17.02.2025 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив, при условията на повторност в
немаловажен случай, в условията на съучастие като извършител със З. Н. И. -
помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на лица и
имот и чрез използване на техническо средство – тесла, отнел чужди движими
вещи - портмоне на стойност 7,20 лева и парична сума в общ размер на 900
лв., всички отнети вещи на обща стойност 907,20 лева, от владението на В. Н.
Ж., собственост на „***“ ЕООД с ЕИК ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т. 3, т.
4 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
28 ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а ал. 1, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, във вр. с чл.
373 ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.57 ал.1 т. 2 б. „б“ от ЗИНЗС, първоначален
СТРОГ режим за изтърпяване на така наложеното наказание на подсъдимия
И. Т. Т. от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК при изпълнението на
1
така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият И. Т. Т. е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на
Районна прокуратура – Пловдив, ТО- Асеновград на основание чл.64 ал.2 от
НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
17.02.2025 г., до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане, се
зачита за един ден лишаване от свобода.
ІІ. ПРИЗНАВА подсъдимия З. Н. И., роден на *** българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, адрес:
*** ЕГН: **********, за ВИНОВЕН в това, че: На 17.02.2025 г. в гр.
Асеновград, обл. Пловдив, при условията на повторност в немаловажен
случай, в условията на съучастие като помагач с И. Т. Т. - извършител, чрез
разрушаване на прегради, здраво направени за защита на лица и имот и чрез
използване на техническо средство – тесла, отнел чужди движими вещи -
портмоне на стойност 7,20 лева и парична сума в общ размер на 900 лв.,
всички отнети вещи на обща стойност 907,20 лева от владението на В. Н. Ж.,
собственост на „***“ ЕООД с ЕИК ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195 ал.1 т. 3, т.
4 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл. 20 ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл.
28, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 58а ал. 1, във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, във вр. с чл.
373 ал.2 от НПК го ОСЪЖДА на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
на подсъдимия З. Н. И. наказание от ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
ПРИСПАДА на основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК при изпълнението на
така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което
подсъдимият З. Н. И. е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на
Районна прокуратура – Пловдив, ТО- Асеновград на основание чл.64 ал.2 от
НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
17.02.2025 г., до постановяване на настоящата присъда - 19.06.2025 г., като
един ден задържане, се зачита за един ден лишаване от свобода.
ОСЪЖДА подсъдимите И. Т. Т. и З. Н. И. солидарно да ЗАПЛАТЯТ на
гражданския ищец „***“ ЕООД с ЕИК ***, сумата от 900 /деветстотин/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
престъплението по чл. 195 ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с
чл. 20 ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на извършване на престъплението –
17.02.2025 г., до окончателното й изплащане, като за сумата от 7,20 лева
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Т. Т., със снета
по делото самоличност, да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на
МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 161,23 лева,
представляваща направени разноски по делото.
На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия З. Н. И., със снета
по делото самоличност, да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на
МВР, бюджетна сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 161,23 лева,
2
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия И. Т. Т. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от
50,00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ОСЪЖДА подсъдимия З. Н. И. да ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Асеновград сумата от
50,00 лева държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на веществените доказателства: 1 бр.
флашпамет Lexar, находяща се по делото, както и 1 бр. кожено портмоне,
находящо се на съхранение в РУ-Асеновград, да се ВЪРНАТ на пострадалия
В. Н. Ж., след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на вещественото доказателство: 1 брой
тесла с дървена дръжка, находяща се на съхранение в РУ-Асеновград да се
УНИЩОЖИ като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК ОТНЕМА в полза на Държавата
приложеното по делото веществено доказателство: 1 брой мобилен телефон
марка „Редми“, черен на цвят, собственост на подсъдимия З. Н. И., находящ се
на съхранение в РУ-Асеновград, като средство послужило за извършване на
престъплението, след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА по отношение на вещественото доказателство: 1 брой
мобилен телефон марка „Самсунг“ с имей № 1-352501/91/171311/4 и имей №
2–353155/36/171311/5, находящ се на съхранение в РУ-Асеновград, да се
ВЪРНЕ на подсъдимия И. Т. Т., след влизане на присъдата в сила.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от
днес пред Пловдивски Окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 320/2025 г. на АРС-ІІ н.с.
Районна прокуратура-Пловдив,ТО-Асеновград е повдигнала обвинение
против подсъдимите:
І. И. Т. Т., за това, че: На 17.02.2025 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
при условията на повторност в немаловажен случай, в условията на съучастие
като извършител със З. Н. И. - помагач, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на лица и имот и чрез използване на техническо средство
– тесла, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 7,20 лева и
парична сума в общ размер на 900 лв., всички отнети вещи на обща стойност
907,20 лева, от владението на В. Н. Ж., собственост на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.
20 ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.
ІІ. З. Н. И. за това, че: На 17.02.2025 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдив,
при условията на повторност в немаловажен случай, в условията на съучастие
като помагач с И. Т. Т. - извършител, чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на лица и имот и чрез използване на техническо средство
– тесла, отнел чужди движими вещи - портмоне на стойност 7,20 лева и
парична сума в общ размер на 900 лв., всички отнети вещи на обща стойност
907,20 лева от владението на В. Н. Ж., собственост на „***“ ЕООД с ЕИК ***,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпление по чл. 195 ал.1 т. 3, т. 4 и т. 7, във вр. с чл. 194 ал.1, във вр. с чл.
20 ал. 4, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК при
условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа така повдигнатите обвинения спрямо всеки от
двамата подсъдими и предлага на всеки от тях за извършеното престъпление
да бъде наложено наказание при условията на чл. 58А ал.1, във вр. с чл. 54
ал.1 от НК, а именно: десет месеца лишаване от свобода по отношение на
всеки от двамата подсъдими, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от три години по отношение на
подсъдимия З. Н. И., а по отношение на подсъдимия И. Т. Т. наказанието да
бъде изтърпяно ефективно при „Строг“ режим.
В наказателния процес бе предявен и приет за съвместно разглеждане
граждански иск ОЮЛ „***“ ЕООД за сумата от 907,20 лева солидарно срещу
двамата подсъдими, представляващи обезщетение за имуществени вреди,
причинени от престъплението предмет на повдигнатите на всеки от
подсъдимите обвинения, ведно със законната лихва върху сумата, като ОЮЛ
бе конституирано като граждански ищец в наказателния процес.
Представляващия го управител пледира за признаване на подсъдимите за
виновни и уважаване в пълен размер на предявения граждански иск.
Всеки от подсъдимите И. Т. и З. И. се признава за виновен, съжалява за
извършеното и прави самопризнания, като при условията на чл. 371 т.2 от
НПК изцяло признава фактите посочени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Всеки от подсъдимите лично и чрез защитника си моли за
наказание от вид и размер съответни на тези пледирани от прокурора, а
1
именно в размер на десет месеца лишаване от свобода, определено след
редукцията с една трета на основание чл. 58А ал.1 от НК.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна.
Подсъдимият И. Т. Т. е роден на *** българин, с българско гражданство,
със средно образование, неженен, безработен, осъждан, поС.ен адрес: ***
ЕГН: **********.
Подсъдимият З. Н. И. е роден на *** българин, с българско гражданство,
със средно образование, неженен, безработен, осъждан, адрес: г*** ЕГН:
**********.
Подсъдимият И. Т. е многократно осъждан за престъпления против
собствеността, за които са му налагани наказания „Пробация“ и „Лишаване от
свобода“. Част от наложените му наказания „лишаване от свобода“,
подсъдимия Т. е изтърпял ефективно.
Подсъдимият З. И. е осъждан за престъпление против собствеността - по
чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр.
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание „Пробация.“
Осъжданията на подсъдимите Т. и И. не са изиграли необходимата
поправителна и превъзпитателна роля спрямо тях.
Подсъдимият И. Т. и подсъдимият З. И. били в приятелски отношения.
Вечерта на 16.02.2025 г. Т. и И. се намирали в жилището, в което Т. живеел в
гр. Асеновград, ул. „Капитан Райчо” № 25. Двамата подсъдими решили да
откраднат парични средства от магазин за алкохол, цигари и захарни изделия,
находящ се в гр. Асеновград, ул. „Васил Левски“ № 16. Посоченото заведение
се стопанисвало от дружество „***“ ЕООД, с ЕИК ***-гр. Асеновград, ул.
„Христо Ботев“, № 99 с управител – св. В. Н. Ж.. Двамата обвиняеми се
уговорили подсъдимия Т. с техническо средство – тесла да изкърти входната
врата на магазина, да проникне в него и да отнеме парични средства, а
подсъдимия И. да застане на известно разС.ие от магазина и да го пази и
наблюдава за преминаващи хора и автомобили и ако забележи такива, да го
сигнализира и по този начин да не бъде забелязан или задържан.
В изпълнение на взетото решение, в ранните часове на 17.02.2025 г.
подсъдимият Т. и подсъдимият И. тръгнали от жилището на Т. и отишли до
магазина за алкохол, цигари и захарни изделия, находящ се в гр. Асеновград,
ул. „Васил Левски“ № 16, който в този момент бил затворен с включена
сигнално-охранителна техника към охранителна фирма „ДАИКС СОТ“ ЕООД
гр. Пловдив. Подсъдимият Т. се приближил до магазина и пъхнал металното
острие на тесла с дървена дръжка между входната врата на магазина и касата
на вратата и по този начин счупил заключващия механизъм на вратата.
Подсъдимият Т. влязъл в магазина, при което се задействала алармената
инсталация към охранителната фирма. Подсъдимият Т. се приближил до
касата в магазина и от шкаф, намиращ се до касата отнел синьо кожено
портмоне, съдържащо парична сума от 900 лв., съставляваща част от оборота
на магазина, след което веднага излязъл от магазина и избягал, но оставил
теслата пред неговия вход. Подсъдимия Т. тръгнал да бяга към пазара в гр.
Асеновград и в гр. Асеновград, на ул. „И. Вазов“, срещу № 8 той извадил
сумата от 900 лв. от портмонето и изхвърлил същото. Виждайки, че подс. Т.
2
бяга в тази посока, подс. И. също тръгнал да бяга към пазара в гр. Асеновград.
По телефона подс. Т. казал на подс. И. къде се намира и същия отишъл при
него. Тогава Т. казал на И., че е откраднал пари от магазина и в последствие
двамата заедно изхарчили част от откраднатите пари, а с друга част от тях
подсъдимия Т. закупил мобилен телефон марка „Самсунг“ .
Междувременно след като подсъдимият Т. счупил заключващия
механизъм на входната врата на магазина и влязъл в него, служители на
охранителната фирма получили сигнал за задействие на алармената
инсталация в магазина и на място веднага пристигнали свидетелите *** които
по същото време били на работа като мобилен патрул в охранителната фирма.
На място обаче *** не установили двамата подсъдими, тъй като те вече били
избягали, а видели единствено теслата, оставена от подсъдимия Т.. ***
забелязали отворения шкаф в магазина, от който подсъдимия Т. отнел
портмонето с паричните средства. За инцидента бил уведомен управителя на
дружеството - Св. В. Ж. ,който веднага отишъл на място и установил, че
липсва портмоне, съдържащо сумата от 900 лв.
На място пристигнали и служителите на РУ-Асеновград – св. Д. В. и Н.
Б.. Тъй като в обекта имало монтирани камери за видеонаблюдение, св. Ж.
изгледал записите, заедно с полицейските служители и видял как подсъдимия
Т. влиза в магазина през входната врата и от шкафа отнема портмонето с
паричната сума, след което излиза от магазина.
В хода на разследването е назначена съдебно-оценителна експертиза, от
заключението на която е видно от която стойността на отнетото от подсъдимия
Т. портмоне е 7, 20 лв.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена
на базата на самопризнанията на подсъдимите по чл.371 т.2 от НПК, които
бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на
доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които ги подкрепят и които на
основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на
свидетелите: В. Ж., Н. ***, *** Д. В., Д. ***, а също и от приложените по
делото писмени доказателства и от заключението на изготвената съдебно-
оценителна експертиза. Съдът кредитира показанията на свидетелите като
обективни, логични, съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал и кореспондиращи си със самопризнанията на подсъдимите.
При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото
производство фактическа обстановка, Съдът намира, че с деянието си всеки
от подсъдимите е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението, както следва:
Подсъдимият И. Т. Т. – състава на престъплението по по чл. 195, ал.1, т.
3, т. 4 и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от
НК.
Подсъдимият З. Н. И. – състава на престъплението чл. 195, ал.1, т. 3, т. 4
и т. 7, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1, във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
От субективна страна престъплението е извършено от всеки от
подсъдимите умишлено – при форма на вината пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици.
При определяне вида и размера на наказанието и индивидуализирането
3
му за всеки един от подсъдимите, съобразно предвиденото в особената част на
НК съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, с оглед негативните обществени настроения против този вид
престъпления в региона, поради значителния им интензитет и степента, в
която те засягат този вид правно защитени обществени отношения.Съдът взе
в предвид и в предвид факта, че от престъплението са причинени
имуществени щети със сравнително висок размер, които не са възстановени.
От друга страна съдът прецени, че подсъдимите И. Т. и З. И. са осъждани
към момента на деянието, поради което са дейци със завишена степен на
обществена опасност, като този извод е с по-голяма степен на интензивност
по отношение на подсъдимия Т. с оглед по-тежката му предходна съдимост.
При индивидуализиране на наказанията, Съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства направените от подсъдимите самопризнания, които в
значителна степен спомогнаха за изясняване на обективната истина по делото.

С оглед диференцираната процедура, по която протече съдебното
производство при определянето на наказанието, съдът се съобрази с
препратката на чл.372 ал.2 от НК, относно специалните правила при
определяне на наказанието, според която норма при постановяване на
осъдителна присъда наказанието се определя при условията на чл. 58А от НК.
Ето защо ръководейки се от разпоредбите на общата част на НК и след
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства преценени
поотделно за всеки от двамата подсъдими, както и степента на обществена
опасност на деянието и на всеки от дейците, съдът определи на подсъдимите
наказания, както следва:
І. На подсъдимия И. Т. Т., Съдът определи наказание от една година и
три месеца лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от НК
и намалявайки така определеното наказание с една трета, съдът наложи на
подсъдимия И. Т. Т. наказание от десет месеца лишаване от свобода. Тъй като
подсъдимият Т. е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер, приложението на чл. 66 ал.1 от НК е изключено в случая, а и съдът
намира, че за постигане на целите на наказанието същото следва да бъде
изтърпяно ефективно от подсъдимия Т., затова на основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б.
„б“ от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на
така наложеното на подсъдимия И. Т. Т. наказание от десет месеца лишаване
от свобода.
На основание чл.59 ал.1 т.1 и ал.2 от НК, съдът приспадна при
изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ времето, през което
подсъдимият И. Т. Т. е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление на
Районна прокуратура – Пловдив, ТО- Асеновград на основание чл.64 ал.2 от
НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
17.02.2025 г., до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане, се
зачита за един ден лишаване от свобода.
ІІ. По отношение на подсъдимия З. Н. И., Съдът определи наказание от
една година лишаване от свобода. Прилагайки правилото на чл. 58А ал.1 от
НК и намалявайки така определеното наказание от една година лишаване от
свобода с една трета, съдът наложи на подсъдимия З. Н. И. наказание от осем
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
4
изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК при изпълнението на така
наложеното наказание лишаване от свобода съдът приспадна времето, през
което подсъдимият З. Н. И. е бил задържан по реда на ЗМВР, с постановление
на Районна прокуратура – Пловдив, ТО- Асеновград на основание чл.64 ал.2
от НПК и с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
17.02.2025 г., до постановяване на настоящата присъда - 19.06.2025 г., като
един ден задържане, зачете за един ден лишаване от свобода.
Според преценката на Съда именно тези наказания като вид и размер се
явяват съответни на степента на обществена опасност на деянието и дейците
и най–добре биха изпълнили целите на наказанието, посочени в разпоредбата
на чл. 36 от НК.
Предявеният граждански иск от гражданския ищец „***“ ЕООД
солидарно срещу подсъдимите И. Т. Т. и З. Н. И., за сумата от 907,20 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деликта – 17.02.2025 г. до окончателното и изплащане е доказан по основание
и размер за сумата от 900 лв. и неоснователен за сумата от 7,20 лв., тъй като
вредите са възстановени в тази част чрез връщане на веща. Основанието на
предявения граждански иск е виновно извършеното деяние от подсъдимите,
срещу които е предявен искът и съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да
репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Безсъмнено установено по делото беше, че в резултат от извършеното от
подсъдимите престъпление, гражданският ищец „***“ ЕООД е претърпял
имуществени вреди в размер от 900 лева, които са пряка и непосредствена
последица от престъплението.
Ето защо и предвид изложеното, съдът счете, че предявеният
граждански иск е основателен в размер на 900 лв., поради което го уважи в
този размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
деликта до окончателното й изплащане. За сумата от 7,20 лева отхвърли
гражданския иск като неоснователен.
Съобразно уважения размер на гражданския иск, съдът осъди
подсъдимите И. Т. Т. и З. Н. И. да заплатят в полза на държавата, по бюджета
на съдебната власт сумата от 50.00 лева – всеки от тях, представляваща
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.
С оглед изхода на делото, Съдът възложи на подсъдимите и направените
по делото разноски в размер на по 161,23 лв. за всеки от тях.
По отношение на веществените доказателства съдът постанови както
следва:
1 бр. флашпамет Lexar, находяща се по делото, както и 1 бр. кожено
портмоне, находящо се на съхранение в РУ-Асеновград, да се върнат на
пострадалия В. Н. Ж., след влизане на присъдата в сила.
По отношение на вещественото доказателство: 1 брой тесла с дървена
дръжка, находяща се на съхранение в РУ-Асеновград съдът постанови да се
унищожи като вещ без стойност, след влизане на присъдата в сила.
5
На основание чл. 53 ал. 1 б. „а“ от НК отне в полза на Държавата
приложеното по делото веществено доказателство: 1 брой мобилен телефон
марка „Редми“, черен на цвят, собственост на подсъдимия З. Н. И., находящ се
на съхранение в РУ-Асеновград, като средство послужило за извършване на
престъплението, след влизане на присъдата в сила.
По отношение на вещественото доказателство: 1 брой мобилен телефон
марка „Самсунг“ с имей № 1-352501/91/171311/4 и имей № 2–
353155/36/171311/5, находящ се на съхранение в РУ-Асеновград, съдът
постанови да се върне на подсъдимия И. Т. Т., след влизане на присъдата в
сила.
Причините за извършване на престъплението са незачитане от страна на
подсъдимите на установения и утвърден в страната правов ред и в частност
незачитане на установените правила и норми, охраняващи правото на
собственост, ниска правна култура, както и желание за лично
облагодетелстване по непозволен от закона начин.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни