№ 1423
гр. В., 29.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. ГеоргиЕ.
и прокурора Д. В. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20233100100156 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 14:31 часа се явиха:
Ищецът Г. Й. Р. , редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. И. В.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Ответникът НС на РБ редовно призовано, представлява се от М. Г. - гл.
юрисконсулт в отдел „Правни дейности“ в дирекция „Правни дейности и обществени
поръчки“, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Ответникът Д. ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ МФ НА РБ, редовно призована, не
изпраща представител. Постъпила е молба за гледане на делото в тяхно отсъствие.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – В. редовно призована,
представлява се от прокурор Д. К., приет от съда от днес.
Вещото лице М. В. П., редовно призована, явява се лично.
Адв. В.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да се даде ход на
делото.
Гл. юрисконсулт Г.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да се
даде ход на делото.
Прокурор К.: Считам, че не са налице пречки по хода на делото. Моля да се даде ход
на делото.
Съдът намира, че предвид редовното призоваване на страните не са налице пречки по
хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
1
Съдът докладва постъпила молба от ищеца с вх. № 2365 / 27.01.2023 г., с която
прави уточнения във връзка с указанията на съда дадени с Определение № 289 / 24.01.2023
г., с което производството по делото е оставено без движение.
Съдът докладва постъпила молба от Г. Й. Р. с вх. № 13208 / 29.05.2023 г., с която
изразява становище във връзка с Определение на съда № 1769 / 09.05.2023 г.
Съдът докладва постъпила молба от Г. Й. Р. с вх. № 13208/ 29.05.2023 г., с която
прави уточнения във връзка с Определение на съда № 1769 /09.05.2023 г.
Съдът докладва постъпило Становище от Д. представлявана от МФ с вх. № 23371
/28.09.2023 г., с което изразява становище по хода на делото и по съществото на правния
спор. Заявяват, че оспорват исковата молба и поддържат подадения писмен отговор и
всички изразени становища и възражения в производството към настоящият момент.
Адв. В.: Поддържам депозираният главен иск с правно основание чл.2в от ЗОДОВ с
ответник НС и в условията на евентуалност иска по чл. 7 от КРБ вр. чл. 49 от ЗЗД с
ответник Д. както и всички уточняващи молби с вх. №№ 2365 /27.01.2023 г., вх. №
13208/29.05.2023 г. и допълнения, които сме подали след завеждането им. Запознах се с
доклада по делото. Установих, че има известни разминавания в обективирания в
Определение № 1769 /09.05.2023 г. проект за доклад на делото с уточненията, които сме
направили с молба вх. № 2365 /27.01.2023 г. и молба с вх. № 13208/29.05.2023 г. по
отношение на обезщетението, което трябва да получи доверителят ми, което включва
неполучената от него основна заплата за периода от 08.07.2019 г. до 19.02.2021 г., която е в
размер на 1396 лв. Както сме изложили в депозирана от нас молба с вх. № 13208 /29.05.2023
г. нито аз, нито доверителят ми имаме специални знания в областта на счетоводството,
поради което по делото беше допусната съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото
лице да определи с точност размера на исковите претенции, като съобрази, както
действителните размери на основната заплата за претендираният период на същата
длъжност, така и направените изменения в тази заплата, които несъмнено биха се отразили
на размера на основната заплата, която ищецът би получил, ако в резултат на приетата
норма от НС не беше уволнен. Същото се отнася и за претендираното ДВПР. В приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза от вещото лице М. П. с вх. № 2887
/ 07.02.2022 г. /на стр.102 от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско
отделение, 6-ти състав/, в таблица № 2, вещото лице е направило изчисления за евентуално
следващото се трудово възнаграждение на ищеца за времето, за което е бил отстранен от
длъжност, при условие, че лицето е било на работа за посочения период от 08.07.2019 г. до
19.02.2021 г. на база на полученото трудово възнаграждение от двамата служители, за които
са представени данни за основната работна заплата през изследвания период. /писмо от
Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница В. с вх. № 550 /11.01.2022 г.- стр.94
от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско отделение, 6-ти състав/,
където в таблицата е посочено по месеци от м.01.2019 г. до м.01.2021 г. основното трудово
2
възнаграждение на 1-вия служител в размер на 1787.00 лв. и 2-рия служител в размер на
1780.00 лв. С оглед на изложеното по реда на чл. 214 от ГПК , претенцията на доверителят
ми е за неполучената основна заплата в размер на 1780 лв. , която следва да се счита и по
двата иска. В случая сме взели на база по – ниското месечно възнаграждение на 2-рия
служител, който е получавал основна работна заплата в размер на 1780.00 лв. или както
вещото лице е посочило в заключението си остатък за изплащане в нетен размер /след
приспадане на дължимия ДДФЛ/ е сумата от 1602 лв. т.е доверителят ми следва да получи
обезщетение, поради незаконно уволнение общо в размер на 31166,18 лв. и по двата иска, а
не както е посочено в доклада по делото, за обезщетение по чл. 7 от КРБ вр. чл. 49 от ЗЗД с
ответник Д. общ размер на обезщетението 26 524 лЕ., представляваща неполучено от
ищеца основно възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл., в
размер на по 1396 лв. месечно. Отделно от това искам да отбележа, че моят доверител е
един от най- високо оценяваните служители и надвишава изискванията от атестационните
оценки. Искам да отбележа, че въз основа на тези атестационни оценки доверителят ми
щеше да получи по-високо възнаграждение, тъй като атестациите също оказват влияние
върху определяне на размера на възнагражденията на служителите и ако той не беше
уволнен би получил това свое възнаграждение. Считам, че в случая се касае за два вида
нарушение. Заявявам, че претенциите ни са за двата иска и моля това да бъде коригирано в
доклада обективиран по делото.
