№ 499
гр. П., 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Диана Мл. Т.ова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500670 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК. С решение
№791/27.06.2025 г., постановено по гр.д.№471/2025 г. по описа на РС – П. е
осъдена Областна Дирекция на МВР П., ЕИК *********, с адрес гр.П., пл.
„Съединение” №3, представлявана от старши комисар Д.Б. да заплати на В. П.
П., ЕГН ********** с адрес: гр.П., обл. П., ул.„Г.М.” №4 сума в размер на 3
383,30 лева, представляваща неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 05.02.2022 г. до
05.02.2025 г., получен в резултат от преизчисляване на положения нощен труд
в дневен с коефициент 1,143 и обезщетение за забава в размер на 562,32 лева,
дължимо за периода от първо число след изтичане на всеки тримесечен период
през процесния период до 05.02.2025 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска 05.02.2025 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдена е Областна Дирекция на МВР П. да заплати на В. П. П., ЕГН
********** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер на 1 000 лева,
представляваща платено адвокатско възнаграждение.
Осъдена е Областна Дирекция на МВР П. да заплати на основание чл.78,
ал.6 ГПК по сметка на РС – П. държавна такса в размер на 185,33 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 377 лева.
1
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ОДМВР - П. с
изложен оплаквания за незаконосъобразност, като твърди, че съдът
неправилно тълкувал и приложил материалния закон. Твърди се, че
необосновано съдът е приел, че ищецът е полагал труд на смени с
продължителност 24 часа. Било установено по делото, че тези смени били с 12
часова продължителност. Разглежда се правната уредба на заплащането на
труда, съгласно ЗМВР. Твърди се, че в чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, със самия
закон е прието, че продължителността на нощния труд е 8 часа, като за по –
голяма продължителност, служителите, чиито правоотношения се основават
на този закон, получават компенсация под различна форма. Такова било и
разбирането възприето от ВКС и от множество други съдилища.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен
с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от В. П. чрез адв.Т., с формулирано искане обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, съобразено с
доказателствата по делото – приетата експертиза. Поддържа, че съдът е
съобразил законовите норми, направил е обстойна съпоставка на заеманата от
П. длъжност, с длъжности от други закони в публичния и частен сектор.
Решението също така било съобразено с произнасянето на СЕС по дело №С-
435/2023 г. Претендира разноски.
Страните не са формулирали доказателствени искания пред въззивния
съд.
Окръжният съд, като прецени валидността и допустимостта на
постановеното решение, за да се произнесе по съществото на спора, взе
предвид следното:
В исковата си молба против ОДМВР П. ищецът В. П. П. твърди, че е
заемал старши полицай – водач на патрулен автомобил в група „Охранителна
полиция“ в РУ П. при ОДМВР П..
През периода от 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г. и до момента ищецът
изпълнявал служебните си задължения на смени /дневни - от 07.00 часа до
19.00 часа и нощни – от 19.00 часа до 07.00 ч. на следващия ден/, всяка от
които с продължителност от 12 часа, съгласно изготвените и утвърдени от
Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работното
време.
Съгласно определените правила за изплащане на извънреден труд
/нощен труд/ от ОДМВР П., същия се отчитал за период от три месеца, като
падежът на изплащането му е края на всяко тримесечие и се изплащал, ведно с
2
полагащото се трудово възнаграждение, отчитайки го по отделно перо -
извънреден труд. Именно след всяко тримесечие /считано за падеж на
определеното вземане/, след отчитането на положения извънреден труд
/нощен труд/, се дължала сумата определена за положен нощен труд.
През периода на претенцията 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г. не бил
отчетен адекватно и съответно заплатен положения нощен труд, като падежът
на всяка една от дължимите суми била изискуема от датата на изплащане на
трудовото възнаграждения, след всяко тримесечие, както и дължимите лихви
били изискуеми от същата дата.
Ищецът твърди, че е положил около 1 933 часа нощен труд, полагащите
му се за които възнаграждение му било изплатено от ответника, като
отчитането на положения нощен труд се е извършвало на тримесечие, а
заплащането му - в първия месец от новото тримесечие. Същевременно, с
оглед разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата от 2007 г. (която била приложима в конкретния случай
предвид характера й на специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба
№*********/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи), положеният от
ищеца нощен труд за периода следвало да бъде приравнен на дневен с
коефициент 1,143 и съответно - да бъде допълнително заплатен този
приравнен на дневен положен от ищеца нощен труд.
Имало разлика 276, 37 часа, която не е заплатена на ищеца.
Ищецът твърди, че не му е заплатено трудово възнаграждения за
положения от него труд в размер на 3 578 лв. и съответно лихвата върху тази
сума от падежа на всяко едно задължение /първия ден от следващото
тримесечие/ до датата на входиране на исковата молба пред РС - П. -
05.02.2025 г./, е в размер общо на 1184, 318 лв.
Твърди, че отношенията между страните се уреждали от ЗМВР, който се
явявал специален по отношение на ЗДСл по аргумент на чл.142, ал.2 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР регламентирала, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период.
Съгласно чл.187, ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното работното време се
компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работа в почивни и празнични
дни - за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период -за
служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност
през процесния период ищецът полагал труд през нощта /22,00-06,00 ч./, а
отработеното работно време се изчислявало сумарно.
3
В процесния период действали последователно Наредба
№********/11.08.2014 г., Наредба № ******** от 25.05.2015 г. и Наредба №
**********/29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министъра на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в
трите наредби били идентични и в смисъл, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
От значение за решаване на спора бил въпросът дали може да се
приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, която предвиждала преизчисление на
положения нощен труд. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.187, ал.9 от
ЗМВР, редът за организацията и разпределяне на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
Прави се преглед на нормативната подзаконова уредба, като според
ищецът извода е, че липсата на изрична норма не следва да се тълкува като
законово въведена възбрана за преизчисляване за положените от служителите
на МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на
реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото
отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. При наличие на такава празнота в специалната уредба,
касаеща служителите на МВР, следвало субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефицент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, или коефицент 1,143. В противен случай държавният служител
в МВР. би бил в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
При тези твърдения и с оглед определение от 29.07.2024 г., постановено
по дело №С-435/23 г. по описа на СЕС - VI състав (което имало приоритет
пред ТР №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС), следвало да се
приеме, че искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР се явява доказан по основание, а по размер – с оглед
4
заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължима сума за
положен нощен труд в размер на 3 578 лв., ведно с лихвата върху тази сума от
падежа на всяко едно задължение /първия ден от следващото тримесечие/ до
датата на входиране на исковата молба пред РС П. - 05.02.2025г./, която била в
размер общо на 1 184, 318 лв., ведно със законната лихва. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ОДМВР П. чрез
гл.юрисконсулт П., в който се поддържа неоснователност. Оспорва изцяло
предявените искове както по основание, така и по размер.
Не оспорват, че през посочения в исковата молба период ищецът е бил
служител на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, но съгласно разпоредбата на
чл.142, ал.2 от ЗМВР статутът на тези служители се уреждал единствено от
ЗМВР, поради което счита, че не са приложими разпоредбите на Закона за
държавния служител, КТ и Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съобразно чл.187, ал.7 от ЗМВР, работата извън редовното работно
време до 280 часа годишно се компенсирал с допълнително възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период.
Извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение. Известно било, че извънреден труд е налице само
ако работника или служителя действително е работил извън установеното
работно време, като в конкретния случай извънреден труд не бил полаган.
Не спорят, че за претендирания исков период ищецът е работил на
длъжност старши полицай – водач на патрулен автомобил в група
„Охранителна полиция“ в РУ П. при ОДМВР П..
Не спорят, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по
утвърдени графици, при режим на полагане на труда - дневни и нощни смени
при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на
чл.187, ал.3 от ЗМВР.
Неправилно обаче ищецът посочвал, че е налице празнота в
нормативната уредба, касаеща МВР и навежда доводи, че следва да се
премине към субсидиарно прилагане на разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
Уредбата на нощния труд на държавните служители в МВР за
разглеждания период се съдържала на две нива - първо на законово, в чл.187,
ал.1 и ал.3 от ЗМВР, чл.179 от ЗМВР и второ, на подзаконово ниво в Наредба
№*********/22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на
5
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 и ал. 3 от закона за
министерството на вътрешните работи. Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа за
всеки 24- часов период. Нощен бил трудът, който се полагал между 22,00 и
6,00 ч. Тази разпоредба била императивна и определяла изрично и точно
нормалната продължителност на работното време през нощта, изразено в броя
на часовете „8“. По аргумент на чл.187, ал.4 от ЗМВР, „при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното работно време към нормалната продължителност на работното
време през нощта по ал.1“, т.е., така нормираният коефициент е 1, а не както
се твърдяло в исковата молба - 1,143. Фиксираната законова норма от осем
часова продължителност на работното време през нощта, установена в закон -
чл.187, ал.1, изр.ІІ-ро се ползвала с презумпцията за конституционност и
задължителност за прилагането й. Същата съответно намерила отражение и в
издадения подзаконов нормативен акт, уреждащ процесиите отношения,
касателно в чл.21. ал.3 от Наредба №*********/22.07.2022 г.
Съобразно така действащата специална правна уредба, касаеща
служителите на МВР по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, следвало да се приеме, че
нормалната продължителност на работното време за служителите на МВР
през нощта е 8 часа. Действително тя била по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време на работниците и служителите по
трудови правоотношения, установена в Кодекса на труда, който предвижда в
чл.140, че „нормалната продължителност на седмичното работно време при 5
дневна работна седмица през нощта е 35 часа. Нормалната продължителност
на работното време през нощта при 5 дневна работна седмица е до 7 часа“. Но
това различие и по-голямата продължителност на работното време при 5
дневна работна седмица от 40 часа и на работното време през нощта - 8 часа
било обусловено от основните функции на МВР, които са установени в ЗМВР.
Това оправдавало и обосновавало например и прилагането на различен метод
на правно регулиране на работното време, трудово възнаграждение и на други
подобни на работниците и служителите по трудови правоотношения в Кодекса
на труда и в ЗМВР. Именно поради спецификата на работа на държавните
служители - полицейски органи, законодателят уредил техния статут в
специален закон - ЗМВР, който бил различен от статута на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 и ал.3. За тях били неприложими нормите на
6
общото законодателство като ЗДСл и КТ. В конкретния случай не било налице
нито закон, нито акт на МС, с който да се допускало преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
В т.см. било и ТР №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. на ОСГК на ВКС,
съгласно което, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд
от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл.9, ал.2 от
същата наредба/ и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове. Тълкувателният акт отчел, че в ЗМВР има
редица механизми, които компенсират нощния труд на лице в служебно
правоотношение с органите в системата на МВР - допълнително
възнаграждение за прослужено време (чл.178, ал.1, т.1 ЗМВР), размер на
основния платен годишен отпуск (чл.189 ЗМВР), обезщетения за неизползван
платен годишен отпуск (чл.234, ал.1 ЗМВР), обезщетения за прекратяване на
служебното правоотношение (чл.234, ал.1 ЗМВР), по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд според неговата продължителност (чл.187,
ал.5, 6 и 7 от ЗМВР) и др. Поради това, с тълкувателното решение било
прието, че правният режим на лицата в служебно правоотношение с МВР е
специален и изключва предпоставките по чл.46, ал.2 ЗНА, т.е. възможността
по аналогия да се приложат Кодексът на труда и в частност, чл.9, ал.2 НСОРЗ.
Тълкувателното решение било съобразено и с решение по дело С-262/20 на
СЕС по преюдициално запитване от български съд по тълкуването и
прилагането на Директива 2003/88/ЕО. Решението на СЕС и тълкувателното
решение били задължителни за всички съдилища в Република България.
Твърди се, че прилагането на ЗМВР в точния му смисъл, съгласно
разясненията, дадени в ТР №1/15.03.2023 г. по т. д. №1/2020 г. на ОСГК на
ВКС, не третира дискриминационно служители в публичния сектор по
отношение отчитане и заплащане на положения от тях труд, не е в
противоречие с правото на Европейския съюз и практика на СЕС по тълкуване
на чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права. Директива 2003/88/ЕО не
съдържала указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Следи се за това, за полагащите труд през нощта да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд.
Според решение по дело С-262/20 СЕС, чл.8 и чл.12, б.„а“ от
Директивата следвало да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема
7
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите, е по кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. По конкретно, допускало се
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в частния
сектор, както е по действащия Кодекс на труда, да не се прилага за
работниците в публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите /със
статут по действащия ЗМВР/, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел и е
съразмерно на тази цел.
