Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали 01.06.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кърджалийският районен съд в ………………публично заседание
на 21 май……….…………………………………………
през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Валентин Спасов
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря Диана Георгиева…….…….……….и в присъствието на
прокурора…………………………….…като
разгледа докладваното от
съдията…………………………АН дело № 314………………по
описа
за 2020 година,
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1300-001412/ 03.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР - Кърджали, с което на Р.Д.С. ***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и “глоба” в размер на 300 лв.- на основание чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред АС Кърджали в четиринадесетдневен срок, считано от датата на получаване на съобщението.
Районен съдия:
МОТИВИ:
Делото е образувано по жалба, подадена от Р.Д.С. ***, срещу наказателно постановление № 19-1300-001412/ 03.02.2020 г., издадено от ВПД Началник сектор ПП към ОДМВР - Кърджали, с което за нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание “лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и “глоба” в размер на 300 лв.- на основание чл. 175 ал.3 предл.1 от ЗДвП.
Претендира се
отмяна на атакуваното постановление, като се излагат доводи за неговата
незаконосъобразност и неправилност.
Наказващият
орган, в депозирано писмено становище, намира жалбата за неоснователна.
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
На 14.12.2019г.
в 21:30ч. в гр. Кърджали, на ул. „Стефан Стамболов”, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „БМВ 318” с рег. № Х 8236 КК, в посока към т.к. „Орфей” /нов мост/,
като след направена справка било установено,
че посоченото МПС е с прекратена регистрация от 16.09.2019г. по чл. 143 ал.15
от ЗДвП, с което била нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.
1 ЗДвП.
Съставен бил
АУАН, предявен и връчен на нарушителя.
Въз основа на
акта на 03.02.2020 г. било издадено атакуваното НП. В постановлението са
възпроизведени фактическите констатации по АУАН. Прието е, че с деянието е
нарушен чл. 140, ал.
1 ЗДП. Наложени са визираните наказания на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, а
именно: документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка и
показанията на посочените свидетели.
В събрания
доказателствен материал не се констатираха противоречия, които следва да бъдат
обсъждани. Установено бе, че при посочените в НП условия жалбоподателят е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, доколкото същото
е било с прекратена регистрация. Безспорно жалбоподателят е осъществил от
обективна страна приложения от АНО административнонаказателен състав по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП.
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на атакуване акт и
от лице, което има право на такава.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна, по следните съображения:
Отговорността на
дееца е ангажирана за това, че на посочената дата, място и час е управлявал лек
автомобил, собственост на трето лице, който не е бил регистриран по надлежния
ред. Третото лице, за което липсват данни в АУАН и НП, според приложеното към
преписката Постановление за отказ за образуване на ДП, издадено от РП-Кърджали,
е лицето И. А. В. от гр. Хасково.
Липсата на регистрация е
свързана със служебното прекратяване на същата в резултат на това, че след
сключване на договора за покупко-продажба на МПС, новият собственик не е спазил
двумесечния срок да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
предвижда в този случай служебно отбелязване в автоматизираната информационна
система прекратената регистрация на регистрирано пътно превозно средство на
собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си
да регистрира превозното средство. Процедурата по прекратяване на регистрация
на МПС е предвидена в чл. 18б, ал. 1, т. 10 от
Наредба №I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от
движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване
на регистрацията на МПС и ремаркетата, теглени от тях, и реда за предоставяне
на данни /обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г., изм. и доп. /, издадена по делегация
от чл. 140, ал. 2 от ЗДвП,
като не се предвижда уведомяване на собственика за това обстоятелство и той не
може да се позовава на незнанието си за неговото настъпване. Процесното Наказателно
постановление е издадено в нарушение на законово регламентираните формални
изисквания по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН
досежно неговото съдържание. Пълнотата на описанието на нарушението, както от
фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен орган. В случая С. е санкциониран на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо
от ЗДвП, съгласно която разпоредба се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред. От правна страна административното обвинение се
основава на извършено от жалбодателя нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП,
която норма регламентира че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За да е налице изискуемото се
от закона пълно описание на нарушението от фактическа страна, е необходимо в
наказателното постановление да се съдържа описание на съставомерните елементи
на деянието, както и всички релевантни за ангажирането отговорността
обстоятелства. В случая, както актосъставителя, така и АНО не са посочили защо
приемат, че провереното МПС не е регистрирано по надлежния ред, след като е
било с регистрационни табели, а водачът е притежавал надлежни документи за
собственост и регистрация на автомобила, както и гражданска отговорност, което
има за последица необоснованост на административнонаказателното обвинение за
неправомерно управление на нерегистрирано моторно превозно средство. От
изложеното е видно, че нарушението на чл. 140 ал.1 от ЗДвП е безспорно
установено, но въпросът е следва ли да носи жалбодателя административна
отговорност, при положение, че не той е собственик на управляваното МПС. Съдът
счита, че в конкретния случай С., като ползвател на дерегистрираното МПС, нито
е бил длъжен, нито е могъл да знае, че управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, още повече, че въпросното МПС е било с регистрационни табели,
поставени на съответните места. Предвид гореизложеното, съдът счита, че Х. не
следва да носи административно-наказателна отговорност за констатираното
нарушение, поради което в тази му част атакуваното НП следва да бъде отменено.
Ето защо съдът
намира, че обжалваното Наказателно постановление не е доказано относно
субективния елемент на нарушението, което се твърди, че е извършил нарушителя,
поради което същото следва да бъде отменено.
Водим от изложеното,съдът постанови
решението си.
Съдия: