№ 3253
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 41 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Д. Кавракова Аршева
СъдебниВиктория Ив. Песева
заседатели:Маргарита Ас. Серафимова
Могадам
при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА
и прокурора Д. Фр. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева
Наказателно дело от общ характер № 20251100202759 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА, редовно призована по
реда на чл. 247в от НПК, се явява прокурор Д. П..
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. Г. - редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Г. В..
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Получил съм препис от обвинителния акт
преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите, които ще се разглеждат в
разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМАТА П. Х. К. – редовно уведомена от предходното съдебно
заседание, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. Е. Х. –
редовно призован по телефона.
ПОДСЪДИМАТА П. К.: Получила съм препис от обвинителния акт
преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите, които ще се разглеждат в
разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ К. С. П. – редовно уведомен от предходното съдебно
1
заседание, се явява лично и с упълномощеният си защитник адв. М. - редовно
призован на
ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Получил съм препис от обвинителния акт
преди повече от 7 дни. Наясно съм с въпросите, които ще се разглеждат в
разпоредително заседание.
МИНИСТЪРЪТ НА ФИНАНСИТЕ – ПОСТРАДАЛ съобразно
обвинителния акт – редовно уведомен от предходното съдебно заседание чрез
старши юрисконсулт И.Г.Д., се представлява от същия.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА на страните постъпила молба от Т.П., като
министър на финансите, като представляващ държавата с правно основание
чл.84 от НПК, с която молба се предявяват граждански искове срещу:
-подсъдимия М. И. Г., с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати
на държавата сумата от 3 020 лв., ведно със законната лихва за забава, считана
от момента на настъпване на увреждането, като настъпили за държавата
имуществени вреди, в резултат на описаното на стр.22 и стр.23 от
обвинителния акт деяние;
-подсъдимата П. Х. К., с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, да заплати
на държавата сумата 21 321.49 лв., ведно със законна лихва за забава, считано
от момента на настъпване на увреждането, настъпили за държавата
имуществени вреди в резултат на описаните на стр. 23 и стр.25 от
обвинителния акт деяния;
-подсъдимия К. С. П., с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати
на държавата сумата от 27 438.08 лв., ведно със законната лихва за забава,
считано от момента на настъпване на увреждането, представляваща
настъпили за държавата имуществени вреди в резултат на описаното на стр.
25- стр.30 от обвинителния акт деяния.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ запитва на основание
чл. 247в, ал.5 от НПК, дали лицата са имали възможност да се запознаят с
материалите по делото и да направят необходимите извлечения.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с материалите по делото. Беше
ни предоставена тази възможност.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с така предявените искове.
ЗАЩИТАТА /поотделно/: Получили сме копие от така депозираната
молба, с която се предявяват граждански искове.
ПОДСЪДИМИТЕ /поотделно/: Получили сме копие от така
депозираната молба, с която се предявяват граждански искове.
2
СЪДЪТ ИЗИСКА становище от страните по така предявените
граждански искове.
ЮРК.И.Д.: Поддържам молбата.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо председател, считам, че така
предявените граждански искове са предявени своевременно от съответната
правна страна.
АДВ.Х.: Моля да не бъдат допуснати. В предишното съдебно заседание,
което беше прекратено, ако Министерство на финансите си беше отделило
време да прочете делото щеше да види, че твърдените вреди към настоящия
момент ги няма. От друга страна, ако ги допуснете ще трябва да го
отхвърляте, ще утежни делото, предвид тежестта на деянието. Правя
възражение за изтекла погасителна давност.
АДВ.В.: Почитаема госпожо председател, почитаеми съдебни
заседатели, считам че искът за сумата от 3020 лв. срещу подсъдимия М. Г. по
повдигнатото му обвинение не е относима по иска. Цялата тази сума е
изплатена от М. Г. още през 2018 г., преди той да бъде привлечен като
обвиняем на 21.01.2019 г. Ето защо предлагам предявения граждански иск на
Министъра на финансите по отношение на подсъдимия Г. да не се приема от
съда за съвместно разглеждане в наказателното производство, за което разбира
се по отношение на законосъобразността ще изложа моето становище по
въпросите по чл.248. Правя възражение за изтекла погасителна давност.
АДВ.М.: Уважаема госпожо председател, ще моля да не приемете
предявения граждански иск срещу моя подзащитен за съвместно разглеждане
в настоящото наказателно производство. Принципно заложеното право в НПК
на чл.84 е, че разглеждането на гражданския иск е акцесорно по отношение на
основното задължение на наказателния съд, а именно да разглежда
наказателното производство и повдигнатото обвинение, дали същото е
основателно или не е основателно поради което миналия път в предишното
съдебно разпоредително заседание, което беше прекратено от вас, абсолютно
законосъобразно също сме направили възражения. Моля да вземете предвид,
че единствената промяна в гражданския иск по отношение на моя подзащитен
е в обстоятелството, че миналият път беше предявен солидарно срещу
тримата подзащитни, сега е диференциран по отношение само на моя
подзащитен за сумата от 27 438.08 лв., но принципно този граждански иск
освен, че ще затрудни разглеждането на основното производство по делото,
той не отговаря на изискванията на ГПК, единствено няма обстоятелствена
част, има само диспозитив. Правя възражение за изтекла погасителна давност.
ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Да не се приема за съвместно разглеждане.
ПОДСЪДИМАТА П. К.: Да не се приема за съвместно разглеждане.
3
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Да не се приема за съвместно разглеждане.
СЪДЪТ СЕ ОТТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните намира за
установено следното:
С молба от страна на Министъра на финансите, като представляващ
държавата чрез пълномощника си И.Г.Д., с представено пълномощно № 175 от
05.03.2025 г. са депозирани граждански искове срещу всеки от подсъдимите.
Срещу подсъдимият М. И. Г. да заплати на държавата сумата от
3 020лв., ведно със законната лихва на забава, считано от момента на
настъпване на увреждането, настъпили за държавата имуществени вреди от
извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по
обвинителния акт по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 от НК.
Срещу подсъдимата П. Х. К. да заплати на държавата сумата от 21
321.49 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на
настъпване на увреждането, за настъпили за държавата имуществени вреди, в
резултат на така извършеното престъпление, за което й е повдигнато
обвинение с обвинителен акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 т.6 и т.7 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия К. С. П. да заплати на държавата сумата от 27 438.08
лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на настъпване на
увреждането, представляващи настъпили за държавата имуществени вреди, в
резултат на извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по
обвинителния акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
Молбата депозирана към настоящия момент съдът намира че е
процесуално допустима, с оглед лицето което я е предявило от една страна, а
от друга страна съобразно момента на предявяване доколкото по делото ход на
разпоредително заседание не е даден. Същевременно обаче съдът намира
няколко обстоятелства, които следва да посочи.
На първо място по делото са налице данни, че подсъдимият М. Г. е
заплатил сумата от 3 020 лв. данъчно задължение от корпоративен данък, за
което се намират към настоящия момент представени писмени доказателства
на 22.09.2019 г. в досъдебната фаза на процеса, депозирани от същия при
предявяване в досъдебното производство на материалите по делото.
По отношение на подсъдимата П. Х. К. са налице представени от същата
писмени доказателства в съдебната фаза на процеса при предходното
разглеждане на делото по НОХД № 1001/2019 г. на СГС /л.40/, че същата е
заплатила сумата от 21 321.50 лв. задължение към НАП.
По отношение на трима подсъдими са повдигнати обвинения за
неустановяване и незаплащане на данъчни задължения, като по отношение на
подсъдимия М. Г. същите произтичат от ЗКПО, а по отношение на
подсъдимите П. К. и К. П. произтичат според твърденията в обвинителния акт
4
от ЗДДС и ЗКПО. Данъчните задължения по своето съдържание са
определени по основание, субект и размер в съответните данъчни закони и в
този смисъл са определяеми /ликвидни/, и с настъпване на датата на падежа
стават и изискуеми. При решаване на въпроса за допустимост на гражданския
иск следва да е ясно на първо място дали е приключило производството по
събиране на данъчното задължение от данъчно задълженото лице, събрано ли
е то и в какъв размер, доколкото това се налага от общия правен принцип за
недопустимост на неоснователното обогатяване – ТР № 4/2016 г., по ТД №
4/2015 г. на ОСНК. При приключило производство по събиране на данъчно
задължение, при което данъчното задължение не е било събрано изцяло,
правният интерес на държавата представлява положителна процесуална
предпоставка по допустимост от предявяване на граждански иск срещу дееца
на деликтно основание, доколкото всеки един от трите иска се основава на
деликтно основание, което се претендира от представителя на държавата. На
първо място по отношение на две от подсъдимите лица по делото са
представени доказателства, че данъчните задължения са заплатени. По
отношение на подсъдимия К. П. такива доказателства в делото не се
установяват, но същевременно защитниците и на тримата подсъдими се
позовават на изтекла давност. При предходното разглеждане на наказателното
производство гражданските искове срещу, който и да било от подсъдимите не
е бил предявяван от представителя на държавата, т.е. давността нито се е
спирала, нито се е прекъсвала по отношение на задължението, касателно
който и да било от тях. В конкретиката на случая се претендира и по трите
депозирани граждански иска освен изплащането на имуществени вреди и
лихви от забава от датата на увреждането. Задължението за лихви е следващо
на основното задължение. Вземането възниква от деня на откриване на дееца
и оттогава то става изискуемо, като давността тече от извършването на
деликта, съгласно ТР № 5/2006 г. по ТД № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС.
В случая доколкото се касае за данъчни задължения това е датата на падежа на
трите данъчни задължения. В този смисъл съдът намира, че е изтекла
погасителната давност за предявяване и на трите граждански иска, като е
релевирано и възражение в тази връзка и от тримата защитници, защото
давността не се прилага служебно.
Дори да се претендира заплащане на имуществена обезвреда в резултат
на деянието ведно със законовата лихва, (каквото се и претендира от
Министъра на финансиите и по трите иска в принципен план) обследването на
размера на обезвредата и лихвата за забава ще доведе до отлагане на делото и
ще затрудни процеса. Още повече, че са налице доказателства две от
подсъдимите лица да са изплатили реално дължимите задължения, а по
отношение на третия няма доказателства за предприети действия за събиране
на данъчното задължение.
С оглед на всичко гореизложено съдът намира, че следва да остави без
уважение искането на министъра на финансите за допускане на съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес на така предявените граждански
искове
Водим от горното
5
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Министъра на финансите за
допускане за съвместно разглеждане на така предявените граждански искове в
настоящото наказателно производство:
Срещу подсъдимият М. И. Г. да заплати на държавата сумата от
3 020лв., ведно със законната лихва на забава, считано от момента на
настъпване на увреждането, настъпили за държавата имуществени вреди от
извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по
обвинителния акт по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 от НК.
Срещу подсъдимата П. Х. К. да заплати на държавата сумата от 21
321.49 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на
настъпване на увреждането, за настъпили за държавата имуществени вреди, в
резултат на така извършеното престъпление, за което й е повдигнато
обвинение с обвинителен акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1 т.6 и т.7 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия К. С. П. да заплати на държавата сумата от 27 438.08
лв., ведно със законната лихва за забава, считано от момента на настъпване на
увреждането, представляващи настъпили за държавата имуществени вреди, в
резултат на извършено престъпление, за което му е повдигнато обвинение по
обвинителния акт по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.1, пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от
НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от присъдата
Съдът освобождава от съдебна залата старши юрисконсулт И.Д.
СЪДЪТ ИЗИСКВА СТАНОВИЩЕ ОТ СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ:
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредителното
заседание.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по даване ход на
разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НА основание чл. 248 НПК, СЪДЪТ ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ ЛИЦА:
К. С. П. - роден на **** г. в гр. Перник, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, със средно образование, живущ в гр. София, ул. ****,
6
работи като охранител, с ЕГН: **********.
Самоличността на подсъдимия К. С. П. снета по представена лична
карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия К. С. П..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия К. С. П. в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ К. С. П.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
П. Х. К. – родена на **** г. в гр. София, българка, българска гражданка,
разведена, неосъждана, със средно образование, работи в детска кухня, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, с ЕГН: **********.
Самоличността на подсъдимата П. Х. К. снета по представена лична
карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимата П. Х. К..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимата П. Х. К. в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМАТА П. Х. К.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
М. И. Г. - роден на **** г. в гр. София, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, с висше образование, собственик и управител на „Гордън
93“ ЕООД, с постоянен адрес: гр. София, ул. ****, с ЕГН: **********.
Самоличността на подсъдимия М. И. Г. снета по представена лична
карта.
СЪДЪТ ВЪРНА личната карта на подсъдимия М. И. Г..
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия М. И. Г. в настоящото
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ М. И. Г.: Разбирам правата си, предвидени в НПК.
Не правя отвод на съдебния състав, прокурора и секретаря.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ВЪПРОСИТЕ ПО
ЧЛ.248 НПК.
ИЗИСКА СЕ СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал.1, т.1-
т.8 от НПК, дали делото е подсъдно на съда.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото с оглед правилата на местната и
родова подсъдност е подсъдно на СГС с оглед така повдигнатото обвинение по
7
отношение на подсъдимите лица. Няма основание за прекратяване или
спиране на наказателното производство. В хода на ДП не е допуснато
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е
довело до ограничаване техните такива – на пострадали и негови наследници,
в конкретния случай няма такива. Считам, че не са налице към настоящия
момент основания за разглеждане на делото по реда на особените прави. По
т.5 така изброените предпоставки, също считам, че не са налице. По
отношение на мерките за процесуална принуда с оглед давността, която е
действала по отношение на тях, тя е изтекла и към момента са без такава и
няма основание за вземане на нови такива. По отношение за събиране на нови
доказателства считам, че би било редно да се изиска от ТД-НАП информация
дали по отношение на К. С. П. е подавана коригираща декларация по чл. 104
ДОПК. По отношение насрочване съдебното заседание считам, че следва да
се призоват ако бъде насрочено такова лицата, посочените в приложението
към обвинителния акт.
АДВ. В.: Уважаема госпожо председател и уважаеми съдебни
заседатели по т.1 делото е подсъдно на СГС. По т.2 няма основание за
прекратяване на делото, но по т.3 има допуснати на ДП отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да довели до
ограничаване процесуалните права на моя подзащитен М. Г.
Първо: Според защитата прокурорът е повдигнал обвинение на
подсъдимия Г. с предявяване на обвинителен акт, без да е формиран ясно и
недвусмислено обвинение, поради което не може да се организира и адекватна
защита. В обвинителния акт прокурорът отново не описва начинът на
извършването на деянието – чл.246, ал.2 от НПК. Считам, че с този
обвинителен акт прокурорът не е изпълнил дадените указания от САС, който
налага нова преценка на установените доказателствени факти.
Второ: Прокурорът не съобразява и безспорния факт, че още към датата
на привличане на подсъдимия Г. като обвиняем на 21.01.2019 г. на 8 август
2018 г., след извършване на данъчна ревизия на фирмата на Г. „Богдан 93“
ЕООД и на 14 август 2018 г. в съответствие с указанията на данъчния орган Г.
лично е подал коригираща декларация по чл.92 от ЗКПО за процесната 2016 г.
и е изплатил на НАП офис Надежда процесната сума в размер 3 020 лв.
Следователно процесната сума подсъдимият Г. я е изплатил още преди датата
на привличането му като обвиняем на 21.01.2019 г., което води до
категоричния извод, че прокурорът следва да преценява деянието на
подсъдимия по реда на чл.255б, ал.4 от НК, което той нито го е преценил, нито
е изложил някакво становище в тази насока. Дори и в обстоятелствената част
там, където се касае моя подзащитен прокурорът изобщо не сочи, че той е
изплатил процесната сума. В тази връзка защитата счита, че погасителната
давност е изтекла, това е ТР №5/2004 г. Правя изрично възражение и за
изтекла абсолютна давност. След като прокурорът не е изпълнил дадените от
8
въззивната инстанция задължителни указания, вследствие на които е
образувано настоящото наказателно производство считам, че почитаемият съд
следва да прекрати делото и да възложи на прокурора да съобрази събраните
доказателства и да вземе законосъобразно решение по отношение
обвинението на подсъдимия Г.. В противен случай ако продължаваме
наказателното производство с това повдигнато обвинение би следвало да се
стигне до извода, че спрямо него се упражнява една недопустима и
незаконосъобразна репресия от страна на държавния орган.
По т.4 Няма налице основания за разглеждане на делото по особените
правила.
По т.5 Не следва да се привлича резервен съдия, резервен съдебен
заседател, както и не трябва да се привличат останалите процесуални
участници в процеса.
По т.6 Няма взета МНО, което каза и прокурора. По време на ДП
подсъдимият Г. е показал безукорно процесуално поведение.
По т.7 Не правя доказателствени искания.
АДВ. Х.: Считам, че делото е подсъдно на настоящия съд. Не са налице
основания за прекратяване и спиране на наказателното производство. Считам,
че към настоящия момент предвид указанията на САС виждам, че няма
никаква корекция по обвинителния акт по отношение на моята подзащитна,
поради което считам, че е налице съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване правата на подзащитната ми. По т.4 считам, че към
настоящия момент не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила.
АДВ. М.: С разпореждането по предишното наказателно дело, което
беше влязло в сила, вие бяхте дали изрични указания на прокуратурата по
отношение на моя подзащитен, защо обвинителния акт за същия не отговаря
на изискванията на закона и защо по реда на чл.246, ал.2 от НПК на първо
място, и защо са допуснати какви точно процесуални нарушения по
разглеждането и по време по ДП. При съпоставка между обвинителния акт
при предишното разпоредително заседание настоящият обвинителен акт,
който е внесъл СГП единствената разлика по отношение е че е увеличен
периодът, така както е указано, а именно от 15.02.2016 г. до 30.03.2017 г. на
извършените 6 различни деяния при условията на продължавано
престъпление, като е включено съответно и последното деяние, а именно това
по подаване на годишната данъчна декларация по ЗКПО. Другото изменение
в обвинителния акт е, че моят подзащитен е избегнал плащане на данъчни
задължения в особено големи размери за сумата от 27 438 лв., а не както при
предишния акт сумата от 24 438 лв. и незнайно защо по ЗДС вместо 16
348.70лв., което е сбора на петте фактури, които не се признават от
прокуратурата и се приемат за неистински документи е посочена сумата 19
228.72 лв. Отделно от това, извън тези разлики при съпоставка с
постановлението за привличане от 21.01.2019 г., такова обвинение на моя
подзащитен не е предявено, не е привлечен като обвиняем за такова
9
престъпление, нито за това, че продължаваното престъпление е до 30.03.2017
г., нито за това, че сумите са различни. Сумата за която е привлечен е в размер
на 24 438 лв. Отделно от това пак се връщам в мотивната част на вашето
разпореждане за връщане на предишния внесен обвинителен акт, няма да ги
повтарям защото те са изключително подробни. Има според мен
прокуратурата има някакво нежелание да се съобрази с изискванията на
първо място с Решението на Апелативен съд, на второ място влязлото в сила
ваше разпореждане при предишното разглеждане на делото, усещам някаква
упоритост, незнайно защо. И на следващо място на прокуратурата е пределно
ясно, че когато има промяна в обвинението, дори такава промяна, каквато ви
цитирах, тя много добре знае, че следва да се привлече наново моя
подзащитен, по новото обвинение. И едва след това да се внесе обвинителен
акт. Ще моля СГП наистина да направи едно издържано обвинение, да
преквалифицира обвиненията, съответно и за колегите. Те са по съвсем
различни квалификации от тази за която е внесен обвинителния акт и
съответно давността е изтекла по отношение престъпленията на другите
двама. Не виждам смисъл да преповтаряме едно и също разпоредително
заседание, ние по тази логика можем да се явяваме 20 пъти при Вас.
