Решение по дело №15819/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261337
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20195330115819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№261337

гр. Пловдив, 26.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на петнадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15819 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявени от “Бест файненс” ООД против Й.М.М. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед от 14.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9747/2019 г. по описа на Районен съд – П., III граждански състав, както следва: 1 500 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № ******; 1 260 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 117, 22 лв. – мораторна лихва за забава за периода 26.10.2018 г. – 23.10.2018 г.; 1440 лв. - разходи за събиране, 10, 90 лв. – разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

С определение от 01.12.2020 г. производството по делото е прекратено в частта му, с която се претендира сумата от 141, 43 лв. – договорна лихва за периода 09.10.2018 г. – 16.10.2018 г.

Ищецът твърди, че предоставя потребителски кредити съобразно изискванията на закона, като при кандидатстване се попълвали данни за клиенти и се подписвало съгласие с общите условия, а исканата сума се превеждала по сметка или на каса на ИзиПей. Ответникът кандидатствал за отпускане на кредит в сайта на дружеството, попълнил регистрационната форма и потвърдил заявката си, а като отговор му бил изпратен договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № ***** в размер на 1 500 лева. Лицето било запознато с условията по кредита, както и дължимата лихва. Твърди, че е уговорена и неустойка при неосигуряване на поръчител, като се твърди начислената такава за периода 25.05.2018 г. – 26.10.2018 г. да е в размер на сумата от 1ц260 лв. Сочи, че крайният падеж на договора е настъпил на 26.10.2018 г., като заемната сума не е върната, въпреки многократните покани до длъжника. Поради просрочието, се дължала и лихва за забава. Твърди, че Законът за потребителския кредит допуска възможност договор за потребителски кредит да се сключи и от разстояние, при спазване на законовите изисквания, което в случая е направено. Поддържа, че е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление, като електронната информация по електронната поща между страните се считала за получена, независимо от отваряне или изтегляне на документа. За събиране на дължимите по кредита суми било образувано частно гр. дело № 9747/2019 г. на Районен съд – П., III граждански състав, като срещу издадената заповед постъпило възражение. Претендират се разноските по делото, включително и тези сторени по заповедното производство. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й.М.М. не е депозирал отговор на исковата молба.                             

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото е представен Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски“ № *****, сключен между „Бест Файненс“ ООД и Й.М.М., сключен от разстояние, по силата на който ищецът е поел задължение да предостави в заем на ответника сумата от 1 500 лв. срещу насрещното му задължение на 12 равни двуседмични вноски съгласно погасителен план, с падеж на последната вноска на 26.10.2018 г. С договор е поето задължение за предоставяне на сумата в полза на кредитополучателя в срок до 24 часа от одобрението чрез превод чрез системата на Easy Pay. В договора е установено, че договарянето между страните се осъществява чрез средствата на комуникация от разстояние – електронна поща, уеб сайт и телефон, като договорът се сключва под формата на електронен документ или на хартиен носител и правоотношението се реализира по реда на ЗПФУР. Установено е, че потребителят има възможност да сключи договора чрез платформа на уеб страницата www.bestcredit.bg чрез създаване на личен акаунт с посочване на електронна поща и парола, като потребителят се съгласява предоставената информация да има действие на негов електронен подпис. В разпоредбата на Раздел IV, т. 1 е установено задължение учредяване на обезпечение чрез поръчителство, което да отговаря на изискванията, установени в т. 2. При неизпълнение на посоченото задължение е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на 0,5 % дневно върху усвоената сума за всеки ден, за който кредитът е без обезпечение. В разпоредбата на Раздел V, т. 1 е установено, че при забава на което и да е плащане на вноска по кредита кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден забава, ведно с всички разноски за извънсъдебно или съдебно събиране на вземането. Представен е погасителен план, в който е установено, че размерът на първите единадесет погасителни вноски е от 243, 33 лв., в която се включва вноска от 138, 33 лв. и неустойка от 105 лв., а на дванадесетата вноска – 224, 80 лв. – с включена вноска от 119, 80 лв. и неустойка от 105 лв.

Представен е Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за кредит.

От представения по делото Договор за събиране на просрочени вземания от 10.01.2019 г., по силата на който ищецът е възложил на Ц. Н. К. да организира и извърши събирането на вземанията на ищеца – възложител от длъжника Й.М.М., срещу задължението на възложителя да заплати възнаграждение в размер от 1 440 лв.  Представено е платежно нареждане от 28.06.2019 г. за заплащане в полза на Ц. Н. К. сумата от 1 513, 90 лв.

По отношение на сключения между страните представен Договор за потребителски кредит “BestCredit на вноски“ № *****, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.       

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото не се установи между страните да е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на посочените изисквания.

По делото са представени договора за кредит, ведно с Общите условия към него, свалени от системата на кредитодателя, които не носят подписа на потребителя. Представена е и извадка от електронната система, в която са обективирани попълнени графи с лични данни на ответника и вида на исканата услуга. В случая не се установява обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, в точност, че именно ответникът, през системата на кредитодателя на сайта *****, е подал заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез натискане на бутона „потвърди“, тъй като в процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната страна. Следователно не са представени доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена тежест с определението по чл. 146 ГПК, да е налице изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание.

 Не се установява спазване и на изискванията, установени в разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, тъй като не са налице данни да са спазени сроковете по чл. 12, ал. 1 или ал. 2 от същия закон, както и че е получил съгласието на потребителя - чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства, че Общите условия са получени от ответника, поради което не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено.

Не се установява и реалният договор за заем да е породил действие, предвид липсата на доказателства за получаване на главницата от ответника. Представената разписка за извършено плащане на сумата от 1 500 лв. няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, доколкото не носи подписа на получателя. Така представената разписка, в която са посочени имената на ответната страна, нейният единен граждански номер и номера на договора за кредит, представлява доказателство, че кредитодателят е предоставил по системата на Изипей посочената сума на разположение на длъжника, която може да бъде получена чрез представяне на личен документ. В случая обаче не се установява тази сума реално да е получена от длъжника.

Нещо повече - дори посоченият документ да установяваше това правнорелеванстно обстоятелство, доколкото не се установи страните да са постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание, то не може да се достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по процесния договор с посоченото съдържание.

Тъй като не бе установено чрез събраните по делото доказателства, че е възникнало твръдяното притезателно право за заплащане на претендираните суми по договор за кредит от разстояние, предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се следват на ответника. В производството по делото, не се установи ответникът да е сторил разноски, поради което и такива не следва да бъдат присъждани.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Бест файненс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. софия, ж.к. Манастирски ливади, комплекс Бокар, бл. 35, ап. партер, против Й.М.М., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед от 14.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 9747/2019 г. по описа на Районен съд – П., III граждански състав, както следва: 1 500 лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение за връщане на заем на основание сключен между страните Договор за потребителски кредит „BestCredit на вноски” № *****; 1 260 лв. - неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на поръчител; 117, 22 лв. – мораторна лихва за забава за периода 26.10.2018 г. – 23.10.2018 г.; 1440 лв. - разходи за събиране, 10, 90 лв. – разходи за изпращане на документи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 12.06.2019 г., до окончателното изплащане на вземането.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./

 

            Вярно с оригинала

            С.Ч.