№ 15367
гр. София, 11.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110163459 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са
предявени осъдетилни искове по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „*************”ЕАД е предявил осъдителни искове да бъде
осъден ответникът да му дължи: 597,50 лв, представляващи сбор от стойността на
електроенергията (531,50лв), служебно начислена от ответното дружество по фактура №
**********/05.05.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради установена
по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – абонатна станция на сграда ,
находяща се в град ***********, за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г.; разходи за
проверка на електромера по фактура № **********/05.05.2023г. (36 лв) и по фактура №
**********/05.05.2023г. (30 лв), и 26,01 лв, представляващи сбор от мораторни лихви
върху всяка от трите главници – 25,24 лв върху сумата по фактура № **********/05.05.2023г.
(531,50 лв) за периода от 17.05.2023г. до 02.10.2023г., 0,42 лв върху сумата по фактура №
**********/05.05.2023г. (36 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г. и ., 0,35 лв върху
сумата по фактура № **********/05.05.2023г. (30 лв) за периода от 24.05.2023г. до
02.10.2023г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба - 20.11.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
В хода на съдебното производството пълномощникът на ищеца поддържа исковете.
При устните състезания в заседанието на 11.07.2025г. пълномощникът на ищеца е пледирал
за уважаване на исковете. Въпреки изрично предоставената му възможност в заседанието
на 11.07.2025г. по негово искане за представяне на писмено становище по исковете ,
юрисконсултът на ищеца не е депозирал такова.
1
Ответникът „***************”ЕАД оспорва исковете видно от изявленията на
пълномощника му в представения на 05.01.2024г. отговор на исковата молба. Сочат се
доводи за липса на законовите предпоставки за съставяне на констативния протокол №
1027826/07.11.2022г. и за незаконосъобразност на съдържанието му. Твърди се , че
протоколът е съставен в отсъствие на представител на ответното дружество и без да е
уведомено МВР , а съставените от ищеца документи не са били получени от ответника.
Оспорва се изпадането в забава на ответника относно плащането на претендираните от
ищеца вземания поради липсата на покана за плащане.
В хода на съдебното производството пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на исковете. При устните състезания в заседанието на 11.07.2025г.
пълномощникът на ответника е пледирал за отхвърляне на исковете. Въпреки изрично
предоставената му възможност в заседанието на 11.07.2025г. по негово искане за
представяне на писмено становище по исковете , адвокатът на ответника не е депозирал
такова.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото е безспорно, че ответникът е потребител на електроенергия за обект,
представляващ абонатна станция в сграда , находяща се в град ************** с
клиентски № **********.
Служители на ищцовото дружество са извършили на 07.11.2022г. проверка на
средството за търговско измерване (СТИ) за процесния обект , като за резултатите от тази
проверка е съставен Констативен протокол №1027826/07.11.2022г., който е представен по
делото. Извършването на проверката и констатациите на проверяващите са доказани по
делото както чрез представения Констативен протокол №1027826/07.11.2022г., така и чрез
показанията на свидетелите Х. В. К. (служител на ищцовото дружество на длъжност
„техник – ел. системи , контрол нетехнически загуби) и В. Ц. П. (сътрудник на Федерацията
на потребителите) , които са били сред проверяващите лица.
Неоснователни са възраженията на ответната страна за незаконосъобразност на
процедурата по съставяне на Констативния протокол №1027826/07.11.2022г. Действително
този протокол не е подписан от представител на потребителя (ответника) , но е подписан от
свидетел , който не е служител на оператора , с което е изпълнен чл.49,ал.3 ПИККЕ /2021г./.
По настоящото дело е представен и Констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 453/18.11.2022г. на БИМ , в т.5 от който е
удостоверено , че „електромерът не съответства на техническите изисквания , на
метрологичните характеристики , както и на изискванията за точност при измерване на
електрическата енергия”.
2
Въз основа на установените при проверката на 07.11.2022г. констатации,
удостоверени в съставения Констативен протокол №1027826/07.11.2022г., е изчислена
стойността на дължимата от потребителя сума за електрическа енергия по процесната
партида съобразно действащите утвърдени от ДКВЕР цени, която за периода от 08.08.2022г.
до 07.11.2022г. е 531,50 лв , за която е издадена фактура № 000347/05.05.2023г. Издадени
са и още две фактури - фактура № **********/05.05.2023г. (на стойност 36 лв) и фактура
№ ********** /05.05.2023г. (на стойност 30 лв) за удостоверяване разходите за проверка на
електромера , извършени от ищеца.
Не се спори по делото , че сумите по трите процесни фактури не са платени от
ответника.
Не са представени надлежни доказателства , че процесните три фактури №
000347/05.05.2023г., №**********/05.05.2023г. и № **********/05.05.2023г. са били
получени от ответното дружество. Не е доказано , че приложените към исковата молба три
покани , изх. № NTZ1813398/08.11.2022г. , изх. № NTZ1813689/26.01.2023г. и изх. №
**********/05.05.2023г. от ищеца са получени от ответното дружество , тъй като в
представените известия за връчване не са вписани документите , намиращи се в
получените от ответната страна пощенски писма. Възраженията на ответната страна за
липса на надлежно връчени покани за плащания за основателни.
Въпреки гореустановените факти за ищеца не е възникнало претендираното с
исковата вземане поради СЛЕДНИТЕ ПРИЧИНИ :
По делото не е спорно , а и се установява от приетото в откритото заседание на
09.04.2025г. заключение по съдебно-техническата експертиза , неоспорено от страните , че
видно от съставената от служители на ищцовото дружество Справка за преизчислени
количества електрическа енергия от 05.05.2023г. корекцията на неотчетеното количество
електрическа енергия за процесния период от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. е определено
математически вярно според правилото на чл.52, ал.1,т.3 ПИККЕ , т.е. на база отчетен
период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване. Така е
изчислена претендираната с исковата молба сума от 531,50 лв , за която е издадена
фактура № 000347/05.05.2023г.
Но в конкретния случай разпоредбата на чл.52,ал.1, т.3 ПИКЕЕ е неприложима ,
тъй като тази правна норма се прилага само когато не е установена ваншна намеса
относно работата на праверявания електромер. Това е изрично посочено в редакцията на тази
разпоредба.
Видно от вписаното в т.5 от Констативния протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 453/18.11.2022г. на БИМ : „При отварянето на електромера е
констатирано , че е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. През
пробития отвор на гърба на електромера е нарушена (пробита) изолацията на токовата
бобина на фаза Т , като през отвора са прекъснати намотките на бобината”. Тази
констатация е посочена и от вещото лице в заключението по съдебно –техническата
експертиза , прието в заседанието на 09.04.2025г. , неоспорено от страните, както и в
3
изявлението му в заседението на 09.04.2025г. при приемане на това експертно заключение,
като при разпита му в същото заседание екпертът е отрекъл в конкретната хиротеза това
да се дължи на прегряване на електромера,т.е. на обективни причини. Според изрично
отбелязаното от вещто лице в цитираното експертно заключение поради тази причина в
конкретния случай „преизчисленията попадат в чл.50,ал.1, буква а” ПИККЕ”.
Според установената съдебна практика когато е констатирано външно въздействие
върху неизправния електромер , корекцията на неотчетената електрическа енергия се
осъществява по правилото на чл.50,ал.1 ПИККЕ”, а не според нормата на чл.52,ал.1
ПИККЕ.
По искане на ищцовата страна в заседанието на 09.04.2025г. е допусната
допълнителна съдебно-техническа експертиза със задача да се изчисли от вещото лице
размера на дължимата сума за корекция на неотчетеното количество енергия по правилата на
чл.50,ал.1, буква „а” ПИККЕ, която е приложима в случая. Заключението по
допълнителната съдебно-техническа експертиза е прието в заседанието на 11.07.2025г.,
неоспорено от страните. Според това заключение при изчисления по правилото на чл.50,ал.1,
буква а” ПИККЕ се получава , че дължимата сума е 0,00 лева , т.е. няма дължима сума.
Това е така , тъй като според чл.50,ал.1, буква а” ПИККЕ количеството преминала
електроенергия се изчислява като измерените количества се коригират с установената
грешка , като се отчита класът на точност на СТИ , а в конкретния случай класът на точност
на СТИ е „А” , измерената грешка е 40,04 % , но „при останалите 59,96 % няма отчетена
/ползвана/ електроенерегия , т.е. измерената електроенергия за процесния пероид е 0 KWh.
Причината за липсата на отчетена електроенергия през процесния период е посочена в
писмената молба на ищеца от 10.07.2025г. , а именно защото през този период - от
08.08.2022г. до 07.11.2022г. абонатната станция не е работила, защото „топлофикацията не е
била включена”.
