№ 64
гр. гр. Добрич, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на първи февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно
гражданско дело № 20223200500786 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба на „Йеттел България”ЕАД /предишно наименование „Теленор
България” ЕАД/ - гр.София срещу решение №493/30.05.2022г., поправено с
решение №738/20.07.2022г. по гр.д.№1468/2021г. на Добричкия районен съд в
частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ю. Р. Р. от с.
А., иск с правно основание по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 1 284.64
лева, представляваща сбор от неустойки, дължими поради предсрочно
прекратяване на сключени между страните на:
Договор за мобилни услуги № ********* от 15.03.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
16.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
07.03.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
1
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г.
Съгласно изложеното в жалбата, въззивникът и ищец по делото бил
доказал, че сключените между страните договори за мобилни услуги са
прекратени преди изтичане на срока им, което прекратяване било по вина на
насрещната страна, изпаднала в забава да изпълнява договорните си
задължения. Приетото от първоинстанционния съд, че договорите не са
прекратени, било необосновано, предвид представената от въззивника покана
от 18.11.2018г. за изпълнение до длъжника. В поканата се съдържало изрично
изявление, че при безрезултатно изтичане на дадения от въззивника срок за
доброволно изпълнение от длъжника договорите ще се считат прекратени.
Ефектът на прекратяване бил настъпил, а обратно приетото от
първоинстанционния съд било резултат на неправилно и необосновано
тълкуване съдържанието на изявлението. Настоява за отмяна на решението на
районния съд в обжалваната част и за удовлетворяване на предявения иск.
Жалбата е редовна, подадена е в срок и е допустима.
В съдебно заседание особеният представител по чл.47 ал.6 от ГПК на Ю.
Р. Р. е изразил становище за неоснователност на жалбата и иска решението на
районния съд в обжалваната част да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от
„Йеттел България”ЕАД /преди с наименование „Теленор България” ЕАД/
срещу Ю. Р. Р. искове по чл.422 ал.1 от ГПК за установяване съществуването
на вземанията на ищеца от ответника, за които по ч.гр.д.№3593/2020г. на ДРС
е издадена заповед за изпълнение №260651/08.12.2020г., а именно:
- задължение в размер на 735.10 лева, съставляващи сбор от цената на
доставени от ищеца на ответника и незаплатени от ответника мобилни услуги
по Договор за мобилни услуги №*********/15.03.2016г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги №*********/16.07.2018г.;
Договор за мобилни услуги №*********/24.03.2016г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги №*********/02.07.2016г.;
Договор за мобилни услуги №*********/03.06.2016г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги №*********/07.03.2018г.;
2
Договор за мобилни услуги №*********/01.09.2016г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги №*********/31.07.2018г.;
Договор за мобилни услуги №*********/05.12.2016г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги №*********/22.02.2017г.;
Договор за мобилни услуги №*********/2.08.2017г.; Договор за мобилни
услуги №*********/01.12.2017г.;
- задължение в размер на 1 284.64 лева, съставляващи сбор от неустойки,
дължими от ответника за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни
услуги №*********/15.03.2016г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги №*********/16.07.2018г.; Договор за мобилни
услуги №*********/03.06.2016г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги №*********/07.03.2018г.; Договор за мобилни
услуги №*********/01.09.2016г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги №*********/31.07.2018г.; Договор за мобилни
услуги №*********/05.12.2016г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги №*********/22.02.2017г.; Договор за мобилни
услуги №*********/22.08.2017г.; Договор за мобилни услуги
№*********/01.12.2017г.;
- задължение в размер на 1 112.13 лева, съставляващи сбор от
незаплатени лизингови вноски, дължими по Договор за лизинг от 01.12.2017
г., Договор за допълнителен лизинг №*********/11.02.2017г., Договор за
лизинг от 16.07.2018г., Договор за лизинг от 07.03.2018г., Договор за лизинг
от 01.09.2016г., Договор за лизинг от 31.07.2018г., Договор за лизинг от
05.12.2016г.
Постановеното по така предявените искове решение на районния съд не е
обжалвано и е влязло в сила в частите, в които е признато за установено, че
ответникът Ю. Р. Р. дължи на ищеца „Йеттел България”ЕАД /преди „Теленор
България”/ общо сума от 735.10 лева за периода 18.07.2018г. - 17.10.2018г. за
доставени му от ищеца мобилни услуги по горепосочените договори и сумата
общо в размер на 1 112.13 лева, лизингови вноски по другите горепосочени
договори за лизинг.
Следователно със сила на присъдено нещо са установени облигационните
правоотношения между страните за доставка от ищеца срещу заплащане от
ответника на мобилни услуги, произтичащи от Договор за мобилни услуги
3
№*********/15.03.2016г., изм. с допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги №*********/16.07.2018г.; Договор за мобилни услуги
№*********/03.06.2016г., изм. с допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги №*********/07.03.2018г.; Договор за мобилни услуги
№*********/01.09.2016г., изм. с допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги №*********/31.07.2018г.; Договор за мобилни услуги
№*********/05.12.2016г., изм. с допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги №*********/22.02.2017г.; Договор за мобилни услуги
№*********/22.08.2017г.; Договор за мобилни услуги
№*********/01.12.2017г. Също със сила на присъдено нещо е установено,
че ответникът за периода 18.07.2018г. – 17.10.2018г. не е изпълнил
задълженията си за плащане на доставените му от ищеца мобилни услуги.
Неизпълнението на задълженията за плащане на предоставените му
мобилни услуги от страна на ответника – абонат е предвидено в чл.19б б.„в“
от Общите условия основание за възникване правото на ищеца – оператор
едностранно да прекрати съответния договор за предоставяне на такива
услуги. Прекратяването договора по вина на абоната е предвидено в т.11 от
договорите за мобилни услуги и в раздел IV от допълнителните споразумения
основание за възникване задължение по чл.92 от ЗЗД на абоната да заплати на
оператора неустойка - в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, но не повече от
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.
Спорът сега се свежда до това, след като ответникът с бездействието си
да плати задълженията си за горепосочения период е създал предвидените в
съответната клауза от Общите условия предпоставки, упражнил ли е ищецът
правото си и прекратил ли е едностранно договорите за мобилни услуги.
Правото за едностранно прекратяване на облигационните връзки може да
бъде упражнено само с нарочно, изрично волеизявление, отправено от ищеца
и достигнало до знанието на ответника.
В тази насока ищецът се позовава на документ „последна покана за
доброволно плащане“ от 18.11.2018г. В документа се съдържа покана от
ищеца до ответника доброволно да заплати задълженията си /посочен е
размер/ по договорите за мобилни услуги в десетдневен срок от получаването
на поканата и следното изявление: „При неплащане на дължимата сума, ще
4
бъдем принудени да предприемем следните действия: - договорът Ви с
Теленор за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги ще бъде прекратен“.
Така изразеното не е волеизявление за прекратяване на договорите, а
предупреждение за евентуално /ако ответникът не плати/ бъдещо извършване
на такова волеизявление. Застъпеното във въззивната жалба, че в поканата
било посочено, че след изтичане на срока за доброволно изпълнение
договорът за мобилни услуги „ще се счита за прекратен“ е напълно
необосновано и не се подкрепя от точното съдържание на изложеното в
поканата. Както се отбеляза, отправеното от ищеца до ответника уведомление
съставлява предупреждение, че /ако ответникът доброволно не плати/ ищецът
ще упражни правото си едностранно да прекрати договорите за мобилни
услуги, но не е волеизявление, с отправянето на което ищецът наистина
упражнява това свое право и едностранно прекратява облигационните връзки.
От изложеното следва, че оплакванията във въззивната жалба на ищеца
са неоснователни. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че, макар
ищецът да е имал правото да прекрати договорите за мобилни услуги по вина
на ответника, такова прекратяване не е осъществено. Следователно ищецът
няма вземанията за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на ответника и искът му за установяване на
противното, като неоснователен, правилно е отхвърлен от
първоинстанционния съд, чието решение в тази обжалвана част следва да
бъде потвърдено.
Съответно на този резултат, ищецът няма право на разноски за водене на
делото във въззивната инстанция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №493/30.05.2022г., поправено с решение
№738/20.07.2022г. по гр.д.№1468/2021г. на Добричкия районен съд в
обжалваната част, в която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Ю.
Р. Р. от с. А., иск с правно основание по чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
1 284.64 лева, представляваща сбор от неустойки, дължими поради
5
предсрочно прекратяване на сключени между страните: Договор за мобилни
услуги № ********* от 15.03.2016 г., изм. с допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги № ********* от 16.07.2018 г.; Договор за
мобилни услуги № ********* от 03.06.2016 г., изм. с допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от 07.03.2018 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.09.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
31.07.2018 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 05.12.2016 г., изм. с
допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги № ********* от
22.02.2017 г.; Договор за мобилни услуги № ********* от 22.08.2017 г.;
Договор за мобилни услуги № ********* от 01.12.2017 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6