Гл. юрисконсулт Г.: Нямам възражения по доклада. Искам само да отбележа, че
законодателството не допуска търсенето на обезщетение за неполучено „допълнително
възнаграждение за постигнати високи резултати“ за период, през който лицето не е
изпълнявало служебните си задължения. Тези допълнителни възнаграждения се дават въз
основа на вътрешните правила в даденото административно звено, където работи
служителят и са съобразени с бюджета на съответната администрация. Отделно от това
може да има няколко души, които да заемат една и съща длъжност, но да вземат различно
допълнително възнаграждение, т.к същото се определя в зависимост от квалификацията на
служителя и неговата атестационна оценка за определен период от време и т.н. Смятам, че
ако съдът приеме, че се дължи допълнително възнаграждение на служителите, то същото не
следва да се изчислява върху размера на заплатата на друг служител на същото ниво. По
кориците на делото е представена заповед за възстановяване на лицето Г. Й. Р. № 217 /
22.02.2021 г. /л.12 от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско
отделение, 6-ти състав /, където за основен размер на основната заплата е посочена сума в
размер на 1465.00 лв. Считам за недопустимо изплащане на възнаграждение, изчислено на
по – висок размер на основна работна заплата, от този на който е възстановено лицето на
работа. Оценката на съответните служители представлява комплексна оценка, която е
обективна и няма субективен характер или ако има такъв, субективният характер е намален
до минимум. Ние не можем да кажем как би следвало да бъде изчислено такова
обезщетение. Затова е назначена съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице да
3
отговори на поставените въпроси, на които ние не можем да отговорим, тъй като нямаме
специални знания. Тогава въпросът към вещото лице би бил: Какво обезщетение би получил
ищеца съобразно заеманата от него длъжност при условие, че служебното му
правоотношение не е прекратено?
Реплика адв. В.: Ако разгледаме заключението на вещото лице М. П. с вх. № 2887
/07.02.2022 г. прави впечатление, че единият служител се осигурява на основно месечно
възнаграждение в размер на 1462.09 лв., а другият служител се осигурява на основно
месечно възнаграждение в размер на 1456.36 лв. т.е в случая нито един от двамата
служители не е незаконно уволнен от работа, но въпреки това има разлика в основната им
заплата. Приготвила съм да Ви представя препис от служебната книжка на доверителят ми.
Считам, че едно незаконно уволнение не следва да бъде в ущърб на служителя. Оспорвам
депозирания писмен отговор от ответника НС на РБ с вх. № 9753 /20.04.2023 г., като
считам, че посочената съдебна практика е недобросъвестно използвана. Посочено е, че
искът срещу НС би бил процесуално недопустим в случай, че същият е бил предявен като
главен – ако НС е било посочено от касатора – ищец като предпочитан ответник, а Д.-като
евентуален ответник. Посочена е практика по главния иск, за да се обоснове недопустимост
на евентуалния и обратно – практика по евентуалния, за да се обоснове недопустимост на
главния.
Прокурор К.: Нямам възражения по доклада. Не се противопоставям по направените
искания.
Съдът намира, че следва да се допълни и поправи доклада, в посочените от ищеца
части, поради което и основание чл. 146 от ГПК, пристъпи към нов /поправен/ ДОКЛАД
НА ДЕЛОТО:
Производството е образувано по искове с правно основание чл.2в от ЗОДОВ и чл. 49
от ЗЗД във вр. с чл. 7 от КРБ .
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
На основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото.
Съдът на основание чл.140 от ГПК изготви следния проект за доклад по делото.
Производството делото е образувано по предявени искове от Г. Й. Р. , с
ЕГН:********** и адрес: гр. В., ул. ****, ПРОТИВ:
1.НС на РБ, с административен адрес гр. ****, както следва /в условията на
кумулативност/:
А. сумата от 31166,18 лЕ., представляваща неполучено от ищеца основно
4
възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл., в размер на по 1602 лв.
месечно и
Б. Сумата от 3807 лЕ., представляваща неполучено от ищеца ДВПР /допълнително
възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от 08.01.2019 г. до 19.02.2021 г. вкл.,
начислявано на служителите, заемащи същата длъжност, всеки месец и изплащано всяко
тримесечие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата за предявяване
на исковете до окончателното изплащане на сумите, представляващи вреди от
неправомерното поведение на ответника, приел параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО,
обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 год., който представлява
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, на основание чл.2 в от
ЗОДОВ,
и в условията на евентуалност ПРОТИВ:
2.Д. представлявана от МФ на РБ и адрес гр.****, както следва /в условията на
кумулативност/:
А. сумата от 31166,18 лЕ., представляваща неполучено от ищеца основно
възнаграждение за периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл., в размер на по 1602 лв.
