№ 409
гр. Враца, 09.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на девети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора Ц. Й. Р.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200570 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437 – чл. 440 НПК.
Образувано по молба на лишения от свобода И. Д. В. , изтърпяващ наказание
"Лишаване от свобода" в Затвора-Враца , с искане да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване на остатъка от наказанието.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище по чл.437 ал.2 НПК
от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание
и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС , личното затворническо досие на осъдения.
Компетентен да разгледа молбата е Окръжен Съд –Враца като съответен по
местоизпълнение на наказанието в Затвора-Враца по аргумент от чл.438 НПК.
Договорният защитник адв.Г.П. поддържа молбата.Изтъква ,че в момента се
изпълнява преведено по реда на чл. 68 НК наказание "Лишаване от свобода" и не се оспорва
последващо изтърпяване на друго такова наказание , като според защитата последното не е
пречка за УПО при липса на законоустановена забрана за това .Твърди , че не е налице
императивност за преминаване през корекционна програма "Подготовка за живот на
свобода" , както се твърди в становището на Затворническата администрация.
Лишеният от свобода поддържа молбата за УПО и споделя заявеното от защитника .
В съдебно заседание представителя на Директора Затвора гр.Враца, упълномощен
по чл.15 ал.2 ЗИНЗС с представена и приложена по делото заповед , изразява становище за
неоснователност на молбата по съображения, че с поведението си лишеният от свобода не е
дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за
изтърпяното до момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от
наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и анализира
1
представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е допустима като подадена от надлежно лигитимирано лице по смисъла на
чл.437 ал.2 НПК –осъден на наказание "лишаване от свобода" при протичащо ефективно
изпълнение в Затвора-Враца .
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.70 ал.1 т.1 и т.2 НК съдът може да постанови условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода по
отношение на осъден , който е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял
фактически не по-малко от една втора от наложеното наказание, а в случаите на опасен
рецидив не по-малко от две трети .
И. Д. В. е постъпил в Затвора-Враца на 13.05.2024 г. за изтърпяване на наказание от
седем месеца лишаване от свобода по НОХД № 360/22 г. на РС-Мездра за престъпление по
чл.343б ал.3 НК. Това наказание е приведено в ефективно изпълнение по реда на чл.68 НК ,
тъй като в изпитателният срок е извършено престъпление по чл.343б ал.4 и 354а ал.5 НК ,
което ефективно наказание "Лишаване от свобода" е в размер на 3 месеца по НОХД №
193/23 г. на РС-Мездра , поради което то ще се търпи след приведеното от условно в
ефективно наказание по НОХД № 360/22 г. на РС-Мездра което се търпи в момента .
Към 09.09.2024 г. осъденият молител В. е изтърпял ефективно 3 месеца и 26 дни ,
както и от работа 17 дни или всичко 4 месеца и 13 дни .Остатъка от изтърпяване на
наказанието е 2 месеца и 17 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от половината от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, тъй като
деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е първата законова предпоставка,
необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В тази
връзка на внимателно изследване и преценка подлежат оценката на осъденият от
затворническата администрация по чл. 154 и чл.155 ЗИНЗС отразена в приложения доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди, работата по индивидуалният план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНС и всички данни за неговата личност и действителните
доказателства за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е отразено , че при първоначалната оценка в
лишеният от свобода молител се регистрира нисък риск от рецидив - 39 точки. С дефицитни
стойности и повлияващи вероятността от рецидив са разделите:
-злоупотреба с наркотици - основен фактор за извършеното престъпление, което не е
изолиран случай в живота на л. св. В.;
-умения за мислене - изпитва затруднения при разпознаване на проблемите, които не
винаги решава по законосъобразен начин. Под влияние на негативното влияние на
приятелския кръг е склонен към необмислени действия и допуска повтаряне на грешките.
С гранични стойности, но повлияващи вероятността от рецидив е раздел
„Отношение към правонарушението“ - за извършеното престъпление признава вината си,
изказва съжаление за постъпката , но е склонен да омаловажава вредата от извършеното
деяние. Не осъзнава, че употребата на психотропни активни вещества /ПАВ/ е фактор за
извършеното правонарушение. Оправдава поведението си, че от ранна възраст е попаднал в
лоша компания.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. На този етап не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и
останалите осъдени лица. Спазва разпорежданията на НОС и се отнася с респект към
служителите. Не проявява дискриминационни нагласи към малцинствените групи в затвора.
2
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не споделя
суицидни мисли и няма история на автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен
тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е среден.
Тези стойности се определят от настоящото правонарушение и криминалното минало -
притежание на наркотични вещества и управление на МПС след употреба на наркотични
вещества. Употребата на ПАВ и податливостта на негативно влияние са рискови фактори,
които предполагат последващи престъпни действия и поведение поставящо в риск широк
кръг от хора.
Рискът от бягство е с ниски стойности. Това обстоятелство се извежда от липсата на
данни в криминалната история на л. св. В. за бягство или опити за бягство от условията на
контролирана среда.