ПОДСЪДИМИЯТ К. П.: Подкрепям казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМАТА П. К.: Подкрепям казаното от моя адвокат.
ПОДСЪДИМИЯТ М. Г.: Подкрепям казаното от моя адвокат.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните и след съвещание
по реда на чл. 248, ал. 1 от НПК, намира следното:
Съгласно правилата за родовата и местна подсъдност, делото е подсъдно
като първа инстанция на СГС.
Към настоящия момент няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство, доколкото не са установени такива
обстоятелства.
При произнасянето си по повод обстоятелството дали са налице
съществени процесуални нарушения, допуснати в ДП съдът намира следното:
С обвинителния акт са повдигнати обвинения срещу подсъдимия К. С.
П. за престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7, вр. 26, ал.1 от
НК, срещу подсъдимата П. Х. К. за престъпление по чл.255, ал.2, вр. ал.1, т.2,
пр.1, т.6 и т.7, вр. чл.26, ал.1 от НК и срещу подсъдимия М. И. Г. за
престъпление по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 от НК
Съдът на първо място счита, че така направенана обструкция от страна
на адв.В., касателно неговия подзащитен не може да намери отражение, като
съществено нарушение на процесуалните правила на неговия подзащитен,
поради следното съображение:
Дори да се приеме, че данъчното задължение е било заплатено от
подсъдимото лице съдът не е оторизиран да дава указания на прокурора каква
10
квалификация да се повдигне и по кой текст, като съобразяването на соченото
обстоятелство дали е изплатено или не е изплатено данъчното задължение до
края на съдебното следствие би могло да бъде отразено от състава на съда
едва при постановяването на окончателния съдебен акт, но не и като указание
за даване на конкретни инструкции на прокурора за това, каква квалификация
да повдигне.
Съдът извършва преценка дали в досъдебната фаза на процеса е
допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица и
пострадалия, като смисловата дефиниция на сочените нарушения е посочена в
чл.249, ал.4, т.1 и т.2 от НПК.
Съдът преди започването на необходимия анализ ще посочи
обстоятелството, че с определение № 1713 от 03.04.2025 г., по НОХД
№1331/2025 г. от 31.03.2025 г. е установил множество отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, пречещи на тримата П., К. и Г. да
разберат за какво престъпление са привлечени в това им качество. Част от така
установените нарушения, в посоченото определението не са отстранени и при
новото внасяне на делото с обвинителния акт за стартиране съдебната фаза на
процеса.
По отношение на подсъдимия К. С. П., касателно същото лице
диспозитива на обвинителния акт включва шест деяния. Пет от тях са били
осъществени според обвинителя на 15.02.2016 г., 14.03.2016 г., 13.07.2016 г.,
15.08.2016 г. и 14.09.2016 г., с подаването на справки-декларации по ДДС, а 6-
то от тях на 30.03.2017 г., с подаването на годишна данъчна декларация по
ЗКПО.
В обвинителния акт е отразен период на осъществяване на
престъплението 15.02.2016 г. - 30.03.2017 г. Същевременно в привличането на
обвиняемия в досъдебната фаза на процеса от 21.01.2019 г., е отразено, че
шестте деяния са осъществени в периода от 15.02.2016 г. - 14.09.2016 г., като в
описателната част на обвинението в постановлението за привличане,
предхождаща шестте периода е включено и подаването на декларация с вх.№
11721828 от 30.03.2017 г. по чл.92 от ЗКПО, която е изведена като пункт 2-ри
по обвинението и е с посочена дата 30.03.2017 г. Също в това постановлението
от досъдебната фаза е посочено, че П. е избегнал установяването и плащане на
данъчните задължения по ЗДДС в размер на 16 418.73 лв. Същевременно в
така внесения обвинителен акт е посочено, че П. е избегнал установяване и
плащане на данъчни задължения по ЗДДС в размер на 19 228.72 лв., като
общия размер на избегнатите данъчни задължения е 27 438.08 лв., който
размер е значително завишен от посочения такъв в постановлението за
привличане на обвиняем, а именно сумата от 24 628.09 лв.
Съдът счита, че е налице изначална неяснота на периода на
осъществяване на престъплението от обвиняемия още в постановлението за
привличане на обвиняемото лице и разширяване на размера на дължимите
11
данъчни задължения с обвинителния акт от прокурора, което е недопустимо.
На следващо място в обстоятелствената част на обвинителния акт самия
К. П. е изписан като посредствен извършител, като същевременно в
диспозитива на акта той е извършител, а С.М. е посредствен извършител.
Касателно петте данъчни периода по ЗДДС прокурорът е инкриминирал в
диспозитива потвърждаване на неистина, т.2 на ал.1 от чл.255 НК,
използването на документи с невярно съдържание, дневниците за покупки и
фактури, т.6, пр.2 от ал.1 на чл.255 от НК и приспадане на неследващ се
данъчен кредит – т.7 от ал.1 на чл.255 от НК. Същевременно за данъчния
период м.януари 2016 г., в обстоятелствената част на обвинителния акт се
твърди единствено, че въз основа на фактурите от обвиняемото лице
свидетелката М. е попълнила справка-декларация по ДДС е и подала такава на
15.02.2016 г., като е посочено, че сочените фактури са отразени в
счетоводството на „Кра Сто“ ЕООД. По същия начин е подходено и за периоди
м. февруари, юни, юли и август. Съдът намира, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт няма абсолютно никакво описание на фактите, как са
използвани посочените в диспозитива документи с невярно съдържание, а
именно дневниците за покупките за м. януари февруари, юни, юли и август
2016 г.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е посочено, че
документите с невярно съдържание, фактури са отразени при водене на
счетоводството на „Кра Сто“ ЕООД и при представяне на информацията пред
органите на приходите. По своето съдържание това изречение би могло да се
тълкува като квалификация по чл.255, ал.1, т.6 „при водене на счетоводство“,
но това е в противоречие с текстовата квалификация на диспозитива. Съдът не
би могъл да гадае за параметрите на обвинението, а още по-малко
подсъдимото лице. Никъде в обстоятелствената част на акта не пише, че
съответните отчетни регистри за конкретните месеци са ползвани от П. пред
НАП.
Касателно 6-ти пункт на обвинението на П., съдът намира, че дадените
от него указания в посоченото по-горе определение за прекратяване на
съдебното производство по НОХД № 1331/2025 г. на СГС, НО, 41 състав са
останали изцяло неизпълнени касателно обвинението на подсъдимия К. П..
Прокурорът е посочил, че: „Съобразно изискванията на разпоредбите на чл.92
ЗКПО – законова разпоредба уреждаща облагането на печалбата на
юридически лица осъществяващи дейност на територията на РБ, която гласи,
че данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък подават
годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и
дължимия годишен корпоративен данък и годишната данъчна декларация,
която се подава в срок до 31 март на следващата година пред ТД на НАП по
регистрация на данъчно задълженото лице, т.е. дружеството „Кра Сто“ ЕООД
е следвало задълженията по ЗКПО възникнали от стопанска дейност,
осъществявана през 2016 г. да бъдат декларирани и внесе до 31.03. 2017
година. Тъй като обвиняемото лице е имало за цел да не заплаща дължими
12
данъчни задължения, както и ЗДДС така и по ЗКПО, въз основа на цялата
налична счетоводна документация предадена от него, в която били включени
всички твърдени, но не осъществени сделки с ЕТ „БМД“ Д. Г.а, като
документите и фактурите били отразени при водене на счетоводство на „Кра
Сто“ ЕООД. Свидетелката С.Р.М., управител на счетоводна къща Винтич
ЕООД по електронен път чрез електронен подпис на 30.03.2017 г., попълнила
и подала пред ТД-НАП – София, офис Изток годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО за 2016 г. за дружеството „Кра Сто“ с ЕИК № *********, в
която е отразена сума за внасяне 0 лева. Реалното задължение на дружеството
след приспадане на нормативно предвидените суми било в размер на 8209.36
лв., като за намаляване на финансовия резултат била използвана
информацията, съдържаща се в предадените от обвиняемото лице първични
счетоводни документи, за които свидетелката не знаела, че не са реално
осъществено, както следва фактури“.
Съдът отново ще посочи, че в обстоятелствената част на обвинителния
акт са отразени единствено фактическите действия на свидетелката С.М. по
подаване на годишна данъчна декларация на 31.03.2017 г. чрез ел. подпис, въз
основа на предадени от К. П. описани първични счетоводни документи и
фактури.
В диспозитива е посочено, че разходите на дружеството се увеличават, а
печалбата намалява чрез отчетени доставки на ЕТ „БМД“ Д. Г.а.
