Р Е Ш Е Н И Е
№1186/6.3.2020г.
Гр.Варна,06.03.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ
И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание, проведено на седми февруари, през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА
ЖЕКОВА
при участието на секретаря
ХРИСТИНА ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр. дело № 14 184 по описа за 2019 година, докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е образувано по
предявен отрицателен установителен
иск от Д.А.С., ЕГН **********,***,
чрез адвокат от САК – Р.Т. против ответното „Е. П. П.И „ АД.
Ищцата
основава искова си молба на следните твърдени факти и обстоятелства: С. твърди, че е потребител на
електрическа енергия на адрес *. Ползваната
ел.енергия на този адрес се заплащала на ответника по партида с клиентски
номер *, абонатен номер *, записан на името на ищцата.До настоящия
момент, С. сочи, че била изрядна страна в отношенията си с ответника и
своевременно заплащала цената на ползваната електроенергия. От писмо, получено
по пощата,ищцата разбирала, че била извършена корекция на сметката и за ел.
енергия. Начислената сума се дължала на основание корекция на сметката за
потребена ел. енергия в резултат на констатирано неточно измерване на ел.
енергията. Ищцата счита, че дължи плащане
само на реално потребената електроенергия, което е
сторила, но не дължи начислената корекция. Недължимостта на сумата по корекцията произтичала от
следните обстоятелства:
На първо място извършената проверка на
СТИ и издадения въз основа на нея Констативен протокол, както и констатациите
от извършената проверка на СТИ, не били извършени правилно. А именно:
проверката на СТИ, както и последващата подмяна на
СТИ с ново били извършени без знанието и в отсъствието на потребителя /ищцата/
което било съществено и неотстранимо нарушение и същия - протокол не можел да
се ползва с доказателствена сила. Също така протокола не бил подписан от титуляра
на абонатния номер или лице, което да разполага с такова правомощие. Освен
това, не били налице предпоставките,
визирани в чл.38 от ОУ на ДПЕЕЕМ в т.ч. и извършените изчисления, както
действията по съставянето на констативния протокол в хода на процедурата, били
извършени от лица без правомощия за това. Ищцата счита, че вследствие на
гореизложеното КП, послужил за основание за издаване на Становище за начисление
на ел. енергия за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ бил нищожен, тъй като е бил
съставен изцяло в нарушение на ПИКЕЕ /като междувременно всички разпоредби на
ПИКЕЕ били отменени/.
Ищцата
оспорва всички констатации в КП, както и процедурата по издаването му.На второ
място в исковата молба се сочи, че неправилно
било позоваването от страна на ответника за изчисляването и коригирането на
количеството пренесена електрическа енергия на разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ,
тъй като никъде в документите не било отразено как точно бил констатиран периода
и установено, че процесното количество ел.енергия било доставено точно за
процесния период от една година. Твърди се, че не било изпълнено задължението
на „Е. П. М.“ АД за периодични и контролни проверки за изправността на СТИ;
не било изпълнило задълженията си „Е. П. М." АД в качеството си на
собственик на ел. съоръженията и в частност на СТИ, както по силата на закона (чл. 44 от Закона
за измерванията, лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да
осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или
пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка),
така и по силата на собствените си Общи условия да извършва
периодични и контролни проверки. Данни за извършвани периодични и контролни
проверки (с изключение на процесната), не били
представяни на ищцата. В тази връзка
ищцата счита, че „Е. П. М." АД, не било проявило грижата за
добросъвестно изпълнение на договорните си задължения, по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както и не било проявило отговорност към вещ, чийто собственик е.
Доколкото дейността на двете дружества била обвързана, както договорно,
така и функционално, за неизпълнение на задължения на което и да е дружество,
отговорност не следвало да бъде вменявана в тежест на крайния потребител. Това
неизпълнение на задълженията - да се следи за изправността на СТИ, рефлектирало
пряко върху извършената корекция на сметката на абоната, като в конкретния
случай предвид липсата на данни за началния момент на отклонението на СТИ
от класа на точност - довело до произволно и неправомерното му определяне едностранно
от страна на ответника, без да се извършва доказване на виновното поведение
на абоната. Тази възможност противоречала на разпоредбите и принципите за
свобода на договарянето предвидена в чл.9 от ЗЗД, както и на чл.82, чл. 83 ал.2
от ЗЗД предвиждащ виновна отговорност в границите посочени в този текст.На
трето място в исковата молба се твърди, че не
съществуват доказателства, че именно такова количество ел. енергия (посочено
в корекцията) било доставено на ищцата за процесния период, че именно
такова количество ел. енергия (посочено в корекцията) било потребено от С., поради
което да дължи заплащането му. И тъй като електрическата енергията е движима
вещ и като такава, нейната продажба се подчинявала на общите правила на
договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът бил търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ, ищцата сочи, че купувачът
дължи заплащане на продажната цена винаги за реално предоставена стока. В този смисъл С. се позовава на
решение № 1081/07.02.2008 г., постановено по търг. дело № 657/2007 г. на ВКС,
както и чл.13 от Директива №2006/32/ ЕО от 5 април 2006 г. на Европейския парламент,
съгласно който, държавите-членки гарантират чрез вътрешни нормативни механизми,
че сметките се изготвят от енергоразпределителните
дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с
енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление и
информацията е представена по ясен и разбираем начин.На четвърто място в исковата молба се сочи от ищцата, че не било ясно
по какъв начин ответникът определил периода на извършената корекция, оставала
неясно към коя дата било налице неотчитане на ел. енергия, което от своя страна
би могло да доведе до евентуално неоснователно обогатяване на ответното
дружество. В тази връзка, разпоредбата на Общите условия и на двете дружества
(според ищцата) съществено противоречала на основни принципи на правото, както
и на добрите нрави.На следващо място ищцата счита, че било видно от КП на БИМ,
че СТИ е абсолютно годно и точно. От извършените проверки и тестове на СТИ в
БИМ се виждало, че СТИ е годно и в класа
си на точност и функционирало правилно и точно, едва в последния абзац на КП,
противно на всичко изложено в КП се констатирало, че била налице външна намеса
в тарифната схема на електромера. Нито било посочено какво е това софтуерно
прочитане, с какъв софтуер, нито било посочено за какъв период било въпросното
натрупване. Според ищцата констатациите в КП, издаден на БИМ били
противоречащи, тъй като в самия протокол били налице редица противоречия и
въпросното софтуерно прочитане и съответното му неотчитане за ищцата са недоказани.
Видно било от КП на БИМ, че СТИ било абсолютно годно с всички пломби и обозначителни стикери и защитни знаци, по отношение на СТИ
липсвали каквито и да било следи от механично проникване и въздействие върху
същото.Твърди се още, че корекционната
процедура била извършена от „Е. С." АД, без това АД да е разполага с
компетентност за това; „Е. П. М.“ АД нямало лиценз за продажба на ел. енергия,
а само за пренос, поради което не можело да извърши корекция.На следващо място,
недължимостта на сумата произтичала от
обстоятелството, че едностранно въведената „безвиновна
отговорност“ на потребителя в „ОБЩИ УСЛОВИЯ НА ДОГОВОРИТЕ ЗА ПРОДАЖБА НА
ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ на „Е. П. М." АД - (подробно изписано) била
нищожна и като такава не можело да породи целените правни последици. В този
смисъл, ищцата моли съда да обърне внимание, че междувременно Върховният
касационен съд, с Решение № 104 от 05.07.2010 година на ТК 2-ро отд., постановено по т.д. № 885/2009г., по реда на новия
ГПК, и Решение № 165 по на ТК 2-ро отд., постановено
по т.д. № 103/2009гокончателно сложило „ точка на споровете за корекционните процедури на трите ЕРП-та“. С решение
№ 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. била отречена и възможността
доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на клаузи,
съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия,
като било мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по
смисъла на чл.143, т.6 и т. 18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи
за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. В Решение № 104,
съдът изрично заявил, че с тези две Решения, постановени по реда на новия ГПК,
съгласно смисъла на точка 2 от Тълкувателното Решение № 1 от 19.02.2010г. на
Общо събрание на гражданска и търговска колегия, попадали в обхвата на
задължителната съдебна практика. С оглед на което счита ищцата, че на идеята за
корекционна процедура вече просто била „поставена
точка от правна гледна точка“. В подкрепа на гореизложеното за нищожност на ОУ
на ДПЕЕЕМ, а също така и на ПИКЕЕ, моли ищцата съда да се запознае с Решенията на ВАС, с които са отменени както всички ОУ на Е. П. М.
АД и Е. П. П.и АД, така и ПИКЕЕ. Решенията сочи ищцата, че са от 2017 г., а именно Решение № 595/17.01.2017г.;
Решение № 798/20.01.2017г. и Решение № 1500/06.02.2017 г.
При
тези твърдения ищцата отправя искането до съда:
Да бъде постановено решение, с което,
на основание чл.124 от ГПК, да бъде прието
за установено по отношение на ответника, че Д.А.С., ЕГН **********,***, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника сума в размер на 1 028,40 лв.
/хиляда двадесет и осем лева и четиридесет стотинки/ с ДДС, представляваща
корекция по чл.50 от ПИКЕЕ, по партида с клиентски номер *, абонатен
номер *, за доставена и потребена електроенергия на адрес: * за период: от 04.09.2017 до
03.09.2018 г.
Обективирано е доказателствено
искане ВРС да задължи
ответника да представи извлечение от
данните за отчетено и заплатено потребление за с клиентски номер *,
абонатен номер *, за период: от
29.04.2016 г. до 29.08.2019 г. и да представи извлечение от счетоводните си сметки дали всички месечно
доставени и месечно отчетени сметки на името на ищеца съгласно
отчета на инкасатора за период: от 29.04.2016 г. до 29.08.2019г., са заплатени.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника - чрез адв. Н. Б.от ВАК, с който намира
предявеният иск като допустим, но неоснователен.
Според ответното дружество налице било
правно основание за възникване на оспорваното материално право – предмет на ОУИ
– вземането на „Е. П. П.И“ АД към ищцата за потребена ел.енергия на стойност
1 028,40 лева, конкретизирано по размер с фактура № **********/16.8.2019
г. Процесната сума, възразява ответното АД
представлявала цена на реално доставена и потребена от абоната ел-енергия в
размер на 5 467 кВТч и се дължала от ищцата на
основание чл.50 ПИКЕЕ, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл.1 –во ЗЗД. Становището на ответното дружество по
обстоятелствата на които се основава иска е следното: Не се оспорва, че между ответното
дружество и ищцата съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищцата е потребител на електроенергия. Потвърдено е обстоятелството, че е
била извършена проверка на изправността на електромера на посочения в исковата
молба адрес, за което е бил съставен Констативен протокол.
Наведени
са в отговора на искова молба следните възражения против иска и обстоятелствата
на които се основават
: В раздел І и II от отговора на искова молба ответникът твърди, че ОУ
на“Е. С.“ АД и „Е. П. П.И „ АД с годен източник на облигационни отношения
задължения между ищцата и двете енергийни дружества на осн.
чл.20 а ЗЗД, като обвързващото действие на ОУ било равнозначно на закон и
последица от следните факти: 1. Общите условия били съставени, а след това и
одобрени по надлежния ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89,
ал. 1 вр. с чл. 94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС № 124 от 10.06.2004г.)., издадени на
основание чл. 98а от ЗЕ. 2. Същите били публикувани, съгласно изискването на
чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен всекидневник, както и на
интернет страницата на ответното дружество. 3. Липсвало допълнително писмено
споразумение между страните по реда на чл. 98а, ал.5 от ЗЕ и чл. 93, ал.З от
Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с Общите условия чрез внесено при оператора на
електроразпределителната мрежа заявление с предложение за други специални
условия в 30-дневен срок от влизането им в сила. 4. Приетите и одобрени по
съответния ред Общи условия били задължителни за ползвателя на основание чл.
98а, ал. 4 от ЗЕ, без да бъде необходимо изричното му писмено съгласие.Отделно от горното в отговора на искова
молба ответната страна сочи, че с Решение № 1500/6.2.2017 г. на ВАС,петчленен
състав , първа колегия, се обезсилвало Решение № 12879/1.12.2015 г.,
постановено по адм.д. № 9462/2014 г. по описа на ВАС
в частта в която се отменяли чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ, приети по т.3 от
Протоколно Решение №147/14.10.2013 г. на ДКЕВР, следователно в този смисъл
посочените разпоредби на ПИКЕЕ именно от чл.48
до чл.51 вкл., били приложими в
настоящия случаи и ПИКЕЕ в тази йм част били валидни.
Твърди се отново, че за ответното дружество съществувало основание за
възникване на вземането му за потребена ел.енергия а именно: 1. Страните по спора били страни по
облигационно правоотношение по договор за пренос на ел.енергия през
електроразпределителните мрежи на „Е. С. „ АД/ „Е. С. „ АД /. Ответното дружество изпълнявало поетите по
договора задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево
отношение, а именно – осигурявало непрекъснато необходимото количество
ел.енергия в обект, находящ се в * с кл.номер *
и абонатен номер *. На 03.09.2018 г. била извършена техническа проверка на
измервателната система в обекта на ищцата от служители на „Е. С.“ АД в
присъствието на двама свидетели. Дружеството
нямало задължение предварително да известява потребителите за проверките, т.к.
подобно предизвестяване щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на
неправомерните въздействия върху измервателните системи и СТИ. Сочи се още, че дружество „Е. С.“ АД е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на ЕРМ, чрез
която извършвало пренос и разпределение на ел.енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия затова Л – 138-07/ 13.08.2004 г.,
издадена от ДКЕВР и същото това дружество било оператор и разпределителната
мрежа по см. на § 1 т. 34б, б. „а” от ДР на ЗЕ и собственик на СТИ и съгласно
чл.116 , ал. 6 ЗЕ имало право да извършва технически проверки на СТИ, като
изпълнявало и това дружество добросъвестно договорните си задължения съгласно
изискванията на чл. 63 ЗЗД. За извършената проверка бил съставен Констативен
протокол № 1105052/3.9.2018 г. като при проверката били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и
било установено,че в регистър 1.8.3 имало показания в размер на 005467кВТч;
в регистър 1.8.1 били отчетени 007688 кВТч, в
регистър 1.8.2 016293 кВТч а в скрития регистър 1.8.3
005467кВТч., като потребената ел.енергия в регистър
1.8.3 не била визуализирана на дисплея и съответно не била отчетена и заплатена
от абоната. Процесният електромер, релевира още ответникът, бил демонтиран, подменен с нов,
запечатан в плик, пломбиран с пломба № 507957 и предоставен за метрологична
експертиза в БИМ. КП, твърди ответната страна отразявал действителното
фактическо положение, подписан бил от двама свидетели, които не били служители
на електроразпределителното дружество и извършената проверка на СТИ с фабричен
номер 1114021147578557 притежавала съответната юридическа стойност. Безспорно
за ответната страна било, че в имота на ищцата била консумирана ел.енергия
която не била заплатена и ако абонатът бил потребил
ел.енергия в количество различно от отчетеното, то той дължал заплащането му по
силата на договорната връзка. Експертизата била извършена в БИМ – ГД -МИУ - РО
-РУСЕ, за което бил съставен Констативен протокол № 1506/8.8.2019 г. Установено било от БИМ, че била осъществена
външна намеса в софтуера на електромера, констатирано било още, че електромерът
не съответствал на техническите характеристики а при софтуерно прочитане
било констатирано наличието на преминала ел.енергия през трета тарифа
в размер на 0005467.252 кВТч, която не
била визуализирана на дисплея. КП, сочи ответникът, се ползвал с материална доказателствена сила съгласно чл. 179, ал.1 ГПК. На 13.08.2019
г . дружество „Е. С.” АД съставило Становище за начисляване на ел.енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане. Установено било точното количество
неотчетена ел.енергия, след протичане на регистър 1.8.3. а именно 5467 кВТч. Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, конкретизира ответникът,
операторът на съответната мрежа можел да коригира количествата ел.енергия като
разлика между отчетеното количеството ел.енергия и преминалите количества
ел.енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните количества ел.енергия за период не
по-дълъг от 1 година. Именно този тип вмешателство, заключава ответната страна
имал за цел част от консумираната ел.енергия да бъде отклонявана в регистър,
който не се визуализирал на електромера и поради това при ежемесечно отчитане
това отклонение нямало как да се установи. На 16.8.2019 г. „ Е. П. П.и
“ АД издало фактура № ********** с която била определена цената на реално
консумираната ел.енергия в размер на 1028,40 лева .С писма от „Е. С.“ АД и от „Е.
П. П.и“ АД от 14-ти и 16-ти 08.2019 г. релевира
ответникът били приложени констативния протокол от техническа проверка и
фактурата. В заключение ответникът сочи, че исковата сума се дължала на
основание чл. 50 ПИКЕЕ, вр. с чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
В условията на евентуалност ответното
дружество твърди, че исковата сума се дължи на осн.
чл. 183 ЗЗД като се позовава на Решение № 150/26.6.2019 г. постановено по
гр.дело № 4160/2018 г. на Трето г.о., ГК на ВКС. С оглед изложеното по-горе ответникът
желае съдът да остави без уважение исковата молба и отхвърли иска и като
неоснователен и като недоказан, както и да присъди в полза на ответното
дружество сторените по делото съдебно деловодни разноски.В подкрепа на
изложеното по–горе ответникът представя писмени доказателства описани в т.1 - 9; обективира
искане за провеждане на съдебно
електротехническа експертиза с формулирани пет въпроса.Още с отговора на
искова молба е заявено и възражение с правно осн. чл.
78, ал. 5 ГПК /в условията на евентуалност /.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание ищцата не се явява,не се представлява,но в писмена молба вх.рег.№ 10620/07.02.2020 г. (постъпила по електронната поща на РС –
Варна), и идентична молба вх.рег.№ 10727/07.02.2020 г. (постъпила в Регистратура на РС – Варна), ведно с приложените към
нея: пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 31.01.2020 г. и
справка съгласно чл. 80 ГПК е обективирано искане за уважаване на исковата
молба и присъждане на разноските.
В същото открито заседание ответното
дружество, представлявано от адв.Маринова намира
предявения иск да неоснователен и недоказан,поради което
и желае искът да бъде отхвърлен ведно с присъждане на разноските по делото в
полза на ответника.Обективирано е и възражение с
правно основание чл. 78, ал.5 ГПК.
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения,съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От приобщените по делото писмени доказателства (представените
с отговора на исковата молба заверени копия на : Констативен протокол №
1105052/03.09.2018 г.; Констативен протокол № 1506/08.08.2019
г. от
метрологична експертиза на средство за измерване на Българския институт по
метрология; становище от 13.08.2019
г. за начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
1506/08.08.2019 г., абонатен № *, клиентски № * и
извършена техническа проверка; фактура №
**********/16.08.2019 г.; писмо
изх.№ 54513_КП1105052_1/14.08.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх.№ 54513_КП1105052_2/16.08.2019 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне – 2 бр., второто
от което от дата 21.08.2019 г.; справка
за потреблението през последните 12/24/36 м към дата 13.09.2019 г. за
клиент с клиентски № *; извлечение за
фактури и плащания за период към дата 12.09.2019 г. за клиент с клиентски №
*; Протокол № М1237242/25.08.2017 г. за
монтаж/демонтаж на електромер)е установяват и доказват твърденията и на
двете страни затова,че ищцата има качеството потребител на ел.енергияq
която енергия е потребявана от нея на
адрес,представляващ обект на потребеление на
ел.енергия в *.
От изготвената служебно
съдебна справка от масивите на НБДН , приобщена на лист 55 – ти се установява и
доказва по несъмнен начин,че ищцата има адресна регистрация в гр.Варна като и
настоящия й и постоянен адреси съвпадат с адреса на потребление на ел.енергия .
Фактът, че ищцата и
ответното дружество се намират в договорна връзка с предмет доставка на
ел.енергия не е и спорен.С определение постановено по реда на чл.146, ал. 1, т.
4 от ГПК, съдът с оглед становищата на страните още с проекта си за доклад,
обявен за окончателен е обявил, че е безспорно
и ненуждаещо се от доказване, че: Ищцата се намира в облигационна връзка с
ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел. енергия, доставяна от
ответното дружество на адреса посочен от ищцата в исковата молба и вписан и в
петитума на иска, с посочените абонатен и кл.номер;
че на адреса на потребление на ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, че
проверката е била обективирана в КП, при която проверка ищцата и абонат /както
и упълномощено от нея лице/ не е присъствало и че ответникът е издал първичен
счетоводен документ за исковата сума, която сума не е платена.
Отделените за безспорни
факти и обстоятелства и събраните писмени доказателства обосновават извода от
фактическа страна ,че страните по спора се намират във валидна облигационна
връзка с предмет доставка на ел.енергия от ответника към ищцата .
Спорът между страните се
свежда до въпроса дължима ли е исковата сума от ищцата към ответника и ако „
да“ на какво основание.
За пълното изясняване на фактическата страна по спора по
делото е допуснато провеждането на съдебно електротехническа експертиза,
заключението по която е изготвено от вещото лице инж.Н.В..
От
приобщеното по делото на л.68 – 72 заключение на в.л.В. по допусната САТЕ се
установяват и изясняват следните правно релевантни факти и обстоятелства : От
констативно- съобразителната част на съдебната електротехническа експертиза е
видно,че в.л.инж.В. е изготвило заключението си на база действащите
към момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на
електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“
АД, както и с Правила за измерване на количеството електрическа енергия -
ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013 г. – отменени.Констатациите на
в.л.са и на база приобщените по делото писмени доказателства.Въз основа на
приобщения по делото в заверено за
вярност с оригнала копие на Констативен протокол на „Е. С." АД № 1105 052
от 03.09.2018 г. / л. 28,29 от делото / в.л.е установило, че провереният
електромер е с фабр. № 1114 0211 4757 8557. Уредът е
тип „ISKRA“ - МЕ
162, с ток 5/85 А - произведен 2011 г., монофазен,
статичен.Служителите, съставили протокола, били снели показания по отделните
тарифи на СТИ, както следва: 1.8.1 - 007 688Kwh; 1.8.2 - 016
293 Kwh;1.8.3-
005 467 Kwh; 1.8.4
- 000 000 Kwh
1.8.0- 029 448 Kwh.СТИ е било демонтирано и представено
за експертиза в БИМ. В БИМ- в ГД „МИУ“ - гр. Русе СТИ е било обект на
метрологична експретиза, като резултатите от същата
са обективирани в Констативен протокол на Института №1506 от 08.08.2019
г./ л.30,31 от делото/. В.л.сочи, че в протокола на БИМ е записано „
Осъществена външна намеса в електромера –(в тарифната схема
) ; наличие на преминала енергия
на тарифа 1.8.3 - 5 467 Kwh, която не е визуализирана на дисплея.Действително потребената ел.енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа 1.8.3 (Т 3 ).
Електромерът
сочи в.л., че не съответна на техническите характеристики,а наличието на показания в регистър 1.8.3 показвало неправомерно
софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране
на отделните тарифи (регистри). В КП на „Е. С. „ и на
БИМ Русе, дава заключение вещото лице,че не е отразено нарушение на целостта на
метрологична и ведомствена пломби ,което показва ,
Заключението
на в.л. е , че е налице софтуерното претарифиране по
отделените регистри , като е било въздействано през
инфрачервения порт на електромера,което води до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества
ел. енергия. В тази връзка и съгласно
чл.50 ПИКЕЕ обобщава в.л.,че операторът на съответната мрежа коригира
количеството ел. енергия като разлика между отчетеното количество ел.енергия и
преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до
установяване й, но за период не по-дълъг от една година.В приложеното по делотно Становище за
начисляване на ел.енергия от 13.08.2019 г. "Е. С." АД / л.32/
констатира и в.л.,че е била определена като крайна дата на периода 03.09.2018
г., т.е. датата на която е направена проверката и електромерът е бил демонтиран
за експертиза в БИМ. Началната такава е вписана в становището 04.09.2017 г., или периодът е бил определен на 1 година, като това е така според цитирания по-горе чл. 50 от ПИКЕЕ
(365 дни).
Установява се още от СЕТЕ , че процесният
електромер е тип МЕ 162 –т.е. не е от така наречения тип SMART, съответно не е бил включен
в системата за дистанционен отчет, поради което и не е възможно да се определи
с точност началната дата на въздействието. Определено при изготвяне на
Становището , обобщава в.л.,ч е бил взет максималния, най-дълъг период,
съгласно чл.50 от ПИКЕЕ.Понеже било установено наличие на ел.енергия в
невизуализиращият се на дисплея регистър 1.8.3 в размер на 5 467 Kwh, което довело до непълно
изчисляване и заплащане на използваните от клиента количества ел. енергия, то „*“ АД, заключава вещото лице инж. В.,че
правилно е коригирало количествата ел. енергия, които следвало да се заплатят
на дружеството, натрупани в следствие претарифиране
по отделните регистри.
Така депозираното по делото заключение на в.л. е приобщено като
част от писмените доказателства по делото.
Допълнително от разпита на вещото лице, на конкретно поставени от
съда въпроси вещото
лице отговоря,че „с оглед ЕГН-то на ищцата, не
само тя, но и синът й, и дъщеря й няма да са в състояние да отклонят
електроенергията, определено тук е възложена задачата на някой, който се
занимава с това „..
Даден е отговор от инж. В. и на друг от основните въпроси по
делото а именно – че не е възможно да се каже
когато е натрупана енергията в Т 3, по причина че електромерът не е бил включен в системата за дистанционен
отчет .
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявеният от ищцата отрицателен установителен
иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него
ищцата
Д.С. цели да установи със
СПН несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 1 028,40 лв.При предявеният отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК в
тежест на ответника бе да установи при условията на пълно и главно доказване
основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест
на ищеца бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на
ответника.Ответната страна следваше да установи при условията на пълно и главно
доказване, че в качеството си доставчик на електроенергия е доставила
определеното количество електроенергия, така както е посочено в процесната фактура, че това количество не е платено от абоната
потребител на ел.енергия и ищец по делото, поради което и в съответствие със
одобрените и приети Общи условия, ПИКЕЕ и ЗЕ сумата е дължима от ищцата.
Факт е по делото, че
страните се намират в договорна връзка както и че ищцата Д.С. е потребител на
ел.енергия за битови нужди а ответното дружество й доставя ел.енергия на адреса
на потребление представляващ недвижим имот находящ се
в гр.* .
Изяснено е по делото въз
основа на писмените доказателства и заключението по допуснатата СТЕ (която
съдът кредитира напълно и като обективна и като компетентно проведена), че
електромерът обслужващ адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на
проверка извършена на дата 3.9.2018 г. / л.28,29/.
Не е спорно по делото, че
на посочената дата 03.09.2018 г. служители
на трето неучастващо в спора лице – „Е.
С.“ АД / дружество с предходно наименование „Е. П. М.” АД / са извършили проверката
на обекта на потребление на ел.енергия, като са констатирали, че СТИ,
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия е било открито наличие на преминала
ел.енергия по невизуализирания на дисплея / така наречен скрит регистър/ Т 3 –
1.8.3/ . От отразеното в КП се е видно, че същото това СТИ е било демонтирано
за експертиза а на негово място монтиран нов изправен електромер. Както бе
посочено и по-горе, страните не спорят че КП за проверката на електромера е бил
съставен от служители на третото неучастващо в спора юридическо лице, без
присъствието на абоната. Установява се безспорно по делото ,че СТИ , което е
обслужвало адреса на потребление на ел.енергия, е било демонтирано на датата на
проверката и предадено по надлежния ред за метрологична експертиза, изготвена
от БИМ ГД „МИУ” - РО Русе, резултатите от която експертиза са обективирани в протокола на БИМ от метрологична експертиза
№ 1506 / 8.8.2019
/ л.30,31 от делото/. Във основа на така извършената проверка на СТИ,
констатациите в КП на Е. С. АД и Експертизата на БИМ от страна на Е. С. АД е
било изготвено Становище за определяне на количеството ел.енергия което
абонатът-потребител е следвало да заплати след разчитане на данните в регистър 1.8.3. и на абоната-
потребител /ищцата Д.С./ е била издадена
от ответника фактурата от дата 16.08.2018 г.за сумата от 1 028,40 лв. с
начислен ДДС. /л.33/.Тази сума е била определена за периода от една година назад във времето, считано
от датата на проверката на СТИ / от 4.9.2017
год. до 3.9.2018 г.представляваща стойност на сбора от определените
служебно киловатчаси ел.енергия за доплащане на основание чл. 50 ПИКЕЕ .
Безспорно според
настоящият състав е установено неправомерно софтуерно въздействие върху СТИ
с фабр. № 111402114777578557, обслужващо обекта
на потребление на ел.енергия довело до незаплащане на потребена, но неотчетена
ел.енергия, чието количество е констатирано при разчитане на данните в регистър 1.8.3. от проверявания СТИ .
Спорът е дали е спазена цялата
процедура по ПИКЕЕ от „Е. П. П.” АД за да се приеме,че именно количеството
посочено в издадената от ответника фактура и то за периода от точно
максималния – една година назад е било реално доставено от ответника
на потребителя на ел.енергия и каква е доказателствената сила на
констативния протокол. От съвкупния анализ на събраните в хода на
настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по
делото не установи и доказа, че точно количеството
ел.енергия, предмет на исковата претенция е било доставено на ищцата Д.С. за
релевирания период.
Установяването на това
обстоятелство бе необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, в тази
връзка и нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за
продажба и в частност на договора за търговска продажба, доколкото ответникът е
търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В
тази връзка купувачът дължи заплащане на продажната цена винаги за реално
предоставена стока.
Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен
протокол се вижда, че същият не носи подписа на потребителя, поради което
съдът намира,че този частен документ не обвързва ищцата с констатациите на
служителите на „ Е. С.” АД. На следващо
място видно и от материалите по делото,включително и от СТЕ ,
заключението по която съдът възприема изцяло и намира и за обективно и
компетентно дадено, се извежда извода,че исковата сума е била определена
съгласно действалите към датата на
проверката ПИКЕЕ и в частност нормата на чл. 50 ПИКЕЕ. В тази връзка
съдът не може да не съобрази факта,че приетите
ПИКЕЕ са били атакувани пред ВАС за което са образувани и приключили две
отделни административни дела. Релевантно към казуса се явява и
постановеното Решение № 12897 от 1.12.2015 г.
на ВАС по адм. д. № 9462/2014 г., IV о.,
докладчик председателят Нина Докторова.Със същото
Решение ВАС ОТМЕНЯ чл. 48, чл. 49, чл. 50 и 51 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, приети с т. 3 от Протоколно
решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно
регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г. С Решение
№ 1500/06.02.2017 год. на ВАС, петчленен състав с Председател Галина
Христова и членове Таня Куцарова, Светлана Борисова, Пламен Петрунов и Румяна
Лилова,постановено по административно дело № 2385/2016 г. е било обезсилено
Решение № 12897 от 01.12.2015 г., постановено по адм.
д. № 9462 по описа за
Следва да се отбележи
обаче,че ВАС посочва, че разписаните в чл. 26 ЗНА задължения на съставителя
на проекта на нормативен акт са императивно предвидени, с оглед гарантиране
на принципите обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
Неизпълнението на което и да е от тях свидетелства за допуснато процесуално
нарушение от категорията на съществените, което опорочава до степен на
незаконосъобразност издадения в такава процедура акт. От приложените по а.
д. № 2385 от
Или при действието на
нормите на чл. 48-51 ПИКЕЕ към датата на проверката на СТИ –03.09.2018 г.следва
да се даде отговор на релевантния въпрос : Въз основа на разпоредбата на чл.50
ПИКЕЕ ответникът на годно правно основание ли претендира заплащането на
исковата сума от ищцата Д.С. ?Този отговор следва бъде даден в конкретното производство въз
основа на всички събрани по делото доказателства, както и при правилна преценка
на действащата към дата 03.09.2019 г.материална
база и не на последно място в съответствие и с постановените актове на ВАС а
и на практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК.
Според настоящият състав в
конкретния спор, относимо към правните изводи
задължителното за настоящата инстанция Решение № 104/1.08.2016 г. на ВКС,
ТК, І-во т.о.,с председател съдията Елеонора Чаначева, постановено по търговско дело №1671/2015
г. по реда на чл.290 ГПК. Цитираното Решение съдържа подробен
сравнителен анализ на действалата преди и след приемането на ПИКЕЕ нормативна
уредба даваща право на ответното дружество да извършва едностранни
корекции на сметки на потребена ел.енергия като са отделени две хипотези
в които това би могло да се извърши:„ констатирано обективно
неизмерване,неправилно или неточно измерване и на субективно въздействие
върху измервателната система. Конкретно по въпроса по който е постановен
съдебният акт по реда на чл.290 ГПК ВКС приема, че „ последицата
от липсата на изпълнено изискване на чл.48 ал.2 от ПИКЕЕ за присъствие на проверката
по чл.43 и чл.44 от ПИКЕЕ на орган на полицията, при съставен констативен
протокол,макар и отговарящ на останалите изисквания на чл.47 от ПИКЕЕ, е липса
на надлежно възникнало за оператора на електроразпределителната мрежа право да
извършва корекция на сметката за електроенергия на потребител,респ. – на право
на крайния снабдител да претендира суми,начислени на потребителя въз основа на
тази корекция.”.Или в обобщение, след като по делото е установено и
изяснено,че се касае за софтуерна манипулация върху СТИ,то
според настоящия състав КП на първо място не
обвързва потребителя –ищцата Д.С. с констатациите обективирани
в протокола,поради това че КП е частен документ.Отделно от горното при
установено по делото неправомерно
вмешателство в софтуера на процесния електромер, възниква и въпроса натрупаното
количество ел.енергия в регистър 1.8.3., чрез софтуерно претарифиране кога и от кого е извършено (при
ясната цел на тази намеса а и при положение, че същата не може да бъде
извършена по друг начин освен чрез използване на инфрачервен порт и лаптоп.). Ако
е установено и доказано, че именно потребителят ( било то пряко или не) е
манипулирал електромера, то тогава би било оправдано ангажирането на
отговорността на същия за заплащане на исковата сума, но в случая - това не е
така.За пълнота на мотивите,в конкретното производство следва да се отчете
факта, че ищцата е родена на *** г.и
както и вещото лице заявява в разпита си, не само тя но и нейните низходящи не
биха могли сами да извършат софтуерно пратифиране на
СТИ .
В контекста на изложеното
по-горе, съдът отчита факта,че съществуват две отделни хипотези за извършване
по действалите към момента на проверката Правила за измерване на количествата
ел.енергия, при които ответникът е могъл да коригира едностранно количеството
потребена ел.енергия. В първата хипотеза не се търси намеса на потребителя
на ел.енергия и / или вина а се касае за обективната му договорна
отговорност, на която ответникът може да се позове, но във втория случай
правно релевантни са тези обстоятелства, предполагащи намеса на субективен
фактор, при която се променя схемата
на свързване,водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.Въпросът, на който следва да
се даде правилен отговор е : След като с влязлото в сила на ВАС окончателно
решение са отменени ПИКЕЕ (без разпоредбите на чл. 47-51 ПИКЕЕ)
може ли ответникът да коригира сметката за потребление на абоната, в кои точно
хипотези и как се определя количеството ел.енергия?
В конкретния случай съдът
счита, че след като самият констативен протокол не е подписан от потребителя,
то и потестативното право на ответника да претендира
от потребителя –ищцата Д.С. исковата сума не е надлежно възникнало.Макар и по
делото да е установено и доказано,че е извършена софтуерна манипулация на СТИ
видно и от заключението на вещото лице В., количеството ел.енергия, правилно
математически остойностено при средни технологични
разходи е определено за максималния 1 годишен срок по чл.50 ПИКЕЕ,без да може
да бъде установен началния момент от който е започнало отклоняването на
ел.енергията . Т.е. при хипотеза, при
която и от самата съдебно – електро техническа
експертиза, се извежда извода затова, че е вероятно и възможно претендираната ел.енергия да може да е била
доставена до абоната, се налага изводът,че не е доказано,че точно начисленото количество
ел.енергия и то в период от една година назад, считано от датата на проверката
на СТИ е било достигнало и потребено от абоната.Не на последно място следва да се отбележи, че в конкретния казус
не се претендира исковата сума за заплащане под формата на редовен отчет, а се
касае за приложението на чл. 50 ПИКЕЕ,
т.е. хипотеза в която ответникът следваше при условията на пълно и главно
доказване да установи всички предпоставки за дължимост
на сумата, което в случая не бе сторено. Ето защо, съдът намира предявения иск
и за основателен и за доказан поради което го уважава в пълнота.За пълнота на
мотивите съдът намира за необходимо само да отчете, че е постановено и друго Решение
на ВАС, също релевантно към идентични казуси. Постановеното от ВАС Решение № 2315/ 21.02.2018 г. на Четвърто Отделение по адм.дело № 3879/2017
г., с председател Аделина Ковачева, членове – Кремена Хараланова и Бисерка
Цанева касае в частност и нормата на която ответникът се е позовал при
начисляване на ел.енергията, претендирана за плащане
от ищцата а именно – чл. 50 ПИКЕЕ. Цитираният съдебен акт е публикуван в
интернет страницата на ВАС и от него се установява, че са отменени разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г, приети с т.3 от Протоколно
решение на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране от закрито
заседание, проведено на 14.10.2013 г. и обективирано
в протокол № 147 от същата дата. Или действащите към
момента останали разпоредби от ПИКЕЕ са отменени, като Решението на ВАС по адм.д.№ 3879/2017 г.е влязло в сила на 23.11.2018 г.
В обобщение, при действието на нормата на чл.50 ПИКЕЕ към датата
на проверката, ВРС намира, че искът на ищцата е и основателен и доказан и следва да бъде уважен
изцяло. Крайният си правен извод съдът мотивира с факта, че по делото макар и
да са ангажирани доказателство затова, че проверката на процесния електромер е
била извършена при условията на чл.50 ПИКЕЕ, при недоказаност на началния момент, от който е било
започнало така нареченото претерифиране на СТИ и
точното количество ел.енергия което да е доставено и потребено от абоната и
насочено към скрития регистър Т 3, след като ответното дружество не е извършило
пълно и главно доказване се налага извода,че ищцата не следва да плаща цена на
ел.енергия на ответника, която цена принципно би се дължала за точно определено,реално
доставено и потребено количество ел.енергия и за определен период от време .
Приемайки предявения
отрицателен установителен иск за допустим, основателен
и доказан, съдът на осн. чл. 78, ал.1 ГПК присъжда в полза на ищцата реално сторените
разноски по делото за които са ангажирани доказателства.
Видно от приобщения по
делото на лист 66–ти списък по чл. 80 ГПК ищцата претендира
разноски както следва 50лева за заплатена такса и 400,00лева за заплатено
адвокатско възнаграждение . Видно от приложения на л.65 – ти договор за правна
защита и съдействие ищцата е заплатина на 31.1.2020
г. сумата от 400 лева за процесуално представителство .Договорът за правна
защита им характер на разписка и удостоверява плащането в брой на посочената
сума .Приложените по делото писмени доказателства/л.65, л.4/ удостоверяват и доказват
плащането на съдебните разноски ,поради което и съдът приема,че разходите са
доказани и по основание и по размер и ги присъжда в пълнота, отчитайки и факта,
че ответникът е направил възражение в условията на евентуалност по реда на чл. 78, ал.5 ГПК.Възражението за
прекомерност на адвокатския хонорар е сторено своевременно и по него съдът
дължи произнасяне по същество. Минималните размери на адвокатските
възнаграждения са визирани в Наредба 1/2004 г. Съгласно чл. 7 , ал. (2) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнагражденията са следните: т. 2.
(изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.) при интерес от 1000
до 5000 лв. - 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.Ищцата е заплатила в
брой адвокатски хонорар от 400 лева, което е видно от договора за правна защита
имащ характера на разписка приобщен на л. 65 –ти по делото.При цена на иска от иска
1028,40 лв.лева минималният адвокатски хонорар за процесуално представителство
е равен на сбора от 300 лева + 1,98 = 302,00 лева. При това пресмятане
съдът установява, че ищцата претендира сума от 98,00 лв. в повече от минимума. За да бъде справедливо определена отговорността
за разноски съдът съобразява факта, че в същото производство ответникът е
представил доказателства за заплатен по Б.път адвокатски хонорар в размер на
310 лева без ДДС или с ДДС 372 лева. При така посочените претендирани
разноски съдът приема, че възраженията и на двете страни за прекомерност на адвокатските
хонорари са основателни, защото както платения от ищцата, така и платения от
ответника хонорари са над минимума по Наредба 1/2004 г. Фактът, че
отрицателните установителни искове против ответното
енергийно дружество обуславят разпределяне на доказателствената
тежест върху ответника и обстоятелството, че конкретното производство не се
отличава с фактическа и права сложност, мотивират ВРС да приеме, че
възражението на ответника по реда на чл. 78, ал.5 ГПК е основателно.Ето защо
ВРС приема, че следва да присъди съдебно деловодни разноски в полза на ищца за
процесуално представителство в размер на нормативно установения минимум от
302,00 лева, както и претендирания разход от 50,00
лева за платена държавна такса.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищцата Д.А.С., ЕГН
**********,*** и ответното дружество „Е. П. П.И“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Б. Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г.
К., че ищцата Д.А.С., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество „Е. П.
П.И“ АД, ЕИК * СУМАТА в размер на 1
028,40 лв. (хиляда
двадесет и осем лева и четиридесет стотинки) с ДДС, представляваща корекция по
чл.50 от ПИКЕЕ, по партида с клиентски номер *, абонатен номер *, за
доставена и потребена електроенергия на адрес: *, за период: от 04.09.2017 до
03.09.2018 г., на
основание чл. 124,ал.1 ГПК .
ОСЪЖДА „Е. П. П.И“ АД, ЕИК *със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Б.
Д. П., П. С. С., Я. М. Д. и Г. К. ДА ЗАПЛАТИ на Д.А.С., ЕГН **********,*** СУМАТА
от общо 352,00 лева ( триста петдесет и два лева )- сторените от ищцовата страна съдебно - деловодни разноски, пред
настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред
Варненски окръжен съд от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните
им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :