Присъда по дело №1317/2013 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ ПО НОХД № 1317/2013 г.,

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Срещу подсъдимия К.Д.М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1 НК за това, че на  17.11.2012 г.  в гр.Пловдив е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент – банкова карта – дебитна карта „Маестро” с номер ***, издадена от „***” АД гр.София, с титуляр И.М.М.,***, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Делото е разгледано по реда на 27 от НПК.          

Представителят на обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че следва да му бъде наложено при наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства, определено над средния размер на предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода в размер на шест години, което да бъде намалено с 1/3  и глоба в размер на 400 лв.. Предлага наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Служебният защитник на подсъдимия  – адв. Х., счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано по безспорен начин. Предлага да се отчете наличното смекчаващо отговорността обстоятелство – пълното съдействие за разкриване на обективната истина и на подсъдимия М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода и глоба в предвидения от закона минимум.

Подсъдимият М. се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума моли за минимално наказание.

Граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес не е бил предявен.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Подсъдимият К.Д.М. ***.  

Същият е осъждан многократно – 11 пъти с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер. Присъдите му са за извършени престъпления по чл.195-196 от НК. Последната от тях – по НОХД № 588/13 г. по описа на ПОС е за извършено престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и с нея му е било определено общо наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца и глоба в размер на 1 200 лв.

Свидетелят .И.М.М. живеел със семейството си на адрес ***.30 часа на 17.11.2012 г. свидедетялт М. се прибрал в дома си, след посещение на квартално питейно заведение и заварил входната врата на апартамента в отключено състояние и без следи от взлом. Малко педи това в жилището проникнал подсъдимият К.М., който се възползвал от факта, че свидетелят М. забравил отключена входната врата на дома и извършил отнемането на яке, в което се намирали дебитна карта с приложено към нея листче с ПИН кода „Маестро” с номер ***, издадена от „***” АД гр.София на името на свидетелят И.М. като неин титуляр, сумата от около 16 лв., мобилен телефон „Алкател”. Относно извършената кражба материалите са били разделени в отделно производство на РП Пловидв с постановление на ОП Пловдив от 08.01.2013 г. Взимайки посочените вещи подсъдимият М. бързо напуснал местопрестъплението. Вниманието му било привлечено от дебитната карта, от данните на която решил да се възползва. За целта подсъдимият отишъл до банкомат в гр.Пловдив на ул.*** № *, находящ се пред банка „***” на бул. „***”, срещу хотел „***”. Там от посочения банкомат, използвайки приложения ПИН-код към картата на свидетеля .М., М. осъществил в 03.16 часа на 17.11.2012 г. неправомерно изтегляне на сумата от 400 лв. След като се облагодетелствал по този начин, той натрошил картата на парчета и се прибрал в дома си.

От проведените следствени експерименти по делото от 23.08.2013 г. по реда на НПК подс.М. ***, от който е извършил кражбата на вещи и банкомата на „ОББ” Пловдив, от който пък е осъществил тегленето на сумата.

Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно и несъмнено от самопризнанията на подсъдимия М., дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, които следва да се кредитират като напълно подкрепени от събраните в досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. Х. и П. И., тъй като същите са последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло и експертното заключение на съдебно-техническата експертира, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият К.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.249, ал.1от НК за това, че на  17.11.2012 г.  в гр.Пловдив е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент – банкова карта – дебитна карта „Маестро” с номер ***, издадена от „***” АД гр.София, с титуляр И.М.М.,***, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.

При така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия М. престъпление, като се съобрази с неговата висока степен на обществена опасност, а така също и с оглед личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието, съдът прие следното:

Тъй като съдебното производство е протекло по реда на гл.27 НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а НК е задължително. При определяне и индивидуализацията на наказанието съдът отчете наличните  спрямо подсъдимия смекчаващи отговорността обстоятелства – направените самопризнания в хода на досъдебното производство и оказаното пълно съдействие на разследването, тежкото му социално положение – безработен, а като отегчаващо – обремененото му съдебно минало.  При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето защо справедливо, съответно на степента на обществена опасност на извършеното и дееца е на подсъдимия М. да бъде наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 НК в размер на четири години лишаване от свобода  и глоба в размер на 800 лв., представляваща двойния размер на получената сума Така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 НК, поради което на подсъдимия М. следва да бъде наложено наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода.

 Налице са основанията на чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, поради което, за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М. наказание две години  и осем лишаване от свобода, следва да бъде определен първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 Вещественото доказателство – 1 брой 1 брой СД, приложено  на л.36 от досъдебното производство,  като вещ без стойност,   следва да се унищожи, след влизане на присъдата в сила.

По делото са били направени разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 70 лева, които подсъдимият К.Д.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на  ОД на МВР – Пловдив.

Причини за извършване на престъплението – стремеж за обогатяване по неправомерен начин.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /П/

 

 

 

МОТИВИ ПО НОХД № 1317/2013 г.,

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Срещу подсъдимия К.Д.М. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.249, ал.1 НК за това, че на  17.11.2012 г.  в гр.Пловдив е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент – банкова карта – дебитна карта „Маестро” с номер ***, издадена от „***” АД гр.София, с титуляр И.М.М.,***, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Делото е разгледано по реда на 27 от НПК.          