В обвинителния акт описанието на начина на осъществяване на
деянието по този пункт се е заключил в твърдението „реалното задължение на
дружеството след приспадане на нормативно предвидените суми било в
размер на 8 209.36 лв., като за намаляване на финансовия резултат била
използвана информацията, съдържаща се в предадените от обвиняемото лице
първични счетоводни документи“. Както бе посочено и в предходното
определение по този пункт е налице и вътрешно противоречие в самия
диспозитив на обвинителния акт. Веднъж се говори за подадени справки
декларации, в множествено число, а впоследствие за годишна данъчна
декларация по ЗКПО. Така е повдигнато обвинението и в досъдебната фаза на
процеса. Какъв е бил размерът на счетоводния финансов резултат за
определяне на корпоративния данък е неясно и непосочено в акта, като следва
да се посочи за какво са посочените 0 лв. за внасяне, защото същите могат да
са и от надвнесен данък. Дали дружеството е имало положителен счетоводен
финансов резултат и как е преобразуван счетоводния финансов резултат
следва да бъде обяснено в обвинителния акт. Как според прокурорът се
увеличава счетоводния финансов резултат и кои именно счетоводни разходи
не са признати, доколкото във формулировката за приспадане на нормативно
предвидените суми в обвинителния акт не се изяснява начина на
осъществяване на деянието, а още по-малко се изяснява размера на данъчната
печалба, върху която се дължи 10 процента данъчна ставка. Какво всъщност
представлява „отразена сума за внасяне 0 лв.“ следва да се изясни в
обстоятелствената част на акта, доколкото обвинението по този пункт включва
13
потвърждаване на неистина, в конкретна годишна данъчна декларация и в
какво се е отразила съответната неистинност в декларацията следва да се
изясни в акта.
По отношение на повдигнатото обвинение на П. Х. К. в диспозитива на
обвинителния акт, касателно обвинението по чл.255, ал.3, вр. ал.1, т.2, пр.1, т.6
и т.7, вр. чл. 26 от НК са налице два пункта на обвинението.
Същата е обвинена за деяния, осъществени на 04.04.2016 г. и 26.03.2017
г., като първото касае избягване, установяване и плащане на данъчни
задължения по ЗДДС, а второто по ЗКПО.
В обстоятелствената част в обвинителния акт П. К. е обвинена за
действие като посредствен извършител, посредством Л.Л.. В диспозитива на
акта посредствен извършител е Л.Л., което е невъзможна правна конструкция.
В обстоятелствената част на акта се твърди, че въпросните фактури,
освен че отразявали неверни обстоятелства, не били издадени от
представляващо стопанския субект лице, т.е. в обстоятелствената част на акта
е налице твърдение за взаимно изключващи се възможности. Един документ е
с вярно или невярно съдържание, само когато е истински. Същевременно в
диспозитива е налице обвинение единствено за използване на документи с
невярно съдържание.
В обстоятелствената част на акта се сочи документ с невярно
съдържание – дневник за покупките от м.8.2016 г., (л.11). В диспозитива на
акта се твърди, че използваният дневник за покупките е за м.март 2016
година.
Касателно втория пункт по обвинението на П. К. съдът при предходното
връщане е посочил, че следва да бъде изяснено от прокурора как отчетния
период (по твърдение в обвинителния акт) е януари, февруари, юни, юли и
август 2016 г., а се касае за годишна данъчна декларация, а в действителност
описаните фактури са от 2015 г., макар и за месеци - април, юни, юли, август и
септември.Съвсем отделен е въпросът, че според първия пункт на
обвинението на К. абсолютно същите фактури са били декларирани
единствено през март 2016 г., като това е описано на л.11-л.12 от
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Според обстоятелствената част на акта годишната данъчна декларация с
вх.№ 11609079/26.03.2017 г., по чл.92 ЗКПО е отразен данък за внасяне в
размер на 1 344.90 лв., вместо реално дължимия 7 107.16 лв. Обвинителят е
посочил, че като основание за намаляване на данъчната печалба били
използвани документите, удостоверяващи доставки с посочен доставчик ЕТ
„БМД - Д. Г.а“ – като по този начин разходите на дружеството били
увеличени, а данъчното задължение намалено. В обстоятелствената част на
акта не е посочен какъв е счетоводния финансов резултат на дружеството,
какво е декларирано като данъчна печалба или загуба и съответно като
полагащ се корпоративен данък, и съответно в какво се е изразило
потвърждаването на неистина в съответната годишна данъчна декларация.
14
Тези неясноти следва да бъдат преодолени в обвинението на К..
Касателно така повдигнатото по чл.255, ал.1, т.2 от НК обвинение на М.
Г. в обстоятелствената част на обвинителния акт М. Г., като управляващ и
представляващ „Богдан 93“ ЕООД подавал чрез унифициран ел. подпис на
фирмата титуляр УЕП – Тинко Консулт ЕООД с конкретен номер на Т.Т.
справки - декларации на дружеството. Обвиняемият М. Г. занесъл и предал
общо 6 бр. фактури в офиса на „Тинко Консулт“ ЕООД и въз основа на тях Т.Т.
подал декларация по чл.92 ЗКПО, в която посочил данък за внасяне в размер
на 2 815.23 лв., вместо 5835.23 лв., тъй като облагаемият доход бил намален с
твърдените доставки от страна на ЕТ „БМД -Д. Г.а. В годишната данъчна
декларация по ЗКПО са описани понятия като приходи, разходи, счетоводна
печалба, счетоводна загуба и счетоводен финансов резултат, а не като
облагаем доход. Според прокурора финансовият резултат бил манипулиран,
чрез включване на сочените документи, твърдяно че са издадени ЕТ „БМД -Д.
Г.а, като бил намален със сумата от 3020 лв. Какъв е бил самият финансов
резултат като размер и дали е била формирана счетоводна загуба или печалба
в обстоятелствената част на акта не е изяснено. Какво точно е било намалено,
облагаемия доход или финансовия резултат като размер е останал отново
неизяснено в обстоятелствената част на акта.
В диспозитива на обвинителния акт Т.Т. е оповестен като посредствен
извършител, което е несъответно на твърдението в обстоятелствената част на
акта, че посредствен извършител е самият Г.. По същия начин е формулирано
обвинението, касателно този подсъдим и в досъдебната фаза на процеса при
привличането му. Липсва описание и в диспозитива, в обстоятелствената част
на акта какво точно, и какво е невярното деклариране в годишната данъчна
декларация по чл.92 ЗКПО. След като се твърди, че има невярно декларирано,
следва да се посочи какво точно е то и в резултат на какво е формирано това
твърдяно според прокурора данъчно задължение.
Съдът и при предходното си произнасяне е посочил, че конструкцията
форматирана в диспозитива на акта и при привличанията и за тримата като
обвиняеми, в която тримата счетоводители са обявени за посредствени
извършители е пренесена още от обвинението в досъдебното приозводство и
следва в този смисъл прокурора да реши окончателно дали обвиняемите са
посредствените извършители или счетоводителите.
С оглед на всичко гореизложеното съдът намира, че са налице
съществени допуснати нарушения в досъдебната фаза на процеса, поради
причина, че е нарушено правото на всички подсъдими да научат за какво
престъпление са обвинени и са привлечени в това им качество.
Процесуалното нарушение е отстранимо чрез връщането на делото на
досъдебната фаза на процеса, където сочените нарушения следва да бъдат
отстранени и съответно прокурорът да вземе окончателно становище от
гледна точна на конструкцията и описанието на твърдяното от него обвинение
по отношение на всеки от подсъдимите. В този смисъл съдът счита, че
15
съдебното производство следва да бъде прекратено.
Не са налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила, включващи глава 27, глава 28 и глава 29 НПК.
Няма основание за разглеждане на делото при закрити врати,
приличането на резервен съдия или съдебен заседател. Защитници в процеса
са налични.
Няма основание за назначаване на вещо лице, преводач или преводач от
жестов език, както и за извършване на съдебно следствени действия по
делегация.
С оглед обстоятелството, че по отношение на подсъдимите не са налице
действащи мерки за неотклонение, съдът не намира основание да изменя това
състояние понастоящем по отношение на който и да е от подсъдимите лица и
съответно да взема мерки за процесуална принуда.
С оглед становището на съда посочено по-горе не са налице основания
за насрочване на делото.
Касателно отправеното доказателствено искане от страна на прокурора
за изискване на справка по чл.104 от ЗКПО, за подсъдимия М. Г. от ТД-НАП
съдът счита, че към настоящия момент с оглед становището на изложено по-
горе не следва да взема отношение и ще остави без разглеждане така
направеното доказателствено искане, доколкото не са налице предпоставките
за стартиране на съдебна фаза на процеса.
Водим от горното,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
1.Делото - НОХД № 2759/2025 г. по описа на СГС, НО, 41 състав е
подсъдно на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
2.НЯМА ОСНОВАНИЯ за прекратяване и спиране на наказателното
производство по НОХД № 2759/2025 г. по описа на СГС, НО, 41 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
3. ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2759/2025 г. по
описа на СГС, НО, 41 състав поради допуснато отстранимо същество
нарушение на процесуалните правила, довело до нарушаване процесуалните
права на обвиняемите.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на съдебното производство
16
подлежи на обжалване и протест по реда на гл.22, съгласно чл.249, ал.3 НПК.
4. НЯМА ОСНОВАНИЯ за насрочване на НОХД № 2759/2025 г. на
СГС, НО, 41 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
5.НЯМА ОСНОВАНИЯ за разглеждане на наказателното производство
по НОХД № 2759/2025г. по описа на СГС, НО, 41 състав по реда на
особените правила.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
6.НЯМА ОСНОВАНИЯ за разглеждане на наказателното производство
по НОХД № 2759/2025г. по описа на СГС, НО, 41 състав при закрити врати,
привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език и
извършване на съдебни следствени действия по делегация.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
7. НЯМА ОСНОВАНИЯ за вземане на мерки за процесуална принуда
по отношение на подсъдимите К. С. П. ЕГН: **********, П. Х. К. ЕГН:
********** и М. И. Г. ЕГН: **********
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
8.ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на прокурора за изискване
на справка по чл.104 от ЗКПО касателно подсъдимия М. Г..
НЕ НАСРОЧВА СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ.
Съдебното заседание приключи в 15:00 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
17