Поради посочените причини , тъй като в конкретния случай се оказва , че няма
дължими суми за корекция на електрическа енергия по правилото на чл.50,ал.1, буква „а”
ПИККЕ за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г. , за ищеца не е възникнало
претендираното от него вземане по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, включващо изчислената сума за
корекция по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ и раходите за проверката на електромера. Следователно
главният осъдителен иск по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ е неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Неоснователен е и акцесорният ик чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторните лихви, чиято
основателност е обусловена от тази на главния иск.
Относно разноските по делото :
Съдът не присъжда разноски на ищеца , тъй като исковете са отхвърлени изцяло.
На ответника с оглед чл.78,ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените от него
разноски по настоящото исково производство – платеното адвокатско възнаграждение (480
лв с ДДС съгласно представения Договор за правна защита № **** 29.11.2023г., фактура №
4
118/03.01.2024г. и двевно банково извлечение от „**********” ЕАД от 09.01.2024г.).
Предявеното от ищеца възражение за прекомерност на платения от ответното
дружество адвокатски хонорар (чл.78,ал.5 ГПК) е неоснователно, тъй като това адвокатско
възнаграждение (480 лв с ДДС) е съизмеримо с минимума по чл.7,ал.2, от Наредба №
1/2004г. на ВАС и съответства както на сбора от цените на исковете, така и на правната и
на фактическата им сложност. За съда не съществува задължение винаги при възражение по
чл.78,ал.5 ГПК от едната страна да намалява платеното от другата страна адвокатско
възнаграждение до минимума по Наредба № 1/2004г. на ВАС. Размерът на адвокатското
възнаграждение се определя с договор между адвоката и неговия клиент (чл.36,ал.2,изр.1
ЗА), а не от другата страна по съдебното дело чрез предявяване на възражение по чл.78,ал.5
ГПК. Съдът не е обвързан от възражението по чл.78,ал.5 ГПК и не е задължен винаги
при предявяване на такова възражение да намалява размера на адвокатското
възнаграждение, платено от другата страна, до минимално изискуемия размер. Да се приеме
това , означава да се наложи практика , според която адвокатският хонорар трябва да е
винаги в минималния размер по Наредба № 1/2004г. на ВАС, което противоречи на
изричната разпоредба на чл.36, ал.2,изр.1 ЗА и на договорната автономия по чл.9 ЗЗД.
Съдът има право да намали рамера на платеното от едната страна адвокатско
възнаграждение само при съществено несъответствие между него и сложността на
делото , отразена в размера на исковете , в техния предмет и др. В конкретния случай това
не е налице.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „*************”ЕАД , ЕИК:
**********, гр. ****************, против „***************”ЕАД , ЕИК : ***********,
гр.************, със съдебен адрес : град ************** , Адвокатско дружество „Д.” ,
чрез адв. Д. Д., обективно съединени осъдителни искове по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и по
чл.86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми : 597,50
лв (петстотин деветдесет и седем лева и петдесет стотинки), представляващи сбор от
стойността на електроенергията (531,50лв), служебно начислена от ответното дружество по
фактура № **********/05.05.2023г. на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.56 ПИККЕ поради
установена по надлежния ред неизправност на електромера на обекта – абонатна станция на
сграда , находяща се в град ***********, за периода от 08.08.2022г. до 07.11.2022г.; разходи
за проверка на електромера по фактура № **********/05.05.2023г. (36 лв) и по фактура
№ **********/05.05.2023г. (30 лв), и 26,01 лв (двадесет и шест лева и една стотинка),
представляващи сбор от мораторни лихви върху всяка от трите главници – 25,24 лв върху
сумата по фактура № **********/05.05.2023г. (531,50 лв) за периода от 17.05.2023г. до
02.10.2023г., 0,42 лв върху сумата по фактура № **********/05.05.2023г. (36 лв) за периода
от 24.05.2023г. до 02.10.2023г. и ., 0,35 лв върху сумата по фактура №
5
**********/05.05.2023г. (30 лв) за периода от 24.05.2023г. до 02.10.2023г., заедно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 20.11.2023г. до
окончателното плащане, както и разноските по делото.
ОСЪЖДА „*************”ЕАД , ЕИК: **********, гр. ******************, ДА
ЗАПЛАТИ на „***************”ЕАД , ЕИК : ***********, гр.***************, със
съдебен адрес : град ************** , Адвокатско дружество „Д.” , чрез адв. Д. Д., на
основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от 480 лева (четиристотин и осемдесет лева),
представляващи направените от ответника разноски по настоящото исково производство–
платеното адвокатско възнаграждение с ДДС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6