РЕШЕНИЕ
№ 1691
гр. Пловдив, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330105303 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД срещу
И.С.В. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
467.61 лева, представляваща стойността на доставените на ответника и потребени от него
питейна и отведена канална вода за периода 29.01.2016 г. до 29.12.2020 г. за водоснабден
имот, находящ се в ***, както и сумата в размер на 51.73 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 31.03.2016 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.01.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1219/2020 г. по описа на ПРС. Претендират
се разноски.
В исковата молба се излагат твърдения, че в процесния имот за процесния период са
действали две измервателни устройства, по които е извършен реален отчет. В карнетите е
полаган подпис на потребител. Ответникът е потребител за процесния имот и в процесния
период в качеството си на собственик. За вземанията си ищецът се е снабдил със Заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 863/2021 г. по описа на ПРС, срещу която длъжникът е възразил в
срок, което поражда интереса от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва вземанията
за периода 28.12.2015 г. до 28.12.2016 г. в общ размер на 125.72 лева – като погасени по
давност. Признава иска за сумата от 341.89 лева. Моли за отхвърляне на исковете в
посочената част.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
1
Видно от приложеното ч. гр. д. № 863/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок. Исковете, по
които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1
ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.203 от Закона за водите и чл.422
ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск по чл.422 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, във вр. с
чл.203 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по повод предоставяне на услуга доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода за процесния период, в това число, че ответникът има качеството
потребител на ВиК услуги в процесния период, в качеството си на собственик или
ползвател, наемател, изпълнение от страна на ищеца на задължението за доставка на
посочената услуга за процесния период във водоснабден имот в *** в твърдяното
количество, както и твърденията си за начина на отчитане на ВиК услугите и размера на
начислените в тази връзка суми.
С Определение от 01.07.2021 г., като безспорно между страните е отделено, че
ответникът е собственик на водоснабден имот, находящ се в ***, че за периода 29.01.2016 г.
до 29.12.2020 г. е потребено количество вода на стойност 467.61 лева, които не са заплатени.
Единственият спорен по делото въпрос дължима ли е цалата сума, предвид
направеното в срока по чл.131 ГПК от ответника, възражение за изтекла погасителната
давност за част от вземанията.
Задълженията на потребителите на ВиК услуги, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД – кратката тригодишна давност. В този
смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на
ОСГТК на ВКС. Съгласно чл. 114, ал.1 от ЗЗД, от деня, в който вземането е станало
изискуемо, давността започва да тече.
В чл.31, ал.1 /чл.32, ал. 1 и ал.2/ от Общите условия е предвидено, че потребителите
са длъжни да заплащат дължимите суми за използвани ВиК услуги в 30–дневен срок след
датата на фактуриране. Видно от приложените по делото фактури за всяко едно от
вземанията по тях е настъпила изискуемостта.
Погасени по давност са вземанията за периода от 29.01.2016 г. до 28.12.2016 г.,
съгласно справката на ищеца, инкорпорирана в исковата молба на обща стойност 125.72
лева.
Необхванати от погасителната давност, съгласно справката на ищеца, инкорпорирана
в исковата молба, са вземанията за периода 28.11.2019 г. до 29.12.2020 г. на обща стойност
341.89 лева.
Непогасената по давност лихва и незаплатена е в размер на 10.19 лева за периода
19.01.2018 г. до 31.12.2020 г.
Същото се установява и от представената от ищеца и неоспорена от ответника
справка за вземанията необхванати от погасителната давност /л.59/.
Предвид изложеното исковете се явяват доказани по основание и размер за сумата от
341.89 лева за главница и за 10.19 лева – обезщетение за забава до които суми исковете ще се
уважат, а за горницата над тези размери ще се отхвърлят като погасени по давност.
По отговорността за разноските:
2
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказа следните разноски – по заповедното производство – 25 лева д.т. и 50
лева – юрисконсултско възнаграждение, от които, съобразно уважената част от претенциите,
ще се присъди сума в размер на 50.85 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 75 лева за д.т.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът
определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2
ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените
съдебни заседания и извършените процесуални действия.
Общо разноски, направени от ищеца в исковото производство са в размер на 175
лева, от които, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 118.64 лева,
съразмерно с уважената част от претенцията.
Ответникът доказа разноски в размер на 200 лева, платено адвокатско
възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и съдействие /л.60/, от които, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ще се присъди сума в размер на 64.41 лева, съразмерно с
отхвърлената част от претенцията.
Следва да се посочи, с оглед възражението на процесуалния представител на
ответника, че при определяне на разноските по делото за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска не са приложими минималните размери съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като възнаграждение
може да се редуцира и под минимума по Наредбата, в зависимост от изхода на спора.
Мотивиран от горното, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И. С. В., ЕГН **********, с адрес:
*** ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. Н. сумата в размер на 341.89 лева, представляваща стойността на доставена питейна и
отведена канална вода за периода 19.01.2018 г. до 29.12.2020 г. за водоснабден имот,
находящ се в ***, както и сумата в размер на 10.19 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 19.01.2018 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 19.01.2021 г. до
окончателното погасяване на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 863/2021 г. по описа на ПРС, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване дължимост на разликите над уважените до
пълните претендирани размери на вземанията, а именно: над 341.89 до 467.61 лева –
главница за периода 29.01.2016 г. до 18.01.2018 г., както и над 10.19 лева до 51.73 лева –
обезщетение за забава за периода 31.03.2016 г. до 18.01.2018 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА И. С. В., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С. Л. Н.
сумата в общ размер на 50.85 лева – разноски по ч.гр.д № 863/2021 г. на ПРС и 118.64 лева
– разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от у. С.
Л. Н. ДА ЗАПЛАТИ НА И. С. В., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 64.41
лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
3
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4