месечно и
Б. Сумата от 3807 лЕ., представляваща неполучено от ищеца ДВПР /допълнително
възнаграждение за постигнати резултати/ за периода от 08.01.2019 г. до 19.02.2021 г. вкл.,
начислявано на служителите, заемащи същата длъжност, всеки месец и изплащано всяко
тримесечие, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата за предявяване
на исковете до окончателното изплащане на сумите, представляващи вреди от
неправомерното поведение на ответника, приел параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО,
обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и влязъл в сила на 01.01.2019 год., с който е променен чл.10,
ал.1 Закона за Митниците, обявен за противоконституционен с Решение №7/17.07,2019 год.
по к.д. №7/2019 год. (обн. ДВ бр. 75 от 24.09.2019 г,). влязло в законна сила на 28.09.2019
год., на основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 7 от КРБ.
Претендират се и разноските за производството.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното право са:
В исковата молба ищецът твърди, че е работил в Митница В. от 08.02.1995 год.,
първоначално по трудово правоотношение, а впоследствие и като държавен служител на
длъжността „държавен митнически инспектор, длъжностно ниво - 5, експертно ниво 1Б, в
митница В., с ранг: V старши", считано от 08.01.2019 г.
НС е приело с параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и
влязъл в сила на 01.01.2019 год., с който е променен чл.10, ал.1 Закона за Митниците, с
което: «Митническите служители, които са митнически органи по смисъла на закона, могат
да бъдат само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за
умишлено престъпление от общ характер.».
5
В резултат на приетата от НС законова промяна служебното правоотношение на ищеца
било прекратено. С изменение на ЗМ Директора на АМ е издал Заповед № 3024 /07.01.2019
год., с която ищеца бил уволнен, тъй като бил привлечен като обвиняем за умишлено
престъпление от общ характер по ДП №8 /2016 г. по описа на ТСБОП - В., пр.пр. №486
/2016 г.по описа на СП.
Ищецът оспорил Заповед № 3024/07.01.2019 год. на Директора на АМ за прекратяване
на служебното му правоотношение, като незаконосъобразна. В резултат е постановено
Решение №1566/08.02.2021 год. по адм.д.№ 10534/2020 год. по описа на Върховния
административен съд, с което заповедта е отменена. В изпълнение на чл.122, ал.1 от ЗДСл и
в законния срок, на 19.02.2021 год. ищеца се явил в АМ-В., за изпълнение на служебните си
задължения. В тази връзка е издадена Заповед № 217/22.02.2021 год. на Директора на АМ, с
която ищецът е възстановен на заеманата длъжност.
Ищецът твърди, че параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, обнародван в ДВ бр.98/2018 г. и
влязъл в сила на 01.01.2019 год., с който е променен чл.10, ал.1 Закона за Митниците,
противоречи на чл. 15 пар. 1 и чл. 48 и чл. 52 от Хартата на основните права на ЕС, чл. 6 ал.
2 и чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на
Директива на ЕС 2016/343 на ЕП и Съвета, както и чл. 5 ал. 1 и 4 от Договора за ЕС.
С Решение №7/17.07,2019 год. по к.д. №7/2019 год. (обн. ДВ бр. 75 от 24.09.2019 г,).
влязло в законна сила на 28.09.2019 год. съдът е обявил нормата на чл.10 ал.1 изр. Второ от
ЗМ за противоконституционна. С постановяване на решението на конституционния съд за
Д. възниква задължението да възстанови правото и да уреди онези отношения, които са се
осъществили в нарушение на Конституцията. Закона и по специално чл.22, ал.4 от Закона за
Конституционния съд задължава НС да уреди възникналите правни последици от
противоконституционния закон, за да бъде възстановен нарушения конституционен ред.
Независимо от това НС бездейства, което представлява и противоправно поведение.
Ищецът твърди, че промяната в закона, постановена в противоречие с правото на ЕС и
с Конституцията, му е причинила имуществени вреди.
По силата на чл.104, ал.1 от ЗДСл Агенция Митници е изплатила на ищеца основната
заплата само за 6 месеца, за периода от 08.01.2019 год. до
08.07.2019 год., но за останалото време през което е бил лишен от възнаграждение,
твърди, че са му причинени вреди - неполучено от него възнаграждение в размер на 1396 лв.
Месечно.
Отделно е бил лишен неправомерно и от допълнително възнаграждение за постигнати
резултати /ДВПР/, което би получил, ако не е бил уволнен въз основа на
противоконституционната норма. Допълнително възнаграждение се начислява ежемесечно и
получава наведнъж за всяко тримесечие с основната заплата за последния месец от
тримесечието, като общият размер на неполученото от ищеца ДВПР възлиза на 1270 лв. /по
200 лв.на тримесечие/ за периода от 08.01.2019 г. до 19.02.2021 год.
Ищецът твърди, че допълнителното му възнаграждение е определено на база по –
6
ниското месечно възнаграждение на един от двамата служители били на работа за процесния
период. /писмо от Агенция „Митници“, Териториална дирекция Митница В. с вх. № 550
/11.01.2022 г.- стр.94 от гр.д. № 1240/2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско
отделение, 6-ти състав/, където в таблицата е посочено по месеци от м.01.2019 г. до
м.01.2021 г. основното трудово възнаграждение на 1-вия служител в размер на 1787.00 лв. и
2-рия служител в размер на 1780.00 лв. С оглед на изложеното по реда на чл. 214 от ГПК ,
претенцията на доверителят ми е за неполучената основна заплата в размер на 1780 лв.,
определено на база по – ниското месечно възнаграждение на един от двамата служители,
които са били на работа за процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от НС.
