ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664
гр. Айтос, 27.10.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110100630 по описа за 2023 година
Подадена е искова молба oт Х. Д. Р., ЕГН: **********, адрес за съобщения в ***, чрез
адвокат Т. С. М.; Срещу: А. Ш. Х., ЕГН:**********, постоянен адрес в ***.
В исковата молба се твърди, че през 1968 г., в село М. с ответника сключили
граждански брак, a през 1971 г. закупили в режим на CИO недвижим имот, разположен в
село М., a именно: дворно място, цялото с площ от 711 кв.м., съставляващо УПИ 10 -130 no
плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда, при
граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-136, УПИ XVI-139.
През 2005 година прекратили гражданския си брак с ответника с Решение № 711
11.03.2005 r. Пo гр.д. № 456 по описа на Районен сьд- Айтос за 2004 година. По силата на
съдебното решение имотът бил предоставен за ползване на ищцата. От самото закупуване на
жилището през 1971 година до развода, a след развода дo настоящият момент ищцата
постоянно живяла и прадължава да живее в този имот, като след развода еднолично го
ползва.
През 2007 г. бившият съпруг дарил cвoитe ½ ид. части на ответника. Ищцата твърди,
че в моя полза е изтекла придобивна давност и върху дарените от бившия cъпpyг ½ ид.
части, считано от 2007 г. и станала собственик на целия имот, тъй като го ползва еднолично
Ответника никога не стъпвал в имота.
През 2021 г.ищцата решила да заплати данъците за въпросния имот и от Община А.
разбрала, че за него е съставен нотариален акт за собственост на недвижим имот
/констативен/ пo чл. 587, ал. 1 от ГПК нa името на А. Ш. Х., a именно - Нотариален акт №
51, TOM I, peг. № 468, дело № 36 от 2018 година нa Нотариус с рег. № 324- Б.Д.,
След извършена справка, установила, че на базата на направеното дарение на 1/2 ид.
части пpeз 2007 г., пpeз 2018 г. e изгoтвeн и кoнcтaтивeн нотариален акт за другата 1/2 ид.
части пo силата на давностно владение, a именно Нотариален акт № 51, TOM I, peг. № 468,
1
дело № 36 от 2018 година на Нотариус c peг. № 324 - Б.Д..
Ответникът никога нe e живял във въпросният имот, нито го е ползвал, т.е. не може
да го придобие ocтaнaлaтa ½ ид. части от пpaвoтo на собственост върху имота.
Със съдебно решение, постанавено пo гp.№1154 по oпиca за 2021 г. на PC, г. Айтос,
съдът e приел за установено че ищцата е собственик на 1/2 (една втора) ид.част от процесния
имот, a именно дворно място с площ от 711 кв.м., находящо се в село М., представляващо
УПИ Х-130 в кв.21 пo плана нa същото село, ведно с построената в имота едноетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 72 кв.м. при граници: улица, УПИ IX-131,
УПИ Xi-136, УПИ XV1-139. Съдът е отменил Нотариален акт за собственост на недвижим
имот пo давностно владение № 50, TOM първи, peг. № 467, дело № 35 от 2018г. На нотариус
Демирев, вписан в HK под № 324, с район на действие PC - Айтос, a също и констативен
Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 51, TOM първи, per. № 468, дело № 36
oт 2018 г. на нотариус Б.Д., вписан в HK под № 324, с район нa действие — район на PC -
Айтос - частично — до размера на 1/2 ид.част от собствеността нa описания в акта имот.