Представителят на обвинителната власт поддържа изцяло така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че следва да му бъде наложено при наличие само на отегчаващи отговорността обстоятелства, определено над средния размер на предвиденото за това престъпление наказание лишаване от свобода в размер на шест години, което да бъде намалено с 1/3  и глоба в размер на 400 лв.. Предлага наказанието лишаване от свобода подсъдимият да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Служебният защитник на подсъдимия  – адв. Х., счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано по безспорен начин. Предлага да се отчете наличното смекчаващо отговорността обстоятелство – пълното съдействие за разкриване на обективната истина и на подсъдимия М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода и глоба в предвидения от закона минимум.

Подсъдимият М. се присъединява към изложеното от защитника си. В последната си дума моли за минимално наказание.

Граждански иск за съвместно разглеждане в наказателния процес не е бил предявен.

Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:

Подсъдимият К.Д.М. ***.  

Същият е осъждан многократно – 11 пъти с влезли в сила присъди за извършени престъпления от общ характер. Присъдите му са за извършени престъпления по чл.195-196 от НК. Последната от тях – по НОХД № 588/13 г. по описа на ПОС е за извършено престъпление по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК и с нея му е било определено общо наказание лишаване от свобода в размер на две години и шест месеца и глоба в размер на 1 200 лв.

Свидетелят .И.М.М. живеел със семейството си на адрес в гр.Пловдив, на бул.*** № **, ет.4 ап.9. Към 0.30 часа на 17.11.2012 г. свидедетялт М. се прибрал в дома си, след посещение на квартално питейно заведение и заварил входната врата на апартамента в отключено състояние и без следи от взлом. Малко педи това в жилището проникнал подсъдимият К.М., който се възползвал от факта, че свидетелят М. забравил отключена входната врата на дома и извършил отнемането на яке, в което се намирали дебитна карта с приложено към нея листче с ПИН кода „Маестро” с номер ***, издадена от „***” АД гр.София на името на свидетелят И.М. като неин титуляр, сумата от около 16 лв., мобилен телефон „Алкател”. Относно извършената кражба материалите са били разделени в отделно производство на РП Пловидв с постановление на ОП Пловдив от 08.01.2013 г. Взимайки посочените вещи подсъдимият М. бързо напуснал местопрестъплението. Вниманието му било привлечено от дебитната карта, от данните на която решил да се възползва. За целта подсъдимият отишъл до банкомат в гр.Пловдив на ул.*** № *, находящ се пред банка „***” на бул. „***”, срещу хотел „***”. Там от посочения банкомат, използвайки приложения ПИН-код към картата на свидетеля .М., М. осъществил в 03.16 часа на 17.11.2012 г. неправомерно изтегляне на сумата от 400 лв. След като се облагодетелствал по този начин, той натрошил картата на парчета и се прибрал в дома си.

От проведените следствени експерименти по делото от 23.08.2013 г. по реда на НПК подс.М. ***, от който е извършил кражбата на вещи и банкомата на „ОББ” Пловдив, от който пък е осъществил тегленето на сумата.

Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно и несъмнено от самопризнанията на подсъдимия М., дадени по реда на чл.371, т.2 НПК, които следва да се кредитират като напълно подкрепени от събраните в досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите К. Х. и П. И., тъй като същите са последователни, логични, кореспондиращи помежду си и с останалите събрани по делото доказателства. Съдът кредитира изцяло и експертното заключение на съдебно-техническата експертира, като изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.

При така установената по безспорен и категоричен начин фактическа обстановка съдът счита, че подсъдимият К.Д.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.249, ал.1от НК за това, че на  17.11.2012 г.  в гр.Пловдив е използвал платежен инструмент и данни от платежен инструмент – банкова карта – дебитна карта „Маестро” с номер ***, издадена от „***” АД гр.София, с титуляр И.М.М.,***, без съгласието на титуляра, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.

Престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е искал и целял тяхното настъпване.

При така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия М. престъпление, като се съобрази с неговата висока степен на обществена опасност, а така също и с оглед личността на подсъдимия и най-вече за постигане целите на наказанието, съдът прие следното:

Тъй като съдебното производство е протекло по реда на гл.27 НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, приложението на чл.58а НК е задължително. При определяне и индивидуализацията на наказанието съдът отчете наличните  спрямо подсъдимия смекчаващи отговорността обстоятелства – направените самопризнания в хода на досъдебното производство и оказаното пълно съдействие на разследването, тежкото му социално положение – безработен, а като отегчаващо – обремененото му съдебно минало.  При така отчетените обуславящи отговорността обстоятелства, съдът счита, че е налице превес на смекчаващите такива. Ето защо справедливо, съответно на степента на обществена опасност на извършеното и дееца е на подсъдимия М. да бъде наложено наказание при условията на чл.54, ал.1 НК в размер на четири години лишаване от свобода  и глоба в размер на 800 лв., представляваща двойния размер на получената сума Така определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде намалено с 1/3 по реда на чл.58а, ал.1 НК, поради което на подсъдимия М. следва да бъде наложено наказание в размер на две години и осем месеца лишаване от свобода.

 Налице са основанията на чл.61, т.2 вр. чл.60, ал.1 ЗИНЗС, поради което, за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М. наказание две години  и осем лишаване от свобода, следва да бъде определен първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

 Вещественото доказателство – 1 брой 1 брой СД, приложено  на л.36 от досъдебното производство,  като вещ без стойност,   следва да се унищожи, след влизане на присъдата в сила.

По делото са били направени разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 70 лева, които подсъдимият К.Д.М. следва да бъде осъден да заплати по сметка на  ОД на МВР – Пловдив.

Причини за извършване на престъплението – стремеж за обогатяване по неправомерен начин.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

 

                                           

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: /п/