В него се сочи, че така предявените срещу НС искове са недопустими, тъй като НС не
е надлежна страна по спора по следните аргументи:
Общите съдилища не са компетентни да се произнасят по отношение на
законосъобразността или противоконституционността на законите, а единственият орган,
имащ правомощия да се произнася по актове на НС, е Конституционният съд. НС не е
процесуален субституент по реда на ЗОДОВ, тъй като не е нито административен, нито
правозащитен орган.
Производството следва да се развива по реда на ГПК и съгласно разпоредбата на чл.
31, ал. 1 ГПК Д. в процеса се представлява от МФ.
Освен това разпоредба на чл. 104, ал. 1 ЗДСл , която се прилага за обезщетяване на
вредите на ищеца, е специална по отношение на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което да се
търси обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 3
ЗОДОВ /отговорността на Д. за вреди по реда на ЗОДОВ възниква тогава, когато за нейното
реализиране няма друг установен в специален закон ред/.
Сочи се още, че исковете са неоснователни и недоказани по следните съображения:
Правното основание на предявените искове е нормата на чл. 4, § 3 ДЕС. Принципът на
„лоялното сътрудничество", регламентиран в текста на чл. 4, § 3 ДЕС, не може да бъде
конкретен източник на право, въз основа на което да се ангажира отговорността на Д. за
незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица. За да
бъде ангажирана извъндоговорната отговорност на Д. по чл. 4, § 3 ДЕС следва да е налице
нарушение на правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на
частноправни субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличието на причинно-
следствена връзка между нарушението и вредата.
В конкретния случай нито един от елементите на този фактически състав не е налице.
В исковата си молба ищецът не сочи конкретни правни норми на ЕС, които имат за
предмет предоставяне на права на частноправни субекти, които са нарушени от НС с
приемането на процесната разпоредба.
Видно от чл. 6, § 1 от ДЕС въпреки че Съюзът зачита правата, свободите и принципите,
7
определени в ХОПЕС, разпоредбите на ХОПЕС не разширяват по никакъв начин
определените в Договорите области на компетентност на Съюза. По силата на член 51,
параграф 1 от ХОПЕС, разпоредбите й се отнасят за държавите членки, когато те прилагат
правото на Съюза.
Хартата няма самостоятелно приложно поле в националния правопорядък, а се прилага
единствено и само във връзка с друга разпоредба на правото на ЕС, различна от Хартата и
уреждаща процесното правоотношение.
Според постоянната практика на СЕС не може да преценява с оглед на ХОПЕС
национална правна уредба, която не попада в обхвата на правото на Съюза (решения от 26
февруари 2013 г., ****, С-617/10, EU:C:2013:105, т. 19 и цитираната съдебна практика, от 6
март 2014 г., ****, С-206/13, EU:C:2014:126, т. 21 и от 8 декември 2016 г., **** и др., С-
532/15 и С-538/15, EU:C:2016:932, т. 52).
Неоснователно е позоваването и на Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС).
Твърденията за нарушаване на норми от ЕКЗПЧОС сами по себе си са извън
приложното поле на чл. 2в ЗОДОВ, защото ЕС все още не се е присъединил към ЕКЗПЧОС,
поради което ЕКЗПЧОС не е част от правото на
ЕС.
Освен това, настоящият случай е свързан с т.нар. „чисто вътрешна ситуация". В него
отсъства какъвто и да е презграничен елемент.
Неоснователно е твърдението за противоречие на процесната норма с
Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година
относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на
лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (Директива (ЕС)
2016/343). Целта на Директива (ЕС) 2016/343 е да се укрепи правото на справедлив съдебен
процес в наказателното производство посредством установяване на общи минимални
правила във връзка с някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на лицата да
присъстват на съдебния процес. Според съображение 11 от нейния преамбюл, Директива
(ЕС) 2016/343 следва да се прилага единствено спрямо наказателните производства
съгласно тълкуването в съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда), без това
да засяга съдебната практика на Европейския съд по правата на човека. Директива (ЕС)
2016/343 не следва да се прилага за граждански или административни производства,
включително когато последните могат да доведат до налагането на санкции, например
производства, свързани с конкуренцията, търговията, финансовите услуги, нарушенията на
правилата за движение по пътищата, данъците или увеличените данъчни ставки, и
разследванията, провеждани от административните органи във връзка с тези производства.
Предвид изложеното, твърденията на ищеца за нарушени норми на правото на ЕС са
неоснователни.
8
Дори и съдът да приеме че е налице нарушение, то същото не може да се квалифицира
като съществено.
Практиката на СЕС е изработила критерии, по които се преценява дали е налице
достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС - когато е налице явно и значително
неспазване от държава членка, както и от общностна институция на границите, които са
наложени на нейната свобода на преценка. Елементите, които компетентната юрисдикция
може да вземе предвид, следва да се посочат степента на яснота и прецизност на нарушената
правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма
предоставя на националните или общностните органи, умисълът или непредпазливостта при
неизпълнението на задължението, извинимият или неизвиним характер на евентуална
грешка при прилагане на правото, както и обстоятелството, че поведението на общностна
институция може да е допринесло за бездействие, за приемане или за запазване на
национални мерки или практики, които противоречат на общностното право. Според СЕС
при всички положения едно нарушение на общностното право е явно и съществено, когато е
продължило въпреки постановяването на решение, установяващо твърдяното неизпълнение
на задължение, на решение по преюдициално запитване или на трайно установена практика
на Съда в конкретната област, от които е видно, че въпросното поведение съставлява
нарушение. Следователно, при всички случаи нарушението се явява явно и съществено,
когато действията на Д. не са съобразени с трайната практика на СЕС в съответната област.
