№ 203
гр. Радомир, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730100544 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415 ГПК.
В исковата молба се твърди, че на 26.05.2017 г. между „Обединена българска банка“ АД
(правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди това – „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД) и кредитополучателя К. Л. Д. бил сключен рамков договор № . за издаване
и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa
Visa Classic от 26.05.2017 г., по силата на който банката отпуснала кредит в размер на
3000,00 лева.
В чл. 33 от договора страните уговорили размера на възнаградителната лихва, която се
начислявала върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за
периода от края на отчетения период до пълното погашение и се събирала служебно от
банката от кредитния лимит или за сметка на неговото възвишение (чл. 34 от договора).
При изцяло или частично неплащане на минимални погасителни вноски, банката
начислявала обезщетение за забава в размер на 10% годишна база върху забавената дължима
от картодържателя сума.
Съгласно чл. 41 от договора кредитополучателят дължал месечна погасителна вноска,
която била в размер не по-нисък от минималната погасителна вноска и следвало да се
внесе/преведе от кредитополучателя по сметката. Кредитополучателят можел да погаси по
всяко време кредитния лимит без да дължи неустойка или обезщетение на банката във
връзка с погасяването.
Банката изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор и на
кредитополучателя била отпусната парична сума за възмездно ползване.
В чл. 168 от договора било договорено, че договорът влиза в сила от датата на
1
подписването му от двете страни и предаване на картата на кредитополучателя, а съгласно
чл. 50 срокът на ползвания кредитен лимит съвпадал със срока на действие на договора, но
не по-късно от срока на валидността на картата, която била с валидност от три години.
Изискуемостта на задължението настъпила с изтичането на крайния срок на договора -
26.05.2020 г.
Сочи, че на 22.07.2022 г. подал до СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № . г.,
изпратено по подсъдност на РС – Радомир. След изпращане на делото по подсъдност в РС –
Радомир било образувано ч. гр. д. № . г., в рамките на което съдът издал заповед №
580/20.09.2022 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обуславяло
правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия иск.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника К. Л. Д., че дължи на ищцовото дружество „Обединена
българска банка“ АД сумата в размер на 2856,82 лева, представляваща главница по рамков
договор № . за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic от 26.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението – 22.07.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на
задължението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения му особен представител е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като
твърди, че процесният договор за кредит е нищожен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество „Обединена българска банка“ АД е подало на 22.07.2022 г. до
Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
ГПК против ответника К. Л. Д. за дължими суми по рамков договор № . за издаване и
ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa
Classic от 26.05.2017 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № . г. на СРС, изпратено по
подсъдност на РС – Радомир. В рамките на образуваното в РС - Радомир ч. гр. д. № . г. в
полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 580/20.09.2022 г., връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
По делото е представен и приет рамков договор № . за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic от
26.05.2017 г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (кредитор) и К. Л. Д.
(кредитополучател), по силата на който банката е издала безконтактна кредитна карта с чип
RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold или Billa Visa Classic на името на картодържателя с
персонален идентификационен номер за използване на кредитен лимит, одобрен съгласно
2
вътрешните правила на банката в размер на 3000 лева. В чл. 168 от договора е предвидено,
че договорът влиза в сила от датата на подписването му от двете страни и предаване на
картата на кредитополучателя, а съгласно чл. 50 срокът на ползвания кредитен лимит
съвпада със срока на действие на договора, но не по-късно от срока на валидността на
картата, която е с валидност от три години. В чл. 33 от договора страните са уговорили
размера на възнаградителната лихва, която се начислява върху усвоената част от кредитния
лимит към края на отчетния период за периода от края на отчетения период до пълното
погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото
възвишение (чл. 34 от договора).
По делото е прието и заключение на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че кредитният лимит, съгласно чл. 31 от рамков договор
№ . за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic от 26.05.2017 г. е в размер на 3000,00 лева, като
срокът на ползвания кредитен лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по-
късно от срока на валидността на картата - три години.
Според вещото лице неплатената сума за ползвана безконтактна кредитна карта RaiCard
Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic от 26.05.2017 г. за периода от 29.05.2017 г.
до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК - 22.07.2022 г., и към датата на експертизата, е общо 2856,82 лева.
Посочено е и че дните в просрочие са 304, броят на просрочените вноски е четири.
В заключението е посочено и че след датата на издаване на заповед за изпълнение не са
плащани суми от кредитополучателя за погасяване на задължения по договора.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно изготвено и
съобразно задачите, по които е допусната експертизата.
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен
интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при
условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в
преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
При разглеждането му по същество, съдът намери следното:
Предмет на предявения иск е признаване за установено по отношение на ответника
съществуването на вземане на ищеца за определени парични суми. Уважаването на
претенцията предполага доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки, а
именно: наличието на договорни отношения между „Обединена българска банка“ АД
(правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди това – „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД) и ответника във връзка със сключения договор за паричен заем, по силата
на които банката е издала на ответника кредитна карта с посочения лимит, че ответникът е
3
усвоил отпуснатия му кредит в твърдения размер, като е използвал суми от предоставения
му с кредитната карта лимит.
В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин наличието на валидна облигационна връзка между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД,
с правоприемник „Обединена българска банка“ АД, в качеството на кредитор и ответника, в
качеството му на кредитополучател, въз основа на сключения рамков договор № . за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard
Gold/Billa Visa Classic от 26.05.2017 г. Договорът е сключен в предвидената в чл. 10, ал. 1
ЗПК писмена форма, при ясно постигнато съгласие относно всички негови съществени
елементи. Изпълнени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 от ЗПК, поради което
следва да се приеме за доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение.
В конкретния случай сключеният между страните договор по своята правна същност
представлява по дефиниция договор за револвиращ кредит, тъй като с договора страните са
се съгласили в рамките на целия срок на действие на същия кредитополучателят да
разполага с определена сума (кредитен лимит) в случая в размер на 3000 лева, която може
да ползва многократно и неограничено във времето в рамките на целия срок на действие на
договора в пълен размер или частично. При тази разновидност на договора за кредит, за
разлика от стандартния договор за потребителски кредит, сумата в рамките на договорения
кредитен лимит се ползва многократно, като липсват установени в конкретен размер и
падеж дължими вноски, на които да е разсрочено на части връщането на еднократно
дадената в заем сума, както е при стандартния договор за потребителски кредит, при който
задължително се изготвя погасителен план. При договора за револвиращ кредит връщането
на заетата сума е обусловено по размер от волята на държателя на картата и ползваната от
него сума в рамките на кредитния лимит. За разлика от стандартния договор за
потребителски кредит, при който падежът за плащане на изначално определените по размер
вноски, на които е разсрочено плащането на части на еднократно отпуснатата в заем сума,
при договора за кредитна карта (револвиращ кредит) падежът за връщане на цялата усвоена
главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респ. - при предсрочно
прекратяване на договора.
Както бе посочено, характерно за револвиращия кредит (какъвто е процесният договор)
е, че в него не е уговорен брой на погасителните вноски на предоставената сума.
Възникването, падежът и размерът на задължението за погасяване нито са определени в
договора, нито са определяеми, а зависят изцяло от поведението на длъжника. Погасяването
на задълженията по договора за револвиращ кредит не се изпълнява на предварително
договорени анюитетни вноски. При ползването на такъв вид кредит, кредитополучателят
има възможност да тегли суми в брой или да нарежда плащания за суми до определен лимит.
Кредитният лимит може да се използва при необходимост и се погасява с всяко постъпване
на средства по сметката, като няма определена месечна вноска и лихвата, която се заплаща,
се начислява само върху ползваната част и за дните, през които тя е ползвана.
4
От клаузите на процесния договор се изясни, че страните са уговорили усвояване на
кредитния лимит посредством кредитна карта, като самият договор за издаване на кредитна
карта от 26.05.2017 г. включва като предмет и самото издаване на картата. По своята правна
същност кредитната карта, като вид платежна карта, представлява платежен инструмент по
смисъла на Наредба № 3/16.07.2009 г. за условията и реда за изпълнение на платежни
операции и за използване на платежни инструменти, приета с Решение на УС на БНБ (отм.,
бр. 37 от 4.05.2018 г., в сила от 8.05.2018 г.) и приложима към процесното правоотношение, с
оглед момента на сключване на договора за кредитна карта – 26.05.2017 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 25 от Наредбата платежната карта е вид платежен инструмент, върху
който е записана информация по електронен начин и се използва многократно за
идентификация на оправомощения ползвател на платежни услуги и за отдалечен достъп до
платежна сметка и/или до предварително определен кредитен лимит, договорен между
оправомощения ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата, и доставчика
на платежни услуги, като тази карта е собственост на доставчика на платежни услуги,
издател на картата и се използва само лично от оправомощения ползвател на платежни
услуги, за определен срок. Същевременно, съгласно чл. 4, т. 5 от Закона за платежните
услуги и платежните системи (обн., ДВ, бр. 23 от 27.03.2009 г., в сила от 1.11.2009 г., отм.,
бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г.), приложим към процесното правоотношение,
издаването на платежен инструмент и/или приемане на плащания с платежен инструмент
представлява платежна услуга по смисъла на закона, която се предоставя въз основа на
сключен договор с минимално изискуемо съдържание – арг. чл. 40 и чл. 41 ЗПУПС (отм.),
насочено към надлежна индивидуализация на страните - доставчик и ползвател на
платежната услуга и предмета – конкретната платежна услуга, която ще бъде предоставена,
в частност срока за това.
В настоящия случай по делото се установи както сключването в писмен вид на договор
за издаване на кредитна карта между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответника К. Д.,
така и включването в предметния му обхват на права и задължения във връзка с
предоставяне/усвояване на разрешен кредитен лимит посредством издаването/използването
на платежен инструмент – кредитна карта.
Следователно, в полза на търговката банка е възникнало правото да получи от
ответника, като кредитополучател, и на падежа, усвоения размер на главницата по договора,
заедно с акцесорните вземания, при доказано реално усвояване в съответен размер.
Последното обстоятелство съдът приема за установено въз основа на данните, следващи
от приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза.
Според експертизата, непогасеният остатък от главницата е в размер на 2856,82 лева, с оглед
на което предявеният иск се явява доказан по основание и размер.
На основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и законната лихва за забава върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното ù
плащане.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 1049,95 лева,
от които юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното производство в общ
размер на 150,00 лева, което съдът определя, предвид ниската правна и фактическа
сложност на делото, държавна такса в общ размер на 114,27 лева, депозит за вещо лице в
размер на 200,00 лева, както и 585,68 лева – възнаграждение за особен представител.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Л. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
**********, че дължи на „Обединена българска банка“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, Милениум Център, сумата
в размер на 2856,82 лева (две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и осемдесет и две
стотинки), представляваща главница по рамков договор № . за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/Billa Visa Classic от
26.05.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението –
22.07.2022 г. до окончателното и пълно погасяване на задължението.
ОСЪЖДА К. Л. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на „Обединена
българска банка“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, Милениум Център сумата от 1049,95 лева (хиляда
четиридесет и девет лева и деветдесет и пет стотинки), представляваща направени разноски
по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
6