№ 325
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Темислав М. Димитров
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509586 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9586/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Столична община
срещу решение №4539 от 12.05.2022 г постановено по гр.д.№54392/21 г на СРС , 25 състав ;
с което по иск с правно основание чл.439 ГПК на Д. Е. Й. ЕГН ********** от гр.София
срещу въззивника е признато за установено , че Й. не дължи сумата от 200 лв –глоба по
наказателно постановление №310156/2017 от 25.04.2017 г издадено от зам.кмета на СО ;
поради изтекла давност .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС , тъй
като не е изтекла давност са събиране на глобата , а е било обявено извънредно положение
през 2020 г . Действия за събиране на глобата са предприети преди изтичане на давността , а
Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г по тълк.дело № 3/2016 г, ОСС на ВАС, I и II
Колегия визира изтичането на обикновена давност . Преценката да погасяване по давност
може да бъде направена само от административно-наказващия орган . Самата глоба не е
събрана от ЧСИ .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба като
необоснована и без правни аргументи. Безспорно давността за глобата е изтекла .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 12.05.2022 г
и е обжалвано в срок на 20.05.2022 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на решението на СРС .
1
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният
съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират .
Доколкото изпълнението на процесното публично вземане се извършва от ЧСИ по чл.163
ал.4 ДОПК , то релевирането на давност следва да стане по реда на чл.439 ГПК и пред
граждански съд , а не по реда на ДОПК пред административен съд . В този смисъл са
определение №130 от 24.07.2017 г по ч.гр.д.№756/17 г на ВКС , II ГО , определение №5 от
04.02.2020 г по адм.д. № 66/2019 г., Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС , определение №81 от
21.09.2018 г по адм.дело № 31/2018 г., Смесен 5 чл.състав на ВАС и ВКС , определение №45
от 08.07.2016 г по адм.д. №21/2016 г, Смесен 5 чл.с-в на ВАС и ВКС и др. Според
удостоверение от ЧСИ А.П. от 09.03.2022 г към датата на предявяване на иска процесната
сума не е събрана , поради което искът е допустим .
Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на
ОСГТК на ВКС .
За да уважи иска СРС е приел , че процесното наказателно постановление е влязло в сила
на 16.11.2017 г . Към датата на образуване на изпълнителното дело през 2021 г е изтекла 2
годишната давност по чл.82 ал.1 б.А ЗАНН .
Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Съгласно чл.82 ал.2 ЗАНН давността започва да тече от влизане в сила на наказателното
постановление в случая от 16.11.2017 г . Според Тълкувателно решение №2 от 12.04.2017 г
по тълк.дело № 3/2016 г, ОСС на ВАС, I и II Колегия след прекъсване на изпълнителската
давност в хипотезите на чл.82 ал.2 ЗАНН и при изпълнение на административното
наказание "глоба", се прилага 2-годишния давностен срок по чл.82 ал.1 б. "а" ЗАНН. До
датата на образуване на изпълнителното дело на 26.02.2021 г безспорно давността е изтекла
, дори да се съобрази спирането й съгласно ЗМДВИП от 13.03.2020 г до 20.05.2020 г поради
извънредното положение .
Ответникът не е доказал други основания за спиране и прекъсване на давността .
Позоваването на давност не може да се окачестви като злоупотреба с право . С цел
превенция на подобни административни нарушения /пътуване без редовен превозен
документ в градския транспорт на София/ СО е следвало в срок за поиска изпълнение на
глобата .
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено .
Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим от горното , СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4539 от 12.05.2022 г постановено по гр.д.№54392/21 г на СРС
, 25 състав .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3