Цитира се практика на СЕС / решението HNL v. Council and Commission, cases 83,
94/76,4,15,40/70, (1978), ECR 1209/, съгласно която не следва да се носи отговорност, освен
ако с нарушението съответният орган достатъчно явно и сериозно е превишил пределите на
правомощията си при злонамерено отношение и умисъл за увреждане на адресатите на
нормата. В друго решение на СЕС /по делото Brasserie du Pecheur и Factortame/ се дава
тълкуване по отношение на разбирането за „достатъчно съществен характер" на
нарушението. Решаващият критерий в това отношение е дали националният орган разполага
с по-широко право на преценка или не. НС, като орган на законодателната власт, с мандат
получен пряко от народа, предполага по-широко право на преценка, която фактически е
проява на държавен суверенитет.
Не е налице пряка причинно-следствена връзка между нарушението и твърдяната
вреда от ищеца.
Твърди се, че има „директен ефект" на общностното право и в частност на Директива
(ЕС) 2016/343, поради което компетентният държавен орган по издаването на индивидуален
административен акт за прекратяване на служебното правоотношение, е следвало да
съобрази директния ефект на общностната норма.
В процесния случай причинната връзка е опосредена и от поведението на самия ищец.
В периода от 08.07.2019 г. до 19.02.2021 г. за ищеца не е имало законова пречка да работи
по трудово или служебно правоотношение (дори и като митнически служител след
28.09.2019 г., когато е влязло в сила Решение № 7 от 17.09.2019 г. по к.д. № 7 от 2019 г. на
КС за обявяване противоконституционността на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ).
9
Сочи, че в тежест на ищеца е да докаже, че след уволнението е останал без работа и не
е получавал трудово възнаграждение, съответно че е получавал по-ниско възнаграждение.
По силата на чл. 104, ал.1 от Закона за държавния служител, когато заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от съда, държавният служител
има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на
признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за
цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. При
наличието на нарочна регламентация - чл. 104, ал. 1 ЗДСл, ищецът не може да разшири
обема на отговорността на органа по назначаването, още повече не може да търси
отговорност от законодателния орган.
По въпроса дали се дължи обезщетение за вреди от незаконно уволнение над размерите
по чл. 225, ал. 1 и 2 КТ и кой е материалноправно отговорният субект има задължително за
всички съдилища в страната разяснение в ПП на ВС РБ № 4/1975 г., което не е загубило
действието си -длъжностното лице, издало незаконната заповед е това, което отговаря лично
за деликт и на осн. чл. 45 ЗЗД.
Не са налице действия или бездействия от страна на НС на РБ, за които се претендират
вреди. Ищецът претендира несъществуващи вреди.
Законодателят е преценил, че шестмесечният срок е един разумен срок за всеки, който
си търси работа, да намери такава. Извън този срок ненамирането на работа би могло да се
третира като бездействие от страна на съответния индивид, причиняващо пряко вредата.
Абсурдно е да се търси обезщетение за неполучено „допълнително възнаграждение за
постигнати резултати" (ДВПР) за период, през който ищецът въобще не е изпълнявал
служебните си задължения. Този вид допълнително възнаграждение има пряка връзка с
качеството на изпълнение на длъжностните задължения. Това възнаграждение се определя
въз основа на оценка на вътрешните звена в отделната администрация - дирекции, главни
дирекции, отдели и сектори. Оценяването на резултатите на вътрешните звена се извършва
от ръководителя на административната структура въз основа на изпълнението на целите на
звеното, включително на програмите или проектите, за които отговаря, използваните
ресурси и други обстоятелства, повлияли върху дейността на звеното през оценявания
период. За служители, които по изискванията на закон не са включени във вътрешни звена,
това допълнително възнаграждение се определя въз основа на тяхната индивидуална оценка.
Съгласно Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация,
начисляването и изплащането на ДВПР зависи от много фактори: наличие на съответен
бюджет за конкретното учреждение, постигнати от служителя конкретни резултати,
получена от служителя оценка от оценяващия го ръководител и др., а размерът на всяко
ДВПР за всеки отделен служител е строго индивидуален.
По принцип, всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че
са в причинна връзка с нарушението, включително бъдещи вреди и пропуснати ползи, но
само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили, или непременно ще се
10
осъществят. Настъпването на вредите, съответно - неизбежността от настъпването им, се
доказва от увредения. СЕС изисква вредата да бъде действителна и сигурна. В настоящият
случай не е доказано сигурното настъпване на вредата.
Моли за отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК в първоначалното производство е постъпил отговор от
Д. която в производството по парични искове и на основание чл.31 ал.1 от ГПК от МФ на
РБ, с който твърди, че предявеният иск е недопустим и в евентуалност е неоснователен.
По отношение на допустимост на иска, ответника е изложил твърдения, че надлежен
ответник следва да е НС, а не МФ, по силата на чл. 2 в ЗОДОВ, ДВ бр. 94/2019 год.
По основателността на предявените срещу Д. искове:
В отговора се твърди, че причинно-следствена връзка като елемент от състава на чл.49
от ЗЗД липсва, поради което не може да бъде реализирана отговорността на Д. нито на
основание чл. 4, §3 ДЕС, нито на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, за вреди. Пряката
причинно-следствена връзка между нарушението и вредата, като елемент на
правопораждащия фактически състав, не се предполага, а трябва да бъде доказана, като
тежестта за това е на ищеца. В периода от 08.07.2019 год. до 19.02.2021 год. вкл. за ищеца не
е имало законова пречка да работи по трудово или служебно правоотношение, включително
и като митнически служител. Неоснователно е и не би могло да се приеме, че продължилата
над две години незаетост на Г. Р. по служебно или трудово правоотношение е в пряка
причинно-следствена връзка с нарушението на правото на ЕС. Ответника твърди, че това се
е дължало на бездействието и нежеланието на лицето да си намери някаква работа и да
получава доходи под формата на възнаграждение за полаган труд по служебно или трудово
правоотношение, т.е. дължала се е на поведението на самия ищец, поради което за
процесния период не се дължи обезщетение.
Ответника твърди, че по аналогия на чл. 225 КТ, в тежест на ищеца е да докаже, че
след уволнението е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение, съответно
че е получавал по-ниско възнаграждение. Алтернативно ответника твърди, че на
обезщетяване подлежи само основната заплата на ищеца и то определена към момента на
прекратяването на служебното му правоотношение, но не и претендираното допълнително
възнаграждение за постигнати резултати (ЦВПР), тъй като между нарушението на правото
на ЕС и неполучаването на ДВПР няма причинно-следствена връзка.
Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, на основание чл.146 от ГПК, указва на ищеца, че носи доказателствената
тежест да докаже, че е уволнен на соченото основание, въз основа на твърдяната правна
норма, че е възстановен на длъжността, от която е уволнен, и е обезщетен за период от 6
месеца за оставане без работа, че е останал без работа при активно търсене на такава за
процесния период, за който би получил възнаграждение в посочения размер, че за процесния
период е сигурно, че би получил допълнително възнаграждение за постигнати резултати в
посочения размер, че параграф 50 от ПЗР на ЗИДЗКПО, представлява достатъчно
11
съществено нарушение на правото на Европейския съюз, а именно на чл. 15 пар. 1 и чл. 48 и
чл. 52 от Хартата на основните права на ЕС /ХОПЕС/, чл. 6 ал. 2 и чл. 8 от Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи и на Директива на ЕС 2016/343 на ЕП и
Съвета, както и чл. 5 ал. 1 и 4 от Договора за ЕС.
Съдът докладва постъпила справка за обезщетения за безработица на ищеца Г. Й. Р..
Съдът докладва постъпила справка за трудови договори на ищеца Г. Й. Р..
Съдът докладва постъпила молба от НОИ с вх. № 12765 /23.05.2023 г., с което
приложено ни изпращат писмо с изх.№ 4662/12.05.2023 г., за извършване на действия по
компетентност.
Съдът докладва постъпила молба от ТД на НАП – В. с вх. № 12894 / 25.05.2023 г., с
която представя изискана информация за Г. Й. Р., ЕГН ********** за периода от 08.07.2019
г. до 19.02.2021 г.
Адв. В.: Моля да се приемат представените писмени доказателства.
Гл. юрисконсулт Г.: Моля да се приемат представените писмени доказателства.
Прокурор К.: Да се приемат представените писмени доказателства.
Съдът, намира, че следва да бъдат приети представените от страните писмени
доказателства, като относими към предмета на доказване и необходими с оглед изясняване
фактическата страна на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с исковата
молба преписи на писмени доказателства, както следва: Заповед № 3024/07.01.2019 г.- 1л.;
Заповед № 217/22.02.2021 г.-1л.; Заповед № 4731/02.11.2018 г.-1л.; копие на Служебна
книжка № 1681 / 17.10.2007г.- 5л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото молба с вх. № 2365/27.01.2023
г.-1л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Справка за обезщетения за
безработица на лицето Г. Й. Р. – 1 л.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Справка за трудови договори на
лицето Г. Й. Р. – 1 л.;
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо от ТП на НОИ В. с вх. №
12765/23.05.2023 г.-1л.
12
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо от ТД на НАП В. с вх.
№ 12894/25.05.2023 г.-3л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото молба с вх. № 13208/29.05.2023
г.-1л.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото Становище с вх. № 23371
/28.09.2023 г.-2л.
Адв. В.: Моля да ми бъде дадена възможност да изразя становище по справката
предоставена от ТД на НАП – В. с вх. № 12894 /25.05.2023 г., където в графа № 4 „Вид
осигуряване“ е записан код № 18, като отзад в Забележка е упоменато, че този код се
използва за лица, за които за осигурителен стаж се зачита времето, през което работникът
или служителят не е работил поради неправилно недопускане или отстраняване от работа
или е бил без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните
органи от 01.01.2001 г. т.е в случая Министерството на финансите, Агенция „Митници“
съгласно заповед № 3024 / 07.01.2019 г. е прекратила служебното правоотношение с Г. Й. Р.,
считано от 08.01.2019 г., а в таблицата на ТД на НАП-В. лицето е започнало да бъде
осигурявано от 09.03.2021 г. до 30.03.2021 г. с код 18 . т.е доверителят ми е започнал да бъде
осигуряван от 09.03.2021 г. със задна дата и времето през което не е работил поради
уволнение е признато от съда за незаконно. Представям и моля да приемете по делото
писмени доказателства съгласно ваше Определение №1769 / 09.05.2023 г., както следва:
Удостоверение за декларирани данни от ТД на НАП В. на лицето Г. Й. Р. за периода от
01.07.2019 г. до 28.02.2021 г., както и Справка за актуално състояние на действащи трудови
договори за лицето Г. Й. Р. за периода от 01.01.2019 г. до 01.03.2021 г., Служебна бележка от
Агенция по заетостта и заверено копие на Трудова книжка на лицето Г. Й. Р. с №
1681/17.10.2007г., която представихме в първото по делото съдебно заседание. Представям и
оригинала на Трудова книжка на лицето Г. Й. Р. с № 1681/17.10.2007г.