Въз основа на изложеното ищцата моли съда да постанови съдебно решение, с което:
дa признае за установено спрямо ответика, че съм собственик и на останала идеална част,
или нa 100 процента идеални части от следния недвижими имот: дворно място цялото с
площ от 711 кв. м. находящо се в с: М., общ. А., съставляващо урегулиран поземлен имот
1УПИ Х-130 пo плана на същото село, ведно с построената в имота едноетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ от 72 кв. м., при граници: улица, УПИ IX-131, УПИ XI-
136 к УПИ XVI- 139.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника А. Ш. Х., в който счита иска за недопустим и като такъв не бива да бъде допускан
за разглеждане. В отговора на ИМ се излага, че текста на ИМ е дословно преписан от ИМ по
гр.д. № 1154/2021г на РС-Айтос, по което ищцата е получила търсената защита, вкл.в
мотивите на съдебния акт със сила на пресъдено нещо между страните има произнасяне
относно твърдението, че ищцата е завладяла фактически целия имот. Излага се също така, че
между страните от м.март 2023г има образувано гр.дело за делба , което е в първата си фаза
и по това дело ищцата не е навеждала твърдения, нито е предявила нарочен иск (което би
следвало да се случи именно в делбения процес) за установяване на идеални части над ½.
Нещо повече в делбения процес ищцата сама е легитимирала ответника като съсобственик,
като е посочила, че той притежава ½ ид.ч. от имота, което обезсмисляло и подаването на
настоящия иск.
Съдът след като се запозна с текста на ИМ и отговорът, установи че с ИМ е предявен
недопустим иск с предмет, по който има издадено и влязло в сила решение със сила на
пресъдено нещо по гр.д. № 1154/2021г. нещо повече между страните действа и
обвързващата сила на мотивите , където съдът е обсъдил обстойно въпроса относно
собствените на всяка от страните идеални части от правото на собственост.“ Ето защо и при
възприет с обвързваща доказателствена сила факт, че ½ ид.ч. от процесният имот е бил
собственост на ищцата придобит от нея и бившия й съпруг по време на брака им с
2
Нотариален акт № 149, том втори, дело № 626/1971 г. на съдия от АРС Г.Н., съдът приема,
че искът е основателен и доказан.(мотиви от съдебно решение по гр.д. № 1154/2021г).“ всяка
от страните сама решава какъв да бъде обема на търсената защита. В случая с влязъл в сила
съдебен акт ищцата е предпочела да получи защита на ½ ид.ч. от правото си на собственост,
което искане съдът е удовлетворил. На следващо място очевидно е, че исковата молба по
настоящото дело е дословно копирана от исковата молба по гр.д. №1154/2021г без дори да
са съобразени обстоятелствата като например, че ищцата и ответникът по настоящото дело
не са бивши съпрузи, както се твърди в обстоятелствената част. Липсват и доказателства в
подкрепа на твърдението че страните са бивши съпрузи, липсват доказателства , в подкрепа
на което и да било от твърденията в ИМ, вкл. липсват доказателства относно правото на
собственост на ищцата. Съдът е дал указания на ищцата за отстраняване на нередности, но
въпреки това неяснотите относно обстоятелствата, от които ищцата черпи правата си, са
останали неизяснени.
Не на последно място става ясно , че между страните има висящо дело за делба (гр.д.
№ 265/2023) и ищцата не е предявила претенциите си за по-голям дял в делбеното
производство (каквито са указанията на ВКС). Напротив ответникът е предявил претенции в
делбения процес и исковата молба е отделена за разглеждане в отделно производство, което
е висящо пред друг състав на РС-Айтос. Факт , с който ищцата е била наясно (че съществува
друг висящ правен спор със същия предмет, по който трябва да предяви възраженията си) и
въпреки това е подала настоящия иск.
При тази хипотеза съдът счита,ч е няма как да са налице два идентични правни спора между
същите страни пред същия съд (гр.д. №741/2023). При тези обстоятелства и като съобрази
факта, че между страните има влязло в сила съдебно решение сила на пресъдено нещо по
идентичен правен спор (гр.д. №1154/2021), както и има висящ правен спор (гр.д. 741/2023 и
гр.д. № 265/2023) съдът счита иска за недопустим и на това основание производството
следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното и на основание чл.130, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 630/202023г по описа на АРС и ВРЪЩА
ИМ вх.№ 3982/14.08.2023г на Х. Д. Р., ЕГН: **********.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
3