№ 1202
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100509722 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Г. Г., срещу решение №
20013403/15.10.2020 г., постановено по гр. д. № 64267/2019 г. на СРС, ІІІ ГО,
89 състав, поправено с решение № 20131528/02.06.2021 г., постановено по
същото дело, в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за издръжка за
разликата над 170 лв. до пълния предявен размер от 200 лв., както и в частта
му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 149 от СК- издръжка за
периода 07.11.2018 г. до 07.11.2019 г. В жалбата се твърди, че атакуваното
решение е неправилно и постановено при съществено нарушение на
процесуалните правила. Изложени са съображения. Въззивникът моли да се
отмени решението на районния съд в обжалваните части и вместо него да се
постанови друго, с което съдът да уважи предявените искове. Претендира
разноски на основание чл. 38 ЗАдв.
Въззиваемата страна Г. П. Г. оспорва жалбата и моли решението на
първоинстанционния съд да се потвърди. Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е
1
валиден като цяло и допустим в обжалваните части.
Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства
по делото и обсъди становището и възражението на страните, приема за
установено следното:
Искът, предявен от Г. Г. Г., е за издръжка в размер на 200 лева месечно,
на основание чл. 144 от СК, считано от 07.11.2018 г.- една година назад от
датата на подаване на исковата молба в съда- чл. 149 от СК.
С решение № 20013403/15.10.2020 г., постановено по гр. д. №
64267/2019 г., СРС, ІІІ ГО, 89 състав, поправено с решение №
20131528/02.06.2021 г., постановено по същото дело, е осъдил Г. П. Г. на
основание чл. 144 от СК да заплаща на Г. Г. Г. месечна издръжка в размер на
170 лева, считано от 07.11.2019 г., за предвидения срок на обучение или
навършване на 25 годишна възраст, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковата
претенция над 170 лв. до пълния й предявен размер от 200 лева. Постановил
е, че от така определената сума следва да се приспаднат предварително
платените от Г. П. Г. на Г. Г. Г. суми за периода от 07.11.2019 г. до месец
октомври 2020 г. С решението съдът е отхвърлил иска с правно основание чл.
149 от СК- издръжка за периода 07.11.2018 г. до 07.11.2019 г., като Г. П. Г. е
осъден да заплати на СРС държавна такса в размер на 244,80 лв. и сумата от
300 лв. по сметка на СРС-адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 1 ат
ЗАдв.
Във въззивната жалба се излага, че първоинстанционния съд, въпреки
направеното от ищеца възражение по отношение на доклада на съда- искане
да бъде допълнен за това за кои факти страните не сочат доказателства,
докладът не е бил допълнен. Това действително е така, но при положение, че
съдът не е посочил в доклада права и обстоятелства, които да се признават, не
е посочил обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване, а е
разпределил доказателствената тежест на страните, за всяка от тях е известно
кои факти следва да доказват-т.е. за кои факти следва да представят
доказателства.
Относно доводите във въззивната жалба, касаещи иска за издръжка за
минало време: За една година назад преди предявяване на иска са
представени доказателства за платена издръжка в общ размер на 750 лв.,
2
докато за релевантния период не са представени никакви доказателства
относно възможността бащата да дава издръжка дори и в този размер, без
това да представлява особено затруднение за него.
Наведен е довод, че СРС неправилно е определил размера на
дължимата издръжка - изводът на съда за размера й се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Възможността за доставяне на издръжка по смисъла
на чл. 144 от СК предпоставя по-широка материална възможност, при която
доставянето на издръжката няма да се чувства особено осезателно от
родителя. Родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си дете. В
първоинстанционното производство са ангажирани доказателства за
средномесечен брутен осигурителен доход на бащата на ищеца в размер на
917,39 лв. Относно твърденията, че въззиваемия е съсобственик на
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к******* с площ от 175 кв. м.- имота
се притежава в съсобственост, поради което Г. П. Г. е невъзможно да взема
сам решения относно разпореждането със същия, включително и за
отдаването му под наем, още повече, че задължението му за издръжка към
пълнолетния му син не е безусловно.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
му части е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, неоснователна е претенцията на
пълномощника на въззивника за присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и съдът я оставя без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20013403/15.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 64267/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 89 състав, поправено с решение №
20131528/02.06.2021 г., постановено по същото дело, в обжалваните му
части.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. С.И. В. за присъждане на
3
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4