Съдът извърши сверка на копието с оригинала на трудова книжка № 0601 пришито по
гр.д. № 1240 /2021 г. по описа на Окръжен съд – В., Гражданско отделение, 6-ти състав,
/стр. 153 -154 от делото/. Установи съответствие на копието с оригинала и върна оригинала
на процесуалния представител на ищеца.
Гл. юрисконсулт Г.: Във връзка с представената от ищеца служебна бележка от
бюрото по труда искам да отбележа, че има указани периоди, при които няма изцяло
застъпване. За периода от 08.01.2019 г. има периоди когато лицето не е било регистрирано.
Не възразявам да се приемат представените от ищеца в днешното съдебно заседание
писмени доказателства.
13
Реплика адв. В.: Твърдя, че през целия период доверителят ми е бил безработен.
Прокурор К.: Не възразявам да бъдат приети по делото представените от ищеца в
днешното съдебно заседание писмени доказателства.
Съдът, намира, че следва да бъдат приети представените от ищеца в днешното
съдебно заседание писмени доказателства, като относими към предмета на доказване и
необходими с оглед изясняване фактическата страна на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените от ищеца в
днешното съдебно заседание писмени доказателства, както следва: Удостоверение за
декларирани данни от ТД на НАП В. на лицето Г. Й. Р. за периода от 01.07.2019 г. до
28.02.2021 г. – 1л., както и Справка за актуално състояние на действащи трудови договори за
лицето Г. Й. Р. за периода от 01.01.2019 г. до 01.03.2021 г. -1 л., Служебна бележка от
Агенция по заетостта – 1 л. и заверено копие на Трудова книжка на лицето Г. Й. Р. с №
1681/17.10.2007г.- 12л.
Съдът, пристъпва към преразпит на вещото лице М. В. П., със снета самоличност по
делото, изготвила заключението по изслушаната и приета по гр.д. № 1240 /2021 г. по описа
на Окръжен съд -В., Гражданско отделение, 6-ти състав, съдебно – счетоводна експертиза с
вх. № 23274 /15.11.2021 г.
На въпроси адв. В.:
Вещото лице П.: Заключенията които изготвих по съдебно – счетоводната
експертиза са две. Първото заключение е с вх. № 23274/15.11.2021 г., а второто заключение е
с вх. № 2887/ 07.02.2022 г. Поддържам изцяло представение от мен писмени заключения.
Първото заключение, което представих с вх. № 23274 /15.11.2021 г., не беше прието от съда,
поради мотивите изложени от ищеца. В него съм определила брутен размер на
обезщетението в размер на 27158,40 лв. при основна месечна заплата 1396 лв. Това е така,
защото съм съобразила претенцията по чл. 104 от Закона за държавния служител, където не
се гледа последния първи месец, а се гледа последният първи месец на възстановяване на
работа на служителя. В настоящият случай като съобразих Закона за държавния служител
към момента на възстановяване на Г. Й. Р. на работа определих основната му работна
заплата в размер на 1465.00 лв. По тази искова претенция се търсят реално претърпените
вреди. Нямам обяснение защо ищеца е възстановен на работа с основно трудово
възнаграждение в размер на 1465 лв. и защо другите двама служители от същото звено са с
размер на основното им трудово възнаграждение съответно 1780 лв. и 1787 лв.
14
Адв. В.: Потвърждавам, че в първото по делото заседание изслушахме посочените
две заключения от вещото лице.
Съдът констатира, че по гр.д. № 1240 /2021 г. не е прието заключението на вещото
лице М. В. П. по изготвената съдебно – счетоводна експертиза с вх. № 23274/15.11.2022 г.,
тъй като съобразно протокола от открито съдебно заседание, проведено на 24.11.2021 г.
Съдът е указал на вещото лице да допълни заключението си съобразно изложените от
ищеца мотиви, като в следващото с.з. е приел по делото само заключението по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза с вх. № 2887/07.02.2022 г., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
№ 23274/15.11.2022 г., на вещото лице М. В. П..
Гл. юрисконсулт Г.: Считам, че този начин на сравнение на обезщетения е
недопустимо. Възразявам против начина на изчисляване на обезщетението. Считам, че не е
даден отговор на въпроса какъв би бил размера на полученото възнаграждение. Отделно от
това считам, че не е даден отговор на въпроса дали материалите по които е работило вещото
лице ги има по делото и дали фишовете им за заплати са приложени по делото или са
поискани на място в Агенцията по митници.
