№ 93
гр. Ямбол, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостин Ст. Радиев
при участието на секретаря Г.Б.М.
като разгледа докладваното от Радостин Ст. Радиев Административно
наказателно дело № 20252330200438 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по жалба на И. М. К. от гр. Сливен,
ЕГН: ********** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 8810833,
издаден от ОД на МВР гр. Ямбол, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.2 от ЗДвП на
жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50
лева.
С жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на ел.фиш,
поради изтекла давност по чл.82 , ал.1 от НК, както и че е издаден в
нарушение на сроковете по чл.34 от ЗАНН и се иска неговата отмяна.
Претендират се направените по делото разноски.
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител с които
се оспорва жалбата, иска се потвърждаване на ел. фиш и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност
на разноските на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и
проверени в хода на съдебното следствие доказателства по делото приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 02.03.2023 г. в 17:00 часа, автоматизирано техническо средство с
1
ARH CAM S1 с № 120сс8а заснело т.а. Скания с рег. № СН 3524АМ, движещ
се в с. Могила ул. Христо Ботев до кръстовище с ул. Пеньо Пенев в посока
с.Зимница с превишена скорост – 62 км/ч при максимално разрешена за
движение в населено място – 50 км/ч.
Въз основа на тези данни и проверка за собственост на заснетия
автомобил, впоследствие бил издаден от ОД на МВР- Ямбол електронен фиш
серия К № 8810833 на законния представител на 4Дими 76“ЕООД – И. М. К..
По делото не са представени доказателства кога е връчен ел. фиш на
жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в преклузивния срок на чл.
59 ал.2 ЗАНН от лице, което има право на жалба. Разгледана по същество се
преценя като неоснователна поради следните съображения:
От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер глоба в
размер, определен за съответното нарушение.
Към административно наказателната преписка е приложена снимка №
120СС8А/0029031 . Издадения електронен фиш съдържа изискуемите в
чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити.
В случая нарушението е установено от мобилна система за контрол на
скоростта CAM S1 с № 120сс8а , преминала проверка на 06.04.2022 год.,
видно от Протокол № 20- СГ-ИСИС/06.04.2022 год. на Български институт по
метрология.
Нарушението се установява и от приложения протокол за използване на
АТСС с рег. № 813р-12760/07.03.2023 год. от който е видно, че на 02.03.2023
год. имено АТСС ARH CAM S1 с № 120сс8а e използвано в с.Могила ул.
Христо Ботев до кръстовище с ул. Пеньо Пенев за времето от 13:50 часа до
18:00 часа.
Правилно контролният и наказващият орган са посочили
нарушената от жалбоподателя материална разпоредба от ЗДвП. Правилно и
законосьобразно наказващият орган е ангажирал
административнонаказателната отговорност на дееца по чл.182,ал.1,т. 2 от
ЗДвП, където е предвидена глоба в размер на 50 лв. за водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място от 11 до 20 km/h, тъй като
жалбоподателят е превишил допустимата скорост с 12 км/ч., след приспадане
в негова полза на 3 км/ч, допустимата грешка при измерването. Размерът на
наказанието е фиксиран от законодателя и не може да бъде намаляван от съда.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е изтекла давността по
чл.80, ал.1, т.5 от НК.
С Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС и ВАС се прие, че
2
е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се
създала трайна несигурност в правния мир. В този смисъл институтите на
давността в двете и разновидности- преследвателна погасителна давност, след
изтичането на която се погасява възможността на компетентния орган да
реализира правомощията си по административно-наказателното
правоотношение и изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява
възможността компетентния орган да реализира изтърпяването на вече
наложената административна санкция, намират приложение и в
административно наказателния процес, независимо дали имат изрична уредба
в ЗАНН.
В цитираното Тълкувателно Постановление 1/27.02.2015г. на ВКС
и ВАС се прие, че пример за такова субсидиарно приложение е института на
абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал.3 НК, вр. чл.80, ал.1, т.5 НК. С
това обаче далеч не се изчерпват случаите когато разпоредбите на давността
уредени в НК следва да намерят субсидиарно приложение. Прието е че
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване
на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс.
Преследвателната давност бива два вида: обикновена и абсолютна.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено
преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност- чл. 81, ал.2 НК. Абсолютната
давност изключва наказателното/административно-наказателното
преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената
давност-чл. 81, ал.3 НК.
В процесния случай не е изтекла визираната в чл.80, ал.1 т.5 от НК
обикновена погасителна давност от три години. Атакуваният електронен фиш
е издаден за нарушение, извършено 02.03.2023 год. и три годишния давностен
срок би изтекъл на 02.03.3036 год.
Не е нарушен и срока по чл.34 от ЗАНН , тъй като той касае съставянето
на АУАН, но не и на ел. фиш. Разпоредбата на чл.189 , ал.4 от ЗДвП не изисква
посочване на дата на съставяне на ел. фиш, а само датата на извършване на
нарушението.
Съдът не споделя и доводите на жалбоподателя, че не му е ясно за какво
е наказан – дали , че е управлявал въпросното МПС или за това , че е заснето
нарушение с него. В обжалвания ел. фиш ясно е посочено , че жалбоподателят
е санкциониран, като законен представител на „Дими 76“ ЕООД, която е
собственик на МПС. Същият е имал възможност на основание чл.189, ал.5 от
ЗДвП да предостави в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
При този изход на делото , жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на ОДМВР Ямбол направените разноски за юристконсулско
3
възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл.27е от Закона за заплащането
на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство, серия К № 8810833,
издаден от ОД на МВР гр. Ямбол , с който на И. М. К. от гр. Сливен, ЕГН:
********** , за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 50 лева.
ОСЪЖДА И. М. К. от гр. Сливен, ЕГН: ********** да заплати на
ОДМВР Ямбол направените по делото разноски в размер на 100/сто/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Ямбол в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4