Решение по дело №1316/2019 на Районен съд - Карлово

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………

гр. Карлово, 18.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                          втори граждански състав

на двадесет и първи ноември                                 две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1316 по описа за 2019 година

и за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен от  Н.Н.Д., ЕГН: **********,*** чрез адв. И.Д., против Т.Ц.Д., ЕГН: **********, с адрес ***.

Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 20.10.1991 г. с Акт за граждански брак №10 от същата дата на Община Х..

От брака си имали родено едно дете – М. Н. Д., родена на ***г., пълнолетна към настоящия момент.

Твърди, че веднага след сключването на брака заживели в дома на родителите му в с. С., като няколко години след това се преместили в жилище, собственост на дядо му, в същото село, което се превърнало в тяхно семейно жилище. В началото на съвместното си съжителство нямали някакви съществени проблеми и противоречия, а когато такива възниквали, ги преодолявали с разговори и взаимни отстъпки. Въпреки, че и двамата работели, средствата не им достигали и през 2005г. двамата заминали на работа в К.. Там останали около шест години, след което се прибрали в Б., постояли известно време тук с намерението трайно да се установят. Впоследствие ответницата решила да замине и да пробва работа във Ф. и като се устрои там, поканила съпруга си да отиде при нея, но той отказал. Сама прекарала няколко години във Ф., след което започнала работа в К., като вече повече от година и половина била там.

Тази продължителна раздяла между съпрузите, довела до пълното им отчуждение, като през последните години поддържали отношения само по телефона, а разговорите били свързани само и единствено с дъщеря им. Ответницата се прибирала в Б. рядко, само за отпуските, като ги прекарвала или при дъщеря им в гр. П., или при сестра си в с. Ч. г.. Така съпрузите изчерпали отношенията си и семейството им съществувало само формално. Няколко пъти водили разговори да прекратят брака си, но поради отсъствието на ответницата от страната, не можели да го направят по взаимно съгласие.

С оглед изложеното ищецът счита, че бракът им е лишен от съдържание и следва да бъде прекратен с развод. Моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за вината и да постанови след развода да му бъде предоставено ползването на семейното жилище в с. С., общ. Х., ул. „М.“ №***.

Препис от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени на ответницата, като в рамките на едномесечния срок не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 131 ГПК. Същата не се явява в насроченото открито съдебно заседание и не взема становище по иска.

След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 20.10.1991 г. с Акт за граждански брак №10 от същата дата на Община Х..

От показанията на свидетеля В. Д. Н. се установява, че е колега на ищеца и познава него и съпругата му. Известно му е, че двамата имат дете, което е навършило пълнолетие. Съпрузите се намирали в трайна фактическа раздяла и според свидетеля бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен. Те не живеели заедно от дълги години. Ответницата се била установила в К., а ищецът в момента живеел на семейни начала с друга жена в с. С., където било семейното жилище на съпрузите преди раздялата им.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:

Относно разстройството на брака:

Установи се от показанията на свидетеля Н., че страните не живеят като семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се допусне развод.

Относно вината за разстройството на брака:

Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода, съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено, поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по него.

Относно родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения, и издръжката на детето.

Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.

Относно издръжката между съпрузите:

Издръжката между съпрузите не се претендира и такава не се присъжда.

Относно ползването на семейното жилище:

Семейното жилище, находящо се в с. С., общ. Х., ул. „М.“ №***, е собственост на близките на ищеца, като с оглед изявената само от него претенция то следва да се предостави за ползване на съпруга Н.Н.Д..

Относно фамилното име:

Съдът следва да постанови ищцата да продължи да носи брачната си фамилия Д., доколкото същата не е изразила изрично желание за нейната промяна.

Относно разноските:

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00 лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по допускане на развода.

Воден от горното съдът

 

Р          Е         Ш        И:

 

ПРЕКРАТЯВА сключеният на 20.10.1991 г. с Акт за граждански брак №10 от същата дата на Община Х. граждански брак между Н.Н.Д., ЕГН: **********,*** и Т.Ц.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. С., общ. Х., ул. „М.“ №*** на Н.Н.Д., ЕГН: **********.

ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име Д..

ОСЪЖДА Т.Ц.Д., ЕГН: **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00 лв. (двадесет и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П. о. с. в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Ц.Ч.