На въпроси гл. юрисконсулт Г.:
Вещото лице П.: Не мога да си спомня дали материалите са ми били представени на
място или са били предоставени по делото. Сумата от 1396 лв. е размер на
възнаграждението от м.07.2019 г. Това е по ведомостта, която Агенция Митници са
предоставили, а ищецът е уволнен от работа съгласно Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 3024 /07.01.2019 г., считано от 08.01.2019г. Това е размера на основната
заплата на ищеца към момента на уволнение.
Адв. В.: Това възнаграждение е последното, което доверителят ми е получавал, докато
е бил на работа.
Гл. юрисконсулт Г.: Считам, че първото уволнение на ищеца няма общо със спора
по делото.
Реплика Адв. В.: Считам, че това възнаграждение има значение за определяне на
базата, върху която е изчислено това възнаграждение.
15
Адв. Т.: Нямам други въпроси към вещото лице.
Адв. И.: Нямам въпроси към вещото лице.
На въпроси Прокурор К.:
Вещото лице П.: Държавните служители не получават клас за прослужено време.
При тях възнаграждението се определя въз основа на заемане на заеманата от тях длъжност,
върху която се определя размерът на основната заплата.
Гл. юрисконсулт Г.: Искам само да отбележа, че има диапазон на работната заплата
от... до. В зависимост от квалификацията на дадения служител, може да се получи две или
три лица назначени по Закона за държавния служител да бъдат с различни размери на
основните възнаграждения, т.к. единият от тях може да е без стаж току- що завършил
висшето си образование, а другият да е с придобита научна степен. Тогава размера на
основното трудово възнаграждение на първият служител ще бъде определен въз основа на
долната граница, докато размера на основното възнаграждение на служителя с научна
степен ще бъде определен на горната граница.
Съдът докладва Справка – декларация на вещото лице М. В. П., с която на същата
следва да бъде определено възнаграждение, за явяване в открито съдебно заседание на
22.06.2023 г. и 28.09.2023 г. за повторно изслушване на приетата по гр. д. № 1240 / 2021 г.
по описа на Окръжен съд - В., Гражданско отделение, 6-ти състав, съдебно –счетоводната
експертиза .
Въз основа на горното Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ на вещото лице М. В. П. възнаграждение в размер на 100,00 лв. /сто/
лЕ., за повторно изслушване на приетата по гр. д. № 1240 / 2021 г. по описа на Окръжен съд-
В., Гражданско отделение, 6-ти състав, съдебно –счетоводната експертиза.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от днес да внесе сумата от 100,00 лЕ. /сто/
лЕ., по сметка на ВОС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице М. В. П. възнаграждение в размер на 100,00 лв.
/сто/ лЕ., за повторно изслушване на приетата по гр. д. № 1240 / 2021 г. по описа на
Окръжен съд-В., Гражданско отделение, 6-ти състав, съдебно –счетоводната експертиза,
след постъпване на сумата по сметка на съда.
Съдът намира, че следва да допусне служебно, допълнителна съдебно - счетоводната
16
експертиза с оглед изясняване фактическата страна на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА допълнителна съдебно - счетоводната експертиза със следната задача:
Вещото лице след като се запознае с материалите по делото и извърши съответните справки
в Агенция Митници, ТД „Северна морска“ да даде заключение на следните въпроси:
1. Какъв би бил размерът на основното, брутно и нетно месечно възнаграждение на
ищеца към датата на уволнението 08.07.2019 г., ако същият не е бил предходно
уволнен. Тук се визира Заповед № 4731 / 02.11.2018 г.
2. Какъв би бил размерът на основното, брутно и нетно месечно възнаграждение на
ищеца към 19.02.2021 г. ако същият не е бил уволнен /настоящото уволнение/.
3. Да се изчисли обезщетението за неполучено възнаграждение въз основа на размерите
по т. 1 и по т. 2, както и при размер на основното възнаграждение в размер от 1465лв.
4. Да се изчисли размерът на ДВПР на ищеца за процесния период, въз основа на
вътрешните правила на работодателя, при условие, че ищецът е бил на служба и е бил
надлежно атестиран.
УКАЗВА на вещото лице при изготвяне на заключението да вземе предвид стажа,
индексациите и размера на основното месечно възнаграждение на ищеца към датата на
прекратяване на трудовото правоотношение.
УКАЗВА на вещото лице да изготви заключението си в два варианта: първи вариант
ако има атестация и втори вариант, ако няма атестация.
УКАЗВА на вещото лице, че ако при изготвяне на заключението си се е позовало на
някакви вътрешни правила от Агенция Митници В., които касаят основното месечно
възнаграждение на ищеца да ги приложи заедно с експертизата.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400.00 лв. /четиристотин/ лЕ., като задължава ищеца
в едноседмичен срок от днес, да внесе сумата по сметка на ВОС.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по допуснатата служебно, допълнителна съдебно -
счетоводна експертиза вещото лице М. В. П..
Адв. В.: Към настоящият момент нямам други искания по доказателствата.
Гл. юрисконсулт Г.: Към настоящият момент нямам други искания по доказателствата.
Прокурор К.: Към настоящият момент нямам други искания по доказателствата.
За събиране на допуснатите в днешното съдебно заседание доказателства, Съдът
намира, че производството по делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
17
ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по делото за 07.12.2023 г. от 14.00 часа, за
която дата и час страните и вещото лице са уведомени от днешното съдебно заседание.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15:30 часа.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
Секретар: _______________________
18