№ 5442
гр. София, 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20231110119223 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на В. А. В. срещу Министерство на
правосъдието, която е редовна и предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. В същия
срок е направено искане за привличане на К. И. Д., като трето лице-помагач на страната на
ответника. При условията на евентуалност е предявен и обратен иск срещу посоченото лице.
С определение № 39494/03.11.2023 г., по делото като трето-лице помагач на страната на
ответника Министерство на правосъдието, е конституирано посоченото лице – К. И. Д.. В
срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 219, ал. 3 ГПК е постъпил отговор по обратния иск. Налице са
всички предпоставки за приемане за съвместно разглеждане на така предявения обратен иск.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи по
делото преписката по заявление с вх. № 2239/14.12.2021 г., следва да се остави без уважение
доколкото документите, които се иска ответникът да представи, не се съхраняват от него, а
от Службата по вписванията при Софийския районен съд.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от
ответника Министерство на правосъдието обратен иск срещу неговия помагач К. И. Д..
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.02.2024 г. от 11,30 часа , за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение. На ищеца да се
връчат преписи от отговора на исковата молба, както и от отговора на исковата молба по
обратния иск. На ответника Министерство на правосъдието да се връчи препис от отговора
на исковата молба по обратния иск.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи в оригинал преписката по заявление с вх. № 2239/14.12.2021 г.,
1
доколкото същата не се съхранява в оригинал от ответника Министерство на правосъдието.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД от В.
А. В. срещу Министерството на правосъдието, с искане да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 880,00 лева,
представляваща претърпени имуществени вреди в резултат на постановен
незаконосъобразен отказ за вписване на саморъчно завещание, обективиран в определение
от 14.12.2021 г. на съдията по вписванията при СРС, ведно със законната лихва от дата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
В исковата молба се твърди, че със заявление с вх. № 2239/14.12.2021 г., нотариус
Пиринка Петрова, е поискала вписване в Служба по вписванията - гр. София на обявено на
17.11.2021 г. саморъчно завещание на Димитрина Харалампиева Караджова, бивш жител на
гр.София, починала на 25.09.2021 г., с което завещала 1/2 идеална част от притежавания от
нея апартамент № 13, находящ се в гр.София. Към подаденото заявление били приложени
всички необходими документи, но въпреки това с определение от 14.12.2021 г. на съдията
по вписванията при СРС, бил постановен отказ за вписване, като единственият мотив за това
бил, че към заявлението липсвала декларация от страна на прехвърлителя по чл. 264 ДОПК
за липса на публични задължения. С оглед изложеното нотариусът се обърнал към колега
юрист – настоящия ищец, който обжалвал постановения отказ. С Определение № 10149 от
14.10.2022 г. на СГС, жалбата била оставена без уважение, а обжалваният акт потвърден. С
определение № 98 от 24.01.2023 г. постановено по ч.к.гр.д. 4497/2022 г. по описа на ВКС,
последният отменил определението на СГС и върнал делото на съдията по вписванията за
извършване на необходимите действия по вписването. Аргументира, че с оглед
постановения отказ от страна на съдията по вписвания, е претърпял имуществени вреди,
както следва: 25,00 лв. платена държавна такса по сметка на СГС, 15,00 лв. платена
държавна такса по сметка на ВКС, 360,00 лв. – адв. възнаграждение с вкл. ДДС по договор
за безплатна правна помощ за изготвяне на частна жалба против отказ за вписване,
обективиран в Определение от 14.12.2021 г. на съдия по вписванията; 480,00 лв.
адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС по договор за безплатна правна помощ за изготвяне
на частна касационна жалба против Определение № 10149 от 14.10.2022 г. постановено по
ч.гр.д. № 6 от 2022 г. на СГС. Твърди, че ответникът е отговорен по иска, доколкото същият
бил работодател на съдията по вписванията. При тези твърдения моли съда да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
оспорва иска като недопустим и в тази връзка излага, че обжалването на отказа на съдията
по вписвания се разглежда в рамките на охранително производство, поради което и
разноските следвало да останат в тежест на молителя съгласно разпоредбата на чл. 541 ГПК.
Оспорва иска и като неоснователен и сочи, че не е осъществен фактическият състав на чл.
49 ЗЗД. Не оспорва, че съдията по вписвания е постановил отказ, но оспорва действията му
да са противоправни. Оспорва също и наличието на причинна връзка между вредите и
постановения отказ. Развива подробни съображения в насока, че постановеният от съдията
по вписвания отказ е бил законосъобразен. Сочи, че определенията на СГС и ВКС не го
обвързват. Излага подробни доводи в насока, че разноски за адв. хонорар не следва да се
дължат на ищеца, т.к. в случая не било налице намаляване на имуществото му, доколкото се
касаело за оказване на безплатна правна помощ. Сочи още и че в случаите на оказана
безплатна правна помощ, предпоставка за присъждане на разноски е насрещната страна да е
осъдена на такива, каквато обаче не била настоящата хипотеза. Оспорва претенцията и по
размер.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е направил искане за привличане на
2
К. И. Д., като трето лице-помагач на страната на ответника. При условията на евентуалност
е предявен и обратен иск срещу посоченото лице. С определение № 39494/03.11.2023 г., по
делото като трето-лице помагач на страната на ответника Министерство на правосъдието, е
конституирано посоченото лице – К. И. Д.. В същия срок Министерство на правосъдието е
предявил в условията на евентуалност обратен иск срещу К. И. Д. с правно основание чл.
54 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което К. И. Д. да бъде осъден да заплати на
ищеца по обратния иск сумата от 880,00 лева, представляваща претърпени имуществени
вреди в резултат на постановен незаконосъобразен отказ за вписване на саморъчно
завещание, обективиран в определение от 14.12.2021 г. на съдията по вписванията при СРС,
ведно със законната лихва от дата на предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане.
Изложени са твърдения, че съдиите по вписванията носят пълна имуществена
отговорност за сумата, която възложителят /в случая Министерството на правосъдието/ е
платил. Сочи се, че съдията по вписвания е действал умишлено, поради което се прави
искане обратният иск да бъде уважен, в случай че Министерството на правосъдието бъде
осъдено да заплати претенцията на първоначалния ищеца.
От третото-лице помагач К. И. Д. е постъпил отговор. Ответникът по обратния иск,
оспорва иска с правно основание чл. 49 ЗЗД като недопустим и излага, че поддържа
изложеното от страна на Министерството на правосъдието в тази връзка. Оспорва и
обратния иск като недопустим и сочи, че Министерството е изложило противоречиви
твърдения, т.к. в отговора е посочил, че действията на съдията са законосъобразни, а след
това в обратния иск е посочил, че действията му са умишлени. Оспорва и двата иска като
неоснователни. Развива съображения в насока, че отказът му е бил законосъобразен. Моли
съда да отхвърли исковете.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване извършено от
служител на ответника във връзка с възложената му дейност деяние, противоправен
характер на деянието, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди,
както и причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние.
В тежест на ответника е да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми,
както и да опровергае презумпцията за вина.
В доказателствена тежест на ищеца по обратния иск с правно основание чл. 54
ЗЗД е да докаже при условията на пълно и главно доказване извършено от негов служител
във връзка с възложената му дейност деяние, противоправен характер на деянието, вреди /в
това число и техния размер/, причинна връзка на същите с извършеното противоправно
деяние, в това число и че деянието е извършено при форма на вина умисъл. Ищецът по
насрещния иск не сочи доказателства за твърдението си, че деянието е извършено
умишлено.
В тежест на ответника по обратния иск е да докаже възраженията си, както и че е
заплатил претендираните спрямо него суми.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че със заявление с вх. № 2239/14.12.2021 г., нотариус Пиринка Петрова, е
поискала вписване в Служба по вписванията - гр. София на обявено на 17.11.2021 г.
саморъчно завещание на Димитрина Харалампиева Караджова; че с определение от
14.12.2021 г. на съдията по вписванията при СРС е постановен отказ, потвърдени с
Определение № 10149 от 14.10.2022 г. на СГС; че с определение № 98 от 24.01.2023 г.
постановено по ч.к.гр.д. 4497/2022 г. по описа на ВКС, последният отменил определението
на СГС и върнал делото на съдията по вписванията за извършване на необходимите
действия по вписването.
3
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4