Заложените в първоначалния план на присъдата цели са:
1. Формиране на известна самокритичност;
2. Превенция на бъдещи правонарушения;
3. Пълноценно оползотворяване на престоя в затвора;
4. Формиране на трудови навици и умения. Включване в трудова дейност и
осъзнаването й като социална форма на ангажираност.
Не е изготвяна междинна оценка, поради краткия размер на присъдата. Постъпва в
затвора - Враца за това , че 1 .В личния си автомобил без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество на стойност 2,30 лв. 2. Управлявал МПС след употреба
на наркотични вещества, установено по надлежния ред, като деянието е извършено
повторно - осъден на 3 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 от НК
определя едно общо най- тежко наказание в размер на 3 месеца лишаване от свобода.
Присъдата ще търпи при първоначално постановен Общ режим, считано от 13.05.2024 г.
Начало на изтърпяване на наказанието 13.05.2024 г.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведена в изпълнение и условна присъда в
размер на 7 месеца лишаване от свобода за деяние по чл. 3436, ал. 3 от НК.
До момента от изтърпяване на присъдата се проследява, както цялостното
поведение на л. св. В. , така и желанието му за преосмисляне и промяна на досегашния
начин на живот, ангажирането му с мероприятия за осмисляне на свободното време и с
трудова дейност. По време на престоя в ЗООТ - „Враца са регистрирани участия в спортни и
културно - информационни мероприятия. Преместен в затвора- гр. Враца от ЗООТ „Враца“
на 25.07.2024г. поради трудова ангажираност като общ работник на РО „Спътник „96“ -
заповед № Л- 2436/26.07.2024г.на Началника на Затвора на основание чл. 77 от ЗИНЗС,
чл.35 от ППЗИНЗС и чл. 166/2/ от ППЗИНЗС, като и негова молба с per. №6469/24.07.2024г.
По време на престоя в затвора л. св. В. има добро поведение. Показва толерантно
отношение към останалите лишени от свобода и служителите на затвора. Избягва
конфликтните ситуации. Спазва разпорежданията на надзорно охранителния състав и
ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Няма наложени дисциплинарни наказания. До
момента не е награждаван, поради липсата на системни положителни прояви.
По отношение на изготвения план за осмисляне на свободното време показва
положително отношение. Постигната е договореност по изпълнение на заложените цели и
задачи в него, но не са изпълнени в цялост.
По време на престоя в десета група не посещава спорната зала и не участва в
провежданите в групата културно - информационни беседи, поради трудовата ангажираност
на външен работен обект.
Не е участвал в корекционни програми. По отношение на настоящото престъпление,
както и към цялостното си еднотипно криминално поведение, л. св. В. приема, но
3
омаловажава сериозността на деянията. Изразява съжаление във връзка с настъпилите
негативни последици и постъпването в МЛС. При проведен разговор относно вредата от
употребата на ПАВ отговаря социално - желателно със стандартни фрази .Оправдава
нарушенията си с лошата социална среда в която е бил.
Факта, че лишения от свобода В. има наложено наказание условно осъждане на
основание чл. 3436 от НК говори, че това осъждане не е дало очакваният поправителен и
превантивен ефект. В периода на изпитателен срок на условното осъждане л.св. В. извършва
последващо нарушение на основание чл. 343б НК и чл. 354а от НК. На този етап липсва
устойчива и трайна тенденция на позитивни промени и нагласи в подкрепа законосъобразно
поведение. Съгласно утвърдените от ГДИН Правила за прилагане на системата за оценка на
риска от рецидив и вреди при правонарушители, изтърпяващи наказания в пенитенциарните
заведения, по отношение на извършването на нови правонарушения се счита, че най-
добрият предсказател на бъдещото поведение е миналото поведение.
Рискът от вреди за служителите и останалите лишени от свобода е с ниски
стойности. Настроен е да избягва конфликтни ситуации както с лишените от свобода , така и
със служители. Не декларира дискриминационни нагласи спрямо малцинствени групи в
затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е нисък. До момента не е споделял суицидни
мисли и няма минали автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен тип
поведение и в бъдеще.
Нисък е рискът от бягство и укривателство- не са констатирани подобни намерения
от страна на л. св. В. в условията на смекчен надзор и охрана, както и по време на работа на
външен работен обект.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание, УПО или
прекъсване е със средни стойности. Определя се от настоящото и минали правонарушения -
шофиране след употреба на наркотични вещества и държане без надлежно разрешително на
наркотични вещества.
Съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е удачно и включването му в програма
„Подготовка за живот на свобода“, която ще го запознае с предлаганите възможности от
държавните институции за по-пълноценна ресоциализация. Същата дава възможност и за
изготвяне на план „моите първи стъпки на свобода“, в който л. св. сам формулира своите
краткосрочни цели. Л. св. В. има депозирана молба за участие с per. №7327/20.08.2024г.
Предстои подбор на участниците и провеждане на програмата през м. септември.2024г.
В доклада също е отразено , че индивидуално - корекционната работа с л. св. В. ще
продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към
досегашното криминално поведение. В бъдеше, макар и за кратко, ще се продължи да се
оказва възпитателно въздействие, което би довело не само до външно съобразяване с
правилата и ограниченията в затвора, а и до вътрешни убеждения: осъзнаване на нанесените
вреди, намиране на алтернативни и адекватни начини за решаване на проблеми и други
определени в чл. 36, ал.1 от НК.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване на
наказанието все още липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е
необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна
положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК.Съображенията за това се
свеждат до следното:
Заложените цели и задачи в плана на присъдата не са изпълнени. Към плана е
настроен социално-желателно. Все още не е налице преценка на степента на
самокритичност в осъденото лице поради краткият престой в Затвора.Не е осъзната личната
отговорност за извършване на правонарушението като една от задачите в плана на
4
присъдата . Това е пречка и за системна и задълбочена работа с него в тази насока поради
краткият срок на частично изтърпяване на наказанието към момента . При тези
съображения становището на Началника на Затвора е , че работата с него следва да
продължи , което се споделя и от този съдебен състав.
Не са постигнати и целите на присъдата по отношение дефицитната зона умения за
мислене , което също налага продължаване на работата с лишеният от свобода за
преодоляване на тази дефицитна зона.Осъденият В. не е участвал в корекционни програми .
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат най-
пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не възприеме
мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът на поправяне при
лишения от свобода не е завършен към момента.
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за неговата
укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че няма да има
каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити в плана на присъдата ,
най-вече в целта за формиране на известна самокритичност и формиране на умения за
мислене следва да продължи да бъде обект на корекционно въздействие. Лишеният от
свобода не е наказван , което е индиция за проявено добро поведение . Съдът обаче
отбелязва , че доброто поведение в Затвора на осъденото лице и липсата на нарушения на
реда представляват негово основно задължение , а не императивно и единствено основание
за УПО. Доброто поведение обаче трябва да свидетелства за обективно и субективно
осъзнато поправяне на осъденият, което по изложените съображения не е налице , а не да
цели привидно изпълнение на критериите за УПО, както е в случая .
На следващо място е налице условно осъждане за престъпно деяние , като
наказанието за него по НОХД № 360/22 г. на РС-Мездра е приведено в ефективно
изпълнение и се търпи в момента , тъй като в изпитателният срок е извършено последващо
правонарушение .Тези обстоятелства категорично сочат изграден престъпен модел в
осъденото лице-молител , което дава основание съдът да сподели за пореден път
становището на Началник Затвора за продължаване корекционната дейност спрямо него .
Предстой и изтърпяване на друго наказание "Лишаване от свобода" – това по НОХД
№ 193 /23 г. на РС-Мездра , което също е пречка за прилагане института на УПО. В този
смисъл е и константната и непротиворечива съдебната практика обективирана в
Определение №210 /26.02.2024 г. на АС-София по ВЧНД № 263 /24 г. и много други .
Действително в ЗИНЗС , НК и НПК такава хипотеза за преграждане път към УПО не е
уредена ,но тълкуването на §1 ал.3 от ДРЗИНЗС води до извод, че в случай на приведено от
условно в ефективно изпълнение на наказание лишаване от свобода се изтърпява първо
приведеното /най-старото / наказание , след което наказанието за деянието извършено в
изпитателният срок на първото осъждане , т.е това по последващото осъждане ,при което
между двете изтърпявания не се позволява прекъсване , вкл. и за УПО по приведеното
наказание , тъй като съгласно §1 ал.1 от ДРЗИНЗС отделните наказания лишаване от
свобода, наложени на едно и също лице , се изпълняват по реда на влизане в сила на
присъдите , като отделно по този ред са изпълняват и наказанията по отношение на които не
се прилагат чл.23,24,25 и 27 НК , както е в конкретният случай – арг от §1 ал.2 от ДРЗИНЗС
. Отделно от това съдът намира за удачно включването на осъденото лице-молител в
програма "Подготовка за живот на свобода" .Тази програма е задължителна съгласно
чл.157а ЗИНЗС , поради твърдението на защитата в обратен смисъл се явява несъстоятелно .
Действително се определят значителни позитивни промени в осъденото лице , но те
не могат да бъдат определени като изключително надхвърлящи изискванията за спазване на
правилата и доброто поведение , който са дължими и очаквани в контролирана среда
.Установената положителна тенденция за поправяне на осъденият В. следва да бъде
надградена и да е трайна и необратима , но за последните две обстоятелства все още липсват
убедителни доказателства .Доказателствата за поправяне на осъденото лице е нужно да
5
бъдат затвърдени . В този смисъл също е вече цитираното Определение №210 /26.02.2024 г.
на АС-София по ВЧНД № 263 /24 г.
При изложените съображения съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание. Не е
налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си лишеният от свобода молител
все още не е дал убедителни доказателства да се приеме, че се е поправил. Изложеното е
основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При изложените съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода
И. Д. В. , ЕГН:********** г. , понастоящем в Затвора гр.Враца, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от свобода" по НОХД
№ 360/22 г. на РС-Мездра в размер на 2 /два/ месеца и 17 /седемнадесет/ дни .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и протестиране
чрез ОС-Враца пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6