Поради противоречивата съдебна практика и постановяването на ТР
№1/15.03.2023 г., както и с оглед решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-
262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С-536/2021 и
С732/2021 - С-738/2021, постановени по отправени съответно от РС - Луковит
и от РС - Кула преюдициални запитвания по аналогични спорове, било
отправено преюдициално запитване по в.гр.д.№193/2023 г. По това
преюдициално запитване било образувано дело С-435/2023 на СЕС. С
определение от 29.07.2024 г. Съдът на Европейския съюз дава следните
отговори на поставените въпроси:
Член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време и членове 20 и 31 от Хартата на основните права на ЕС
трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по
въпроса за нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в
третирането на група работници от публичния сектор, натоварени със
съществените задачи по охрана на обществения ред и защита на населението,
спрямо друга група работници от публичния сектор, натоварени със същите
задачи, или спрямо работници от частния сектор, освен ако тази разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с
допустима от закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел.
Член 12, буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата па
основните права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по специално
до разлика в третирането, която не се основава на обективен и разумен
критерий.
По първия въпрос съдът е припомнил, че по т.55 от дело С-260/20 вече е
постановил, че член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба,
8
която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по
кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня.
При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд. Съдът приел, по т.79 и т. 80,
че членове 20 и 31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат
определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния
сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането-доколкото
съответните категории работници се намират в сходно положение - се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.
Следователно, изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в
унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при
постановяване на ТР №1/15.03.2023 г. по т.д.№1/2020 г. ОСГК на ВКС.
В обобщение, ответникът счита, че не са налице предпоставките
нощният труд на служителите от МВР да се заплаща след преизчисляването
му с коефициент 1.143, съобразно КТ и Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата. Позовава се на съдебна практика.
Оспорва и претенцията за лихви. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение,заплатено от ищеца.
Развитите в отговора на исковата молба доводи са напълно идентични с
доводите, подържани и във въззивната жалба.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
прие за установено следното:
С определението си по чл.140 ГПК, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните съществуването на служебното
правоотношение между ищеца и ответника през процесния период, както и
фактът, че ищецът е полагал труд на смени и с оглед характера на работа през
нощта /от 22,00 ч до 06,00 ч./, през същия период. Тези обстоятелства са
установен по категоричен начин и от представената кадрова справка.
С определение №983/29.05.2025 г., съдът е прекратил производството по
гр.д.№471/2025 г. по описа на РС - П. в частта за сумата над 3 383,30 лв. до
3 578 лв. за главница и в частта за сумата над 562,32 лв. до 1 184,318 лв. за
мораторна лихва, поради оттегляне.
По делото е приета експертиза, която е дала заключение за размер на
9
дължимото възнаграждение за положен, но неизплатен нощен труд при
положение, че той се приема за извънреден и се приложи коефициент 1,143.
С определение №983/29.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на
предявения иск за главница в размер на 3 578 лева, представляващ
незаплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд, преизчислен в
дневен такъв за процесния период чрез намаляване на неговия размер от 3 578
лева на 3 383,30 лева, както и изменение на предявения иск за мораторна
лихва за същия период чрез намаляване на неговия размер от 1184,318 лева на
562,32 лева.
Фактическата обстановка по делото е приета правилно от
първоинстанционния съд. Изложени са и подробни мотиви, които
действително въззивната инстанция е споделяла и постановявала решения в
същия смисъл.
Обобщено становището на съда никога не е било, че следва да намерят
приложение разпоредбите на КТ, а не на ЗМВР. Този въпрос е предизвиквал
сериозна дискусия с оглед редакцията на чл.187 от ЗМВР преди изменението
му през 2020 година.
При разрешаване на този въпрос след този момент въззивната
инстанция е приемала именно, че разликата в третирането на служителите на
МВР и на останалите служители в публичния сектор относно различната
продължителност на нощния труд не се основава на обективен и разумен
критерий, не е свързана с допустима от закона цел и не е съразмерна на
тази цел. Именно поради това и задълбочено е изследвала и сравнявала
статута на други сходни длъжности с този на служителите на МВР.
Възприетите от въззивната инстанция съображения са възпроизведени в
мотивите на първоинстанционния съд.
Следва още да се посочи, че възприетата от въззивната инстанция
практика е започнала да търпи корекция след постановяването на ТР
№1/15.03.2023 г., постановено по т.д.№1/2020г. на ОСГК. При постановяване
на това задължително за съдилищата решение, ВКС е обсъдил и
съотвествието му с правото на ЕС, като с решението по дело №С-262/20 на
Съда на Европейския съюз, образувано по направено преюдициално запитване
от български съд, се приема, че Директива 2003/88/ЕО не съдържа указание за
дадена разлика или съотношение между нормалната продължителност на
нощния труд и нормалната продължителност на труда през деня. Посочва се,
че следва да се следи за това, за полагащите труд през нощта да има други
мерки за защита под формата на продължителност на работното време,
заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които позволяват да се
компенсира особената тежест на този вид труд. Член 8 и чл. 12, б.„а“ от
10
Директивата следва да се тълкуват в смисъл, че не се налага да се приема
национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор, като
полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. Европейският съд е приел, че чл.20 и
чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т.80/.
Към момента на постановяване на решенията на въззивната инстанция в
смисъла, който е възприет изцяло /с идентични мотиви/ от
първоинстанционния съд, не е имало дори и изолирана съдебна практика по
поставените въпроси.
Към настоящия момент обаче има такава практика, създадена след
постановяване на цитираното от първоинстанционния съд решение и част от
нея е цитирана от жалбоподателя.
В практиката на ВКС се приема, че има създадени компенсаторни
механизми в ЗМВ и КСО , с които неблагоприятните последици от полагане
на нощен труд от служителите в МВР да се компенсират. Тази съдебна
практика е формирана след решенията от 24.02.2022 г. на СЕС по дело С-
262/2020 и от 04.05.2023 г. по съединени дела С-529/21 - С- 536/2021 и
С732/2021 - С-738/2021. След постановяване на тези решения отново е
отправено преюдициално запитване по в.гр.д.№193/2023 г. По това
преюдициално запитване е образувано дело С-435/2023 на СЕС, по което е
постановено определение от 29.07.2024 г. Тази съдебна практика не е
променена и след постановяване на Определение от 29.07.2024 г. по дело С-
435/2023 на СЕС, като се приема, че не са налице основания, положените
часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен такъв с коефициент
1,143, поради което иск на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187 от ЗМВР е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен /в т.см. решение №525/13.08.2024 г.
на ВКС по гр.д.№2329/2023 г., IV г.о., решение №234/28.04.2025 г. на ВКС по
гр.д.№2142/2024 г., III г.о./.
Въззивният съд намира, че с оглед формираната практика на ВКС следва
да приеме, че предявеният иск е неоснователен. Въззивната инстанция
възприема това разрешение, съобразявайки се с практиката на ВКС и поради
това, че законът следва да бъде прилаган еднакво спрямо всички. Не е
установено по делото да е налице неизплатен нощен труд, който да бъде
11
заплатен, така както ищеца претендира.
Поради изложеното, съдът намира, че първоинстанционното решение
следва да бъде отменено, а иска – отхвърлен.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя – ответник в
първоинстанционното производство се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение, които съдът определя в общ размер на 200 лева за двете
инстанции.
Мотивиран от изложеното, Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №791/27.06.2025 г., постановено по гр.д.№471/2025
г. по описа на РС – П., с което е осъдена Областна Дирекция на МВР П., ЕИК
*********, с адрес гр.П., пл.„Съединение” №3, представлявана от старши
комисар Д.Б. да заплати на В. П. П., ЕГН ********** с адрес: гр.П., обл. П.,
ул.„Г.М.” №4 сума в размер на 3 383,30 лева, представляваща неизплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд през
периода от 05.02.2022 г. до 05.02.2025 г., получен в резултат от преизчисляване
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 и обезщетение за
забава в размер на 562,32 лева, дължимо за периода от първо число след
изтичане на всеки тримесечен период през процесния период до 05.02.2025 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване
на иска 05.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, от гр.П., ул.„Г.М.” №4 ДА
ЗАПЛАТИ на Областна Дирекция на МВР П., ЕИК *********, с адрес гр. П.,
пл.„Съединение” №3 разноски за двете инстанции в размер на 200 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12