М О Т И В И
към присъда № 260042 от 05.11.2020 година
по н.о.х.дело № 1283
на Старозагорския районен съд
по описа за 2019 година
Обвинението против подсъдимия С.С.Д., ЕГН **********,
е в това, че на 03.02.2018 год. в
гр.Стара Загора причинил на Н.И.У. средна телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно счупване в крайната част на лъчевата кост с
разместване на фрагментите и промяна на ъгъла на коста,
кръвна колекция в областта на левия лакът и лявата мишница, довели до трайно
затруднение на движенията на лявата ръка, като макар и непълнолетен е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.129, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.63, ал.1 т.3 от НК.
В съдебно заседание пострадалата Н.И.У. беше конституирана
като частен обвинител в наказателното производство.
Представителят на
Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като при условията на чл.58а от НК му
бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, изпълнението на което да бъде
отложено с изпитателен срок от две години.
Частната обвинителка Н.И.У. не
се явява в съдебното заседание, когато беше приключено съдебното следствие и
даден ход на съдебните прения. Повереникът й адв.Т.В. поддържа обвинението и пледира на подсъдимия да
бъде наложено наказание, съответстващо на поисканото от прокурора.
Защитникът адв.Т.Р. оспорва обвинението и пледира подзащитния му да бъде оправдан.
Подсъдимият С.С.Д. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, поддържа пледоарията на
защитника си и моли за справедливост.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за
установено следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият С.С.Д. е осъждан на пробация и на глоба с определение за одобряване на
споразумение за прекратяване на наказателното производство и с присъда по
н.о.х.дела № 2568/2019 год. и № 1567/2019 год. на РС-Стара Загора, влезли в
сила на 03.10.2019 год. и 18.02.2020 год., за престъпления по чл.325, ал.2 във
връзка с ал.1 от НК и по чл.345, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, извършени на
26.10.2018 год. и 18.02.2019 год.
Св.Н.И.У. имала домашен любимец – куче
от породата „Каракачанска овчарка“. На 03.02.2018 год. след 16:00 часа св.У. била на разходка с кучето си,
което водела на повод. Тя се насочила към парк „Митрополит Методий Кусев“ („Аязмото“), за да се разхожда с домашния си любимец
по алеите. Тъй като било почивен ден (събота), а времето хубаво, движението по
алеите в парка било интензивно. Св.У. минала през арката на входа на парка в
близост до фонтана „Жабките“ и заедно с кучето се насочила по алеята в посока
запад. По същото време на същото място подсъдимият разхождал кучето си от порода
„Лабрадор“, което било без нашийник и повод и се движило свободно в близост до
стопанина си. Подсъдимият бил със свидетелите В.Т.Т.
и В.В.Ж. и други техни познати. При срещата на двете
животни – домашните любимци на подсъдимия и на св.У., възникнало спречкване
между тях. За да предотврати евентуално нараняване на собствения си любимец, подсъдимият
хванал кучето на св.У. за нашийника и го отдалечил от своето куче, след което хвърлил
малка пластмасова бутилка с вода по кучето й и го ударил с нея, въпреки че то
вече не застрашавало неговия домашен любимец. Св....– ...попитала подсъдимия
защо проявява тази агресия. Без да й отговори, подсъдимият се приближил до нея и
я хванал за ръката, с която държала повода на кучето си, а след това силно я
блъснал с ръка в областта на гърдите, при което тя политнала назад и паднала по
гръб на асфалтираната алея. При опита си да се предпази от тежко падане, св.У.
се подпряла на лявата си ръка и веднага почувствала силна болка. Като
медицинско лице, св.У. разбрала, че вероятно ръката ѝ е счупена. След
като блъснал св.У. и тя паднала, подсъдимият се опитал да си тръгне, но му било
попречено от група младежи, неустановени в хода на
производството. Последните го задържали и го накарали да се върне и да се
извини на св.У.. След като й се извинил, подсъдимият напуснал
местопроизшествието и се прибрал. На място по подаден за случая сигнал на
тел.112 пристигнал екип на Спешна помощ и св.У. била откарана в лечебно
заведение за оказване на медицинска помощ.
При падането й на земята в
резултат на блъскането й от подсъдимия св.У. получила многофрагментно
счупване в крайната част на лъчевата кост с разместване на фрагментите и
промяна на ъгъла на костта, кръвна колекция в областта на левия лакът и лявата
мишница, причинили й трайно затруднение на движенията на лявата ръка с
възстановителен срок при правилно протичане на оздравителния процес от около 3
месеца.
Във връзка с преживяната
травма настъпило изостряне на съществуващо от преди заболяване на св.У. – есенциална хипертония, което по медикобиологичния
признак съставлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
същата е развила и посттравматично стресово разстройство, което по медикобиологичния признак също съставлява временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Към датата на извършване на деянието
(03.02.2018 год.) подсъдимият не е бил навършил 18-годишна възраст, но е
разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи
постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от съвкупната преценка на:
обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Н.И.У.,
М. Тончева Й., С.Х. Танева, Х.А.И., Д.Г.И. и М.В.И., дадени в хода на съдебното
следствие;
показанията на св.Н.И.У., дадени пред органа на
досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание
чл.281, ал.4 във връзка с ал.1, т.2, предложение второ от НПК;
показанията на свидетелите В.Т.Т.
и В.В.Ж., дадени пред органа на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.281,
ал.5 във връзка с ал.1, т.4, предложение първо от НПК;
справките за съдимост на подсъдимия, приети като писмени
доказателства в хода на съдебното следствие;
заключението на съдебно-медицинската експертиза по
писмени данни № 106 от 21.03.2018 год., изслушано в съдебно заседание,
неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно
изготвено;
протоколите и другите документи, приложени към досъдебното
производство и имащи значение за изясняване
на обстоятелствата по делото,
прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.283 от НПК.
В случая следва изрично да се
отбележи, че всички събрани и изброени по-горе доказателства кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Единственото съществено (касаещо съставомерните факти)
противоречие между тях касае обстоятелството колко пъти е била блъсната
пострадалата от подсъдимия в гърдите й преди да падне, като в тази насока съдът
не кредитира с доверие показанията на св.Н.И.У., която твърди, че е била
блъсната три пъти, понеже в тази им част те са изолирани от останалите
доказателства и не намират подкрепа в тях, в частност – в показанията на онези
свидетели, които са видели действията на подсъдимия и според които той я е
блъснал само един път (св.Х.И. и св.Д.И.), респективно – съдът прие, че
подсъдимият е блъснал в гърдите пострадалата един път, в резултат на което тя е
паднала на земята. В останалата им част между доказателствата по делото, ако и
да са налице противоречия, те не са съществени (не касаят съставомерните
факти), поради което не се налага да бъдат обсъждани по отделно в тази им част.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така установените обстоятелства по делото съдът
намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че на 03.02.2018 год. в гр.Стара Загора подсъдимият С.С.Д. е причинил на Н.И.У. средна
телесна повреда, изразяваща се в многофрагментно
счупване в крайната част на лъчевата кост с разместване на фрагментите и
промяна на ъгъла на коста, кръвна колекция в областта
на левия лакът и лявата мишница, довели до трайно затруднение на движенията на
лявата ръка, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, с което свое деяние той е осъществил
от обективна страна признаците на престъпния състав на чл.129, ал.2 във връзка
с ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
За да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение,
съдът прие, че той е извършил деянието си под формата на евентуален умисъл, тъй
като е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е общественоопасните му последици и е допускал
настъпването им. На този извод недвусмислено навеждат механизмът и начинът на
извършване на престъплението и обстоятелствата, при които то е било извършено, в
частност – подсъдимият, като лице от мъжки пол, т.е. превъзхождащо по сила
пострадалата, като лице от женски пол, блъскайки със сила последната в гърдите
на място, съставляващо твърд терен – асфалтова алея, е предвиждал, че тя може
да загуби равновесие и да падне, в резултат на което е допускал възможността да
претърпи травматични увреждания при падането си.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне
на вида и размера на наказанието
съдът взе предвид:
принципите за законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, и целите на
наказанието – генералната и специалната превенции, визирани в чл.36 от НК;
предвиденото в закона наказание за извършеното
престъпление след редукцията по чл.63, ал.1, т.3 от НК – лишаване от
свобода до три години;
младата възраст на подсъдимия и чистото му съдебно минало
към датата на извършване на деянието, които съдът отчете като смекчаващи
отговорността му обстоятелства;
осъжданията на
подсъдимия, последващи извършването на деянието, които
съдът отчете като отегчаващо отговорността му обстоятелство.
При тези данни съдът определи на подсъдимия С.С.Д. наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок от една
година.
Съдът намери, че за постигане целите
на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не се налага същият
да търпи ефективно наложеното му с настоящата присъда наказание, поради което на основание чл.69, ал.1 във връзка с чл.66, ал.1 от НК
отложи изпълнението на последното за срок от две години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът осъди подсъдимия да заплати, както следва:
на частната обвинителка Н.И.У. – сумата от
350 лева,
представляваща направени разноски за
адвокатско възнаграждение на упълномощен повереник;
на Държавата в полза на МВР по бюджетната
сметка на ОД на МВР гр.Стара Загора – сумата от 190,20 лева,
представляваща направени разноски по досъдебно
производство № 8245-зм-116/2018
год. по
описа на Второ РУ
към ОД на МВР гр.Стара Загора;
на Държавата в полза на Съдебната власт по бюджетната сметка на Районен съд Стара Загора – сумата от 110
лева, представляваща направени съдебни и деловодни разноски в хода на настоящото
съдебно производство.
ВОДИМ ОТ
ГОРНИТЕ МОТИВИ, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: